Този алгоритъм за поставяне на цели даде Жана Баскакова на основния курс за развитие на интуицията по системата на Норбеков. Той изисква работа с интуицията, а не логическо преминаване през точките, за да бъде постигнат желания резултат. Ако правилно поставим целта си, ако правилно преминем през всички точки, ние можем да сме сигурни, че целта ни е наша, че искаме само това, което е зададено за нас в енерго-информационното поле, това, което ни се полага.

Основният курс е курс за развитие на интуицията, формиране на събития и постигане на цели. В началото получихме задача да си поставим цели за следващите 5 години на следния принцип: Какво искаме да имаме в живота си след 5 години? За тази цел какво трябва да сме направили до 4 години, до 3 години, до 2 години, до 1 година, до 6 месеца, до 3 месеца, до месец… и с какво трябва да започнем още днес? Оказа се, че е най-трудна първата стъпка, началото – онова, с което трябва да започнем реализацията на целта си в днешния ден.

Придобиването на съзнателен контрол върху интуицията е подобно на карането на колело – изисква някаква практика, преди да придобиете навик. Но в момента, в който това стане, вече няма да изпитвате никаква трудност да използвате този навик.

Съзнателното използване на интуицията изисква смелост. Често чуваме хората да казват, че трябва да се доверяваме „на вътрешното си чувство” или на „своите предчувствия”. Използването на интуицията понякога изисква повече от доверие, защото има периоди, в които не получаваме обратна връзка с месеци и години.

Интуитивното прозрение често ви дава един и същи отговор по различни начини. Много хора питат: „Защо ми е нужна метафора? Защо не мога просто и еднозначно да получа информацията, която ме интересува?” Отговорът е, че когато задаваме въпроси, които са важни за нас, емоциите ни могат да попречат.

На децата им е лесно да си фантазират. Като деца ние знаем твърде малко за света около нас и играем, за да експериментираме със знанието. Лесно ни е да си въобразим каквото и да е. Ние се наслаждаваме на играта.

Интуицията е детска игра в буквалния смисъл. Важна стъпка в развитието на интуитивната информираност е навика да се възприемат извънсетивни (екстрасензорни) впечатления. Да се доверяваме на интуицията означава да предприемем действие без да се допитваме до логиката, здравия смисъл и опита си.

Интуицията може да разшири нашата информираност в неограничена степен. Чрез интуицията вие можете да „проектирате” своята информираност на всяко място и време. Задачата ни е с помощта на интуицията да получаваме полезна информация.

Всичко, което възприемате – всичко, което чувствате, спомняте си, усещате, мечтаете или възприемате интуитивно – с една дума, всичко, на което обръщате внимание, има значение. Всяко нещо е знак.

Изолирането ни от естествената ни среда чрез високите технология е довело до загубата на контакта ни със собствените усещания, а така също и със своята интуиция. Тъй като постоянно ни бомбардират различни стимули, ни сме се научили да не възприемаме голяма част от получената информация. Така че трябва наново да се запознаем със своите усещания.

В детството си ние се отнасяме към всичко, което възприемаме, като към реалност и използваме интуицията си несъзнателно за набиране на информация, която потвърждава страховете или желанията ни. Ние възприемаме тази информация без въпроси, тъй като не осъзнаваме, че тя идва от интуицията ни. Когато през нощта на стената в спалнята се появи чудовище, децата не се питат: „Съществува ли чудовище?”, те питат: „Ще ме нарани ли то?”