Вторият курс, който проведоха учениците на Мирзакарим Норбеков – Жана Баскакова и Вадим Шишкин, бе на тема „Време – виждане – предназначение”. Със сигурност това беше едно от най-странните неща, които аз съм преживявала – през цялото време имах усещане за нереалност. Курсът бе двудневен, всеки ден по 7 часа, много интензивен. Целта му бе да ни накара да си спомним кои сме и какво правим на тази земя.

Съществуват ли лоши хора? Аз не познавам човек, който да определи себе си като лош. Добри са тези, които са добри за нас, лоши са тези, които са лоши за нас. Но собствената ни оценка е субективна, защото ние не сме идеални. Щом „лошите” хора съществуват, щом ги има на този свят – то значи те са в хармония с природните закони.

Интуицията се активира в отговор на въпрос и ви поднася информация – под формата на образи, усещания, впечатления, символи. За да разберете интуитивната информация, вие трябва да знаете въпросите, които съзнателно или несъзнателно сте задали.
Интуицията просто отговаря на въпроси.

„Ако мога да предсказвам събитията, означава ли това, че всичко е предопределено?” Ако ме убедите, че всички събития и действия се предопределени, никога вече няма да се допитам до интуицията. Просто щях да си живея живота. Над много неща нямаме власт (например времето и мястото на земетресенията), но много неща зависят от нашите възможности и можем да се погрижим за това да не се окажем в епицентъра.

Как да разберем дали е вярно това, в което вярваме? Житейските ни схващания, които са ни донесли най-много страдания, са вероятно именно тези, които са най-далеч от реалността. Страдаме, когато действителността не ни дава това, което желаем да получим от нея – а това означава, че не подхождаме по правилния начин.

Не можете едновременно да растете и да се върнете назад към утробата. Ако не се научите да ходите, не можете да откриете околния свят. Ако не се научите да носите отговорност за физическите си потребности, не можете да се развивате. Ако не се научите да общувате с другите хора, ще останете ограничени като личности. Всяка от тези стъпки изисква жертване на досегашния начин на живот.

Подсъзнанието ни има за цел да пази живота ни. То бързо ни отдалечава от всичко, което ни причинява болка, което ни прави нещастни – и това е реакция за оцеляване. Всичко, което си отива от живота ни, е вредно за нас – затова и сe отдалечаваме от него. В живота ни при нормални условия остава само това, което наистина обичаме и приемаме напълно – защото то ни прави щастливи и за подсъзнанието ни това е сигнал да пази интересите ни и обкръжението, която ни правят щастливи и доволни.

Ние сами сме си избрали напрежение и вълнуващ живот, знаейки, че нищо не може да ни се случи. Много от нас забравят това и се опитват да контролират живота. Тази енергийна блокада се отразява на организма и се появява това, което наричаме болест. Следователно, болестта е резултат от липсата на честност към себе си.

В живота ни присъстват и се развиват само нещата, които обичаме. Запазваме в живота си това, на което отдаваме внимание и енергия и за което се грижим с любов – и това особено се отнася за хората и отношенията. Стабилно състояние не съществува. Ако не осигуряваме непрекъснато развитие на връзката си, влагайки енергия, тя автоматично тръгва към разпад.