Не можете едновременно да растете и да се върнете назад към утробата. Ако не се научите да ходите, не можете да откриете околния свят. Ако не се научите да носите отговорност за физическите си потребности, не можете да се развивате. Ако не се научите да общувате с другите хора, ще останете ограничени като личности. Всяка от тези стъпки изисква жертване на досегашния начин на живот.

В една песен се пее, че утре започва от днес, а аз бих казала, че утре-то е започнало вчера. И нямаме основание да смятаме, че утре ще е много по-различно, докато не променим вчера. В тази тема ще споделя техники за промяна на миналото, които аз самата съм използвала ефективно.

Първият човек, на когото трябва да простим обаче, сме самите ние. Техника за прошка.
Представете си себе си като малко дете – защото малкото дете винаги остава да живее в нас, то носи радостите и страховете ни, то ни кара да реагираме емоционално…

Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония…