Можем ли да запазим любовта завинаги? Подсъзнанието ни е програмирано така, че да се грижи за щастието ни. Щастието ни е равозначно на радост от живота, а следователно – и на живота. Емоциите ни са барометъра за нашето щастие. Ако сме щастливи, за подсъзнанието ни това е знак, че сме където трябва и задачата му е изпълнена. Ако сме нещастни, то бърза да ни отдалечи от ситуацията, хората, предметите, които са причина за нещастието ни. Можем да запазим връзката си дотогава, докато тя ни прави щастливи.

За да осигури живота ни, мозъкът използва много старата и ефективна емоционална система. Ние имаме жизненоважни нужди – инстинкти, и тяхното удовлетворяване се награждава с усещане за щастие, а пренебрегването им – обратно, с усещане за нещастие. Най-голямо щастие и удовлетвореност ни носи любовта, общуването с любими хора, сексът, храната, движението, постигането на важни за нас цели, сигурността.

В живота ни присъстват и се развиват само нещата, които обичаме. Запазваме в живота си това, на което отдаваме внимание и енергия и за което се грижим с любов – и това особено се отнася за хората и отношенията. Стабилно състояние не съществува. Ако не осигуряваме непрекъснато развитие на връзката си, влагайки енергия, тя автоматично тръгва към разпад.

Влюбването не става случайно. Влюбването започва с нашето решение да се влюбим – съзнателно или несъзнателно. Влюбването е процес, в който последователно сваляме психологическите си прегради и се откриваме пред другия човек. На всеки етап от влюбването – от първия момент до пълното ни разкриване, ние вземаме решение дали се разкрием допълнително.

Любовта от пръв поглед съществува. Когато срещнем сродна душа, човек, който много прилича на нас, усещаме това веднага, несъзнателно – и изпитваме силно привличане, любов, веднага.

Сред многото хора, които срещаме, общуваме най-пълноценно с тези, които имат подобни интереси, близка професия, живеят в подобна социална среда. По-близък контакт можем да установим само с хората, с които имаме сходна емоционалност – емоционалната връзка с другия човек е задължително условие за възникването на любов.

Романтичната любов ни позволява да се огледаме в очите на любимия човек и да видим себе си в максимално позитивна светлина – такива, каквито винаги сме мечтали да бъдем. Романтичната любов ни помага, поне за известно време, да бъдем тези, които винаги сме мечтали да бъдем. Романтичната любов ни дава мотивацията да дадем най-доброто от себе си. Чрез възхищението и любовта на другия човек ние можем да изградим представа за себе си, която ни прави значими, привлекателни… приемащи се напълно. Щастливи.

Романтиката е свързана със загадъчността и мистериозността на любовта. Колкото повече разбираме любовта, толкова повече тя губи романтичната си окраска, но и толкова повече контрол получаваме върху нея и върху живота си.

Какво е любовта? Този въпрос се появи в главата ми преди 5 години и започнах да търся отговора. Исках да разбера какво е онова, което ни кара да обичаме един човек, а ни оставя безразлични към друг.

Ако искам да приемете моя идея или да купите мой продукт – мога да ви притисна, а вие ще избягате. А мога да задоволя фантазиите ви – и вие ще се влюбите. И няма значение колко вреден е моят продукт – Кока кола, сандвич на Макдоналдс или порнография. Важното е, че вие ще се почувствате специални и ща изхарчите с удоволствие парите, които сте изкарали с труд – въпреки вредата.

Най-дълбоките ни чувства, нашите страсти и копнежи, са наши основни ориентири. Нашите емоции ни водят, когато се изправим пред тежки предизвикателства и задачи, които са твърде важни, за да бъдат оставени единствено на разума – опасност, болезнена загуба, упорит стремеж към дадена цел въпреки всички лишения по пътя към нея, връзката с партньор и създаване на семейство.