За хората, които не пушат, пушачите са странни. Странно е да гледаш как човек седи в димен облак и поема изгорели токсични газове без ни най-малко да се притеснява за здравето си. Разбира се, пушачите не мислят за белодробния рак, докато пушат – те отхвърлят много надалеч всяка мисъл за вреда от пушенето. А статистиката показва, че пушенето е един от най-силните рискови фактори не само за белодорбни, но и за сърдечни и общи заболявания, включително рак. Токсините изчерпват антиоксидантите в тялото, а необезвредените кислородни радикали увреждат всички системи на организма.

Пушачите не мислят за това, докато пушат. Не виждат големите черни надписи, които ги предупреждават от цигарените кутии. Не обръщат внимание на кашлицата си и секретите в дихателните си пътища. Не искат да знаят нищо за белодробен рак и обструктивна белодробна болест. Игнорират напълно всяка информация, която не им харесва.

Позитивно мислене в най-чист вид.

Ако позитивното мислене е достатъчно, за да получим живота, който искаме, тогава защо пушачите се разболяват и умират? Как човек се разболява от лупус еритематодес, ако не знае, че съществува? Спомням си една пациентка, момиче на 20 години със склеродермия – единственият човек, който споменаваше тази дума спокойно и с усмивка, защото не знаеше изобщо за какво става дума.

Ако мисленето създава реалността, защо студентите по медицина доживяват до 6 курс? Самата аз съм преживявала доста от прочетеното и дори съм ходила на прегледи. Не беше приятно. С колегите ми беше същото – всеки от нас “изживя” по няколко болести през тези години – но за щастие не всичко, което си мислим, се случва.

Истината е, че това, което повечето хора приемат за позитивно мислене, е просто затваряне на очите пред онази част от реалността, която не им харесва.

А светът се подчинява на определени закони. За да получим това, което искаме, трябва да се съобразяваме с тези закони. Всичките ни проблеми, във всички сфери на живота ни, идват от нежеланието ни да видим реалността и от неправилния ни подход към нея. Ако се замислите, всеки проблем в живота ви се е появил, защото не сте дооценили реалната ситуация, не сте имали достатъчно информация или просто не сте знаели как да постъпите. Ако знаехте какво ще стане, бихте постъпили по друг начин. Когато наблюдаваме други хора, ние успяваме да предвидим докъде ще я докарат по начина, по който действат – значи животът до известна степен е предвидим. Но когато става дума за нас, искаме да видим само хубавото и игнорираме всичко останало. Това ни пречи да взимаме правилни решения и да постигаме целите си.

Нямаме здравето, което желаем, защото ежедневно увреждаме телата си с храна, алкохол, с начина си на живот. А когато телата ни се разболеят, ние сме изненадани – позитивно мислене в чист вид. Ние никога не сме мислили за болести, защо това се случва?

Нямаме любовта, която желаем. Един ден мъжът ни си тръгва, а ние сме изненадани – просто защото не сме искали да видим предупредителните знаци преди това. А ги е имало. Позитивно мислене.

Очевидно, ние хората сме любители на позитивното мислене. Проваляме живота си по много начини със светлата мисъл, че утре всичко ще бъде наред. Затова и се влюбихме в книгите за позитивно мислене, които заляха пазара ни през последните години. Те ни успокоиха и притъпиха сетивата ни.

Истината обаче е, че за да постигнем здраве, щастие, добри отношения, финансова стабилност, ние трябва да имаме реално отношение към живота.

Позитивните ни мисли са ни присъщи. Всички хора се стремят към най-приятните неща – стабилна и щастлива връзка, семейство, дом, финансова независимост. Но ги постигат само някои хора. Тези хора са реалисти и живеят правилно.

Позитивните ни мисли ни стимулират да се насочим към нещата, от които се нуждаем.

Негативните ни мисли са също толкова полезни за нас.

В продължение на милиони години еволюция всеки негативен опит се натрупва в подсъзнанието на видовете. Животните  стават на крака минути след раждането си и вече знаят как да живеят – знаят как да се движат, какво да ядат, как де се защитават. Това е мъдростта на природата, която е запазила хиляди видове живи същества на нашата планета днес. Когато усетят опасност, животните реагират правилно – бият се или бягат.

Тази мъдрост отричаме ние с позитивното си мислене. Когато усетим опасност, ние си казваме, че трябва да мислим позитивно, за да не я привлечем. Опасността все пак се реализира, защото реалността е обективна. А ние оставаме изненадани.

Разбира се, във всеки момент ние определяме близкото си бъдеще с нашите мисли, чувства, намерения и действия. Има начин да кажем на ума си какво точно искаме да постигнем и той ни модулира по правилния начин, така че това да се случи. Има начин да получим информация за близкото бъдеще. Това обаче не е мислене – то е специфично състояние на съзнанието (хипноза). По този начин можем да изградим живота, който желаем – без да имаме гаранция, че резултатът ще ни донесе щастие. Имаме възможност да направляваме живота си, но ако не можем да видим резултата в бъдещето, не знаем до какво ще доведе това.

А подсъзнанието ни, нашата вътрешна мъдрост, знае всичко. И като човек, който е правил много експерименти в живота си, мога да кажа, че никога не съм била по-щастлива от онова време, когато не знаех нищо за подсъзнание, за позитивно мислене, за хипноза и т.н. Тогава в живота ми се случваха прекрасни неща от само себе си.

Природата ни е дала всичко. И колкото по-малко „оправяме” себе си, толкова по-добър шанс имаме да изживеем живота си щастливо и пълноценно.

Tags: мечти, позитивно мислене, реалност