Когато по-низше същество получи признаци на дистрес, то се вслушва в тях и предприема адекватно действие – то предпазва себе си.

Посланието за хората е: Когато изживявате продължителен, хроничен дистрес, не следвайте психологичните съвети за управление на емоциите. Използвайте стратегичската еволюционна психология: последвайте емоциите си.

Конвенционалната психология за управление на емоциите има за цел да помогне на хората да бъдат по-ефективни във всички сфери на живота си. Но дали това е така? Овладяването на емоциите трябва да помогне на хората да се адаптират към ситуацията, но – парадоксално – именно то ги задържа в същата ситуация, която е източник на дистрес.

Аз съм помогнал на хиляди двойки да работят по проблемите си, за да запазят брака си – защо? За да продължат да работят по проблема до края на живота си? Помогнал съм на мениджъри и служители да овладеят емоциите си, за да продължат да работят във фирмата, която е източник на тяхната фрустрация, гняв и безпокойство. Управлението на емоциите не помага на тези хора да живеят пълноценно – то само им помага да оцелеят чрез адаптация.

Проучвания, изследващи отговора на хората към стресови ситуации и среди, показаха доминантния адаптативен отговор на майката Природа. Такъв отговор е вътрешната промяна, която ни помага да се адаптираме чрез понижение на очакванията, чрез конфронтиране с проблема, чрез отдръпване от другите хора и дори чрез не предприемане на нищо. Тези отговори помагат на хората да се справят със ситуацията.

Разбира се, има моменти, в които контролът над емоциите ни помага да се представим по-добре.

При хроничен дистрес обаче контролът на емоциите има парадоксален ефект – то помага на хората да останат в стресиращата ситуация и да се адаптират към нея, да оцелеят. Хората обаче не могат да преуспеят в тази среда, защото тя не им дава това, то което те се нуждаят – дистресът се дължи на голямо разминаване между очкванията на човека и това, което му предлага средата, независимо дали става въпрос за партньорство или работа.

Животните нямат друг избор, освен да се адаптират. Но хората имат. Те могат да се адаптират или да потърсят друг изход. Смяната на работата често подобрява производителността на човека. Да кажем на ученика да остане в училището, в което има проблеми, и да учи повече или да премине курс по управление на стреса е равнозначно на това да му кажем да изтърпи следващите 4 години – време, през което той би трябвало да живее.

Следвайте емоциите си

Често се чудя колко хора биха имали по-добър брак, ако ги бях посъветвал да послушат емоцията си и да се разделят. Може би много от тях биха имали брак, в който биха изживявали стрес веднъж месечно, а не всеки ден. Питам се колко ли служители биха имали по-пълноценен живот, ако ги бях насърчил да сменят работното си място с друго, където техните идеи биха били чути и оценени. Мога да заключа, че съм помогнал на много хора да останат в ситуация, в която не живеят, а оцеляват.

Мисля, че гениалните инстинкти, които имаме, могат да обърнат този процес за много хора. Вместо да използвате ума си, за да се адаптирате и оцелявате, позволете на вродените си инстинкти – на вашия емоционален дистрес, да направлява ума ви. Можете да си кажете: „Това място не е добро за мен, така че мога да се възползвам от възможностите да направя някои промени.” Всъщност, промените са част от еволюционната функция на дистреса. Дистресът ни мотивира за направим нещо, за да намалим силата му и да се почувстваме по-добре.

Като клиницист аз установих, че неспособността за постигане на желания брак или работа е реалност, която много хора приемат трудно. Защо? Защото една честна оценка може да разбуди инстинктите за убежище и за търсене и, тъй като ние не сме склонни да приемаме загубата, това да доведе до безпокойство и страх. Липсата на честност към себе си държи този страх под контрол, но също така задържа човека във вредна за него среда и води до загуба на връзка с инстинктите.

Признавайки пред себе си факта, че бракът или работата ви са източник на дистрес, не означава непременно да ги зарежете. Можете да ги промените. Но това не е възможно, докато не направите честна оценка на средата си.

Само вие знаете как се чувствате.
Само вие знаете истинския отговор на въпросите:

• Чувствам ли се добре с моя съпруг/а или партньор?
• Израствам ли емоционално в моята връзка?
• Моят партньор разбира ли и отговаря ли на моите нужди?
• Насърчава ли моят партньор собственото ми развитие?
• Заобиколен ли съм от хора, които ме насърчават в работата ми?
• Работата ми допринася ли за моето развитие?
• Чувствам ли се сигурен в работната си среда?
• Чувствам ли се добре на работа?
• Ключът за всеки от нас е да отговори на тези въпроси с брутална честност.

Както хроничният стрес подсказва, че е време за търсене на убежище, така и чувството на радост, интересът и ангажираността са еволюционни барометри, които показват, че сме попаднали в среда, която стимулира развитието ни. Когато тези усещания преобладават, вие знаете, че сте на точното място.

Hendrie Weisinger, “The genius of instinct: Reclaim Mother Nature’s tools for enhancing your health, happiness, family, and work”

Tags: адаптация, дистрес, емоции, емоционален контрол, инстинкти, интерес, контрол на емоциите, оцеляване, радост, стрес