Човешкият мозък: къде се ражда щастието?
Информацията под формата на нервни импулси, се предава от мозъка до всеки участък на тялото чрез гръбначния мозък. Мозъкът ни наблюдава и контролира несъзнателните процеси в тялото, като дишане и храносмилане, координира волевите движения на тялото. Чрез мозъка осъзнаваме себе си, мислим, учим, творим.
Главният мозък се състои от 4 основни части – главен мозък, междинен мозък, мозъчен ствол и малък мозък.
Съзнание
Съзнанието възниква в челния дял на мозъка.
Самоосъзнаване
В челния дял на мозъка се създава усещането за самоосъзнаване. Децата започват да се самоосъзнават около 18 месец след раждането.
Страх, гняв, тъга
Амигдала (amygdala) е отговорна за създаването на негативни емоции, като гняв, тъга, страх и отвращение. Заетостта, работата върху не-емоционални умствени задачи потиска амигдала – ето защо чрез заетостта и работата можем да контролираме негативните емоции.
Щастие
Щастието е комбинация от физическо удоволствие, усещане за смисъл и липса на негативни емоции.
Амигдала е отговорна за създаването на негативни емоции, така че за да работи мозъкът спокойно е необходимо потискането й – чрез заетост.
Липсата на негативни усещания обаче не е достатъчно, за да ни накара да се чувстваме щастливи. Ние имаме нужда от цел и от смисъл. Тези усещания настъпват при активация на предната част на челния дял на мозъка. При хората с депресия се установява много ниска активност в тази част от мозъка.
Усещането за удоволствие също е свързано със щастието и се предизвиква от химичен посредник на взаимодействието между нервните клетки в мозъка, наречен допамин. Трепетът от любовта предизвиква обилно отделяне на допамин.
Дългосрочна епизодична памет
Епизодичната памет се състои от спомени за минали събития и опит. Тя се съхранява в хипокампа (hippocampus – водно конче, лат.) в продължение на няколко години. През това време опитът се преживява отново и отново в мозъчната кора. Тези спомени могат да се превърнат в постоянни – да постъпят в дългосрочната памет. Дългосрочните спомени се възстановяват от челния дял на мозъка.
Самоконтрол
Орбито-челната кора, намираща се най-отпред в челния дял, пренасочва нецелесъобразните, импулсивни реакции в полза на социалното поведение.
Език и разбиране
Областта на Вернике се намира в слепоочния дял, близо до теменния дял. В нея се осъществява разбирането на езика. При увреждане на тази област хората не могат да разбират какво им се казва и не могат да образуват смислени изречения. Те могат да говорят гладко и граматически правилно, но това, което казват, няма смисъл.
Говор
За говора е отговорна специална област в мозъчната кора – област на Брока. При нарушение на тази зона хората знаят какви думи искат да произнесат, но не могат да ги произнесат правилно.
Борба или бягство
Амигдала е алармиращата система на мозъка. Стимулацията на едни области на амигдала предизвиква усещане за страх и паника и ни кара да избягаме от опасността. Стимулацията на други области ни зарежда с гняв и ни подготвя за борба.
Реакциите бягство/борба не винаги са от полза в модерния свят. Когато срещнете шефа си разгневен, нито реакцията на бягство, нито реакцията на борба ще ви бъде от полза. За щастие първоначалният емоционален отговор се анализира едновременно и във фронталния дял на кората, който дава стратегия за правилна реакция.
Движение
Моторната кора, намираща се в задната част на фронталния дял на мозъка, позволява съзнателното движение на мускулите. Голяма част от нея е заета от проекции на части на тялото, чиито движения изискват прецизен контрол – лице, уста, ръце. Моторната кора е в интимни връзки със сензорната кора, която се намира зад нея.
Координация
Малкият мозък е втората по големина част на главния мозък. Той е разположен под главния мозък и координира прецизното движение на мускулите, поддържа баланса и стойката на тялото.
Когато поднесем вилица към устата си, двигателната кора на главния мозък контролира това движение. Прецизирането на движението става с помощта на координиращите и непрекъснати корекционни нервни сигнали, постъпващи от малкия мозък, така че вашата вилица да стигне до точното място.
Зрение
Тилните дялове на мозъчната кора възприемат и интерпретират визуалната информация – цветове, светлина и движение. Тилната кора на лявото полукълбо обработва информацията от дясното око и обратно. Двете полукълба са свързани помежду си и обменят информация от двете очи, създавайки единен образ. Теменните и слепоочните дялове също участват в обработката на зрителната информация.
Слух
Звукът, попаднал в ухото, се пренася през слуховия канал, където звуковата вълна се превръща във вибрация, която се предава на спираловидния орган, охлюв, във вътрешното ухо. Вибрацията възбужда сетивни клетки в охлюва, които произвеждат нервен импулс и го предават на слуховия нерв, който го пренася до слуховата кора на мозъка в слепоочния дял. Слуховата кора разпознава звуците и определя тона и силата им.
Обоняние
Ароматите възбуждат нервен импулс в рецепторите на носната лигавица, които директно се предават до лимбичната система чрез обонятелните нерви. Те се свързват и с други обонятелни области на мозъка. Емоциите се създават в лимбичната система. Фактът, че обонятелната информация постъпва в лимбичната система обяснява защо миризмите могат да провокират силни спомени и чувства.
Вкус
Езикът е покрит с фини пъпчици, наречени папили. Всяка папила съдържа вкусови рецептори. Храната се разтваря в слюнката и стимулира вкусовите рецептори, предизвиква нервен импулс, който се предава до много зони на мозъчната кора.
Допир
Усещанията за допир, болка, температура и налягане се пораждат в рецептори в кожата и се интерпретират в област на челния дял на мозъка, наречен сензорна кора. Голяма част от сензорната кора е ангажирана в интерпретацията на информацията от части на тялото, които са много богати на рецептори – върхове на пръстите, устни, полови органи. Сензорната кора в лявото полукълбо получава информация от дялната половина на тялото и обратно. Сензорната кора е в тесни връзки с моторната кора, която се намира непосредствено пред нея.
Дишане
Мозъчният ствол свързва главния мозък с гръбначния мозък. Той е отговорен за поддържането на много живото-поддържащи функции – дишане, поддържане на артериалното налягане, храносмилане.
Глад и жажда
Хипоталамусът поддържа жизненоважния баланс на вътрешните условия на организма чрез регулация на усещането за жажда, глад, температура на тялото и др.
Превод: Мая Живкова
По материали на BBC
Уау, много информативно и полезно! Аз принципно си падам по тая тема, но тук нещата са систематизирани много добре
🙂
Василена,Вие сте едно мушмороче.. 🙂
Здравей,
благодаря за страхотната статия. Сега вече мога да контролирам действията и мислите си. „…човек трябва да поеме контрол над събитията…“- Фил Филипов