Как да различим чуждите мисли и чувства от своите?

През целия ми живот ме е изумявал фактът, че когато съм се чувствала най-зле, винаги съм оставала сама – всичките ми близки хора са изчезвали като с магическа пръчка. Това е точно обратното на моите представи за нещата – човек трябва да бъде обграден от любимите си хора точно когато най-много има нужда от това. Животът ми обаче показа друго.

Открих отговора преди 2 години, когато станах по-възприемчива към другите хора и когато започнах да осъзнавам усещанията си. Запознах се с човек, който имаше много проблеми в живота си, с много натрупана агресия и тогава за първи път усетих какво кара хората да бягат от човека с проблеми.

По някакъв начин ние сме свързани и чувствителни към другите хора. Моите наблюдения се базират предимно на усещанията ми и те са ми верен ориентир. На Мастерская Мирзакарим Норбеков ни каза, че ще започнем да усещаме чувствата и мислите на другите хора и да ги различаваме от собствените си. Усещането за чувствата на другите ми беше отдавна познато, но за мислите ми се стори фантастично. Много скоро след това ми се случи ситуация, която ми помогна да разбера какво точно е имал предвид Норбеков и че това всъщност се е случвало и преди – но не съм го осъзнавала.

Един пример от последните дни. Внезапно изпитах силно раздразнение към един приятел, в чиито хубави чувства към мен съм напълно сигурна. Бяхме се чули предни ден, всичко беше наред. И изведнъж това неприязнено усещане – много силно при това. През ума ми минаха всякакви мисли по негов адрес – даже на моменти се спирах и си казвах „Ей, какво ми става, той нищо не ми е направил, нямам повод за такава реакция”. Това продължи 2-3 дни, през които той не ме потърси, нито аз него. А когато се чухме след това аз го попитах дали има някакъв проблем конкретно към мен, той сподели, че не към мен, но се е чувствал гадно и причина за това са били мисли… същите като тези, които аз имах за него през това време. Благодаря на този приятел, че беше искрен с мен.

Навсякъде се говори за това – любовта към себе си. За повечето от нас тя е нещо смътно и неясно, но в онзи ден аз получих доказателство, че всичко, което мислим и чувстваме към себе си в конкретен момент, се възприема съвсем буквално от другите. И чувствата ни, и мислите ни, и цялостното ни състояние са изложени на показ. Хората имат различна чувствителност и различно ниво на осъзнаване, но независимо дали го осъзнават или не, те долавят състоянието ни и реагират именно на него. Говори се много за езика на тялото – а той издава именно вътрешното състояние, което в повечето случаи е тайна и за самия човек – но за другите хора е очевидно. Но това състояние се улавя и без физически контакт, и на хиляди километри – е субстрата му, и сетивата, които го улавят, са отвъд тялото.

Как да различим чуждите мисли и чувства от собствените си?

Не е лесно, защото динамиката на собствените ни чувства и мисли е доста трудна за проследяване и разбиране. В случаите, за които съм сигурна, че негативни мисли и чувства не са били мои (след това съм получавала потвърждение за това в конкретни ситуации), ги чувствах като нашественици. Седя си, правя си нещо, спокойна съм, чувствам се добре и изведнъж ме засипват някакви мисли, които нямат никаква логическа връзка с това, за което съм мислила за момента. Усещам силно раздразнение, опитвам се да ги разкарам, винаги си задавам въпроса защо пък точно сега мисля за това, като не искам. Като цяло усещам силна вътрешна съпротива към тези мисли и чувства. Започвам да мисля натрапчиво за дадения човек, въпреки че усещането ми към него е дискомфортно в този момент и не желая. А скоро след това той ми се обажда и разбирам нещо, което вече всъщност съм доловила.

В случаите на позитивни мисли и чувства е същото, непрекъснато мисля за човека, но съм положително настроена и имам желание за контакт.

На Мастерская имахме упражнения, в които се учихме да изпращаме мисли и чувства на други хора. Логично възникна въпросът доколко имаме правото да налагаме своите мисли и чувства на другите. Жана каза нещо, което ме шокира – че или ние внушаваме на другите своите мисли, чувства и желания, или те внушават своите мисли, чувства и желания на нас. Няма средно, индиферентно положение. Ако не следваме своите чувства и желания, ако нямаме ясна собствена цел, ние просто следваме желанията на близките си и живеем по техните представи за живота.

Ключът към всеки човек е любовта без претенция

И в едно нещо се убедих напълно – че откритото, искрено състояние е задължително условие за всяка връзка, независимо от какво естество са отношенията. Аз например усещам същото силно раздразнение, когато човекът, с който общувам, е неискрен, когато се подценява или надценява, когато играе роля, да не говорим за лъжа. Усещам много силно претенциите на хората към мен и това предизвиква силна и обратна реакция у мен.

И всичко, което изглежда безумно сложно и алогично на хората, се оказва много просто. Ако искате да бъдете обичани, обичайте себе си. Ако искате да ценят труда ви, ценете го сами. Ако искате да имате пари, повярвайте, че ги заслужавате. Ако искате приятели, бъдете такива към себе си. Ако искате другите да се грижат за щастието ви, бъдете щастливи. Каквото е искреното ви отношение към себе си, такова отношение ще получите и от околните. А по отношението, което получавате от околните, можете да разберете какво е истинското ви отношение към себе си.

Много отдавна забелязах, че в каквато и среда да попадна, колкото и различни да са хората, интересите им, културата им, националността им, винаги предизвиквам едно и също отношение. И бях много малка, когато разбрах, че всъщност ние самите определяме отношението на хората към себе си и това не зависи от техния характер. Едва наскоро разбрах обаче, че ние „директно им нареждаме“ да ни смятат за такива, за каквито самите ние се смятаме.

И не е чудно, че ако се чувстваме зле, хората ни избягват. Просто предаваме всичко, което чувстваме, и на другите – с цялата си болка натоварваме тях. Разбира се, всеки има тежки моменти и ако човек има нужда от помощ е по-добре открито да признае, че има проблем и нужда от помощ, вместо да натоварва околните с лошото си настроение, подмятания, манипулации, чувство за вина и т.н.

Изключително важно е да бъдем заобиколени от хора, които утвърждават вярата ни в самите нас, обичта ни към себе си. Ако имаме около себе си хора, които не ни ценят, рано или късно това ще се отрази на собственото ни отношение към себе си.