Проблемните връзки или как губим себе си

| 7 коментара
Проблемните връзки или как губим себе си

Хората имат два еднакво силни инстинкта – да бъдат независими и да бъдат обвързани. Щастието ни в една връзка зависи от това доколко ще успеем да се обвържем, да получим сигурност и позитивни емоции от партньора си, едновременно запазвайки известна независимост, личност и собствения си живот.

Тайната на всяко нещо в живота е балансът. А в любовната връзка той се губи твърде лесно. Опитът ни показва, че докато сме емоционално дистанцирани, получаваме внимание и любов от партньора си и се чувстваме обичани. Когато се открием и се обвържем емоционално, често започват проблеми – партньорът ни се отдръпва или пък започва да злоупотребява с нас. А ние, поради чувствата си, вече нямаме сила да кажем „Стоп” на нещата, които ни правят нещастни.

Разбира се, оставаме в проблемната си връзка заради малкото „щастливи” моменти, прекарани с партньора ни. Но цената, която плащаме, е твърде висока.

 

 1. Губим самочувствието си

Не намирам начин да подчертая сериозността на този проблем. Каквото и да напиша тук, няма да успея да изразя колко е важно човек да вярва в себе си. Доверието в себе си решава всички проблеми – не защото сами можем да решим всички проблеми, а защото ни дава сила да потърсим и да открием решения и помощ от други хора. Загубата на доверие в себе си буквално разрушава живота на страхотни хора със страхотни качества.

Когато сме емоционално зависими, ние поставяме партньора си на пиедестал. Неговата дума стои срещу нашата, неговите желания – срещу нашите, неговите действия срещу нашите. Когато сме емоционално зависими, ние избираме страната на партньора си, а не своята – обръщаме се срещу себе си.

Дори партньорът ни да има най-добри намерения, той е друг човек, с други интереси, друг мироглед, други нужди. Най-малкото е от друг пол. Ако ние приемем неговия мироглед и започнем да живеем по неговите правила, трябва да изключим своите. Но не можем да направим това, поне докато сме живи. Нашите мисли, чувства, желания все още са в нас и всеки път, когато те се разминават с желанията на партньора ни (което е неизбежно), ние влизаме в конфликт със себе си. Започваме да ги потискаме, защото вярваме, че партньорът ни е прав, а не самите ние. Така се отказваме от себе си и – естествено – губим доверие в своите чувства, мисли, способности. Губим самоуважението си и самочувствието си. Самата дума „самочувствие” означава да чувстваме себе си, нали?

Да се борим със себе си е най-вредното нещо, което можем да направим – първо, много бързо започва да страда щастието ни, ако не обърнем внимание на това, умът ни ни предупреждава по-осезателно – засилвайки нещастието ни (депресия); ако не обърнем внимание и на нея, може да възникне болест.

Това е едната страна на нещата. Другата е не по-малко неприятна. Колкото повече се отказваме от себе си, толкова повече партньорът ни се отказва от нас. Колкото по-малко се ценим, толкова по-малко ни цени и той. Загубата на уважение е първата стъпка към загубата на любовта – не можем да обичаме човек, който не уважаваме, нали?

 

2. Нашите нужди и интереси не са удовлетворени

Когато сме емоционално зависими, ние се страхуваме дори да изразим желанията, които не са по вкуса на партньора ни – от страх да не го загубим. Тъй като е болезнено да желаем нещо, което не можем да постигнем, ние потискаме желанията си и започваме да се самозалъгваме, че те не са важни, че вече сме пораснали, че нещата в живота явно са различни.

Но само постигането на истинските ни ценности може да ни направи наистина щастливи. Оставайки във връзка с човек, който не се интересува от нашите ценности, ние се обричаме на нещастие, дори всичко друго да е страхотно.

 

3. Губим сила и контрол

Най-честата причина да продължаваме проблемните си връзки толкова дълго е споменът за хубавите първи дни и надеждата, че връзката ни някой ден ще се оправи, партньорът ни ще се промени и ще направи това, което желаем.

Все още се учудвам колко мъже и жени в зрялата си възраст се влюбват в празни думи. Да срещнем човек, да му кажем каквото иска да чуе и да го влюбим в себе си е най-лесното нещо на света. Хората го правят и се възползват от другите – за краткотрайна емоция паралелно на истинския си живот, за секс, просто за забавление. Наричат го любов – но очевидно не е. Това, че някой ни е казал точните думи и ние сме се влюбили, не означава, че е имал намерение да изпълни тези думи или че ще го направи в бъдеще. Ако днес нещата не вървят, още по-малко вероятно е утре да се получат утре.

Ако днес не можем да отстояваме нашите позиции във връзката си, и утре няма да можем. А партньорът ни се интересува от себе си – от това да получи колкото може повече срещу възможно най-малко вложение.

Сега си задайте един въпрос и си отговорете искрено. Забравете думите и се опитайте да оцените само действията. Колко давате и колко получавате от вашата връзка? Ако вие давате повече във връзката си, а той/тя определя правилата, вие нямате контрол в тази връзка и тя е вредна за вас.

 

4. Поемаме цялата отговорност

В един момент се оказва, че ние сме отговорни за всичко във връзката – за самата връзка, за всички проблеми, за чувствата и желанията на партньора си. А той не е отговорен дори за поведението си. Дори ако партньорът ни ни изневери, веднага ще оправдаем поведението му „защото той си има нужди и това се случва”.

 

5. Поддаваме се на манипулация

Когато даваме любов, а не получаваме любов в отговор, започваме да изпитваме тревожност, несигурност, вина, срам. Винаги се притесняваме, че нещо не сме направили достатъчно добре – защото ако го бяхме направили добре, щяхме да получим любов, нали? Това ни кара да се стараем все повече и повече, но тъй като отдавна сме загубили и уважението, и любовта, каквото и да направим, не получаваме ефекта, който желаем. И започваме да се чувстваме неадекватни, сбъркани, недостатъчно добри, а партньорът ни затвърждава тези чувства у нас. За да компенсираме тези чувства, ние се стараем още, и още, и още. Но каквото и да направим, никога не ставаме достатъчно добри. Това обаче е чудесен начин за партньора ни да получава от нас, каквото желае.

 

6. Изпитваме объркване, гняв, безпомощност, безнадеждност

Едва ли е странно, че преминаваме непрекъснато през цялата гама от негативни чувства. Странно е, че го правим в името на нещо, което наричаме „любов”, но което няма нищо общо с щастието и радостта, които съпътстват любовта.

Парадоксално, тези „негативни” чувства са най-добрите ни приятели – те са там, за да ни покажат колко вредим сами на себе си с това, което правим, и изчезват в момента, в който се отдръпнем от тази самоубийствена ситуация.

 

7. Влизаме в омагьосания кръг на вредните връзки

Това е най-сериозният проблем.

Дори да се освободим от вредната за нас връзка, дори да си тръгнем от човека, който ни е направил нещастни, ние отнасяме със себе си, в своето бъдеще, всички болезнени спомени, всички негативни чувства, чувството, че връзката ни се е провалила, защото не сме били достатъчно добри.

Чувствайки се по този начин – нежелани, нехаресвани, необичани, неспособни, вероятността да влезем в подобна връзка отново е много голяма. Защо? Когато се чувстваме необичани, изпитваме силна нужда да бъдем с някой, който да повдигне самочувствието ни.  Когато се чувстваме нехаресвани, е голяма вероятността да се обвържем с първия човек, който прояви внимание към нас. Самочувствието ни е ниско, критериите ни са ниски, радваме се, че изобщо някой ни е забелязал – и се втурваме към него. Вече сме свикнали на всякакви унижения, така че дори не се впечатляваме, когато някой се държи зле с нас. Резултатът е повторение на предходната връзка и влошаване на изхода.

Всеки ден, прекаран в проблемна връзка, понижава шансовете ни за щастие.

Единственият изход от този порочен кръг е първо да възстановим себе си, да върнем уважението към себе си, своята самоувереност, да променим мирогледа си. Щом сме приели да участваме в такава връзка, имаме някакъв проблем. Този проблем ще се появява, докато не разберем точно на какво се дължи и не коригираме поведението си. Може да се наложи да потърсим професионална помощ. Във всеки случай е добре да останем малко насаме със себе си, докато се възстановим емоционално и психически, преди да започнем нова връзка.

Ако харесвате тази статия, споделете я с приятели!

PinIt

Подобни публикации

7 коментара за “Проблемните връзки или как губим себе си

  1. presly

    „Сега си задайте един въпрос и си отговорете искрено. Забравете думите и се опитайте да оцените само действията.“ Да. Много е вярно всичко, благодаря!

  2. Симеонова

    Прекрасно обяснено и много полезно, стига да имаме ум да осмислим и видим действията си,постъпките и психиката на себеотдаване и получаване през всички житейски призми.

  3. Татяна Филева

    След като прочетох статията, си спомних как последната ми връзка се провали преди няколко години с гръм и трясък. Изпитвах тъга и опустошеност, и в същото време някакво особено чувство на свобода, защото вече няма да ми се налага да търпя до себе си този човек. Тогава стигнах до извода, че трябва да направя много сериозни промени в живота си. Смених целия си гардероб и прическата си, намерих си нови приятели, изкарах още една магистратура и научих още един език. Работя това, което харесвам и правя това, което искам. Разбрах, за пръв път в живота си, че мога да бъда щастлива и без мъж, да се чувствам добре със самата себе си. Не очаквам някой мъж да повишава самочувствието ми и да ме прави щастлива, защото аз вече съм такава. В никакъв случай не бих направила компромис да бъда човек, който не ме уважава и цени, който ме подценява и ме кара да се чувствам зависима от него. Но за да достигна до това, ми трябваше много време и немалко душевна болка. Платих цената за това да съм щастлива и сега вече всичко е различно.

  4. Една жена

    Ами ако няма изход от такава връзка? Какво следва? Саморазрушение? Сега ще кажете: „Изход винаги има.“ Но когато избираш пред щастието на детето си и своето, винаги оставяш себе си на заден план.

    • Мая

      Децата са много чувствителни към проблемите в семейството и запазването на лоша брачна връзка не винаги е най-доброто за детето. Като добавим и това, че децата възприемат поведението на родителите си за еталон, особено в по-ранните години, и им подражават несъзнателно през целия си живот- пак лошата връзка не е най-доброто нещо за детето.

      Някои решения са много трудни, но винаги има изходи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Вход

Забравена парола?
Регистрация

Условия за ползване

Всички авторски и преводни текстове на сайта Love-aholic.com са обект на авторско право. Не могат да бъдат използвани текстове или части от тях, нито разпространявани по какъвто и да е начин, без изричното съгласие на автора. Моля, запознайте се с условията за ползване на сайта.

Възстановяване на паролата

Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.