Човешкият мозък: къде се ражда щастието?

Информацията под формата на нервни импулси, се предава от мозъка до всеки участък на тялото чрез гръбначния мозък. Мозъкът ни наблюдава и контролира несъзнателните процеси в тялото, като дишане и храносмилане, координира волевите движения на тялото. Чрез мозъка осъзнаваме себе си, мислим, учим, творим.

Главният мозък се състои от 4 основни части – главен мозък, междинен мозък, мозъчен ствол и малък мозък.

Съзнание

Съзнанието възниква в челния дял на мозъка.

Самоосъзнаване

В челния дял на мозъка се създава усещането за самоосъзнаване. Децата започват да се самоосъзнават около 18 месец след раждането.

Страх, гняв, тъга

Амигдала (amygdala) е отговорна за създаването на негативни емоции, като гняв, тъга, страх и отвращение. Заетостта, работата върху не-емоционални умствени задачи потиска амигдала – ето защо чрез заетостта и работата можем да контролираме негативните емоции.

Щастие

Щастието е комбинация от физическо удоволствие, усещане за смисъл и липса на негативни емоции.

Амигдала е отговорна за създаването на негативни емоции, така че за да работи мозъкът спокойно е необходимо потискането й – чрез заетост.

Липсата на негативни усещания обаче не е достатъчно, за да ни накара да се чувстваме щастливи. Ние имаме нужда от цел и от смисъл. Тези усещания настъпват при активация на предната част на челния дял на мозъка. При хората с депресия се установява много ниска активност в тази част от мозъка.

Усещането за удоволствие също е свързано със щастието и се предизвиква от химичен посредник на взаимодействието между нервните клетки в мозъка, наречен допамин. Трепетът от любовта предизвиква обилно отделяне на допамин.

Дългосрочна епизодична памет

Епизодичната памет се състои от спомени за минали събития и опит. Тя се съхранява в хипокампа (hippocampus – водно конче, лат.) в продължение на няколко години. През това време опитът се преживява отново и отново в мозъчната кора. Тези спомени могат да се превърнат в постоянни – да постъпят в дългосрочната памет. Дългосрочните спомени се възстановяват от челния дял на мозъка.

Самоконтрол

Орбито-челната кора, намираща се най-отпред в челния дял, пренасочва нецелесъобразните, импулсивни реакции в полза на социалното поведение.

Език и разбиране

Областта на Вернике се намира в слепоочния дял, близо до теменния дял. В нея се осъществява разбирането на езика. При увреждане на тази област хората не могат да разбират какво им се казва и не могат да образуват смислени изречения. Те могат да говорят гладко и граматически правилно, но това, което казват, няма смисъл.

Говор

За говора е отговорна специална област в мозъчната кора – област на Брока. При нарушение на тази зона хората знаят какви думи искат да произнесат, но не могат да ги произнесат правилно.

Борба или бягство

Амигдала е алармиращата система на мозъка. Стимулацията на едни области на амигдала предизвиква усещане за страх и паника и ни кара да избягаме от опасността. Стимулацията на други области ни зарежда с гняв и ни подготвя за борба.

Реакциите бягство/борба не винаги са от полза в модерния свят. Когато срещнете шефа си разгневен, нито реакцията на бягство, нито реакцията на борба ще ви бъде от полза. За щастие първоначалният емоционален отговор се анализира едновременно и във фронталния дял на кората, който дава стратегия за правилна реакция.

Движение

Моторната кора, намираща се в задната част на фронталния дял на мозъка, позволява съзнателното движение на мускулите. Голяма част от нея е заета от проекции на части на тялото, чиито движения изискват прецизен контрол – лице, уста, ръце. Моторната кора е в интимни връзки със сензорната кора, която се намира зад нея.

Координация

Малкият мозък е втората по големина част на главния мозък. Той е разположен под главния мозък и координира прецизното движение на мускулите, поддържа баланса и стойката на тялото.

Когато поднесем вилица към устата си, двигателната кора на главния мозък контролира това движение. Прецизирането на движението става с помощта на координиращите и непрекъснати корекционни нервни сигнали, постъпващи от малкия мозък, така че вашата вилица да стигне до точното място.

Зрение

Тилните дялове на мозъчната кора възприемат и интерпретират визуалната информация – цветове, светлина и движение. Тилната кора на лявото полукълбо обработва информацията от дясното око и обратно. Двете полукълба са свързани помежду си и обменят информация от двете очи, създавайки единен образ. Теменните и слепоочните дялове също участват в обработката на зрителната информация.

Слух

Звукът, попаднал в ухото, се пренася през слуховия канал, където звуковата вълна се превръща във вибрация, която се предава на спираловидния орган, охлюв, във вътрешното ухо. Вибрацията възбужда сетивни клетки в охлюва, които произвеждат нервен импулс и го предават на слуховия нерв, който го пренася до слуховата кора на мозъка в слепоочния дял. Слуховата кора разпознава звуците и определя тона и силата им.

Обоняние

Ароматите възбуждат нервен импулс в рецепторите на носната лигавица, които директно се предават до лимбичната система чрез обонятелните нерви. Те се свързват и с други обонятелни области на мозъка. Емоциите се създават в лимбичната система. Фактът, че обонятелната информация постъпва в лимбичната система обяснява защо миризмите могат да провокират силни спомени и чувства.

Вкус

Езикът е покрит с фини пъпчици, наречени папили. Всяка папила съдържа вкусови рецептори. Храната се разтваря в слюнката и стимулира вкусовите рецептори, предизвиква нервен импулс, който се предава до много зони на мозъчната кора.

Допир

Усещанията за допир, болка, температура и налягане се пораждат в рецептори в кожата и се интерпретират в област на челния дял на мозъка, наречен сензорна кора. Голяма част от сензорната кора е ангажирана в интерпретацията на информацията от части на тялото, които са много богати на рецептори – върхове на пръстите, устни, полови органи. Сензорната кора в лявото полукълбо получава информация от дялната половина на тялото и обратно. Сензорната кора е в тесни връзки с моторната кора, която се намира непосредствено пред нея.

Дишане

Мозъчният ствол свързва главния мозък с гръбначния мозък. Той е отговорен за поддържането на много живото-поддържащи функции – дишане, поддържане на артериалното налягане, храносмилане.

Глад и жажда

Хипоталамусът поддържа жизненоважния баланс на вътрешните условия на организма чрез регулация на усещането за жажда, глад, температура на тялото и др.

 

Превод: Мая Живкова
По материали на BBC