Ние можем да променим миналото си чрез промяна на възприятието си за него. Единственото значение на миналото е влиянието му върху настоящето. Чрез промяна на миналото в съзнанието ни, ние променяме е връзката му с реалността на настоящето ни. Чрез промяна на миналото ние променяме усещанията си в момента, който наричаме Сега. Настоящата ни реалност всъщност е под въздействие на мислите ни за миналото.
Можем да променим миналото си чрез промяна на спомена за него. Когато променим начина, по който мислим за случилото се в миналото, ние преминаваме в друга времева линия в миналото, където въображението ни се превръща в друга реалност. Тази алтернативна реалност в миналото променя и реалността в настоящето. Промяната във възприятието за миналото води до синхронични събития в настоящето и близкото бъдеще.
Чрез промяната на възприятието ни за миналото ние променяме и начина, по който другите хора възприемат миналото. Промяната в нашето съзнание води до промяна и в съзнанието на другите хора. Ако решим да променим възприятието си за случило се в миналото негативно събитие и да си го представим по позитивен начин или да си представим нещо позитивно в него, възприятието на другите хора за това събитие също ще се промени.
Промяната на възприятието за миналото е равнозначна на промяната на миналото заедно със спомена за него. Реалността се формира от възприятието за нея. Всяко нещо в паметта е свързано с друго. Когато променим възприятието си за събитие в миналото, ние променяме всичко, което е свързано с него и което другите хора не осъзнават. Процесите, които хората не осъзнават, са достъпни за времева промяна. Всяко средство, съдържащо запис на миналото, също променя този запис.
Ако се отнасяме към миналите грешки така, сякаш никога не са се случили, техният ефект ще намалее. Приемете неуспеха, когато се случи, а след това продължете така, сякаш никога не се е случвал. Когато направим това, другите започват да се държат по същия начин. Когато държим на нещо, караме другите също да държат на него. Ако бързо успеем да си простим, другите също ще ни простят и ще изтрият миналото от ума си.
Реалността е празна и подвижна. Нищо не съществува в дефинитивна форма докато съзнанието ни не реши, че това е така. Съзнанието ни придава форма на нещата и ги поддържа. Без съзнанието за нещо то се разсейва до състояние на пустота или недиференцирана енергия. Когато нещо изчезне от спомена, то повече не съществува в реалността.
Не трябва да живеем със съжаления, разочарования и липса на надежда поради нещо, което се е случило в миналото, или с представи какво би могло да е настоящето, ако миналото беше различно. Настоящето е единствената реалност, която съществува. Ние трябва да живеем в настоящия момент. Миналото спира да ни задържа, когато приемем настоящия момент за начало, а не миналия.
Можем да изберем да виждаме миналото така, сякаш се е случило по перфектен начин. Нещата са се случили по правилния начин и никъде не са допуснати грешки.
Можем да живеем в най-доброто настояще чрез избора на най-доброто минало.
Ако тази статия ви е харесала, можете да се абонирате и да получавате съобщения за всички нови статии по e-mail или RSS.
бъдеще, възприятие, минало, мисли, настояще, промяна, промяна на миналото, реалност, съзнание
Парфюми
21 3 2010
Според мен миналото има шанс да се промени като си променим възприятието за него, но все ще се намери човек да ти напомни за миналото.
Мая
22 3 2010
Да, но когато този спомен не е свързан с емоционална реакция (особено негативна), миналото вече няма значение.
Martobonaparto
23 3 2010
Da, no obshto vzeto vseki spomen predizvikva misal a tia predizvikva emocionalen otgovor- koito moze da bade neosaznat t.e. da e vece v podsaznanieto.
Zatova Neville ( i ne samo toi ) dava niakolko “recepti”:
1 Predizvikai vednaga kogato cuesh neshto, protivopolozni misli ergo protivopolozni cuvstva- no triabva da sa po silni ot tezi koito iskash da neutralizirash
2 Selektiven sluh- cuvash samo tova koeto iskash da cuesh – super reshenie pri razgovor mezdu sapruzi
3 Smeni vatreshnia si razgovor- po tozi nacin zaglushavash vanshnite vazdeistvia
4 Smeni cialostnata predstava za sebe si- kakvoto cuesh vece ne se otnasia za
teb
5 Revizirai dania predi da zaspish, kato smenish razgovorite sas tezi koito si iskal da cuesh
Мая
25 3 2010
При мен миналото не е свързано с емоции, особено по-далечни събития, които съм разрешила и от които съм се освободила в онзи момент. Усещането ми е, че сякаш не са се случили на мен. Животът ми е като разделен на епизоди и усещането ми е за тези минали епизоди и като за минал живот – нещо далечно и не свързано с мен.
За хората около мен не е така и затова си мисля, че при мен се получава така, защото оставам в ситуацията докато я разреша, не бягам, не се крия, но когато свърши просто свършва и край, няма връщане назад.