Как изглежда любовта?

Ако се запитаме как изглежда любовта, първата асоциация сигурно ще бъде с двама млади, красиви, влюбени хора в състояние на еуфория, с желание да бъдат непрекъснато заедно, да споделят уж добро и лошо, но всъщност само доброто, разбира се докато смъртта ги раздели.

Споделената любов е щастливо изживяване, а човекът се стреми към щастието и има нужда да бъде щастлив, за да живее нормално. Но любовта еуфория ли е? Щастието свързано ли е непременно с гръмогласен смях и усмивка да ушите? Или любовта просто се губи из тези емоции?

Наскоро имах щастието да се докосна до един голям човек, в който усетих много любов. Получи се резонанс между нас, защото той успя да ми вдъхне това усещане и то продължи много дълго след срещата ни (2-3 седмици). Трудно ми е да го опиша, защото няма думи за това. Най-точните думи, за които се сещам, е опиянение от любов. В този период се чувствах добре със себе си, не изпитвах необходимост да говоря, да мисля, да бъда с други хора, да правя каквото и да било. Правех всички тези неща и те не ми пречеха, но също така с часове оставах сама със себе си без да правя нищо, без да мисля нищо – просто изживявайки усещането си. Усещането да бъдеш себе си. В този момент разбрах какво означава безусловна любов – състояние на любов, която не е проявена от контакта с нещо или някой, която не се изявява чрез конкретно действие или думи, за която нямаш нужда от стимул – защото носим любовта в себе си. Знаех го и преди това, но в този момент го осъзнах с цялото си същество. И никога няма да забравя чувството за сигурност, което изпитвах – защото за първи път в живота си не се страхувах от нищо, не се притеснявах, усещах света като сигурно място.

А един ден в ума ми изплуваха образи – подредих ги един до друг и видях едно и също изражение, една и съща усмивка – изражение на любов. Защо богинята на любовта изглежда тъжна? Тъга ли е това или… любов?

Как изглежда любовта - Буда, Мона Лиза, Венера