Информацията под формата на нервни импулси, се предава от мозъка до всеки участък на тялото чрез гръбначния мозък. Мозъкът ни наблюдава и контролира несъзнателните процеси в тялото, като дишане и храносмилане, координира волевите движения на тялото. Чрез мозъка осъзнаваме себе си, мислим, учим, творим.
Главният мозък се състои от 4 основни части – главен мозък, междинен мозък, мозъчен ствол и малък мозък.

Съзнание
Съзнанието възниква в челния дял на мозъка.

Самоосъзнаване
В челния дял на мозъка се създава усещането за самоосъзнаване. Децата започват да се самоосъзнават около 18 месец след раждането.

Страх, гняв, тъга
Амигдала (amygdala) е отговорна за създаването на негативни емоции, като гняв, тъга, страх и отвращение. Заетостта, работата върху не-емоционални умствени задачи потиска амигдала – ето защо чрез заетостта и работата можем да контролираме негативните емоции.

Щастие
Щастието е комбинация от физическо удоволствие, усещане за смисъл и липса на негативни емоции.
Амигдала е отговорна за създаването на негативни емоции, така че за да работи мозъкът спокойно е необходимо потискането й – чрез заетост.
Липсата на негативни усещания обаче не е достатъчно, за да ни накара да се чувстваме щастливи. Ние имаме нужда от цел и от смисъл. Тези усещания настъпват при активация на предната част на челния дял на мозъка. При хората с депресия се установява много ниска активност в тази част от мозъка.
Усещането за удоволствие също е свързано със щастието и се предизвиква от химичен посредник на взаимодействието между нервните клетки в мозъка, наречен допамин. Трепетът от любовта предизвиква обилно отделяне на допамин.

Дългосрочна епизодична памет
Епизодичната памет се състои от спомени за минали събития и опит. Тя се съхранява в хипокампа (hippocampus – водно конче, лат.) в продължение на няколко години. През това време опитът се преживява отново и отново в мозъчната кора. Тези спомени могат да се превърнат в постоянни – да постъпят в дългосрочната памет. Дългосрочните спомени се възстановяват от челния дял на мозъка.

Самоконтрол
Орбито-челната кора, намираща се най-отпред в челния дял, пренасочва нецелесъобразните, импулсивни реакции в полза на социалното поведение.

Език и разбиране
Областта на Вернике се намира в слепоочния дял, близо до теменния дял. В нея се осъществява разбирането на езика. При увреждане на тази област хората не могат да разбират какво им се казва и не могат да образуват смислени изречения. Те могат да говорят гладко и граматически правилно, но това, което казват, няма смисъл.

Говор
За говора е отговорна специална област в мозъчната кора – област на Брока. При нарушение на тази зона хората знаят какви думи искат да произнесат, но не могат да ги произнесат правилно.

Борба или бягство
Амигдала е алармиращата система на мозъка. Стимулацията на едни области на амигдала предизвиква усещане за страх и паника и ни кара да избягаме от опасността. Стимулацията на други области ни зарежда с гняв и ни подготвя за борба.
Реакциите бягство/борба не винаги са от полза в модерния свят. Когато срещнете шефа си разгневен, нито реакцията на бягство, нито реакцията на борба ще ви бъде от полза. За щастие първоначалният емоционален отговор се анализира едновременно и във фронталния дял на кората, който дава стратегия за правилна реакция.

Движение
Моторната кора, намираща се в задната част на фронталния дял на мозъка, позволява съзнателното движение на мускулите. Голяма част от нея е заета от проекции на части на тялото, чиито движения изискват прецизен контрол – лице, уста, ръце. Моторната кора е в интимни връзки със сензорната кора, която се намира зад нея.

Координация
Малкият мозък е втората по големина част на главния мозък. Той е разположен под главния мозък и координира прецизното движение на мускулите, поддържа баланса и стойката на тялото.
Когато поднесем вилица към устата си, двигателната кора на главния мозък контролира това движение. Прецизирането на движението става с помощта на координиращите и непрекъснати корекционни нервни сигнали, постъпващи от малкия мозък, така че вашата вилица да стигне до точното място.

Зрение
Тилните дялове на мозъчната кора възприемат и интерпретират визуалната информация – цветове, светлина и движение. Тилната кора на лявото полукълбо обработва информацията от дясното око и обратно. Двете полукълба са свързани помежду си и обменят информация от двете очи, създавайки единен образ. Теменните и слепоочните дялове също участват в обработката на зрителната информация.

Слух
Звукът, попаднал в ухото, се пренася през слуховия канал, където звуковата вълна се превръща във вибрация, която се предава на спираловидния орган, охлюв, във вътрешното ухо. Вибрацията възбужда сетивни клетки в охлюва, които произвеждат нервен импулс и го предават на слуховия нерв, който го пренася до слуховата кора на мозъка в слепоочния дял. Слуховата кора разпознава звуците и определя тона и силата им.

Обоняние
Ароматите възбуждат нервен импулс в рецепторите на носната лигавица, които директно се предават до лимбичната система чрез обонятелните нерви. Те се свързват и с други обонятелни области на мозъка. Емоциите се създават в лимбичната система. Фактът, че обонятелната информация постъпва в лимбичната система обяснява защо миризмите могат да провокират силни спомени и чувства.

Вкус
Езикът е покрит с фини пъпчици, наречени папили. Всяка папила съдържа вкусови рецептори. Храната се разтваря в слюнката и стимулира вкусовите рецептори, предизвиква нервен импулс, който се предава до много зони на мозъчната кора.

Допир
Усещанията за допир, болка, температура и налягане се пораждат в рецептори в кожата и се интерпретират в област на челния дял на мозъка, наречен сензорна кора. Голяма част от сензорната кора е ангажирана в интерпретацията на информацията от части на тялото, които са много богати на рецептори – върхове на пръстите, устни, полови органи. Сензорната кора в лявото полукълбо получава информация от дялната половина на тялото и обратно. Сензорната кора е в тесни връзки с моторната кора, която се намира непосредствено пред нея.

Дишане
Мозъчният ствол свързва главния мозък с гръбначния мозък. Той е отговорен за поддържането на много живото-поддържащи функции – дишане, поддържане на артериалното налягане, храносмилане.

Глад и жажда
Хипоталамусът поддържа жизненоважния баланс на вътрешните условия на организма чрез регулация на усещането за жажда, глад, температура на тялото и др.
— По материали на BBC
Ако тази статия ви е харесала, можете да се абонирате и да получавате съобщения за всички нови статии по e-mail или RSS.
амигдала, болка, борба, бягство, вкус, глад, гняв, движение, дишане, допамин, допир, жажда, зрение, мозък, мускули, негативни емоции, обоняние, осъзнаване, памет, самоконтрол, самоосъзнаване, сетива, слух, смисъл, спомени, страх, съзнание, тъга, хипокамп, хипоталамус, цел, щастие







Василена
12 2 2010
Уау, много информативно и полезно! Аз принципно си падам по тая тема, но тук нещата са систематизирани много добре