В какво се превръщат мечтите

| 8 коментара
В какво се превръщат мечтите

Преди година прочетох една книга, която много ме впечатли – „4-часовата работна седмица”. Книгата ме вдъхнови. Откакто я прочетох, започнах да мисля как мога да реализирам идеята в своя живот.

Аз много обичам Италия и от много години обмислям да живея там. Спираше ме обичайния проблем – работата. Един ден осъзнах нещо просто, което промени всичко – че нямам нужда от работа, а от пари. И че с работата, за която имам нужда само от интернет, получавам достатъчно пари, за да живея в Италия, дори без да работя там.

От няколко години си мечтаех да прекарам няколко дни на езерото Комо. Открих в интернет хотел, разположен на брега на езерото. И отново проблясък – осъзнах, че хотел за една седмица струва колкото едномесечен наем на нормален апартамент. Свързах се с агенция, чрез която открих апартамент… на езерото. Резервирах го за месец, взех си компютъра и заминах.

И се оказах на брега на езерото Комо, в едно прекрасно италианско градче. Дори не се наложи да прекъсвам работата си, защото имах компютър и интернет. Получавах парите си по електронен път и по същия начин правех разплащанията си. Оказа се, че няма значение къде съм – мога да живея живота си, където и да съм, стига да имам интернет. Разбрах, че мога да живея където си искам, колкото време искам. Усещането е вълшебно!

След първия месец останах още един, а мисля, че скоро ще се върна там и за постоянно…
В началото проблеми изникваха от нищото. Апартаментът ми беше точно в историческия център на града, където имаше само магазини за дрехи, цветя и барове. Не успях да открия магазин за храни, защото всички пазаруват от големите супермаркети извън града, освен един магазин за зеленчуци и една сладкарница. Там разбрах думите на Мария-Антоанета – като нямах хляб, ядох пасти. Не открих и кофи за боклук; оказа се, че хората си оставят боклука пред вратите в определени дни и тяхната служба по чистотата го прибира.

Като преживях стреса на първите дни, се оказа, че съм попаднала в рая. Езерото беше на 50 метра от моята къща – излизах и бях там. Седях с часове и му се радвах, невероятна красота и спокойствие. Излизах, разхождах се, пиех кафе, просто се мотаех.

До моята къща имаше един морски ресторант. Запознах се със собственика и с келнера. Всеки ден в този ресторант всичко беше различно. Всеки ден имаше различни покривки, различни чаши, различна аранжировка, различни аксесоари. Три пъти ядох една и съща пица, и трите пъти беше съвсем различна. Всеки ден пиех по чаша червено вино – и всеки път виното беше различно. Влюбих се в този ресторант – едно и също място, 5-6 масички на открито, семпъл – и толкова различен всеки ден! Взимах менюто, избирах си нещо непознато и експриментирах. Експериментите с италианската кухня определено си заслужават!

И тогава, след месец, забелязах хората. Спокойни, усмихнати, облечени семпло. Вървяха си по улиците, седяха си по кафетата, пиеха си и си хапваха спокойно. Никой никого не оглеждаше, не критикуваше, не забелязваше дори. За всеки от тях съществуваше само човекът, с който беше. Именно хората създаваха атмосферата на града – хармония е точната дума. Всяка събота и неделя имаше някакви местна тържества, като парад на военните-ветерани, и хората истински се забавляваха на това.

Тогава осъзнах какво бреме влачим върху себе си ние в България. Напрежението от това да се сравняваме как сме облечени или какви са постиженията ни спрямо останалите. Непрекъснатите критики по адрес на другите. Там това го няма – хората просто живеят и се чувстват прекрасно. Накрая започнах да го чувствам и аз – усетих нещо, което никога не съм изпитвала – свобода. Изпитах усещането да дишам свободно, с пълни дробове. Изпитах радост от живота – от това, че се храня или че се разхождам. Там осъзнах какво си причинявам тук, в живота, който наричаме „нормален”. Спрях да пускам компютъра, когато нямах работа, спрях да отварям Фейсбук (и без това имах интернет само в тоалетната). На фона на истинския живот тези неща ми се сториха толкова скучни и далечни. Аз бях сама там и през повечето време нямах компания – но сама на чаша вино беше много по-приятно от всичко, което виртуалния живот предлага.

И започнах да правя неща, които никога не съм правила… или поне много отдавна не съм. Започнах да заговарям хора, да говоря с непознати за неща, които нямат нищо общо с мен – и беше приятно. Започнах да се чувствам по различен начин – и явно и другите са ме чувствали така, защото в един ден за 2 часа четирима мъже дойдоха при мен, за да се запознаят. Вместо дежурни разговори, започнах да разговарям с усмивка и с удоволствие.

И разбрах какъв трябва да бъде животът.

Бях решила да използвам времето там и да напиша една книга за здравето и за системата на Норбеков, защото имам твърде много неща за споделяне. Не получих вдъхновение за това, но за няколко дни се роди „Как да върнем любимия си за 21 дни“. В онези дни всичко дойде на мястото си.

Тим Ферис няма да прочете тези редове, но аз му благодаря, защото неговата книга направи възможна една моя много голяма мечта.

Надявам се и много от вас, които ще прочетат тези редове, да се вдъхновят достатъчно, за да помислят отново за мечтите си 🙂

Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012
Italia 2012

email

Ако харесвате тази статия, споделете я с приятели!

PinIt

Подобни публикации

8 коментара за “В какво се превръщат мечтите

  1. julia79

    Страхотна статия , човек наистина може да живее където пожелае но не го осъзнава..

  2. bramasole

    Толкова си права… Всеки път, когато съм се чувствала нещастна, съм бягала. Скъсвала съм всички вериги и съм се отправяла към живота, който ме кара да се чувствам в хармония със себе си. И винаги се е получавало, защото, когато човек се устреми, към това което иска то просто се получава:)
    Била съм точно на същото място като теб, може би по същото време. И вярвам, че щом инстинктите те влекат на някъде, трябва да ги следваш без да се съпротивляваш и без да позволяваш условностите да те спират.
    Пожелавам ти щастие Мая, следвай сърцето си!
    Специално за мен ти се появяваш в живота ми седмица след като си бях казала, че животът ми е скапан и нищо няма значение. Вярвам, че не е случайно, вярвам че нищо повече няма да се обърка, защото ми даваш сили да осъзная себе си.
    Благодаря!

  3. Maria

    Нещо подобно се случи и с мен и семейството ми,когато пристигнахме в Испания.Забелязах че след няколко месеца престой тук всички сме по- спокойни.Сега когато не живея в България се опитвам да разбера случващото се там и защо са необходими толкова много усилия за да живееш добре.Според мен проблема е в хората,никой не иска да се промени или да промени нещо около себе си.Не говоря за смяна на правителства,а за смяна на настройката към живота.Вместо да са все недоволни хората,могат да пробват да помогнат на себе си и близките си дори и само с въпрос – как си ,добре ли си ,имаш ли нужда от нещо.В Испания е традиция хората по улиците да се поздравяват и да питат как си,обичайният отговор е добре съм,всичко е наред.Дори това да не е истина,никой няма да тръгне да ти се оплаква колко е зле вкъщи или в държавата му.И тук има криза,и тук има бездомни и безработни,и тук правителството и общините са корумпирани.Винаги ще се чувствам българка,но тук в Испания аз съм у дома си.

    • Мая Живкова

      Благодаря за споделенето, Мария. Мисля, че се случва с всички хора, което показва колко нездрава е атмосферата в България.

  4. Azara

    Здравей Мая!
    Прекрасно написано, благодаря:)))
    Това писмо би вдъхновило много хора, толкова е прочуствено:)
    Моя мечта е да живея в Италия и подготовката ми стартира вече. Много се радвам, да пиша тук, вдъхновена от синхронизма. Мястото, което съм си избрала е Белано, а тази табела видях на една от снимките ти. Приемам го и като знак от Духа:) Дори скоро, на 24-ти юни ще бъда в Белано. Желая ти много, много щастие и живот в прекрасност!!!
    Светли поздрави!
    Азара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни въпроси

Форуми Мона и Вендор

Вход

Забравена парола?
Регистрация

Условия за ползване

Всички авторски и преводни текстове на сайта Love-aholic.com са обект на авторско право. Не могат да бъдат използвани текстове или части от тях, нито разпространявани по какъвто и да е начин, без изричното съгласие на автора. Моля, запознайте се с условията за ползване на сайта.

Възстановяване на паролата

Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.