Д-р Хелън Фишър и екипът й (включващ лекари от различни области) от Rutgers University са изследвали 40 „лудо влюбени” млади хора – половината от които имали споделена, а другата половина – несподелена любов, с помощта на ядрено-магнитен резонанс в момент на наблюдение на снимка на любимия човек и контролна снимка на познат човек.
В резултат на това учените направили фото-албум на влюбения мозък. Те установили активност в дясната вентрална област на тегментума – частта от мозъка, където допаминовите клетки се свързват с други мозъчни ядра (като n. caudatus). Тези зони играят централна роля в системата за възнаграждение и мотивация на мозъка. Активация на тези области настъпвала, когато изследваните хора наблюдавали снимка на любимия си човек, но не и на други познати лица. Наблюдавана е и едновременна активация на няколко зони от префронталната кора, докато амигдала – центърът на страха, бил временно деактивиран.
Романтичната любов не е емоция
Романтичната любов не е емоция, смята д-р Фишър. Тя по-скоро е „система за мотивация, тя е движещ механизъм, тя е част от мозъчната система за възнаграждение”. Тя е необходимостта да търсим подходящ партньор. Мозъкът свързва тази необходимост със специфични емоции в зависимост от това как протича връзката. Префронталният дял на кората на главния мозък обработва тази информация, включва я в модели, изгражда стратегии и наблюдава развитието на ситуацията до получаване на „голямата награда на живота”.
Любовта боли
Д-р Фишър цитира резултати от проучване, в което част от изследваните хора са били изоставени от партньора си в предходните 8 седмици и са имали ясни клинични признаци на депресия, а 12% от тях – на тежка депресия. Известно е, че 50-70% от убийствата на жени, са извършени от техните любовници и съпрузи.
Д-р Фишър разделя любовта на три категории, които ангажират различни системи в мозъка:
- Страст – стремежът към сексуално удовлетворение, контролиран от андрогените и естрогените
- Привличане – романтичната или страстната любов, която се характеризира с еуфория, когато нещата вървят добре, и с тежки депресивни състояния, когато връзката не се развива добре, с фокусирано внимание, обсесивни мисли и силен стремеж към любимия човек; привличането се характеризира с високо ниво на допамин и норадреналин и ниско ниво на серотонин
- Привързаност – усещането за спокойствие, омиротвореност и стабилност, свързано с дългосрочната връзка, което се контролира от хормоните окситоцин и вазопресин
Сексуалното желание има за цел да ни накара да се огледаме за подходящ партньор, смята д-р Фишър. Романтичната любов има за цел да фокусира енергията на човека върху един партньор, а привързаността е връзката, която задържа двойката до порастването на децата. Тези системи са взаимно свързани.
Не правете секс с хора, в които не желаете да се влюбите,
полушеговито казва д-р Фишър, защото ще ви се случи точно това. Тестостеронът може да повиши внезапно нивата на двата хормона на любовта, а оргазмът повишава концентрацията на хормоните на привързаността.
Но системите в мозъка все пак работят независимо, което позволява на партньорите да изневеряват. Това вероятно има за цел да повиши възможността за разпространение на гените.
Романтичната любов е свързана с много по-силна мотивация от секса
Хората, които не получават секс, не убиват себе си. От друга страна не е много удобно за човек да бъде романтично влюбен в продължение на 20 години. „Ако беше така, ние щяхме да умираме от сексуално изтощение.” Продължителната любов се съпровожда с мозъчни белези на „пресищане”.
Любовта умира
Високите нива на окситоцин и вазопресин могат да взаимодействат с пътищата на допамина и норадреналина, при което страстната любов изчезва и се превръща в привързаност. Този процес може да бъде предотвратен чрез нови съвместни дейности, които да поддържат високи нивата на любовните хормони.
Повишеното ниво на тестостерона може да потисне действието на окситоцина и вазопресина. Има много доказателства, че мъжете с високи нива на тестостерон се женят по-рядко, повече изневеряват в брака и се развеждат по-често. Обратното също е вярно. Когато мъжът държи в ръцете си дете, концентрацията на тестостерона се понижава, вероятно поради повишението на нивата на окситоцина и вазопресина.
95% от хората някога са били отхвърляни от човек, когото наистина са обичали. Такъв е процентът и на хората, които са отхвърляли човек, който наистина ги е обичал. Отхвърлянето води до засилване на любовта – процес, който се нарича „отчаяно привличане”.
Гневът от отхвърлянето и депресията се появяват, когато човек осъзнае, че никога няма да получи това, което желае. Отчаянието изглежда непродуктивно, но всъщност представлява „неуспех на отричането” и позволява на човека да види реалното положение на нещата и да започне отново да търси подходящ партньор.
Разлики между мъжете и жените
Мозъчните изображения при мъже и жени в основни линии са еднакви, но при мъжете била наблюдавана активност и в париеталната област на слепоочния дял на кората на главния мозък, свързана с интеграцията на визуалните стимули. „90% от порнографията е предназначена за мъже, докато жените прекарват живота си, опитвайки се да изглеждат добре пред мъжете”, казва д-р Фишър. Обяснението според теорията на Дарвин е, че мъжете подбират партньорките си визуално.
При жените е наблюдавана повишена активност в областите, асоциирани с възстановяването на спомените. Външният вид на мъжа не е достатъчен критерий за жените, те имат нужда да помнят какво е направил той вчера и какво е обещал преди 2 месеца.
Източник: www.mcmanweb.com
Ако тази статия ви е харесала, можете да се абонирате и да получавате съобщения за всички нови статии по e-mail или RSS.
андрогени, вазопресин, влюбване, депресия, допамин, емоции, естроген, изневяра, любов, мозък, мотивация, норадреналин, обсесивни мисли, окситоцин, отхвърляне, привличане, привързаност, романтична любов, секс, секусално желание, серотонин, страст, тестостерон, чувства







Фото сех « Эхо блогосферы
24 7 2010
[...] Мая пишет: В резултат на това учените направили фото-албум на влюбения мозък. Те установили активност в дясната вентрална област на тегментума – частта от мозъка, където допаминовите клетки се свързват с други мозъчни ядра (като n. caudatus). … [...]