Martobonaparto спечели книгата Силата на самохипнозата. Честито!
“Богат татко, беден татко” е книга, която се чете на един дъх. Робърт Кийосаки прави интересен паралел между начина на мислене на на бедните и богатите хора в лицето на истинския си баща и на човека, който го е научил на финансова свобода. Това е историята на един човек, който е успял да промени своя начин на мислене и своя живот. А може да бъде история и на всеки друг, който пожелае да извърви този път.
За да спечелите тази книга, трябва да отговорите на един въпрос. Крайният срок е 31 януари 2012. Печелившият ще бъде определен чрез жребий на 1 февруари 2012 и ще се свържа с него по мейла, с който се е регистрирал тук.
Въпросът е:
Какво, според вас, ви пречи да бъдете богати?
В продължение на три седмици с Майк се явявахме редовно при г-жа Мартин и работехме в продължение на три часа. По обяд работата ни приключваше и тя пускаше по три малки монети в ръката на всеки от нас. По онова време трийсет цента не бяха нещо вълнуващо дори за деветгодишните.
В срядата на четвъртата седмица вече бях готов да се откажа. Бях се съгласил да работя само защото исках бащата на Майк да ме научи да правя пари, а се бях превърнал в роб за някакви си десет цента на час. На всичкото отгоре не бях виждал бащата на Майк от онази събота.
- Отказвам се – заявих аз по време на обяд.
Обядът в училище беше мизерен. В училище беше скучно, а сега дори не очаквах с нетърпение и съботите. Но това, което ме отказа всъщност, бяха трийсетте цента.
Този път Майк се ухили.- Какво се смееш? – попитах нервно и с чувство на безсилие.
- Татко каза. че ще стане така. Предаде да се срещнеш с него. когато си готов да се откажеш.
- Какво? – възкликнах възмутено аз. – Той е чакал да ми писне?
- Нещо такова – отвърна Майк.
Точно в 9 часа богатият ми баща се показа на вратата и ми даде знак да вляза в мрачния му офис.
- Доколкото разбирам, искаш повишение или ще се откажеш – заяви той.
- Ами ти не спази твоята част от уговорката – избъбрих почти плачейки. Наистина беше страшничко за едно деветгодишно момче да спори с възрастен. – Обеща да ме научиш да правя пари. ако работя за теб. Е. аз работих за теб. Работих усилено. Отказах се да играя бейзбол, за да работя за теб. А ти не удържа на думата си. Не ме научи на нищо. Ти си мошеник, както мислят всички в града. Ти си алчен.
- Не беше зле – каза той. – За по-малко от месец започна да говориш като повечето ми работници.
- Какво? – попитах аз. Не разбрах какво иска да каже – Мислех, че
ще спазиш твоята част от обещанието и ще ме научиш.- Аз те уча – промълви тихо богатият ми баща.
- Откъде знаеш, че не съм те научил на нищо? – попита спокойно богатият мн баща.
- Ами. ти никога не си говорил с мен.
- Така учите в училище – усмихна се той – Но животът не учи по този начин. Повечето време животът не ти говори. Той просто те бута насам-натам. С всяко побутване той ти казва: “Събуди се. Има нещо. което искам да научиш.” Ако научиш уроците на живота, ще се справиш. А ако не успееш, животът ще продължава да те бута насам-натам. Хората правят две неща. Едни просто се оставят на живота да ги бута. Други се ядосват и отвръщат. Но те отвръщат на шефа си, на работата си, на съпругата или съпруга. Те не знаят, че този, който ги бута, е самият живот.
- Значи досега ти си ме бутал насам-натам? – попитах най-сетне аз.
- Някои хора може наистина да го определят така – усмихна се богатият ми баща. – Аз бих казал, че просто ти дадох възможност да усетиш живота.
- Какво да усетя от живота? – възкликнах аз, все още ядосан, но вече започвах да изпитвам и любопитство. И дори бях готов да уча.
- Вие двамата с Майк сте първите хора, които ме помолиха да ги науча как да правят пари. Имам сто и петдесет служители и нито един от тях не ме е питал какво знам за парите. Те искат работа и заплата, но не и да научат нещо за парите. Така повечето от тях ще прекарат най-хубавите години от живота си като работят за пари и така и няма да разберат за какво всъщност са работили.
- Когато Майк ми каза. че искаш да се научиш да правиш пари, аз реших да изобретя курс, който да наподобява истинския живот. Можех да говоря до посиняване, но тогава нямаше да ме слушате. Затова реших да оставя живота да ви побута малко насам-натам, за да ме чуете. Поради тази причина ви плащах само по десет цента.
- И какъв е урокът, който научих, като работих за десет цента на час? – попитах аз. – Че ти си стиснат и експлоатираш работниците си?
- По-добре си смени гледната точка. Престани да обвиняваш мен н да смяташ, че аз съм проблемът. Ако според теб проблемът съм аз, тогава ще трябва да ме промениш. Ако пък откриеш, че ти си проблемът, тогава можеш да се промениш, да научиш нещо и да помъдрееш. Повечето хора искат всички да се променят, само не и те самите. Нека ти кажа, че е по-лесно да промениш себе си, отколкото останалите.
- Но ти ми плащаш само десет цента.
- И какво научаваш? – усмихна се богатият ми татко.
- Ами, ако не ми плащаш повече или не показваш повече уважение и не ме обучаваш, ще напусна.
- Добре казано. Точно така и постъпват повечето хора. Те напускат и започват да си търсят нова работа, по-добро предложение и по-високо заплащане, като смятат, че новата работа или по-високото заплащане ще решат проблема. В повечето случаи обаче не става така
- И кое ще реши проблема?
- Това – отвърна той и ме тупна леко по главата. – Това което имаш между ушите си.
И тогава той сподели своята гледна точка, която го отличаваше от работниците му и бедния ми баща… и която в крайна сметка щеше да го направи един от най-богатите хора на Хаваите. докато моят високообразован, но беден татко щеше да има финансови проблеми през целия си живот. Само една гледна точка и каква огромна разлика, определяща пелия живот на човек!
И така, богатият ми татко продължи с първия ни урок.
- Радвам се, че се ядоса от недостатъчното заплащане. Ако беше приел да работиш за десет цента на час, щеше да ме принудиш да ти кажа, че не мога да те уча. Разбираш ли, истинското учение изисква енергия, страст и огнено желание. Гневът заема важно място в тази формула, тъй като страстта е гняв и любов в едно. Когато става въпрос за пари, повечето хора искат да играят безопасно и да се чувстват сигурно. Следователно не страстта ги напътства, а страхът.
- Затова ли се съгласяват с нископлатена работа? – попитах аз.
- Да – отвърна богатият ми баща. – Някои хора твърдят, че експлоатирам работниците си. Аз обаче казвам, че хората се експлоатират сами. Това е техният страх, не моят.
- Не смяташ ли, че трябва да им плащаш повече?
- Не съм длъжен. А и повечето пари няма да разрешат проблема. Погледни баща си. Той изкарва много пари. но въпреки това не може да си плати сметките. Повечето хора, които получават по-големи заплати, затъват заради съответното увеличаване на данъците.
- Не разбирам – смръщих чело аз.
- Засега това не трябва да те притеснява. Днес е достатъчно да разбереш, че именно страхът задържа повечето хора на работа. Страхът, че няма да могат да си платят сметките. Страхът да не бъдат уволнени. Страхът, че няма да имат достатъчно пари. Страхът да започнат отначало.
- Готов ли си да се учиш? – попита богатият мн баща.
- Напълно – усмихнах се аз.
- Аз удържах моето обещание. Обучавах те от разстояние. На деветгодншна възраст ти вече знаеш какво е да работиш за пари. Просто умножи твоя последен месец по петдесет години и ще получиш някаква представа за това. което правят през целия си живот повечето хора.
- Не разбирам – казах аз.
- Как се чувстваше, докато чакаше на опашка, за да те приема? Първия път, за да те назнача и втория – за да поискаш увеличение на заплатата?
- Ужасно – отвърнах аз.
- Точно такъв е животът на повечето хора – обясни богатият ми баща. -
А как се почувства, когато г-жа Мартин пусна три монети в ръката ти за три часа работа?- Чувствах, че не е достатъчно. Струваше ми се, че не получих почти нищо. Бях разочарован – признах аз.
- Ето така се чувстват повечето наемни работници, когато получат заплатата си. Особено след като от нея бъдат приспаднати данъците и другите удръжки. Ти поне получаваше сто процента. Е, имаш ли все още силно желание да учиш? – попита богатият ми баща.
Кимнах.
- Добре – рече той. – А сега се връщай на работа. Този път няма да ти плащам нищо.
- Какво? – попитах аз изумен.
- Чу ме. Няма да получаваш нищо. Ще работиш пак по три часа всяка събота, но този път няма да ти плащам. Ти каза, че искаш да се научиш да не работиш за пари и щом е така, няма да ти плащам нищо.
Не вярвах на ушите си.
Tags: беден татко, Богат татко, пари, Робърт Кийосаки, спечели книга
vg
3 1 2012
Най-вероятно ми пречи страха да рискувам, защото се страхувам от провал и какво ще ми чуят ушите ПОСЛЕ. Осъзнавам, че по тоя начин обричам на провал начинанието още в зародиш. Самата аз давам съвети за повече смелост, за срещи с предизвикателствата, но уви не мога да изкомандвам себе си!
anakin_s
3 1 2012
Според мен, пречката между мен и богатството /в повечето му форми/ е страха от неуспех, поемането на риска и движение на чужди капитали, който се превръщат в разходи при лошо вложение. Да добавя и малко мързел.
ness
3 1 2012
За да бъдеш богат трябва да имаш образувание ,но не закупено с пари, а пожънато с знания. След като имаме знания има още нещо което трябва да притежаваме, за да започнем някакъв бизнес и да тръгнем по трудния житейски път за постигането не целта си , а именно да бъдем богати и да живеем в добри условия за живот. Парите са второто най- необходимо нещо за създаването на условия за работа. Някои хора биха казали, че само парите са достатъчни, може би е вярно,но според мен хората които мислят по този начин няма дълго да са богати . Ако имаме образувание, а нямаме пари ? Стигаме до избора дали да вземем пари на заем и да рискуваме или да си останем с мечтата за по-добър живот . Не всеки може да премине тази граница между сигурността и риска . Според мен основата прична е рискът.
takiki
3 1 2012
На мен ми попречи добротата. Както се казва- “Направи добро, изяж л*йно”
Yannna
3 1 2012
Най-вероятно страхът от неуспех. Ако нямаш какво да загубиш – можеш спокойно да рискуваш, но когато рискуваш да загубиш това, което имаш в момента страхът възпира. Сигурно има и други причини като липсата на увереност и много други фактори, които психолозите познават по-добре от нас обикновените хора.
tanita
4 1 2012
Пречат ни нашите предразсъдъци! трябва да се доверяваме повече на интуицията си!
dimitardm
4 1 2012
Това което ни пречи да бъдем богати е желанието за бърза печалба и т.н. лесни пари. Всеки си мечтае за печалба от тотото или за далавера от която да спечели много пари и на куп. Но богат не се става бързо, а бавно и постепено с примерени разходи и умели инвестиции. Богат се става с малко късмет и много труд.
mirkati
4 1 2012
Вероятно това, че предпочитам практичното и разумното пред вятърничевото и налудничаво (по мое усмотрение) решение. Всъщност, смятам, че това се дължи и на честото съмнение, че има шанс да не успея с дадено начинание и с последващото разочарование, което “се лекува” далеч по-трудно от финансовата загуба.
Не е уточнено за какво богатство става въпрос – финансово или емоционално
AnichkaBG
5 1 2012
Пречи страха от неуспеха, неувереността в самите нас и желанието да забогатем веднага, по възможност без усилия.
terrah
8 1 2012
За да бъдем богати, трябва да умеем да мислим ПОНЕ един ход напред от другите, да сме иновативни, целеспособни и решителни. Българите сме мързелив народ и на всичкото отгоре се подценяваме, а демонстрираме самочувствие досущ като на богаташите… Имаме навика щом пожелаем нещо, то непременно да стане на мига, а ако не стане, то лесно се отказваме. Иска се влагане на умствен труд (също находчивост и хитрост) и много, ама много търпение. Думата “богат” за нас е една твърде луксозна и непонятна мечта, а ние трудно умеем да мечтаем в такава степен, че да реализираме въображаемото
vasilena_st
13 1 2012
Всеки човек е богат! Трябва да ценим това, че сме здрави, че имаме семейства и хора, които да обичаме! Трябва да се радваме на това, което сме и да се борим да бъдем по-добри! Винаги трябва да има амбиция и хъс – може би точно липсата им е причината за положението на страната ни в момента. Не трябва да се примиряваме с неизгодните за нас ситуации, а да търсим изход от тях. Трябва да мислим позитивно и с усмивка, въпреки всички нещастия около нас, защото това е съдбата ни – да се борим и да не се стрхуваме да променим заобикалящия ни свят. Може би точно примирението ни е причината за затъналото ни положение….. Аз лично мисля, че не само материалното богатсво е важно. Наистина ми е трудно, но с поставена цел, вървя на пред и се надявам, че все някога ще постигна мечтите си и ще дам добро детство на детето си!
Destinar
13 1 2012
Липсата на вяра, че е възможно да забогатея и присъщата ми алчност, която прави малко товар което вече притежавам.
anlu
13 1 2012
За да постигнеш нещо в живота, трябва да си поставиш съответната цел. и упорито да я следваш. А аз никога не съм си поставяла подобна цел-да бъда богата /в материален смисъл/. Задоволявам се с малко , но достатъчно за нормален живот. Не обичам да поемам рискове, плавам по течението-защото е по-лесно, рядко се амбицирам за нещо голямо. Промяната ме плаши. И въпреки тези недостатъци, които ме отдалечават от богатството /и други успехи в живота/-не спирам да купувам и постоянно да чета книги за успеха. Усещам, че се променям-бавно, но сигурно. Така, че доверете се на книгите-има ги в изобилие.
maram
19 1 2012
липсата на увереност, време и начален капитал, както и това, че в детските ми години, никой не ме е научил на основните неща за това как се правят пари или на други житейски уроци.
zaikoto
22 1 2012
Страхът да рискувам да инвестирам в техника и въобще в бизнес пари, заделени за черни дни.
Psychedelia123
22 1 2012
Това,което ми пречи да забогатея – несигурност в това,дали ще успея с “нещото” ,с което се захвана.
Главно причината е в страхът,който се таи. Но се надявам да прочета някоя книга,която да ме вдъхнови ,да взимам решения със замах и да изкореня страха,който се крие!
teo_dora
22 1 2012
Обикновено всички хора, които са се издигнали в обществото и са забогатели, в миналото са извършили нещо, от което никак не се гордеят. Може би още не съм пожелала да забогатея толкова, че да съм готова на всичко, за да го постигна. Все още не вярвам, че целта оправдава средствата.
kee86
22 1 2012
Пречи ми това да мога истински да повярвам в себе си и в своите умения.
milenna
22 1 2012
Много са пречките.На първо място не вярвам достатъчно в себе си, колебая се, и понякога изпитвам страх от непознатото. На второ място, харча много пари за глупави неща.
mimi52
22 1 2012
Липса на самочувствие в способностите и може би честността ми пречи.
desi007
22 1 2012
Загубих вяра в хората около мен, и това допълнително унищожи вярата ми в себе си.
Страхът ми от провал е голям и това също допринася.
ani_bobi
22 1 2012
Преди време бях гледала един филм,който ми бяха препоръчали.Всичко в него беше правено по действителен случай…от там се обедих , че да успееш просто трябва да повярваш – от тогава експериментирам с малки неща и определено се получава…Моето мнение , че за да станеш богат трябва да го заслужиш и да повярваш,че ще стане
desdemona_
23 1 2012
За да не съм богата значение имат два фактора: световната криза, с която управляващите постоянно се оправдават за лошото си управление и подобни и втората, която, според мен, е още по-важна и по-значима: позитивната мисъл, която не е постоянна.
Според мен, каквото и да е управлението, каквито и да са политическите и икономическите състояния в страната, щом нямам нагласата, че мога да съм богата, че искам да съм богата, че с мисъл мога да притегля инвестиции към себе си, че каквото поискам, мога да го имам, щом не се стремя към материализиране на желанията си, то дори и най-перфектното управление да имаме, пак няма да съм на добро финансово ниво, та камо ли богата.
Прави ми впечатление, че когато съм в немилост, когато съм в тежка ситуация и мисля положително, всичко си идва на мястото, всичко се подрежда по начинът, който аз искам или приблизително, но излизам от ситуацията.
Лошото е, че не съм постоянна. Понякога се отчайвам и това ми състояние ме връща назад. Осъзнавам го и се стремя да не мисля негативно. Трудно е, но не е непостижимо.
В заключение: за всяко зло вина има негативната мисъл. Това се отнася и за богатството. Ако искаме да сме богати, трябва да се държим така, сякаш наистина сме богати и да правим такова впечатление. Да сме с такава нагласа и това ще се случи.
Успех на всички в позитивната мисъл, в материализирането на всяко добро желание!
roni101
23 1 2012
Липсата на начален капитал, който да вложа в собствен бизнес, кризата, която в момента прави невъзможно да се развива какъвто и да е бизнес, особено в България, липсата на сериозни хора, с които да работим заедно като съдружници, защото е много важно с кого се започва бизнес.
Rina Marina
23 1 2012
Не мисля, че в настоящия момент нещо изобщо ни помага да бъдем богати. Напротив, сякаш всичко е против нас – и световната криза, и все по-усложняващото се законодателство. За да започне човек каквото и да е трябва да покрие огромно количество изисквания, много от които изглеждат твърде безсмислени. При толкова много неизвестни и при това усещане, че каквото и да направиш, все ще сгрешиш, много хора предпочитат да не се залавят с нищо.( Що ти трябва таралеж в гащите?!)
Хората се обезвериха и станаха най-добри обясненията защо “това няма да стане”. Като, че ли просто така сме научени да мислим и едва ли само четене на книги ще ни помогне, ако не можем да приложим прочетеното на практика.
Не бихме могли да научим децата си на нещо, което сами не знаем, е това не се учи и в училище.
Ако искаме наистина да бъдем по-богати, трябва да променим много неща в мисленето си и в отношението си към света. А това е трудна работа.
sssladkata
23 1 2012
Пречи ни липсата на увереност в собствените ни възможности и страхът от провал. Всичко се случва на психологическо ниво и т.нар. “криза” или пък настоящо лошо финансово положение не може да спре този, който знае какво иска и как да го постигне!!! Той има ясно поставени и оформени цели, преследва ги докрай с цената на всичко, а крайният резултат винаги е един завиден стандарт на живот и следователно респект от страна на обществото!
gaby
23 1 2012
Повечето хора мечтаят да се пенсионират с огромни доходи,
но малцина го постигат. Добрата новина е, че ако разбирате важността на правилната реалност или контекст (правилно мислене) и успеете да създадете подходящ план, шансовете ви да се пенсионирате млади и богати се увеличават значително.
Ако не си помогна сам в този живот – никой няма да ми помогне.
“За да имаме повече, преди всичко трябва да бъдем нещо повече” – такава е философията за развитие на личността, успеха и щастието,
представена от Джим Рон в книгата
“Пет основни фрагмента от мозайката на живота”.
10 НАВИКА, КОИТО ВОДЯТ ДО БЕДНОСТ:
Богатството не е синоним на успех или щастие, а бедността не е порок.
Именно богатството обаче позволява на човека да се чувства свободен и значим,
а бедността ограничава кръгозора му.
Има десет характерни навика, които пречат на човек да стане богат.
Проверете дали нещо от този списък не пречи и на вашия успех.
1. Самосъжалявате се.
Хората с нагласата, че са бедни, се самосъжаляват и предполагат,
че не им е писано от съдбата да бъдат богати.
Някой се самосъжалява, заради това, че се е родил жена (понеже мъжете имат повече
възможности), друг – заради пълната си фигура (защото стройните хора
получават по-хубавите работни места), един оплаква ръста си, националността, цвета на кожата, религията на предците си,някои хора се самосъжаляват, че не са се оженили (омъжили), други плачат, че трябва да носят брачна халка или че са се развели, младите виждат източника на проблемите си в своята неопитност, възрастните – в своята възраст.
Как мислите, ако човек се съжалява заради някакъв
маловажен факт и по цели дни се фокусира върху него,
как ще постъпят хората около него?
Самосъжалението е камъкът, който ви дърпа към дъното, тормози по пътя на развитието и всъщност е най-добрият метод за търсене на нископлатена работа и като правило води до жалко съществуване.
2. Икономисвате от всичко.
Постоянното търсене на етикета с надпис “Намаление” и магазини с табела “Разпродажба”,
нежеланието да плащаш за добро образование на своите деца (защото нали и на вас никой не ви е помагал, стремежът да заставиш сътрудниците си в собствената си фирма да работят колкото може повече за колкото е възможно по-малко пари – ето точните признаци на това, че във вас вече живее вторият навик на бедните хора.
Стремежът към тотална икономия не е признак на мъдрост, а индикатор на това,
че при вас е налице дисбаланс на доходи и разходи,
а вие подхождате към решението на този проблем неправилно.
Програмираният за богатство човек е готов да плати реалната стойност
на нещата и щедро възнаграждава труда на своите помощници – и очаква
същото от другите.
3. Ненавиждате работата си.
Не е възможно да работиш с пълен капацитет работа, която презираш.
А ако работите с половината от възможностите си, не получавате резултат, пари, удовлетворение от себе си.
Кръгът се затваря,защото работа, която не ти носи пари, удовлетворение,
може само да се ненавижда.
Това е навик на бедния човек – насила да прави онова, което не харесва,
а още по-зле, с всички сили да избягва да го прави.
Ключът към спасението от третия навик на бедния човек е да прави не това,
което е нужно, а онова, което му носи най-голямо удовлетворение.
Само в тази област ще постигнете великолепни резултати!
4. Измервате успеха с пари.
Бедният човек е уверен, че само притежаването на известна сума пари е способно
да му донесе радост. Само определена сума в банковата сметка може да му подари възможност да се почувства щастлив, да има скъп костюм, красива вила, пътешествия, независимост от съпруг или родители или като напусне службата си.
Практиката обаче показва, че щастието така и не идва.
Успешният човек измерва щастието в единици по-значими
от долари, левове или евро.
В какви точно – всеки решава сам за себе си.
5. Харчите повече, отколкото можете да си позволите.
Кредитните карти и усмихнатите банкови служители с радост ще ви помогнат
да паднете в капана на дълговете.
Понеже човек, който не желае да стане успешен, не иска да разбере
разликата между полезен кредит, взет за развиване на собствения бизнес
и събарящата лихва при покупката на разкошна нова кола или огромно жилище
с кредит от банката.
6. Избирате моментната изгода.
Желанието да получи всичко максимално и то веднага е типичният подход на бедните хора. Те не са способни да разберат, че постъпвайки на длъжност със средна заплата в солидна фирма, след няколко години могат да имат много повече, отколкото ако обръщат внимание само на това колко ще получат след месец.
Готовите за неудачи студенти казват, че институтът само им губи времето,
което биха могли да употребят за някоя супер далавера.
7. Хленчите и мрънкате.
Животът е тежък? Просто е ужасен. Навсякъде дискриминация, корупция, простотия, криминални истории – за вас, нормалния човек, няма път към успеха?
С всичко това ще се съгласи всеки потенциален неудачник.
Ваксината срещу този навик е креативност.
Намирате уникални възможности да се борите
с пороците на външната среда – така излизате победител от ситуация,
принципно неизгодна за вас.
8. Сравнявате себе си с другите.
Павел си мисли, че е по-добър от своите съученици, защото той единствен е завършил осми клас с пълно шест.
Васил е сигурен, че е по-зле от приятелите си, защото само той единствен не работи
през лятната ваканция.
Коста презира брат си, защото още няма бе-ем-ве, а от вчера Росен вече има.
Елена е готова да удуши приятелката си, защото тя има повече ухажори.
Всички тези хора вече имат прекрасно развития навик
на неудачника – стремежът да сравняват себе си с другите.
Това, че ти единствен от своя випуск си завършил университета с отлична диплома, не значи, че си най-умният студент в света.
Това, че караш “мерцедес”, още не е повод да презираш всички, които
карат старичките си коли втора употреба.
Винаги ще се намери някой, който ще е по-добър от вас.
Навикът да се сравняваш с другите е в основата си неудачен – това е навикът на неудачника.
Помислете дали ви трябва този навик или ще бъде по-добре да се заемете със себе си и да не
допускате външният свят да завземе контрола над вътрешния?
9. Измервате богатството с пари.
Истински богатите хора не само са разкъсали връзката между щастието и паричните знаци
(освобождавайки се от четвъртия навик на бедняците), но и са зачеркнали знака
на равенство между размера на банковата сметка и понятието богатство.
Истинското богатство е умението да привличаш парите, да ги създаваш на празно място, да организираш нови видове бизнес – и тогава няма защо да се боите
от данъчни и прокурори, нито от кражби или отмъкнати номера на кредтните карти.
Истински успелият човек не зависи от обема на собствения си чувал със злато.
10. Изолирате се от собственото си семейство.
Великолепни неудачници се получават от онези, които се откъсват от собственото си семейство,обяснявайки това с нежеланието на неговите членове да го подкрепят в трудна минута, да му услужат с пари, да го разберат, да споделят убежденията му и т.н.
Те не разбират, че семейството – това е прекрасен източник на вътрешна подкрепа, към която можеш да се обърнеш, когато във всички останали сфери на живота нищо повече не ти е останало.
Само любовта на близките може да ни помогне да се изправим,
когато не остава никаква надежда.
Ето как изглежда финансовия отчет при:
1. Бедните хора (финансово неграмотни):
ПРИХОДИ (от наемна работа) – РАЗХОДИ (за живот) – нулев
финансов резултат. Отново на работа!
2. Средната класа (финансово неграмотни):
ПРИХОДИ (от наемна работа или свободна професия) – РАЗХОДИ (за живот)
РАЗЛИКА (свободни пари) – закупуване на ПАСИВИ (“повишаване на стандарта”)
РАЗХОДИ (от пасиви). Трупането на пасиви става неусетно, това води
до повишаване на разходите и до обедняване или до заробване поради
вземане на кредити.
Когато човек има по-големи доходи, неговият кредитен рейтинг е висок
и банките с удоволствие му дават пари на заем.
А после той връща с лихвите – обикновено в двоен размер…
3. Богатите хора (финансово грамотни): ПРИХОДИ (и от 4-те квадранта,
но винаги по избор) – РАЗХОДИ (за живот)
РАЗЛИКА-(свободни пари) – АКТИВИ (бизнес, недвижимо имущество, акции)
ПРИХОДИ (от активи) – РАЗХОДИ (закупуване на други активи,
закупуване на глезотии и т.н.).
Както виждате – едни и същи потребности, едни и същи пари и харчове,
но различно отношение, дисциплина и, разбира се, различни нива
на финансова грамотност.
Правилото е – не е важно само колко пари изкарвате и как го правите,
а какво правите с тях.
Парите притежават сила, която можете да използвате, за да се наслаждавате
на живота и да вършите добри дела, или на която се подчинявате и цял живот
работите за тях. Всеки сам избира пътя си.
p.s. Ако искаш да бъдеш успешен, намери някой който е постигнал резултатите, които ти искаш и копирай каквото прави – така ще постигнеш същите резултати. В живота се нуждаш или от вдъхновение или от отчаяние.
dens_d
24 1 2012
Пречи ми липсата на мотивация и креативност, както и това, че не обичам да рискувам и се страхувам от провал.
vito_mn
24 1 2012
мързела
nomadka
24 1 2012
Всичко ми пречи – и възрастта, и образованието и страхът, и липсата на връзки и пари, но най-вече кармата!
bluedove
25 1 2012
Пречи ми това, че нямам самочувствието, знанието и възможностите!
inanna
25 1 2012
Богатството не се изразява само в това да имаш много пари ,коли , къщи . Всеки човек е богат . Богат го правят семейството му , хората , които ни подкрепят , приятелите . Не е важно да имаш много пари ,за да се чувстваш богат . Да , друго си е да имаш пари , но те не могат да ги купят нито щастие , нито любов , нито истинско приятелство . Човек , който е осъзнал какво има е истински богат !
pld
25 1 2012
Това, че не работя за себе си, а разчитам на привидната сигурност на месечната заплата. Никой не е забогатял от наемен труд, (създаден за да могат собствениците да печелят) но много предприемачи са се разорили. Затова всичко е въпрос на риск и качества.
Shaw7y
25 1 2012
Мотивация. Когато човек иска нещо, то се случва. Важното е да го иска, да се бори за него и да вярва. Защото, колкото и клиширано да звучи, който играе – печели.
rally82
25 1 2012
Всеки разбира понятието богатство по различен начин. И въпреки, че материалното ми състояние ми пречи да се класифицирам като богат човек, аз се чувствам богата. Семейството и приятелите ми ме правят истински богата!
Ansi
28 1 2012
Богатите хора са хладнокръвни и безскрупулни.Те имат точно определена цел и тя е да умножат парите си.Те са хитри,интелигентни и умело измъкват парите на бедните,като по този начин увеличават капиталите си.Амбициозни са и това им помага винаги да намерят начин да постигнат целта си.Най-често зад успеха на богатият стоят измами,това е краткият,но сигурен път.Аз не мога да стана богата,ако не притежавам поне част от тези качества.Всичко си има цена,за да спечелиш материално,най-често губиш моралното.Това,което още не съм загубила,не бих го използвала като разменна единица,за цел която не би ме удовлетворила.
arven
28 1 2012
Да бъдем богати ни пречи най-вече вътрешната нагласа и увереността, че няма да успеем. Съдбата ни се крие в нашите мисли. Ако вярваме, че няма да постигнем нещо, ние привличаме неуспеха към себе си като магнит и той ни застига въпреки старанието и вложените усилия да се преборим. Затова вярвайте, че ще успеете!
flower84
29 1 2012
Чесността!
gala
29 1 2012
пречи психологическата нагласа. човек трябва да се събужда сутрин с положителна нагласа за деня. да мисли позитивно и да не чака само краят на скучният работен ден в който да се прибере да яде,пие едно малко и да легне да спи и така всеки ден. трябва да мисли постоянно позитивно и да работи върху себе си,да се самоусъвършенства и развива. само така ще успее и ще даде смисъл на живота си!
plamjel
30 1 2012
Липсата на основа, върху която да стъпиш. “Страстта, енергията и огненото желание” не са достатъчни, ако съчетаваш семейство и бизнес без помощ отникъде.
brumdrun
31 1 2012
Пречи ми това, че не се чувствам богата с това, което имам, както и че живея в общество, в което да имаш предмети, телефони, нови дрехи, коли се свързва с успеха ти като личност – и дори в някакви моменти да се чувствам по-богата от хора с лъскави ай-фони и т.н., те никога няма да приемат това мое усещане – а точно това ми пречи да продължа…