Желанията ни – доколко те са редни или не, да ги удовлетворяваме или да ги потискаме, доколко имаме право дапреследваме собствените си желания и доколко трябва да ги жертваме за хората, които обичаме, когато съществува конфликт на интереси.

Идеята, че сме независими, е несъстоятелна. Ние не правим сами материята на телата си, а сме зависими от посредничеството на родителите си, които са ни създали. Не можем да съществуваме без въздух, вода и храна. Като бебета зависим от любовта и грижите на други хора…

От информацията, която получаваме, възприемаме пълноценно, обръщаме внимание, осъзнаваме, истински разбираме само онази част, която вече знаем – която е наш личен опит. Книгите не могат да ни дадат принципно ново житейско знание. Не можем да разберем от книга коренно нова информация, за която нямаме опит.

Всеки от нас представлява комбинация от двама човека. Не става въпрос за добрата и лошата страна на човека, нито че всички сме шизофреници. Всеки от нас съдържа буквално двама различно мислещи човека, пребиваващи в едно тяло.

Какво кара желанията ни да се сбъдват? Пълната отдаденост. Пълният синхрон между логиката и чувствата. Пълното единение на душата и ума. Единението на съзнателния и подсъзнателния ум. Синхронизацията между лявото и дясното полукълбо…

Умът връща стрелките на времето. През 1979 г. психоложката Елън Лангър (Харвард) проведе експеримент, за да открие как начина на мислене влияе върху процеса на стареене. Но доскоро пълната история около този експеримент бе забулена в тайна.

Какво можем да направим, за да поддържаме ума си във форма? Учените отговарят: общуване с любими хора, заетост, овладяване на стреса, трениране на паметта, физически упражнения и здравословно хранене.

Хората, които работят на променливо работно време, имат по-добро физическо и умствено здравословно състояние в сравнение с тези, които работят на фиксирано работно време

Третият закон за механиката на Нютон гласи, че на всяко действие отговаря равно по сила и обратно по посока противодействие. И всеки жив човек в определен момент от живота си си спомня този закон, разбирайки, че не се отнася само до механиката. Отнася се до всяко нещо в живота ни, към което се устремим – желаем ли да постигнем нещо, започваме да се отдалечаваме от него и толкова повече се отдалечаваме, колкото повече го искаме.