Поемането на отговорност е съществен етап в развитието на човека. Когато се запитаме доколко сме причина за своето състояние, ние поемаме отговорност за своите действия. В колкото по-голяма степен осъзнаем, че сами предопределяме това, което се случва с нас, толкова по-голяма отговорност поемаме за себе си.

Кой може да каже за себе си, че е напълно честен? Крайната честност в някои случаи е неразумна и безтактична. „Малката лъжа” присъства във всички сфери на живота ни.

Много от проблемите във връзката се дължат на убеждението, че партньорът ни прави нещо неправилно, недостатъчно добре или се държи по начин, който пречи на хармонията във връзката. Подобен начин на мислене води до критика и предприемане на постъпки за промяна на партньора.

Връзката и бракът не винаги могат да се считат за успешни, ако в тях липсват конфликти, въпреки че именно това е целта на повечето хора. Проблемът не е в това да се избягват определени ситуации, а по-скоро да се намери правилен подход към тях.

Общуването с други хора ни помага да познаем частите от себе си, които все още не приемаме – да изявим това, което всъщност представляваме. Срещаме се с хора и да избираме партньори, които са най-подходящи за постигането на собствените ни цели.

Ако обърнем внимание към себе си, ще открием стремеж, чувство, което предизвиква желание. Каквито и да са тези чувства – радост, злоба, гняв, благодарност – няма значение, като свободни същности ние сме решили да ги изживеем, дори да не осъзнаваме това. Именно преживявайки тези чувства, ние достигаме своята цел.

Отношенията заемат централно място в живота ни. Във всички отношения има конфликтни ситуации и всички ние познаваме ефекта им върху психиката ни. Но и нашите тела не са защитени от тях. „Разбиваш сърцето ми”, „Играеш ми по нервите” са само няколко примера за това.

Използването на два езика поддържа мозъка млад. Хората, израснали говорейки два езика, имат по-бързи мозъчни процеси в сравнение с хората, които говорят само един език.

След почти 3 години занимания по системата на Норбеков, осъзнах, че това не е просто оздравителна система, а упътване за живот. Работейки съзнателно с тялото си, човек разбира как точно трябва да се обръща към себе, за да получи желания резултат. А когато се научим да общуваме със собственото си тяло, разбираме, че този подход действа и по отношение на другите хора и на света като цяло.

Акцентът на курса беше върху суфиски лечебни практики от древна книга, наречена с тайнственото име „Канон на тайната наука за бъдещи властелини”. Тези упражнения били предназначени за избрани хора – владетели, които трябвало да управляват и ръководят други хора. Упражненията са насочени към развитие на духовните и физическите качества на човека.

Идеята, че мозъкът е като мускул, който нараства с упражнения, не е само метафора. Обучението или животът в обогатена среда увеличава теглото на кората на главния мозък с 5% и на теглото на областите, които обучението директно стимулира – с до 9%.