Техники за промяна на миналото

В една песен се пее, че утре започва от днес, а аз бих казала, че утре-то е започнало вчера. И нямаме основание да смятаме, че утре ще е много по-различно, докато не  променим вчера. В тази тема ще споделя техники за промяна на миналото, които аз самата съм използвала ефективно.

1. Разрешаване на конфликтите в настоящия момент

Не мога да не започна с профилактиката.

Почти всичките ми близки хора от години циклят върху някакви неразрешени конфликти и ги преживяват всеки ден отново и отново така, сякаш са настъпили вчера. При мен се случва обратното – усещането ми за миналото е сякаш се е случило на друг човек, сякаш изобщо не ме касаят проблемите от миналото. Наскоро се запитах защо се случва това и разбрах – защото не оставям неразрешени конфликти в настоящето.

Много хора в конфликтни ситуации избират „лесния” път – да замълчат, да потиснат болката си, да се оттеглят тихомълком, да избягат. Това се отнася особено за мъжете – мъжете имат абсолютна непоносимост към откритото разрешаване на конфликтите и към всякакви ситуации, които ги карат да се чувстват дискомфортно.

Най-болезнените отношения са, разбира се, отношенията между мъжете и жените. Преди време в дискусия в един форум осъзнах, че съм сред малкото хора, които поддържат приятелски връзки с бившите си любими. Разбира се, запитах се защо. Именно защото не съм позволяла конфликтите да бъдат покрити, а съм ги разрешавала на момента, според силите е възможностите си. Не съм позволявала на мъжете да се скрият, говорила съм независимо дали са искали да ме чуят, споделяла съм собствената си гледна точка, чувала съм тяхната, търсила съм компромисни решения, успявала съм да възстановя отношения, които са изглеждали напълно загубени. Защото не мога да живея с конфликт в душата си. Резултатът е, че съм освобождавала и себе си, и тях от това да влачим проблемите си в бъдещето. Днес тези хора са най-добрите ми приятели, поддържаме връзка, изпитваме добри чувства един към друг. Отношенията са чисти и споменът за общото ни минало носи само радост.

2. Прошка

По същество прошката е именно разрешаване на конфликт, което започва в самите нас. Дали ще стане в директен контакт с човека или в самите нас, няма голямо значение. Стига резултатът да е освобождаване на болката от миналото.

Преди време един любим човек постъпи много зле с мен. Разбирах позицията му, обичах го, знаех, че на негово място вероятно бих направила същото, но болката не си отиваше. С ума си простих, с душата си не можех. На моменти болката изчезваше и си казвах – ето, край. А после пак се връщаше и с всеки следващ път осъзнавах каква рана живее в мен. За първи път през живота си бях решила да не го тормозя, да го оставя свободен, да не го натоварвам с излишно чувство за вина – защото го обичах.

И в един прекрасен ден цялата натрупана и потисната болка експлодира. Обадих му се и му казах – искаш или не, сега ще ме слушаш. Ти ми причини това и това, аз се чувствам така и така, ти си егоист, страхливец и т.н, и т.н. Това бяха най-гадните неща, които съм казвала на човек през живота си. А това беше човекът, който най-много съм обичала през живота си. И аз го обичах, докато му ги казвах. И най-странното беше, че този човек, който на никого не бе позволявал да се държи така с него, прие думите ми и каза „ОК, да забравим това и да се опитаме да оправим нещата”. А аз се почувствах свободна и щастлива. Истината освобождава – всички участващи страни.

3. Изтриване на „дъската”

Макар и да оправих отношенията си с този човек, болезненият спомен си стоеше в паметта ми и използваше всеки удобен повод да се появи на сцената. Вече ми бе толкова досадна тази сцена, че си представих всичко като нарисувано на черна дъска, взех една мокра гъба и с размах го изтрих в представата си. Дойде ми спонтанно тази идея, а резултатът беше прекрасен. След няколко дни започнах отново да изпитвам топли чувства към този мъж – нещо, което отдавна не ми се беше случвало. И отношенията ни много се подобриха.

Не съм сигурна, че човек може истински да прости, докато задържа болката в себе си – колкото и да иска. Може би първо трябва да се погрижи за болката си. На мен ми помогна една въображаема гъба – точно като онези в училище – сивкаво-зелена, мръсна, гадна за пипане, напоена с тебеширена вода, смърдяща на вкиснало. Докато триех спомена си усещах в ръката си точно онази гадна гъба от училище – но ефектът беше страхотен.

4. Огледало

Преди няколко дни бях на семинар, проведен от учениците на Норбеков Жана Баскакова и Вадим Шишкин. Много хора се интересуваха как да разрешат минали ситуации и направихме едно интересно медитативно упражнение.

Представете си, че вървите през гора – вековна, магическа гора. Усещате клонките под краката си, слънцето едва се процежда през клоните на дърветата, въздухът е наситен, усещането е мистично. Стигате до къща – такава, каквато си я представите. Влизате в нея, а вляво от вас има огледало (лявото отговаря на миналото). Заставате пред него, а в огледалото се съживяват всичките ви минали неуспехи, образите на неуспехите ви се сменят един с друг. Накрая това огледало започва да се смалява, смалява и изчезва. Обръщате се надясно, а там има друго огледало (дясното отговаря на бъдещето). Ако имате неразрешена ситуация от миналото, която искате да се е развила по друг начин, може да я пренесете в дясното огледало и да я видите така, както желаете. В дясното оглеало започват да се съживяват успехите ви – всички успехи, които сте имали през живота си. Когато прегледате живота си в огледалото от гледна точка на успехите, оставяте образа на успехите в дясното огледало и излизате от къщата.

5. Многократно преживяване на миналото по правилния начин

Сергей Лазарев (за тези, които не знаят) е руски лечител. Художник, който чрез екстрасетивно възприятие за пациента, му посочва причината за болестта му – най-често неразрешен конфликт, обида към някого. Чрез посочване на причината и молитва (унифицирана) той успява да помогне на хиляди хора с различни и фатални, нелечими от медицината заболявания, да се излекуват. Всъщност, става въпрос именно за прошка.

Самата молитва е много интересна, ще я цитирам по памет. „Господи, обичам те повече от всички човешки ценности.” Де факто, признаване на природата, на първичните инстинкти пред всички глупости, които хората са измислили и упорито следват, потискайки живота в себе си. Лазарев казва, че привързаността на хората към добрите идеи и концепции – доброто, честността, верността, дори привързаността към Бог, е причина за много голяма част от заболяванията на хората. Всяка привързаност към дадена ценност отрича противоположността й, отрича част от света, а неприемането на физическия свет е обида към него и води до раздяла с него. Което, вярвам, никой човек всъщност не желае.

Лазарев, наблюдавайки биополето на хората, забелязва, че преживяването на минала ситуация по различен начин води до промяна на миналото. Той казва, че една минала ситуация може да се промени, ако се преживее около 600 пъти по правилния начин (разбира се, има индивидуални различия). Също така казва, че когато се случи някаква нова и неприятна ситуация в сегашния момент, имаме възможност да не допуснем тя да окаже влияние върху бъдещето ни – като не мислим за нея през първите 6 часа от настъпването й (когато е най-силна и емоцията ни).

Изпробвала съм лично това. Дори когато конфликтът изглежда неразрешим, съм се опитвала да не мисля за него и на следващия ден той е отзвучавал така, сякаш никога не е бил.

6. Преживяване на миналото по различни начини

Тази техника научих от приятел, доколкото зная източник е Рудолф Шнайдер.
Вечерта се преживяват събитията от деня (разбира се, тези които имат по-голяма значимост) по 10 различни начина. Ако ситуации е протекла по даден начин, я преживяваме 10 пъти така, както би протекла при различен ход на събитията. Това не позволява на ума да изгради фиксиран спомен и да го приеме за константна и дава възможност за намиране на благоприятен изход от ситуацията.

Ще бъда благодарна на всеки, който сподели своя техника за повлияване на миналото.

1 | 2 | 3 |

  • Facebook
  • MySpace
  • Twitter
  • Google
  • Svejo
  • Lubimi

Tags: , , , , , , , , , ,