"/>

Да обичаме себе си – как?

| 33 коментара
Да обичаме себе си - как?

Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, колкото и всеки друг, заслужаваш собствената си любов.
– Буда

За първи път прочетох, че трябва да обичаме себе си, преди 4 години. Днес това ми звучи смешно и странно, но преди 4 години тези думи ми се сториха кощунство. Бях възпитана, както много други хора, да мисля за удовлетворяването на нуждите на другите хора и да чакам някой да се сети за моите нужди. Последното, разбира се, се случваше твърде рядко. Все по-малко разбирах защо нещата не се получават, докато един ден си зададох този въпрос от сърце и душа. И тогава открих една книга, в която пишеше следното:

Няма нищо страшно да откриеш, че си не­щастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъч­но.
–Авесалом Подводни

Спомням си усещането си в онзи момент – беше истинско недуомение. Как бих могла да обичам себе си, като имам толкова недостатъци и си ги зная всичките?? Умът ми не побираше това. Но тези думи докоснаха дълбоко душата ми и продължих да търся информация в тази насока.

Прочетох много книги, посетих курсове, срещнах добри учители. И всички те казваха едно и също – когато се научите да се обичате, тогава всичко в живота ви ще се подреди по магически начин.

С ума си разбирах, че да обичаш себе си е жизнено важно за здравето, за отношенията, за всичко в живота. Но не знаех как да обичам себе си. Открих много техники и упражнения и ги правех с желание и усърдие. Започнах да променям светогледа си, но усещането ми към мен самата оставаше същото. Започнах да постъпвам по различни начини, но чувствах себе си по същия стар и добре познат начин.

В системата на Норбеков има едно упражнение с огледало. Всяка сутрин трябваше да се усмихваме на себе си в продължение на 10 минути. Първият път, когато правих това упражнение, се почувствах изключително дискомфортно. Тогава осъзнах до каква степен не можех да приема себе си. На курса отвреме навреме ни проверяваха – оказа се, че това упражнение е дискомфортно и неприятно за почти всички хора. Най-простото нещо – да погледнеш на себе си с усмивка, се оказа толкова трудно за хора, които съзнателно и целенасочено бяха решили да направят нещо за себе си и за живота си.

Подсъзнанието ни работи с образи и чувства. Целта на това упражнение е да покаже на подсъзнанието ни, че лицето отсреща заслужава неговата любов, неговата грижа и всичко най-добро. И когато убедим подсъзнанието си, че заслужаваме любов и всичко най-добро, тогава няма за какво повече да се грижим – всичко автоматично започва да се получава по най-добрия за нас начин.

Ако съзнателно решите да бъдете по-малко от това, което сте, трябва да ви предупредя, че ще бъдете нещастни през остатъка от живота си
– Ейбрахам Маслоу

Преди един месец в живота ми се появи критична и много болезнена ситуация. Ситуация, която ми се беше случвала и преди, с други хора. Смятах, че съм затворила тази страница, но явно бях преживяла ситуацията, но не бях променила причината за нея – тоест, себе си. Изпитах огромна болка и отчаяние – след всичко, което бях преживяла, след последните години, през които се опитвах да направя живота си по-добър, този проблем отново се появи. И тогава осъзнах, че ако не го реша, той ще се появява отново и отново и тази болка ще се връща отново и отново, независимо кой ще ми я причинява. Хората са различни, ситуациите еднакви, болката – също.

Изпитах много твърда решимост този път да се справя с това. Взех огледалото и започнах да си повтарям, че се обичам. В началото не си вярвах много, после започнах да се чувствам добре, а в един момент усетих, че когато изпращам любов на себе си се чувствам по същия начин, по който се чувствам, когато получавам любов от друг човек. Тялото ми започна да реагира. Правих това с часове, седях, гледах се и си повтарях, че се обичам. Всеки ден, в продължение на две седмици, по 3-4-5-6 часа, хиляди пъти си повтарях, че се обичам. Постепенно в ума ми започнаха да изплуват други проблеми, всеки от тях водеше към следващ и за всеки от тези проблеми ми идваха подходящи думи. Казвах си ги, гледайки се в огледалото, повтарях си ги с часове. И всяка стъпка водеше към следващата, интуитивно и спонтанно.

Толкова дълго се бях чудила какво значи да обичаш себе си. И си го представях по много по-различен начин – представях си любов, хармония, умиротвореност. Но се оказа съвсем различно.

В един момент изпитах непоносимост към всякакво ровичкане в душата си – нямах нужда от това. Не исках да променям повече нищо в нея. Изпитах желание просто да седя сама със себе си, без да мисля за нищо, без да разрешавам проблеми, без да говоря с други хора. Изпитах удоволоствие просто да бъда, без да правя каквото и да било. Започнах да си позволявам отдавна забравени неща – да спя, когато ми се спи, да ям, когато и каквото ми се яде, просто да загубя един ден в мързелуване или нещо, което ми е приятно. Осъзнах, че през годините си бях организирала душевна казарма – кога, какво и как да правя. Изпитах абсолютна непоносимост към това и просто спрях да го правя.

Моралът, който изповядва схващането, че стойността на духа е по-висока от стойността на материята, заклеймява проститутката, която отдава безразборно тялото си – но същият този морал изисква от теб да раздаваш безразборно душата си.
– Айн Ранд

В живота ми има близки хора, които много обичам, но които не се държат с мен по начина, по който аз бих желала. Винаги съм се опитвала да поддържам отношения на любов и приятелство с тях, каквото и да са правили – прощавах и продължавах с любов.  Излишно е да казвам, че щом непрекъснато ни се налага да прощаваме нещо, значи не получаваме отношението, което желаем – и само любовта ни ни кара да търпим поведение, което иначе не бихме позволили. Това също се промени. Изпитах истинска непоносимост към начина, по който тези хора се държаха с мен и просто ги оставих. При цялата си любов към тях, която все още изпитвам, аз си тръгнах от връзки, в които не получавах удовлетворение и радост. Не вярвах, че го правя дори в моментите, в които се случваше. При най-малкия знак на неуважение и незачитане на моите нужди, аз си тръгвах и напусках хора, които все още много обичам. Техните реакции, разбира се, не бяха особено приятни – от изненада до гняв. Осъзнах колко компромиси съм направила със себе си и много плаках заради това – за първи път плаках не заради друг човек, а заради себе си.

Загубих желание да се усмихвм, за да създавам комфорт на хората около себе си, да говоря неща, които не мисля, да слушам неща, които не желая. Някак в един миг започнах да бъда себе си без да ме интересува какво впечатление ще направи това на другите. Мълча, ако ми се мълчи, и говоря, ако ми се говори. Смея се, ако ми е смешно, и плача, ако ми се плаче. Някак изведнъж започнах да усещам чувствата си и да се отдавам на тях – дори на силната болка. Изведнъж започнах да изпитвам удоволствие от това да бъда себе си, точно каквато съм.

Преди 10 дни разбрах, че Жана Баскакова ще води основен курс за развитие на интуицията. Към тази жена изпитах любов от пръв поглед, мога да кажа, че тя е моят учител. Харесвам силата й, харесвам строгостта й, харесвам обичта, която изпитва към хората, мъдростта й, чара й. И през ум не ми минаваше да ходя на курс, но исках да видя нея, а в деня преди курса я сънувах.. и така реших да ида. Оказа се, че и тя не е смятала да идва в България, но много странни обстоятелства се стекли така, че се коазала точно тук и точно сега… За мен появата й тук беше отговор на моите молитви.

Един ден говорихме за чувствата, за усещанията и Жана каза:

„Любовта към себе си започва с това да обръщате внимание на чувствата си. Любов към себе си означава да си доставяте удоволствие и радост и да отхвърляте болката. Време е да започнете да се грижите за себе си така, както се грижите за другите.”

Винаги съм си представяла любовта към себе си по съвсем различен начин. Но усещам, че след толкова години на търсения и на опити, наистина започнах да обичам себе си сега, на прага на огромна болка, на прага на усещането, че вече няма накъде. С цялото си същество осъзнах, че ако искаме коренна промяна в живота си трябва да се превърнем в коренно различни хора. Това значи, че трябва да избираме между комфортното старо и добре познато усещане, поради което животът ни е такъв, какъвто е, или ново усещане – непознато, дискомфортно, много по-различно, което ще доведе различни неща в живота ни.

Осъзнах също, че много от най-близките ни хора просто злоупотребяват с нас – и да им позволяваме това не е признак на любов нито към себе си, нито към тях. И не е необходимо да го правим. Хората, които отстраних от живота си, са добре дошли обратно, когато започнат да се държат с мен по начин, който ме прави щастлива. Това значи те да станат малко по-емпатични, по-състрадателни, по-отворени към някой друг освен себе си – по-добри хора.

Не можем да обичаме себе си, без да отхвърлим всичко, което ни наранява и ограничава. Ако започнем да обичаме повече себе си, отколкото досега,това означава да сложим край на разрушителни отношения и ситуации, да променим вредни навици, да започнем да се отнасяме със себе си по съвсем друг начин. Затова и не е лесно да обичаме себе си.

Най-важното обаче е, че с настоящия си начин на мислене ние не можем да си представим нищо коренно различно от настоящата си реалност. Едва когато направим различна крачка и се почувстваме по различен начин, можем наистина да осъзнаем разликата между старото и новото ни състояние.

Сега разбирам защо ми е било толкова трудно да си представя какво означава да обичам наистина себе си – едва сега разбрах колко далеч съм била от това през целия си живот.

Как да обичаме себе си

Ако харесвате тази статия, споделете я с приятели!

PinIt

Подобни публикации

33 коментара за “Да обичаме себе си – как?

  1. m

    скъпа мая.
    само от броени часове аз се сблъсках с този проблем в живота си.
    в това да осъзная че не другите, а аз не обичам достатъчно себе си.
    започнах да търся..и попаднах на думите ти.
    ще ти бъда искренно благодарна ако ме насочиш от опита си
    как, и към кой да се обърна за да ме води…
    чувствам се страшно самотно в това начинание.

    с искренна благодарност *

  2. моника

    „Всеки ден, в продължение на две седмици, по 3-4-5-6 часа, хиляди пъти си повтарях, че се обичам.“ Малко смешно звучи,особено когато ежедневието ти прелива от задачки …. а и да получаваш нещата така както ти ги искаш от другите…още по-смешно..нали сме различни..и каква скука щеше да е ако сме еднакви?!?!

    • maya

      Няма нищо смешно в тази техника. Когато мислите (или си казвате) нещо, в което вярвате, тялото реагира с истинско чувство, в случая любов. Чувството е същото, както когато сте обичани от някой друг. Осигурете на тялото си дълбоко, подсъзнателно удоволствие (каквото е чувството на любов) в продължение на 3-4-5 часа и ще получите най-големия подарък от него – здраве, красота и щастие. Умът ни възнаграждава всяка грижа и всяко удоволствие с хормони, които ни карат да се чувствате добре, а освен това стимулират имунитета и всички жизнени процеси. След като правих това, което наричате „смешно“, в продължение на десетина дни, моя приятелка ми каза: „Не знам какво правиш, но изглеждаш прекрасно, ти цъфтиш!“ И в мен се влюби страхотно готин и секси мъж.

      Що се отнася до времето – да, отнема време. Аз организирах живота си така, че да разполагам с това време за себе си – и откакто го правя, се чувствам прекрасно. Това е най-добре инвестираното време.

      Що се отнася до това, което получаваме от другите… Да, различни сме, и очевидно има много малко хора, с които можем да създадем истински връзки – подобните на нас. Ако имате нужда от спокойствие, а се обвържете с авантюрист, животът ви ще се превърне в ад. Както и обратното – ако обичате разнообразието, а сте със скучен, праволинеен човек, животът ви няма да е особено удоволствие. Ако не получавате това, от което се нуждаете – каквото и да е то, просто няма да сте щастливи и животът ви ще спре да ви носи удоволствие. Когато това се случи, мозъкът започва да изпраща неприятни усещания, за да ни предупреди, че не живеем по начина, по който трябва – тревожност, страхове, кошмари, депресия. Аз го виждам при почти всички хора около себе си – за повечето хора са по-важни самите връзки, отколкото това как те се чувстват във връзките си. Почти всеки от тези хора пие, пуши, взима антидепресанти и продължава да се задоволява с това, което получава… и не получава. Първата ни грижа пред самите себе си е да си осигурим точно това, което е най-важно за нас, по начина, по който ни е необходимо. Поради това е много важно да бъдем с хора, които имат сходни интереси, сходен мироглед, сходен начин на живот, сходни цели в живота – и тогава всичко се получава естествено. Ако не го направим, започва да страда самочувствието ни, после здравето ни и всичко останало в живота. Изборът е наш.

  3. моника

    “ При най-малкия знак на неуважение и незачитане на моите нужди, аз си тръгвах и напусках хора, които все още много обичам.“- това ми звучи малко егоистично и нарцистично. Все едно говори малко дете на което са му откраднали близалката.
    Според будизма- друга „философия за щастие“ човек би трябвало на първо място да развие дълбоко състрадание към ближният,животните,тревата …
    Там Аз е привързаност, привързаност е страдание… има много видове любов. Дори обичаме по различен начин различните мъже в живота си, защото те са различни….

    • maya

      Ако изпитвате състрадание към тревите и животните, а към себе си – не, нещо във философията ви няма да се получи. И съм сигурна в това, защото това е възпитанието, което съм получила от моето семейство и съм живяла по този начин цял живот – всички бяха по-важни от мен. И знаете ли какво – трябваха ми 33 години, за да разбера, че не се получава и никога няма да се получи.

      Защото каквото е отношението ни към самите нас, както чувстваме себе си, така ни чувстват и другите. Когато грижата ни за другите е преди грижата за себе си, ние всъщност отхвърляме себе си – и изненада, отхвърлят ни и другите. Никога не получаваме това, от което се нуждаем.

      А що се отнася до будизма – будизмът е път към онзи свят, а не към щастие в този свят. Това, което обвързва хората с живота, е привързаността към живота, към другите хора, към целите, към всичко. Можете да се откажете от всичко, от себе си, от нуждите си за няколко години и вижте какво ще се случи. Аз съм човек, който обича да опитва и съм правила и това. Усетих как животът си отива от мен и разбрах, че това не е моят път. Това може да е път на други хора, може да е вашият път, но не е моят и в този сайт няма да прочетете за това.

      Това е сайт за хора, които искат да живеят, да се радват на живота и да се наслаждават на живота. Аз обичам живота си на Земята, обичам да опитвам нови неща, да уча нови неща, да живея на различни места, да живея по различен начин. Обичам да обичам – тоест, да се привързвам, и да изживявам чувствата дълбоко и пълноценно. И понеже обичам това, вероятно ще се прераждам още много пъти, срещу което нямам нищо против. Където има щастие, има и болка – където има болка, има щастие. Където няма болка, няма щастие, няма и нищо друго – въпрос на избор. Но аз съм на страната на живота и моят сайт е за живота.

      И тъй като обичам живота, аз предпочитам да се уча от живия живот, а не от теории, които е създал нечий ограничен човешки ум. Погледнете децата – децата са егоисти. Децата не мислят за другите, докато ние не ги научим насила да го правят. Децата се радват на живота, на себе си, децата търсят удоволствие и бягат от болката. Започват да плачат при най-малък дискомфорт. Това е нашата природа. И най-трудното за хората, които са тръгнали да се самоопознават, е да приемат наистина своята природа, която няма нищо общо с възвишениет човешки идеали – ние сме просто хора. И за лично не виждам нищо лошо в това да бъда човек.

      Погледнете природата. Всяко дърво се опитва да пребори останалите, да стане по-силно и по-високо, за да получи повече светлина. Всяко животно се бори за живота си до сетния си дъх, ражда колкото се може повече малки. Егоисти ли са расетнията и животните, защото се стремят към живот? Във всяко нормално живо същество има огромна воля за живот. Само при част от хората се забелязва себеотричането. И си мисля, че хората са създали много философски теории, за да оправдаят мързела си и нежеланието си да следват инстинктите си, волята си за живот. За да родим и отгледаме 15 деца, колкото всеки от нас би могъл, трябва да изградим дом, да им осигурим храна, дрехи, любов, грижи. Много по-лесно е да се откажем от това и голяма част от хората избират този път, оправдавайки действията си с философски теории за това кое има и кое няма смисъл в живота. Но животът продължават само силните и техните деца. Това е истината.

  4. presly

    „И тъй като обичам живота, аз предпочитам да се уча от живия живот, а не от теории, които е създал нечий ограничен човешки ум.“
    Хехе, Мая, ти не предлагаш ли цели програми и то в стъпки за върщане на любимите – това не е ли ограничено и плод на твоя ум. Едно е да си инфантилен, друго е да вземеш/запазиш от детството нещата, които ще ти помогнат да се чувстваш добре, но не сам, а сред хората, имайки пълноценни връзаки с тях, особено с любимите.. Не съм съгласна, че при най-малкия дискомфорт човек трябва да си тръгва – нужно е да се говори за чувствата, а не да бягаме… Като цяло не мисля, че в любовта има правила. Любовта застига хората под всякакви форми и начини, независимо дали те са положителни или отрицателни като личности, грозни, красиви и т.н. Ако някой разбира под любов взимането на само приятните неща от живота има проблем. Всеки се стреми към удоволствие, но често най-голямото е зад много преминато неудоволствие, което учи и което ни прави хора.

  5. maya

    Благодаря ти за коментара, Presley

    Да, предлагам своя ограничен човешки опит за разрешаване на конкретен проблем. Хората, които имат даден проблем, допускат едни и същи грешки – аз съм споделила своите и моя изход от тях. За много хора моят опит е полезен и ще им спести доста време и търсения. Няма да разреши проблемите им, а ще ги насочи сами да търсят проблемите си там, където е най-вероятно да са.

    Любовта си е любов. Връзките не винаги започват от любов и почти винаги свършват по други, тривиални, земни причини, а не поради липса на любов. Моите книги твърде малко касаят любовта и се отнасят повече до общуването.

    Разбира се, че не е възможно в една връзка да има само позитиви. Но тук не става въпрос за ежедневните проблеми. Става въпрос за онези деструктивни отношения, в които единият човек съзнателно и целенасочено се възползва от другия човек във връзката. Ако прочетеш контекста, в който съм написала думите, които цитираш – става въпрос за дългогодишна злоупотреба в определени аспекти.

    За да не бъда голословна, ще дам пример. Имам брат, към който моята майка има много силно протективно отношение. Той е на 36 години, не работи и тя се грижи за него. Тъй като не прави нищо, това съсипва самочувствието му и с всеки изминал ден му става все по-трудно да започне сам да се грижи за живота си. На майка им това вече й тежи, дори чисто финансово, но в същото време не го насърчава да започне да живее сам – все още се държи с него като с дете. Ако аз искам да помогна на майка си, аз трябва да поема издръжката за брат си – здрав, прав, силен мъж в разцвета на силите си. Ако искам да помогна на него, тъй като той отказва да работи, аз трябва да го издържам. Цял живот, докато аз съм работила и сама съм се грижила за всичко в живота си, и съм имала много трудни моменти, в които моите родители са ми отказвали помощ – моят брат е получавал всичко наготово. Ти ми кажи, егоизъм от моя страна ли е, че не искам да продължавам да участвам в тези отношения?

    И знаеш ли кое е най-лошото? Че това усещане – винаги някой да е по-важен от мен, се пренесе и във връзките ми. Във връзките си аз се чувствам, както се чувствам и в семейството си – аз съм човекът, който може да се справя с всичко сам, който никога не получава помощ и трябва да се грижи за другия. Коя жена може да се чувства добре, ако изпълнява тази роля в романтичната си връзка? В какво се превръща мъжът до нея? Ще ти отговоря – в това, което е брат ми. Трябваха ми години, за да осъзная това. Другите хора просто страдат, без да се запитват защо – за това са моите книги.

    Когато открия кърлеж върху кучето си, аз го махам и го убивам. Не го правя защото ми е пирятно, а защото приоритет за мен има моето куче, а не кърлежа. Но ако тази функция изпълняват хората, които обичаме, ние сме егоисти, че искаме просто нормални, двустранни и добри отношения?

    Не, не е егоизъм. Това е правото ни да живеем по начина, по който решим. Аз не съм избрала моята ситуация и твърде дълго съм се опитвала да говоря с любимите си хора, за да я променя. Но те не желаят, защото това ги устройва. Но мен не ме устройва – аз ги обичам, но отказвам да участвам в това. Това е съвсем конкретен пример. Ако това е егоизъм – значи съм станала егоистка. Но вече нямам проблем с думата „егоист“, защото бидейки егоистка се чувствам по-свободна, по-спокойна и по-щастлива.

  6. presly

    🙂 Много думи. Не казвам нищо за егоизъм. Ще дам пример: ти обичаш да се възхищаваш на планината, обичаш планинските върхове, но за теб е неприятно усилие да се изкачиш до там, вземаш един хеликоптер и си там, на високото. Това е някакво удоволствие. И другото – напълваш раницата и пъплиш цял ден, потна, изморена, издрана и стигаш върха. Кое удовоствие ще е по-голямо? Същото е във връзките и въобще в живота. Ако търсиш винаги прякото удоволствие, нещата винаги ще са повърхностни, защото дълбочината идва от пътя, който си изминал с човека.

  7. maya

    Ако целта ти е да изкачваш планини – няма лошо, изкачването ще те направи щастлива, защото е постигната цел. Но ако целта ти е от точка А да сигнеш до точка В и на пътя си имаш планина – по-лесно е да я заобиколиш.

    Ние имаме ограничен живот, телата ни остаравят, губим енергия и умираме. За времето, с което разполагаме, можем да бъдем щастливи, а можем и да не бъдем. Всеки сам прави своя избор.

    Аз знам само едно нещо със сигурност – когато нещо е добро за нас, ние изпитваме щастие. Дали ще е любима храна, любимо занимание, любим човек – един по-мъдър механизъм в нашия ум ни дава сигнал чрез чувствата, че това е добро за нас.

    Когато докосна нагорешен котлон, ръката ми се дръпва спонтанно. Когато получа лошо отношение от човек, душата ми се свива спонтанно. Отказвам да се убеждавам, че болката е добра за мен. Защото не е, няма как да бъде – тя е сигнал за опасност, за риск за живота и сигурността ни. Емоционалната болка и физическата болка се обработват в един и същи център в мозъка – мозъкът не прави разлика дали ни боли от котлон или лоша дума. Той само ни изпраща послание да се махаме. Толкова е просто. Само че ние отдавна сме загубили връзка със себе си.

    Забелязвам около себе си – добрите хора, близки и роднини, умират млади. А лошите, чешитите, егоистите, живеят до 80-90 години. Защо ли? Защото добрите влагат енергията и времето си в служба на партньорите си, на егоистите, и страдат, защото техните мечти и желания остават неизпълнени. Добрите свършват, а лошите живеят двойно. Защото даващите хора винаги се свързват с такива, които само вземат. Това са фактите.

  8. presly

    ‘ Защото даващите хора винаги се свързват с такива, които само вземат.“ Не съм съгласна, няма винаги – но всеки избира как да живее. Желая ти щастие!:)

  9. моника

    Много лично приемаш нещата не си слагай думите ми на сърцето, аз не те познавам и не те съдя за това не бързай да се защитаваш.. все пак споделяме мнения 🙂 долавям агресия в думите ти.
    „…….аз предпочитам да се уча от живия живот, а не от теории, които е създал нечий ограничен човешки ум“ тези теории не са от вчера и не са път към онзи свят.. от тази гледна точка те са просто предупреждение за това, което наистина ще вземеш от този свят. Умът ,който може да бъде голям приятел,но и голям враг..зависи какво ще посееш в него.
    Всяка една религия обръща внимание пряко или косвено на това да посееш търпение, толерантност, любов към ближният и други качества нужни за мирното съществуване с другите и себе си.
    Тоест учи да потъпчеш егото.
    Човек не е създаден да живее сам.
    Желая ти да намериш онова, което търсиш 🙂

    • maya

      Благодаря, Моника.

      Ако погледнеш моя сайт, ще видиш, че той е посветен на това да свързва хората и да им помага да разрешат проблемите си, за да останат заедно. На мен ми отне твърде много време да разбера, че другите се отнасят с нас така, както ние се отнасяме със себе си – и няма значение какво правим или не правим за тях, и животът го потвърждава всеки ден. Най-щастливите хора, които познавам, са тези, които мислят само за себе си – и странно, те някак увличат другите да мислят за тях и да им дават доброволно, каквото желаят. Най-нещастните хора, които познавам, са хора, които са изоставили напълно себе си и живеят за любимите си хора – болести, депресии.. Това ме накара да се замисля навремето.

      Отказът от егото е свързан именно с изпълнението на нашите желания. Когато помагаме на другите хора, ние виждаме проблемите им обективно и това помага на самите нас да разрешим своите проблеми. Когато даваме на другите хора, създаваме в подсъзнанието си усещане, че ние имаме това, което даваме – и по този начин получаваме повече от него. Пак става въпрос за удовлетворяване на собствените ни нужди (нали все пак сме живи същества), но по път, който е обратен на човешката логика.

      Но не можем да получим нищо, ако живеем с мисълта, че не ни трябвада получаваме или че не заслужаваме – тогава няма значение колко даваме, ние сами блокираме процеса на получаването. И след време се изчерпваме – никой не може само да дава.

  10. моника

    „…но по път, който е обратен на човешката логика.“ по-важното е че ти си наясно, с това което правиш.
    Когато даваш е много важно да даваш безкористно от сърце, тогава получаваш онова което не можеш да си набавиш с хиляди часове лирики и мимики пред огледалото…

    • maya

      Би трябвало да е така, Моника, но за съжаление не е. Подсъзнанието ни е програмирано за това кое е нормално, кое е допустимо, колко заслужаваме. Хората, които вярват, че заслужават малко, не могат да приемат възможностите, които им дават повече – или не ги забелязват, или приемат и губят след това. Твърде много такива примери имам пред очите си – наистина добри и жертвоготовни хора, които и последния си лев дават за други хора. И нищо не получават – не защото нямат възможности, а защото се отказват от тях или ги губят, или пък отказват по „морални“ причини.

      Защото даваме на едни хора – които имат нужда, но получаваме от други – които имат повече от нас. Даващите хора, които познавам, не си позволяват да приемат помощ от тези хора, защото са горди, защото го смятат за унижение или просто защото смятат, че трябва да дадат нещо за човек, за да получат от него. А светът не действа по този начин – помагаме на по-слабите, помагат ни по-силните.

      И ако човек не осъзнае и не премахне собствените си бариери срещу тези нормални неща в живота, той колкото и да дава, никога не си позволява да приеме. Това е целта на техниките, а не да превърне човека в егоцентрирана личност – това не може да се случи.

      Имам един приятел, който имаше големи мечти. Той се запозна с човек, който видя нещо в него и му предложи помощта си. В онзи момент моят приятел нямаше какво да му даде в замяна – но той прие помощта му. За 10 години той постигна всичките си мечти – има голям апартамент в центъра на София, материално независим е, познава известните хора в България и е щастлив от този начин на живот, защото това бяха неговите мечти. Днес той е благодарен на човека, който му помогна, междувременно успя да направи много неща за него, а днес помага по същия начин на други хора, които нямат възможности. Защото има прекрасен пример – получил е шанс и дава шанс на други хора. Преди години смятах този мой приятел за голям егоист – днес осъзнавам, че не съм била права. Така функционира животът.

      Апропо, точно с подобни техники Норбеков е успял да се самоизлекува от смъртоносно заболяване. Това само по себе си говори достатъчно.

  11. Захари

    Здравей Мая. Много ми хареса сайта ти и казаното в тази статия. До голяма степен вярвам от казаното от теб и сам съм стигнал до извода че ако не се цениш, уважаваш и обичаш няма как другите да те ценят, уважават или обичат. Много е хубаво че си напрвила и поддаржаш този сайт. Така помагаш на много заблуени да си помогнат сами, понеже ако не осъзнаем че имаме нужда от промяна, никога няма да се променим. Благодаря ти че си споделила с нас личния си опит и щастието си.

  12. Цвети

    Здравей, Мая, статията ти е страхотна и за мен! Аз също дълго търсих причините за това да не съм щастлива в себе си, в другите, и осъзнавам, че не се обичам достатъчно. Според мен самото ни възпитание в България е съществена причина за това- доста критика, от родителите, от обществото, трябва да отговаряме на определен модел на поведение, да мислим за другите. За мен гтова не е правилно, това не ме прави щастлива. Прекарах известно време в чужбина и там хората са адски различни. Всеки прави нещо негово си, живее си в неговия свят и се чувства добре, целта му е не да прави другите щастливи, а просто да не им пречи да си живеят живота. За мен трябва да бъдем себе си, да обичаме себе си, да си позволим и да осъзнаем, че заслужаваме да бъдем щастливи и да бъдем наистина щастливи. Да приемем себе си и да живеем живота, който ни харесва.

    • Мая Живкова

      Цвети,
      Наистина, това нещо се осъзнава в чужбина, където хората и средата са различни. След едномесечен престой в чужбина го усетих и аз – спокойствието, липсата на очаквания и претенции, липсата на критики – там хората просто си живеят живота, спокойни и хармонични са. Ние непрекъснато се състезаваме и се чувстваме ужасно, ако не отговаряме на някакви стандарти, които на всичкото отгоре са нелепи. Но когато човек е тук, няма база за сравнение и измъкването е трудно. Няколко седмици извън България променят напълно човек.

  13. Цвети

    Мая, различните хора и обстановката се усещат, когато човек е в чужбина, да. Съгласна съм, че имаме нелепи стандарти и така се влияем от мнението на обществото ни. А всички имам таланти, прекрасни сме сами по себе си и заслужаваме да сме щастливи!

  14. Rumy

    Мая, моите поздравления за сайта Ви!

    Попаднах на него „случайно“, ако има случайни неща в живота разбира се 😉 и чета с огромен интерес статиите в него.
    Продължавайте в същия дух, защото дори да ви четат хиляди, а само 1 от всички тях да ви е разбрал пак си заслужава да продължите. Възхищавам ви се, защото сте толкова млада, а сте имали смелостта да стигнете до дъното на душата си, за да намерите онзи безценен камък, и да го извадите на повърхността, да го ушлайфате и полирате, превръщайки го в диамант. За това се изисква много смелост. Мнозина се страхуват да „бръкнат“ в душите си. Там е тъмно и страшно, а и понякога много болезнено. Пътя може да е дълъг, но винаги си заслужава усилието.

  15. sneji

    Tolkova mlada i tooooolkova madra, ?
    Yiavno ,tche e vazmojno
    Blagorodno Vi se vazhichtavam !!!
    Tcheta redovno vachite publikacii i kato tarsecht tchovek
    gi oceniavam neimoverno
    jelia Vi zdrave chtastie i v nikakvi obstoiatelstva da ne gubite
    usmivkata si i da prosto da prodakjavate da ni pomagate

  16. Angel

    Мая, всъщност отново попадам на тази статия. Неслучайно естествено :-). Отдавна разбрах, че няма случайни неща, а закони, според които този свят функционира. Когато сме в линия с тях – всичко е наред, когато не сме… идва болката.
    Та, отново попадам на статията ти и се сещам, че преди около 11 месеца и аз имах доста съмнения и по-скоро „против“ тезата ти. От тогава изтече много вода, попадах в различни ситуации и видях, а надявам се и започнах да проглеждам. Трябваше да ида много далеч (в чужбина), за да разбера, че разковничето е много близко – в мен!!!
    За мен вече казаното от теб се свежда до много нагледен пример, който обичам да давам напоследък – в самолета инструкцията при аварийна ситуация е първо да сложиш маската на себе си и тогава да помагаш на другите, даже и на детето си!
    Не се бях замислял колко истинска е тази инструкция и колко точно представя защо първо трябва да помогнем на себе си… защото само тогава ще можем да помогнем на другите. Това е и смисълът в израза за „здравословния егоизъм“. За съжаление в повечето случаи хората се впускат да помагат без да разбират истинския смисъл на помощта. такъв е и случаят с брат ти – майка ти само поощрява неговото „потъване“… Моите адмирации, че можеш да кажеш открито, че няма и не участваш в това! Всъщност това, като че ли е най-трудното – да можеш да поемеш порицанието на обществото, защото това е единствения начин да помогнеш. Тук не става въпрос за твоя егоизъм, а за твоята състрадателност. Може би ако се заровим малко по-надълбоко ще прозрем, че именно хората помагащи на всяка цена са истинските егоисти, защото така хранят желанието си да бъдат добри и да влизат в определени норми на обществото.
    Относно религиите – нека не забравяме, че те са доктрини за подчинение. Какво са казали просветлените личности зад тях никога няма да узнаем наистина. Това, което е стигнало до нас са писанията на техните последователи и хилядите други… владетели, управници, създали лостове за покоряване на хората.
    Доколото въобще познавам Будизма, а и други религии – не съм убеден, че там проповядват да забравим себе си. Просто трябва да четем и само да се надяваме, че някой ден ще прозрем. В края на крайщата ще разберем, когато наистина почувстваме нещата, а не когато ги научим четейки…
    Животът наистина е по-добър, когато се научим да се обичаме. Най-силното, което ми каза човекът, на когото дължа началото на пробуждането ми беше „Ангел, няма по-опасно нещо от човек, който не се обича…“. Отнасяше се за мен, а аз наистина се саморазрушавах.
    А може ли наистина да си представим колко разрушително е това?
    Успех на всички в тази дискусия! 🙂

  17. Галина

    От 3-4 години си задавах толкова пъти един въпрос – Какво е щастието? Има ли точна формула за него?…наблюдавах хората около себе си и виждах как един всеки от тях вижда щастието в различно нещо от останалите. Тогава се запитах – а какво мен би ме направило щастлива? Какво е моето щастие? От тогава търся отговор на този „мой“ въпрос. Питах толкова хора…една позната ми го каза в едно изречение – да си щастлив, значи да ти е кеф във всеки един момент! Мога откровено да си призная, че осмисляйки подробно думите й , аз пак стигнах до задънена улица – какво е „кефът“ за мен? Анализирайки генерално живота си, смятам, че въпреки, че съм постигнала много от мечтите си, аз не се оценям като щастлив човек. Подложих се на хипноза, в която се срещнах във собственото си Аз, което ми каза – Ти не се обичаш! Започни да се обичаш! Това беше преди година…тогава осъзнах, че щастието за мен ще се появи, когато започна да се обичам. От този миг нататък не спрях да си задавам вече новият въпрос – Какво значи да се обичам и как да го постигна? До ден днешен аз нямах отговор на този въпрос. Вътрешно срещнах съпротивата точно на тук споменатият егоизъм….въобще всички въпроси за обективните и субективни причини като възпитание, себеотрицание в ползва на чуждата задоволеност…всичко! Днес 21.09.2014 год,, на 33 годишна възраст (съвпадение или не :)) аз открих отговорите на моите въпроси! Мая, повярвай ми разбрах отлично смисъла на всяка една твоя дума и искрено ти благодаря! Благодаря и на Господ и на баща ми (той знае защо) , че точно в този ден ме отведоха тук, за да прочета твоите мисли и съвети! Ще ги последвам! Пожелай ми успех! 🙂 ИЗПРАЩАМ ТИ ОГРОМНА ПРЕГРЪДКА.

    От една жена, която е на прага на своята промяна!

  18. Драго

    чудесна си. благодаря. при мен процесът започна…познай..точно на 33. права си за всичко! нека всеки намери по нещо за себе си 🙂

  19. София

    Опита ми съвпада с твоя 🙂

    Наистина се развива болезнена непоносимост към паразити, хищници и безочливо нагли използвачи и грубияни.
    Прекратих много връзки. Без обяснения. Те си знаят защо, сигурна съм.

    Оправданията ми щяха да са безсмислена загуба на жизнена енергия, която винаги е по- добре да се използва за градене на щастлив живот, а не за неутрализиране на нахалници. Както е казано: „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото те ще се обърнат и ще ви смачкат”.

    Мисля че, ако обясня на тези хора как тяхното поведение ме наранява, ще ме посочат с пръст като „малко егоистична и нарцистична”. Затова не си губя времето. Не е че не знаят че са зли, не че не им пука. Доставя им удоволствие да са такива. За мен дори не са хора, а хищници в човешка кожа.
    Тези, които ми отказват правото да избирам с кого да общувам и как да живея живота си, са ми много съмнителни.

    Обичта към себе си е много трудна, но наистина прави живота прекрасен. След като минат трусовете от смяната на релсите 🙂 Качеството на живота рязко се повишава, след като човек се научи да избира най- доброто за себе си. Логично е. Интересното че живота всичко дава. И как не- то има предостатъчно от всичко за всички. Гледам се и си угаждам, така както преди го правех за другите. Знам че никой няма да бъде ощетен, ако и аз съм добре. Е няма такъв кеф :))

    Но другите не го приемат лесно. Или искат да го могат, или искат да го нямам. Не знам кое е. Знам че моя живот не е тяхна работа, ама изобщо.

    А да се обичам пречи само на тези, които искат тази обич да тече към тях. Не знаят, че това не е изчерпаем ресурс и има за всички. Но начина по който те изискват енергията ми е несъвместим с любовта ми към самата мен. Защото те изцеждат до последно и искат да няма за мен.

    Ще си позволя да препоръчам една книга: „Императрицата в теб” Подходяща е за вървящите по този път.

    Мая, бъди жива и здрава и много щастлива :)! Не знам как да ти опиша колко на място и навреме идват статиите ти!

  20. Mariana Kostadinova

    Zdraveite Maya,

    Blagodaria vi za chudesnia site.

    Pozdrabiavam vi za truda I smelostta da spodelite nauchenoto v tazi stranica.

    Mejdu drugoto, istoriata s vashiat 36 godishen brat izcialo suvpada s moiat jiteiski opit.

    Hubav den1

    Mariana

  21. Tamara

    Мая, поздравления за прекрасната страница и за безценните ти споделени мисли и идеи. Тръгнах по твоя път, когато бях на 30 години. Разбирам всяка твоя дума и те чувствам толкова близка!
    А днес попаднах на сайта ти и прочетох думи, от които имах особено голяма нужда точно в този момент!

    Благодаря ти! Продължавай! Много хора няма да те разбират, както казва една източна мъдрост: „Всичко може да бъде обяснено, но не всеки може да го разбере.“
    Но ще има хора, за които ще си много полезна. Благодаря ти!
    Бъди щастлива 🙂

  22. Кръстева

    Не съм вниквала в дълбочината на статията, но незнайно защо се успокоих.Сега разбрах, че имам право да живея.Огромно благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Вход

Забравена парола?
Регистрация

Условия за ползване

Всички авторски и преводни текстове на сайта Love-aholic.com са обект на авторско право. Не могат да бъдат използвани текстове или части от тях, нито разпространявани по какъвто и да е начин, без изричното съгласие на автора. Моля, запознайте се с условията за ползване на сайта.

Възстановяване на паролата

Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.