Какво кара желанията ни да се сбъдват? Пълната отдаденост. Пълният синхрон между логиката и чувствата. Пълното единение на душата и ума. Единението на съзнателния и подсъзнателния ум. Синхронизацията между лявото и дясното полукълбо…

Романтичната любов не е емоция. Тя по-скоро е система за мотивация, тя е движещ механизъм, тя е част от мозъчната система за възнаграждение. Тя е необходимостта да търсим подходящ партньор.

Какво можем да направим, за да поддържаме ума си във форма? Учените отговарят: общуване с любими хора, заетост, овладяване на стреса, трениране на паметта, физически упражнения и здравословно хранене.

Идеята, че мозъкът е като мускул, който нараства с упражнения, не е само метафора. Обучението или животът в обогатена среда увеличава теглото на кората на главния мозък с 5% и на теглото на областите, които обучението директно стимулира – с до 9%.

Вторият курс, който проведоха учениците на Мирзакарим Норбеков – Жана Баскакова и Вадим Шишкин, бе на тема „Време – виждане – предназначение”. Със сигурност това беше едно от най-странните неща, които аз съм преживявала – през цялото време имах усещане за нереалност. Курсът бе двудневен, всеки ден по 7 часа, много интензивен. Целта му бе да ни накара да си спомним кои сме и какво правим на тази земя.

Съществуват ли лоши хора? Аз не познавам човек, който да определи себе си като лош. Добри са тези, които са добри за нас, лоши са тези, които са лоши за нас. Но собствената ни оценка е субективна, защото ние не сме идеални. Щом „лошите” хора съществуват, щом ги има на този свят – то значи те са в хармония с природните закони.

Използването на два езика поддържа мозъка млад. Хората, израснали говорейки два езика, имат по-бързи мозъчни процеси в сравнение с хората, които говорят само един език.

Отхвърлянето боли. Заливането с чаша горещо кафе боли толкова, колкото и погледът към снимка на любим човек, който току що ви е изоставил. Едни и същи центрове в мозъка се активират при физическа и при емоционална болка – вторичната соматосензорна кора и горно-задната част на инсула.

Когато общуваме с някой, ние винаги се включваме в една интимна междумозъчна връзка. Тя ни позволява да въздействаме на мозъка, а оттам и на тялото на този, с който общуваме, като същото важи и за него. Дори и най-рутинните срещи действат като регулатори на мозъка и ни захранват с емоции, някои желателни, други не. Колкото по-интензивна е емоционалната ни връзка с другия, толкова по-голямо е и количеството енергия, което си разменяме.