Спомням си началото на 90-те години, когато се появиха много „позитивно-мислещи” хора в България. Спомням си как ни спираха по улиците, как ни предлагаха брошури за щастие, а ние с брат ми ги наричахме „слънчасали”. 20 години по-късно ми се случи да разбера, че това било „позитивно мислене”.

Аз съм спонтанен човек. Когато съм щастлива – радвам се, когато съм нещастна – плача. Преди време ми изглеждаше парадоксален изходът ми от продължителни и тежки черни периоди – колкото по-интензивно преживявах болката си, толкова по-бързо отминаваше периодът. И крайно позитивната нагласа (еуфорията), и негативната нагласа (депресията) са две крайности, свързани с голяма загуба на енергия, енергийно неизгодни и следователно – подлежащи на възстановяване в най-кратък срок (всяко действие поражда равно по сила противодействие).

В най-тежкия момент от живота си попаднах на една книжка за позитивно мислене, където пишеше, че от черните периоди се излиза с позитивно мислене – казвайте на черното бяло и то ще стане бяло. Казах си – я, цял живот съм живяла наопаки, ето защо не всичко е било съвършено. И понеже не приемам нищо на доверие, но затова пък обичам да опитвам, опитах. Резултатът: агония, която обикновено отминава за 3 месеца, се проточи 13.

Хората, тръгващи по пътя на позитивното мислене, започват да отричат и да потискат неприятните си емоции. Не да ги променят, а да ги потискат. Душата плаче, умът мисли позитивно. Негативните ни емоции са сигнал, че не сме щастливи, че си вредим с това, което правим. Затова са и неприятни – за да подскажат на човека, че бързо трябва да промени нещо. А човекът, вместо да се захване с най-наболелия си проблем, отваря книжка, намира рецепта за лесен живот и започва да мисли позитивно. От конфликта между душата и ума обаче умът няма шанс да оцелее – това е просто отлагане и засилване на проблема с всичките му последствия.

Хората, опитващи се да мислят позитивно, имат тенденцията да изключват част от света. Започват да пропускат важни предупредителни знаци от реалността, за да не ги допуснат в живота си – защото лошите мисли привличат лоши събития в живота (винаги се сещам за онзи младеж с велосипеда във филма „Тайната”). Проблемът е, че с едно решение за позитивно мислене не могат да се променят подсъзнателни нагласи, трупани с години. Човек, който се притеснява, е по-добре да заключи велосипеда си, отколкото да си внушава, че е позитивен и да остане без велосипед. Защото в момента, в който реално спре да се притеснява за велосипеда си, той просто ще забрави да се запита дали да го заключи или не. Ако се запита, е по-добре да потисне изблика на позитивно мислене и да направи каквото смята за редно. Розовите очила не правят света розов – залъгват само собственото ни цветово възприятие.

При мен например нещата в живота се случват по точно обратния начин на това, което пише в книгите за позитивно мислене. Моето позитивно мислене се изразява в прехвърляне на всички негативни варианти и приемането им за възможни. Което противоречи на рецептите за позитивно мислене в книгите – ако мислите за лошите изходи, вие ги привличате (подобното привлича подобно). При мен е обратното – единственият начин да привлека желания изход, е да допусна всички нежелани. Ако мисля позитивно и с увереност за нещо, то просто не се случва – дори да е най-простото нещо на света. Ако мисля само лоши неща за дадена ситуация, ми се случва най-хубавата, такава, на каквато дори не съм се надявала.

Най-фрапиращото нещо, което осъзнах за себе си, е че най-хубавите неща в живота ми се случват тогава, когато и пукната позитивна мисъл не може да намери място в ума ми – в състоянията на крайно отчаяние, ама от онези, в които на човек му минават и мисли, които дори не са за споделяне. И разбрах защо – защото в тези моменти човек е истински, напълно себе си. Всички глупости изчезват и остават само най-важните, най-ценните неща – единствените, които имат значение. И в такъв момент човек няма къде да се скрие и няма избор, освен да приеме и себе си, и ситуацията, и другите хора, и света – и нещата се подреждат мигновенно. Буквално за часове.

Един пример от ежедневния живот – имам да работа по пациент. След канално лечение трябва да сложа една пломбичка и това отнема 10 минути. Оставям си 30, за да работя спокойно. Ако в такава ситуация съм напълно спокойна и убедена, че всичко ще мине безпроблемно, дори само да си го помисля, се случват проблеми, които са невероятно абсурдни, банални, никога не случвали се и непредвидими, особено пък при толкова прости манипулации. Понякога просто съм се втрещявала от изумление пред това колко непредвидими ситуации могат да възникнат от едно нищо. И обратно, когато ми предстои каквато и да е работа, особено нещо по-трудно технически за изпълнение, и прехвърля през ума си всички негативни ситуации, които мога да предвидя и се подготвя за тях, тогава всичко минава безкрайно гладко и бързо – сякаш ми помагат още чифт невидими ръце.

Моето обяснение е, че когато човек мисли и за неприятните изходи, той се подготвя да ги посрещне, мобилизира се, готов е да реагира бързо и правилно във всеки момент, а дори да се случи някой от тях, човекът е психологически подготвен за това и го приема по-лесно. Не се отчайва, не изпада в ступор и продължава напред.

В книжките за позитивно мислене често пропускат да споменат, че животът се състои от приятни и неприятни (за нас хората) моменти и че една ситуация винаги има две страни, които умът ни оценява по съответния начин. Идеални ситуации не съществуват, така че „позитивното мислене” не може да доведе до идеално разрешение, дори то да е оптималното. Човешкият ум ще намери дефект на всичко. А човекът ще остане разочарован – мислих толкова позитивно, пък какво стана…

В книжките за позитивно мислене също често пропускат да кажат, че човек все пак трябва да движи краката си в посока на целта си. „Мислете позитивно и то ще ви падне от небето”. Моите наблюдения показват, че ако човек не е може да придобие нещо в живота си по традиционния начин, колкото и да мисли, дори и да му падне от небето – ще го загуби по същите причини, поради които не е успял да го постигне сам.

Не твърдя, че позитивното мислене е нещо лошо, нещо неефективно, напротив, то е двигателят ни. Ако не можем да помислим за нещо хубаво, не бихме могли да направим дори елементарно усилие.

Позитивното мислене не изключва ясния поглед върху ситуацията. Човек интуитивно от ранна детска възраст разбира как да постъпва, как да се справя с тежките ситуации, как да постига целите си – и това е неговата уникална рецепта, единствено валидна. Всеки човек има набор от ценности, схващания, емоционални нагласи, които определят начина му на мислене и мирогледа му. Никоя книга не може да постави под един знаменател всички хора. Няма общовалидни рецепти, както и няма двама еднакви човека – никоя мъдра книга не може да даде универсални рецепти, а само общи отправни точки.

След като поопитах разни техники стигнах до извода, че единственото, което действа за мен, съм имала винаги на разположение – собственото ми интуитивно усещане. А мъдрите книги не ми дадоха нови ключове и умения, само ми помогнаха да осъзная, че имам и винаги съм имала всичко, от което се нуждая – и да се върна към себе си.

Tags: депресия, еуфория, негативни емоции, отчаяние, позитивно мислене