Упражненията с картите се базират на реакцията на тялото към цветовете – вслушваме се в усещанията на тялото си към белия цвят, след това към черния, а когато се запитаме каква по цвят е следващата карта от колодата, слушаме отговора на тялото си, а не теорията на вероятностите. Странното е, че при мен още от началото на тренировките резултатът беше доста висок – около 80%. Изводът е, че тялото ни наистина знае, само трябва ние да се научим да го разбираме правилно. Единственото изискване е изключително спокойствие.
Наскоро си направих една модификация на упражненията с карти – съчиних си упражнение за избор на оптимално решение. Взех 10 карти от един цвят (бели), на една от тях нарисувах усмихнато личице като символ на най-доброто решение, на друга тъжно личице като символ на най-лошото решение, останалите оставих чисти. Разбърквам ги и ги подреждам с гръб върху масата. Въз основа на усещанията си елиминирам “лошите” карти, целта ми е да оставя последно оптималното, “усмихнатото” решение. Удивих се от положителния резултат от това упражнение – почти винаги успявам да оставя последна усмихнатата карта, а в най-лошия случай я изтеглям предпоследна – тоест, установих къде бъркам, когато бъркам – в последния момент. И рано елиминирам най-лошия вариант.
След като добих увереност в усещанията си, започнах да прилагам този метод и към реални ситуации от живота си. Преди време бях поставена пред избор – да предприема едно действие или не. Бях решила да не го предприемам. Написах на непрозрачни еднакви листчета крайните варианти, както и няколко междинни, компромисни варианти, оставих и няколко бели листчета и действах с тях както с картите. От десетте избрах точно това, което бях решила – да не правя нищо. На следващия ден, междувременно премисляйки ситуацията, промених решението си – реших да действам. Използвах същите листчета и същия метод – и отново избрах точно това, което бях решила – да действам. И в двата случая избрах оптималния вариант за решението, което вече бях взела.
И разбрах нещо, което отдавна подозирах – че интуицията ни показва оптималния път към решението, което вече сме взели, съзнателно или несъзнателно. Каквото и решение да вземем, интуицията ще ни покаже оптималния път за достигането му – но това няма да гарантира, че то е правилното или доброто решение – то ще е най-добро в контекста на избора, който ние самите сме направили. Но решението е наше и няма кой да ни замести в това. Отдавна съм забелязала, че когато не мога да взема решение по даден въпрос, нищо около неговото разрешаване не се случва. Едно решение, един избор от друга страна задвижва стремеглаво редица процеси и всичко започва бързо да се развива в избраната посока. Наблюдавам близките си хора и забелязвам, че често пъти правят избора си несъзнателно – но вече са го направили, движат се в едната посока, а след това се чудят на последствията, защото “искали друго”.
Често прибягваме до инструменти за гадаене (карти, махала, звезди и т.н.), когато не можем да вземем решение. Към този момент аз лично смятам, че единственото, което ни показват тези гадателски методи, е неосъзнатото ни решение. Картите и звездите не могат да вземат решение вместо нас и не го правят – те (респ. интуицията ни) ни показва реалната ситуация, въз основа на която човек несъзнателно взима оптималното решение.
А оптималното решение зависи от това към какво се стремим. Ако човек обича себе си и вярва, че заслужава най-доброто, интуицията ще му подскаже кое е то – хора, ситуации, решения. Ако човек истински се стреми към здраве и щастие, интуицията ще му подскаже пътя. Ако човек изпитва чувство на вина, интуицията ще ме подскаже най-добрия начин да се самонакаже – отново ще му подбере подходящи хора и ситуации (малко хора съзнателно искат това, но много хора несъзнателно го претворяват в живота си). Сигурно не е случайно, че следвайки този ход на мисли, си спомних един прекрасен цитат (“Ръководство на начинаещия медитиращ”, Ра Хари):
Колко е проста работата на кармата:
на този, който се вълнува – повече вълнения,
на страдащия – повече страдания,
на любящия – повече неяснота,
на щастливия – повече щастие.
Притежаваме идеален инструмент да постигаме желаното – интуицията ни. Въпросът пак опира до това доколко познаваме себе си и истинските си желания. Неслучайно себепознанието стои в основата на всички философии практики.
Ако тази статия ви е харесала, можете да се абонирате и да получавате съобщения за всички нови статии по e-mail или RSS.
