Самотата

| 1 коментар
Самотата

Човекът е социално същество и обикновено поставя самотата в групата на неприятните изживявания. Понякога тя наистина е такава, понякога хората имат необходимост да се усамотят. Тази тема е посветена на желаната самота. Ще споделя предимно собствен опит, тъй като отскоро ме занимава този въпрос и нямам наблюдения върху други, и ще са радвам и други хора да споделят мнение.

Има (поне) два вида състояния на самота. Едното състояние е свързано с ниско ниво на енергия и апатичност, липса на вдъхновение за каквото и да е и това състояние е наистина страшно, защото такава самота няма какво да запълни. Другото състояние на самота е състояние на вдъхновение и себеизява и в тези моменти поне аз наистина нямам необходимост от никой и нищо друго. Всъщност, човек може да твори само когато има възможност да остане насаме със себе си – поне в мислите и душата си. Разбира се, това са моменти, периоди, приливи и отливи.

Самотата като състояние на самодостатъчност и любов

Още от дете обичах да се усамотявам, да чета, да правя интересни за мен неща. Обичам да общувам с хората, но мога и имам необходимост да прекарвам дълго време сама и не изпитвам скука. Едва наскоро осъзнах, че в периодите на тази желана самота са протичали процеси на активен пренос на информация “отнякъде” към мен – тоест, тези периоди на уединение се явяват като време на общуване със себе си, буквално мога да го нарека време на обучение и няма да е пресилено. За да изясня какво имам предвид, ще дам няколко примера.

В последния курс на университета се запалих по Фотошоп. Имах страхотно желание да се занимавам само с това, но нямах обективна възможност – изпити, след това започнах работа, беше много стресов период. Две години по-късно, точно на Нова година, получих вдъхновение чрез “случайно” попаднала ми книга. Беше 31 декември – излъгах родителите си, че ще бъда с приятели, а приятелите си – че ще бъда с родителите си, и цяла нощ останах на компютъра. Това продължи и през следващите 2 седмици, спях буквално по 2 часа на нощ, не изпитвах умора, а напротив – страхотно вдъхновение. През това време пациенти, приятели, роднини просто ме забравиха – сякаш светът се погрижи за спокойствието, от което имах нужда. В следващите месеци направих много успешни фотографии и приложих всичко научено, беше изключителен творчески период.

Година по-късно, пак в момент, в който пациенти и приятели ме бяха забравили, ми хрумна идеята да науча Флаш. Бях пробвала преди това, безуспешно, програмата не е от най-лесните, даже ми беше неприятна. И изведнъж ми хрумна идеята да си направя сайт на Флаш. Не успях да намеря дори книга тогава, но нещата се получаваха по магически начин – трябва ми нещо, кликам някъде и то се оказва точно там. Сякаш някой ми нашепва какво и как да направя. Никога не се бях занимавала с програмиране, тогава успях да сътворя и прости програмки. Усещането е като да навлезеш в бурна река и да се оставиш на течението – всичко става от само себе си. Тогава се бях регистрирала във форум за Флаш, предложих сайта си за критика – критики имаше, но никой не ми повярва, че това е първото ми творение на Флаш. Последваха множество поръчки, в които имах възможност да покажа наученото, а първият ми “клиент” бе не кой да е, а Лили Иванова. Имах чувството, че съм попаднала в някаква приказка.

Тук се отнасят и състоянията на влюбване, когато във всеки момент, в който не сме с любимия човек, имаме нужда да останем сами и да изживяваме емоциите си. Всъщност така разбрах, че състоянието на любов към друг човек и на вдъхновение са едно и също нещо – състояние на любов към себе си, на самодостатъчност.

Самотата като недостатъчност на любов към себе си

Понякога периодите на самота ми се случват и без желанието ми. Имам желание за контакти, за социален живот, но светът сякаш се затваря – приятелите ми се отдалечават, любимият човек изчезва, работата намалява до минимум, колкото да преживявам. Контакти някакви има, но те са неудовлетворителни и само подчертават чувството на самота. Това, разбира се, е много потискащо усещане и води до въпроси. Човек като остане насаме със себе си и без вдъхновение, няма какво друго да прави, освен да мисли. И в процса на задаване на въпроси се появява някой “случаен” човек, който подхвърля “случайна” фраза или пък попадам на книга, която ме води към следващия въпрос и следващата книга и т.н.

Всеки период на самота (като под самота нямам предвид дори пълна изолация, самота е и състоянието, в което ни липсва само един човек, но без когото светът е празен), желана или не, независимо от продължителността, вероятно има една единствена цел – да ни накара да се вслушаме в себе си, да прекараме известно време насаме със себе си, независимо дали това, което трябва да открием ни харесва или не. При всички случаи става много активен информационен обмен, преди не съм го осъзнавала, сега усещането на моменти е дори физическо.

Ако това да останем сами със себе си е потискащо преживяване, отговорът е ясен – не се обичаме достатъчно в тези моменти, защото именно любовта превръща уединението във възхитително преживяване. Интересното тук е, че такава самота не може да запълни нито друг човек, дори най-любимият, нито каквото и да е занимание. Ако не се чувстваме добре със себе си сами, няма как да се чувстваме добре със себе си и в компания.

Самотата – връщане към истинското ни Аз

А дали тези периоди на самота, желана или нежелана, не са необходими, за да запазим себе си, да си припомняме от време на време кои сме всъщност. В общуването си с други хора човек започва да губи самоличността си. Мислите на другите стават наши мисли, чувствата на другите стават наши чувства, целите на другите стават наши цели. Понякога толкова се отдалечаваме от себе си, че забравяме кои сме, какви сме всъщност, какво наистина желаем, към какво се стремим, какво може да ни направи щастливи. Дали периодите на откъсване от другите хора не ни връщат именно към истинското ни Аз?

Живях така, сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години кацнах принудително в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, се готвех да го поправя сам. За мен това беше въпрос на живот или смърт.
“Малкият принц”

Самотата сред хората

Развитето на човека се съпътства с прогресивно засилване на чувството на самотност. Издигайки се над нивото, на което е бил до момента, човек остава наистина сам, защото общуването му с хората от предишното му обкръжение вече не може да удовлетвори новите му интереси и повишените му необходимости. Очевидно, колкото по-високо е нивото на човека, толкова по-рядко ще среща подобни хора и толкова по-самотен ще е той. Голяма част от хората, оставили ценно наследство на човечеството, са били самотници – общували са май предимно с хартията. Тук нямам предвид общуването изобщо, а пълноценното общуване, онова, което вдъхновява истински, което учи. И това се случва непрекъснато в живота ни – например като влезем в университета връзките ни със старите ни приятели от гимназията увяхват, защото настъпва промяна в нивото на информираност, дивергенция на интересите. Университетът се явява изолирана среда, която дава възможност за комуникация между група хора – и те удовлетворяват взаимно потребностите си. Но когато излязат от него, в реалния свят, тези хора се чувстват изолирани и самотни – човек, който се е докоснал до тайната на атома или на гена никога вече няма да може да се вдъхнови от нова рецепта за кекс и от стачката на шофьорите. Има крачки, от които път назад няма.

В този смисъл мисля, че самотата е неизбежен спътник на развитието на човека. С течение на времето хората сякаш започват да прекарват все повече време със себе си и това време е ползотворно. Но колкото и пълноценно да се чувства човек със себе си, необходимост от общуване и споделяне има винаги, а с времето става все по-трудно да открива хората, от които се нуждае.

Мая Живкова

Мая Живкова

Подобни публикации

Коментар за “Самотата

  1. Kalin

    Maya tova koeto si napisala e tolkova viarno che az lichno naistina niamam kakvo da dobavia osven tova che veche 7 godini nared ziveia v absolutna samota no ot vtoriat vid ne ot tazi degradivnata !! Blagodaria na Boga che prisastvash v zivota mi kato priatel vapreki che e samo v tozi net!! Pregrashtam te silno !! K.

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван. Задължителните полета са означени с *

Вход

Забравена парола?
Регистрация

Абонамент

Условия за ползване

Всички авторски и преводни текстове на сайта Love-aholic.com са обект на авторско право. Не могат да бъдат използвани текстове или части от тях, нито разпространявани по какъвто и да е начин, без изричното съгласие на автора. Моля, запознайте се с условията за ползване на сайта.

Възстановяване на паролата

Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.