Днес православната църква почита църковния празник Неделя Сиропустна (Сирни Заговезни) – ден, в който се иска и дава прошка.

Прошката е духовен акт на емоционално освобождаване на натрупани негативни емоции към други хора, към себе си, към съдбата, към света. Прошката не означава потискане на тези чувства, а пълното им осъзнаване и приемане, разбиране на причините, които са довели до тях и откриване на начин за преодоляването им.

Първият човек, на когото трябва да простим обаче, сме самите ние. Прошката е толкова трудна за нас, хората, защото ни е много трудно да разглеждаме отношенията си безпристрастно и обективно. При конфликт ние или поемаме цялата вина, или я прехвърляме – цялата – на друг. Някои хора имат склонност да виждат само вината в другите, други – да поемат цялата вина върху себе си. Ако освободим другия от вина, означава да я поемем ние – някой трябва да е виновен за случилото се. И се оказва, че най-трудното нещо е да освободим от вина себе си – да си простим.

А прошката означава именно това – да освободим себе си. Емоционалните конфликти, действащи продължително време, създават още конфликти и болести. Смята се, че искрената прошка към себе си може да разреши 95% от натрупаните проблеми. Да си простим не означава да оправдаем неправилните си постъпки и постъпките на другите, а да ги приемем като опит и да не повтаряме онова, което не ни е довело до добър резултат.

Обещаваме според надеждите си, а изпълняваме обещанията си според страховете си
— Франсоа дьо Ларошфуко

Да простим на другите е относително лесно – достатъчно е да се поставим на тяхното място и ще разберем, че от тяхната позиция вероятно бихме направили същото. Това не значи, че постъпката им е добра или лоша – означава, че те са постъпили според собствените си слабости. По същия начин и ние сме допуснали нашите грешки поради слабостите си. На другите могат да прощават хората, които умеят да прощават на себе си. Човек, който е осъзнал, че има проблем, че греши, признал го е пред себе си, приел го и без да се самобичува е започнал да търси решение – такъв човек ще види проблема и в другите хора и, знаейки как той самият се чувства, няма да обвини никой друг за това. Всички сме хора и допускаме грешки – ако не направим грешка, няма да осъзнаем истината. Всъщност те не са и грешки – това е изследване на света по метода опит-резултат.

Техника за прошка
Представете си себе си като малко дете – защото малкото дете винаги остава да живее в нас, то носи радостите и страховете ни, то ни кара да реагираме емоционално. Представете си себе си такива, каквито сте били на 3-4-5 години – ако този мъничък човек, който стои сега пред вас, беше извършил стореното от вас, нямаше ли да му простите?

Понякога да простим се оказва много трудно и дори невъзможно. Тогава е достатъчно просто да оставим болезнените събития в миналото и да не се връщаме повече към тях.

Tags: вина, дете, освобождаване, прошка, техника за прошка