Как да различим чуждите мисли и чувства от своите?
През целия ми живот ме е изумявал фактът, че когато съм се чувствала най-зле, винаги съм оставала сама – всичките ми близки хора са изчезвали като с магическа пръчка. Това е точно обратното на моите представи за нещата – човек трябва да бъде обграден от любимите си хора точно когато най-много има нужда от това. Животът ми обаче показа друго.
Открих отговора преди 2 години, когато станах по-възприемчива към другите хора и когато започнах да осъзнавам усещанията си. Запознах се с човек, който имаше много проблеми в живота си, с много натрупана агресия и тогава за първи път усетих какво кара хората да бягат от човека с проблеми.
По някакъв начин ние сме свързани и чувствителни към другите хора. Моите наблюдения се базират предимно на усещанията ми и те са ми верен ориентир. На Мастерская Мирзакарим Норбеков ни каза, че ще започнем да усещаме чувствата и мислите на другите хора и да ги различаваме от собствените си. Усещането за чувствата на другите ми беше отдавна познато, но за мислите ми се стори фантастично. Много скоро след това ми се случи ситуация, която ми помогна да разбера какво точно е имал предвид Норбеков и че това всъщност се е случвало и преди – но не съм го осъзнавала.
Един пример от последните дни. Внезапно изпитах силно раздразнение към един приятел, в чиито хубави чувства към мен съм напълно сигурна. Бяхме се чули предни ден, всичко беше наред. И изведнъж това неприязнено усещане – много силно при това. През ума ми минаха всякакви мисли по негов адрес – даже на моменти се спирах и си казвах „Ей, какво ми става, той нищо не ми е направил, нямам повод за такава реакция”. Това продължи 2-3 дни, през които той не ме потърси, нито аз него. А когато се чухме след това аз го попитах дали има някакъв проблем конкретно към мен, той сподели, че не към мен, но се е чувствал гадно и причина за това са били мисли… същите като тези, които аз имах за него през това време. Благодаря на този приятел, че беше искрен с мен.
Навсякъде се говори за това – любовта към себе си. За повечето от нас тя е нещо смътно и неясно, но в онзи ден аз получих доказателство, че всичко, което мислим и чувстваме към себе си в конкретен момент, се възприема съвсем буквално от другите. И чувствата ни, и мислите ни, и цялостното ни състояние са изложени на показ. Хората имат различна чувствителност и различно ниво на осъзнаване, но независимо дали го осъзнават или не, те долавят състоянието ни и реагират именно на него. Говори се много за езика на тялото – а той издава именно вътрешното състояние, което в повечето случаи е тайна и за самия човек – но за другите хора е очевидно. Но това състояние се улавя и без физически контакт, и на хиляди километри – е субстрата му, и сетивата, които го улавят, са отвъд тялото.
Как да различим чуждите мисли и чувства от собствените си?
Не е лесно, защото динамиката на собствените ни чувства и мисли е доста трудна за проследяване и разбиране. В случаите, за които съм сигурна, че негативни мисли и чувства не са били мои (след това съм получавала потвърждение за това в конкретни ситуации), ги чувствах като нашественици. Седя си, правя си нещо, спокойна съм, чувствам се добре и изведнъж ме засипват някакви мисли, които нямат никаква логическа връзка с това, за което съм мислила за момента. Усещам силно раздразнение, опитвам се да ги разкарам, винаги си задавам въпроса защо пък точно сега мисля за това, като не искам. Като цяло усещам силна вътрешна съпротива към тези мисли и чувства. Започвам да мисля натрапчиво за дадения човек, въпреки че усещането ми към него е дискомфортно в този момент и не желая. А скоро след това той ми се обажда и разбирам нещо, което вече всъщност съм доловила.
В случаите на позитивни мисли и чувства е същото, непрекъснато мисля за човека, но съм положително настроена и имам желание за контакт.
На Мастерская имахме упражнения, в които се учихме да изпращаме мисли и чувства на други хора. Логично възникна въпросът доколко имаме правото да налагаме своите мисли и чувства на другите. Жана каза нещо, което ме шокира – че или ние внушаваме на другите своите мисли, чувства и желания, или те внушават своите мисли, чувства и желания на нас. Няма средно, индиферентно положение. Ако не следваме своите чувства и желания, ако нямаме ясна собствена цел, ние просто следваме желанията на близките си и живеем по техните представи за живота.
Ключът към всеки човек е любовта без претенция
И в едно нещо се убедих напълно – че откритото, искрено състояние е задължително условие за всяка връзка, независимо от какво естество са отношенията. Аз например усещам същото силно раздразнение, когато човекът, с който общувам, е неискрен, когато се подценява или надценява, когато играе роля, да не говорим за лъжа. Усещам много силно претенциите на хората към мен и това предизвиква силна и обратна реакция у мен.
И всичко, което изглежда безумно сложно и алогично на хората, се оказва много просто. Ако искате да бъдете обичани, обичайте себе си. Ако искате да ценят труда ви, ценете го сами. Ако искате да имате пари, повярвайте, че ги заслужавате. Ако искате приятели, бъдете такива към себе си. Ако искате другите да се грижат за щастието ви, бъдете щастливи. Каквото е искреното ви отношение към себе си, такова отношение ще получите и от околните. А по отношението, което получавате от околните, можете да разберете какво е истинското ви отношение към себе си.
Много отдавна забелязах, че в каквато и среда да попадна, колкото и различни да са хората, интересите им, културата им, националността им, винаги предизвиквам едно и също отношение. И бях много малка, когато разбрах, че всъщност ние самите определяме отношението на хората към себе си и това не зависи от техния характер. Едва наскоро разбрах обаче, че ние „директно им нареждаме“ да ни смятат за такива, за каквито самите ние се смятаме.
И не е чудно, че ако се чувстваме зле, хората ни избягват. Просто предаваме всичко, което чувстваме, и на другите – с цялата си болка натоварваме тях. Разбира се, всеки има тежки моменти и ако човек има нужда от помощ е по-добре открито да признае, че има проблем и нужда от помощ, вместо да натоварва околните с лошото си настроение, подмятания, манипулации, чувство за вина и т.н.
Изключително важно е да бъдем заобиколени от хора, които утвърждават вярата ни в самите нас, обичта ни към себе си. Ако имаме около себе си хора, които не ни ценят, рано или късно това ще се отрази на собственото ни отношение към себе си.
Много хубава тема 😉 Ако някой не вярва може да пробва.
Това лесно може да се провери. Примерно ако се сърдиш на някой и не го потърсиш ти, докато не ти мине агресията към този човек и той няма да те потърси. Чак като го забравиш може да се досети. Мисля, че на всеки се е случвало
🙂
Да, примерно, но има и други примери 😉
аз също изпитвам смесени чувства към мъж, който ме е пренебрегнал.Но любовта ми, нежността ми са по силни.Мина година,а аз продължавам да чувствам и да мисля за него,отдавна не съм го срещала,а останали сама пак е в мислите ми.Какво е това?
Любов. Това е нормално, ако сте изпитвали силни чувства към този човек, особено ако той е прекратил връзката внезапно и за вас тя е останала неизживяна.
Жана каза нещо, което ме шокира – че или ние внушаваме на другите своите мисли, чувства и желания, или те внушават своите мисли, чувства и желания на нас.
Мдам така е 😀 и аз усещам чуждите мисли за жалост.
В работата това малко ми прячи,но това е само от някой хора и знам от кои и това разбирасе са от срещуположния пол хехе (любов харесване)… дори мога да усетя и от разстояние как някой си мисли за мен.
Напоследък все по възможна ми се струва идеята че „излъчваме” чувствата и мислите си около нас, създавайки определен фон и атмосфера, които съвсем реално се усещат от и влияят на другите присъстващи. Струва ми се че някои хора са с особено силна способност да изменят фона около себе си (и за добро, и за лошо).
Има ли такова нещо?
Още не съм убедена за себе си, че не съм за психиатър : )) Къде мога да прочета повече по въпроса за енергията, която си обменяме и чрез която може би си влияем?
Възможно ли заради нечие „енергийно присъствие” стомаха ми да се свива на топка, мускулите ми се стягат, цялото ми тяло е напрегнато, гади ми се, имам силно желание да се махна от ситуацията?
Всичко това отминава когато човека си тръгне от работа или просто излезе от стаята. Сънувам кошмари с този човек и изпитвам необяснимо отвращение (става въпрос за мъж на моята възраст, привлекателен и умен, няма нищо измеримо или видимо, което да предизвиква това мое отношение, чувствам се силно отблъсната от първия ден, в който започна работа при нас).
Ще съм благодарна, ако някой може да ме насочи към книги или статии по темата, сама не успях да открия повече от няколко визуализации за защита.
София,
Да, това е точно така. Във всеки момент ние изпитваме определени емоции и другите хора усещат нашето емоционално състояние. Не съм сигурна дали се предават самите мисли, по-скоро ми се струва, че усещаме емоцията на другите хора и реагираме спрямо нея, а не спрямо поведението им. Много доказателства за това имам в своя живот. С вашия колега е същото. Хората умеят да се контролират, да се държат социално-приемливо, да спазват нормите. Но вие усещате истинската същност на човека и тя ви отблъсква. Нямате нужда от специална защита, просто избягвайте да контактувате с този човек и да мислите за него. Ето една стара, но хубава книга по темата.
Благодаря за книгата и съвета :)!
Идеята не само отлежа в главата ми, но и направих малко опити заявявайки наум добронамереност към хора първоначално дръпнати и хладни към мен, отношението им се променя за секунди! Бях искрено изненадана :О
С колегата не се стигна до подобен експеримент, тъй като смених работата, а и не можах да преодолея своята неприязън.
От година непрекъснато мисля за човек,с когото съм била и вече не съм.Не поддържаме абсолютно никаква връзка и дори не зная какво се случва в живота му.Тези натрапчиви мисли за него обаче много ми тежат и не знам какво да направя за да ги спра… Убедена съм,че този човек ме захранва отсреща енергийно и ме мисли също или черпи от енергията ми,незнам точно,но ми се вижда невъзможно аз да имам ежедневно мисли за него,при положение ,че нямаме контакт,а той да не се сеща за мен…. Как се спират едни такива мисли?Възможно ли е въобще? Изморяват ме…
Ако някой е постоянно в мислите и съзнанието ти какво се нарича това? Не мога да си избия едно момче от главата, затворя ли очи все той ми е пред очите… Спря да ми пише и търси и не мога да разбера това негово поведение… Може би има нужда от време и да осмисли всичко на трезва глава или не знам и аз какво се случва така с него?