Отишъл един човек при мъдреца и му казал: “Искам да ти задам три въпроса – кое е най-важното време, кой е най-важният човек и коя е най-важната работа?”

Влюбването води до реакция на щастие и положителни реакции, тъй като за сърцето и тимусът чувството на любов е като блестяща идея. Само хормоните на радостта и щастието позволяват истинското възпроизвеждане на клетките ни по време на R.E.M. съня, а отделянето на тези хормони се предизвиква единствено от положителното и радостното отношение към света и чувството на любов.

Желанията ни – доколко те са редни или не, да ги удовлетворяваме или да ги потискаме, доколко имаме право дапреследваме собствените си желания и доколко трябва да ги жертваме за хората, които обичаме, когато съществува конфликт на интереси.

Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, повече от всеки други, заслужаваш собствената си любов.

Споделената любов е щастливо изживяване, а човекът се стреми към щастието и има нужда да бъде щастлив, за да живее нормално. Но любовта еуфория ли е? Щастието свързано ли е непременно с гръмогласен смях и усмивка да ушите? Или любовта просто се губи из тези емоции?

Преди време пред мен изникна въпросът кое от това, което правим за другите хора, е добро за тях и кое – не. На пръв поглед изглежда добро това, с което улесняваме живота на любимите си хора. Но поемайки техните отговорности, вършейки тяхната работа…

Защо не можем да имаме всичко в любовта? Да обичаме и да бъдем обичани е основна човешка необходимост – няма човек, който да не се нуждае от любов. Всеки търси любовта според собствените си представи, а в голяма степен очакванията ни за любовта са формирани от семейството ни и обществото, в което живеем.

Един от най-истинските филми за любовта, които аз съм гледала. Филм, който показва, че една изневяра може да роди много любов. Че сексът е общуване, а не физически акт. Че и любовта, и сексът са нещо красиво, докато не им сложим етикет. И че нашето отношение към нещата може и да отнеме, и да върне цветовете.

Ние по презумпция приемаме, че всички останали хора са като нас – мислят по същия начин, чувстват по същия начин, харесват същите неща. Често, без да се запитаме кой стои отсреща, започваме да налагаме своето виждане за нещата. Много малко хора се опитват да мислят от позиция на другия човек, а още по-малко го правят съзнателно.

Повечето хора смятат, че любовта е случайност, работа на съдбата. На неудачниците обаче любов не се дава. Тези хора не знаят какво е любов. Много хора се интересуват само от щастието, което любовта им дава, те искат да бъдат обичани, но малко ги интересува колко е развита способността им да обичат…

Fantasia taurina – история за любов