Как позитивното мислене ни отдалечава от мечтите ни
За хората, които не пушат, пушачите са странни. Странно е да гледаш как човек седи в димен облак и поема изгорели токсични газове без ни най-малко да се притеснява за здравето си. Разбира се, пушачите не мислят за белодробния рак, докато пушат – те отхвърлят много надалеч всяка мисъл за вреда от пушенето. А статистиката показва, че пушенето е един от най-силните рискови фактори не само за белодорбни, но и за сърдечни и общи заболявания, включително рак. Токсините изчерпват антиоксидантите в тялото, а необезвредените кислородни радикали увреждат всички системи на организма.
Пушачите не мислят за това, докато пушат. Не виждат големите черни надписи и зловещите картинки, които ги предупреждават от цигарените кутии. Не обръщат внимание на кашлицата си и секретите в дихателните си пътища. Не искат да знаят нищо за белодробен рак и обструктивна белодробна болест. Игнорират напълно всяка информация, която не им харесва.
Позитивно мислене в най-чист вид.
Ако позитивното мислене е достатъчно, за да получим живота, който искаме, тогава защо пушачите се разболяват и умират? Как човек се разболява от лупус еритематодес, ако не знае, че съществува? Спомням си една пациентка по време на курса ни по дерматология, момиче на 20 години със склеродермия – единственият човек, който споменаваше тази дума спокойно и с усмивка, защото не знаеше за какво става дума.
Ако мисленето създава реалността, защо студентите по медицина доживяват до 6 курс? Самата аз съм преживявала доста от прочетеното и дори съм ходила на прегледи. Не беше приятно. С колегите ми беше същото – всеки от нас „изживя“ по няколко болести през тези години – но за щастие не всичко, което си мислим, се случва.
Истината е, че това, което повечето хора приемат за позитивно мислене, е просто затваряне на очите пред онази част от реалността, която не им харесва.
А светът се подчинява на определени закони. За да получим това, което искаме, трябва да се съобразяваме с тези закони. Всичките ни проблеми, във всички сфери на живота ни, идват от нежеланието ни да видим реалността и от неправилния ни подход към нея. Ако се замислите, всеки проблем в живота ви се е появил, защото не сте дооценили реалната ситуация, не сте имали достатъчно информация или просто не сте знаели как да постъпите. Ако знаехте какво ще стане, бихте постъпили по друг начин. Когато наблюдаваме други хора, ние успяваме да предвидим докъде ще я докарат по начина, по който действат – значи животът до известна степен е предвидим. Но когато става дума за нас, искаме да видим само хубавото и игнорираме всичко останало. Това ни пречи да взимаме правилни решения и да постигаме целите си.
Нямаме здравето, което желаем, защото ежедневно увреждаме телата си с храна, алкохол, с начина си на живот. А когато телата ни се разболеят, ние сме изненадани – позитивно мислене в чист вид. Ние никога не сме мислили за болести, защо това се случва?
Нямаме любовта, която желаем. Един ден мъжът ни си тръгва, а ние сме изненадани – просто защото не сме искали да видим предупредителните знаци преди това. А ги е имало. Позитивно мислене.
Очевидно, ние хората сме любители на позитивното мислене. Проваляме живота си по много начини със светлата мисъл, че утре всичко ще бъде наред. Затова и се влюбихме в книгите за позитивно мислене, които заляха пазара ни през последните години. Те ни успокоиха и притъпиха сетивата ни.
Истината обаче е, че за да постигнем здраве, щастие, добри отношения, финансова стабилност, ние трябва да имаме реално отношение към живота.
Позитивните ни мисли са ни присъщи. Всички хора се стремят към най-приятните неща – стабилна и щастлива връзка, семейство, дом, финансова независимост. Но ги постигат само някои хора. Тези хора са реалисти и живеят правилно.
Позитивните ни мисли ни стимулират да се насочим към нещата, от които се нуждаем.
Негативните ни мисли са също толкова полезни за нас.
В продължение на милиони години еволюция всеки негативен опит се натрупва в подсъзнанието на видовете. Животните стават на крака минути след раждането си и вече знаят как да живеят – знаят как да се движат, какво да ядат, как де се защитават. Това е мъдростта на природата, която е запазила хиляди видове живи същества на нашата планета днес. Когато усетят опасност, животните реагират правилно – бият се или бягат.
Тази мъдрост отричаме ние с позитивното си мислене. Когато усетим опасност, ние си казваме, че трябва да мислим позитивно, за да не я привлечем. Опасността все пак се реализира, защото реалността е обективна. А ние оставаме изненадани.
Разбира се, във всеки момент ние определяме близкото си бъдеще с нашите мисли, чувства, намерения и действия. Има начин да кажем на ума си какво точно искаме да постигнем и той ни модулира по правилния начин, така че това да се случи. Има начин да получим информация за близкото бъдеще. Това обаче не е мислене – то е специфично състояние на съзнанието (хипноза). По този начин можем да изградим живота, който желаем – без да имаме гаранция, че резултатът ще ни донесе щастие. Имаме възможност да направляваме живота си, но ако не можем да видим резултата в бъдещето, не знаем до какво ще доведе това.
А подсъзнанието ни, нашата вътрешна мъдрост, знае всичко. И като човек, който е правил много експерименти в живота си, мога да кажа, че никога не съм била по-щастлива от онова време, когато не знаех нищо за подсъзнание, за позитивно мислене, за хипноза и т.н. Тогава в живота ми се случваха прекрасни неща от само себе си.
Природата ни е дала всичко. И колкото по-малко „оправяме” себе си, толкова по-добър шанс имаме да изживеем живота си щастливо и пълноценно.
Не съм съвсем съгласна с написаното. Темата е нужно да се разгледа в по-голяма дълбочина.
Например пушачите…Те може би игнорират негативната информация за вредите, но това е само криене. В повечето случаи има определена психологическа причина за тютюнопушенето и може би именно тя разболява. Така или иначе има хора на по 80 години, които са пушачи цял живот и са здрави, ведри и спокойни.
Примерът със студентите по медицина също ..отговорът е визуализация. Традиционната медицина се концентрира твърде много върху диагностицирането на болестта на физическо ниво. Толкова често потапяне в тази материя, изучаване, гледане на снимки и т.н. би могло да допринесе за разболяването на човека. Хората изучаващи хомеопатия може би боледуват по-рядко .
Силното позитивно мислене, стремеж и най-вече вяра в постигането на целите работи. То не е затваряне на очите пред реалността, то е отваряне на очите към нови реалности.
Факт е, че студентите по медицина се дипломират живи и здрави, след 6-годишно мислене и визуализиране на всевъзможни болести. Това показва, че нито мисленето, нито визуализацията са достатъчни, за да доведат до реална проява.
Позитивното мислене всъщност засилва проблемите. Например, смятам се за грозна, но сега решавам да се препрограмирам с позитивно мислене. Когато започня да мисля, че съм красива, в ума ми веднага се активира механизъм, който преценява реалността – истинската реалност, онази реалност, в която трябва да ми спасява кожата, за да не стана закуска на някое животно например. Този механизъм действа много ефективно – той отлично умее да разграничава филма на ужасите от истинската опасност.
Когато започна да си казвам нещо, в което не вярвам наистина – той се активира, сравнява с базата данни, натрупани до момента (моите убеждения) и веднага ме поправя – създава ми познатото усещане, че съм грозна, за да ме върне към реалността. Ако 10 минути си повтарям колко съм красива, след половин час ще се почувствам ужасно грозна и нещастна. Колкото повече си говоря и си мисля неверни неща, толкова повече този механизъм се активира, защото разбира, че нещо там не е наред – и започва да използва все по-осезаеми методи да ме върне към реалността. Примерно, ще ме запознае с някой чудесен мъж, в който ще се влюбя, а той ще ме отхвърли – така че ще се почувствам доста грозна и нежелана. Ако продължавам да си говоря колко съм красива, може да ми докара някой обрив по лицето или нещо друго – така че като се погледна и през ум да не ми мине, че съм красива.
И не защото подсъзнанието ми иска да съм грозна – а защото тази информация вече присъства там. И с мислене тя не изчезва – тя се засилва. Така че позитивното мислене създава само проблеми – може би не през първите дни и седмици, но след това – определено. И връщането в реалността е много болезнено.
Има начин за препрограмиране, но той е съвсем различен – много е деликатен, използва чувства и няма нищо общо нито с мисленето, нито с визуализацията. Съвсем различен е и изисква доста тренировки, за да се овладее успешно.
Мисля, че сте напълно права, Мая. При мен много пъти се е получавало точно това, което описвате по отношение на позитивното мислене. С разликата, че често съм имала чудесни резултати, но упорства усещането, че нещо не е наред и много скоро тези чудесни резултати някак биват съсипани. Може ли да разкажете повече за този друг начин за препрограмиране? Хипнозата ли имате предвид?
ДА, мога да кажа че статията е написана от зрял човек слезнал на земята и ако така се мисли ще се успее. Казаното за цигарите е вярно, но е вярно и едно проучване че към цигара с кафе прибягват самотните в душата си хора които имат и проблеми със сърдечно-съдовата дейност. Цигарата ти дава някакво спокойствие и съсредоточаване което е лъжливо разбира се и дори с обратен ефект след 10мин, вкарва те в някакъв процент хора които ги употребяват, употреба която се превърна в лукс от повишаването на цената, трик който едно че НЕ намали употребата, дори я увеличи като я превърна в лукс което е още по-лошо. Така че да се изтъква цигара като причина за нещо лошо е малко пресилено, тя е по-скоро резултат от нещо друго.
Споменатите примери по-горе наподобяват ‘порочния кръг’ лошо мислене -лошо изпълнение – негативен резултат – негативна оценка, които водят до още по-лошо мислене, до още по-лошо изпълнение и резултат и до още по-голяма негативна оценка. Всички знаем че този пример е нереален тъй като се води от негатив, същото можем да кажем и за позитивното мислене което също толкова ни издърпва от реалността.
Как да мислим може да вземем за пример молекулата на водата която се състои от две ПОЛОЖИТЕЛНО заредени молекули водород и една ОТРИЦАТЕЛНО заредена кислород, следователно на две положителни мисли трябва да имаме и една отрицателна която да е критична по въпроса; или при поява на негативна мисъл да има две положителни мисли които да я неутрализират. Дори и системата от три е с божествен произход.
Dobre Maya az priemam tova koeto kazvash za polojitelnoto mislene ,koeto vsashtnost gradim varxu starite naglasi,tova koeto ne znam e kak da se osvobodia ot tezi naglasi,zashtoto spored prochetenoto po gore vsashnost nie sme obrecheni da pravim edni i sashti greshki
sisi,
Има начин да променим нещата, като подходът зависи от проблема.
За промяна на навиците най-добрата стратегия е да не се разчита на волята, респ. на мисленето. Колкото по-силно прилагаме волята в единия момент, толкова по-слаби сме в следващия – по горния механизъм. Например, ако искате да откажете цигарите, най-добрата стратегия е да не си купувате цигарите и да си организирате живота така, че да нямате достъп до цигари – тоест, да не разчитате на волята си. Ако искате да започнете да спортувате сутрин и имате проблем с мързела, навийте си будилника за половин час по-рано и го сложете надалеч, а до леглото си пригответе спортните дрехи – така че веднага да се насочите към това, без да ви се налага да се убеждавате.
Ако става въпрос за морални или други убеждения, помага логиката – не позитивното, а рационалното мислене. Например, ако искате да промените отношението си към парите, ще ви е полезно да започнете да изучавате финансови дисциплини, да четете книги. Гледната точка на професионалистите в тази област ще променят и вашата гледна точка по логически път и с времето старите ви убеждения постепенно ще бъдат заменени с нови. Ако става въпрос за морални или религиозни убеждения, нещата са малко по-трудни, защото хората изпитват подсъзнателен страх изобщо да подлагат на съмнение тези убеждения. Но ако погледнете в глобален аспект – хората по света живеят по различен начин, вярват в различни неща и въпреки това са ок. Следователно, ъпросът не опира до отделните религии, а до спазването на някакви универсални природни закони.
Най-трудно се променят убеждения, които са свързани с ниска себеоценка – че не сме красиви, че не сме способни, че не сме добри. И тук помагат практическите действия. Ако човек не вярва, че умее да постигне някаква цел, единственият начин, по който може да го направи, е като започне да работи по нея и я постигне. Ако не направи нещо реално, никакви убеждения не помагат.
И в най-тежките случаи е необходима професионална помощ – има неща, с които човек не може да се справи сам.
Най-накрая нещо адекватно. Направо ми писна да ми се говори как трябва да мислим позитивно, а сблъсъкат с реалноста е неизбежен и всъщност това е нещото с което трябва да се справим. Хубава статия :-))
“Позивното мислене“ е философия. Всичко, казано в тази сатия е повърхностно.Имала сте желание да напишете нещо. Предлагам Ви да се запознаете по-подробно най-вече с източните философии, от където е тръгнала идеята на други автори за “позитивно мислене“ и едва тогава, когато съберете цялата необходима информация, да пишете на подобни теми. Така се създава една сериозна и смислена статия. Вие просто сте надраскала няколко реда.
Калина,
приемам Вашето мнение и още повече – предлагам ви да опишете Вашия опит с позитивното мислене, която с удоволствие ще публикувам в този блог. Ще ми бъде интересно да прочета споделен опит и реалните промени, които са настъпили в живота на хората, в резултат на позитивно мислене. Под реални промени разбирам коренна промяна на отношенията след прилагане на позитивно мислене, осезаемо повишение на финансовите приходи или осезаемо подобрение на здравето. Ако Вие имате такъв опит, с удоволствие бих Ви предоставила място на страниците на блога си.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032
Мисля, че сте напълно права, Мая. При мен много пъти се е получавало точно това, което описвате по отношение на позитивното мислене. С разликата, че често съм имала чудесни резултати, но упорства усещането, че нещо не е наред и много скоро тези чудесни резултати някак биват съсипани. Може ли да разкажете повече за този друг начин за препрограмиране? Хипнозата ли имате предвид?
Юлияна,
Според мен не е нужно човек да прави нещо специално, освен да се стреми към това, което иска. Когато човек има цел, умът му работи към постигането й – ако е реалистична Ако не е реалистична, трябва първо да се създадат истински условия за постигането на целта. Ако искам да срещна човек, който живее в Бургас, няма смисъл да го търся в София – това имам предвид. Много хора разчитат, че като мислят позитивно, нещата сами ще се случват за тях – това рядко е така. От друга страна хора, които не мислят позитивно, но правят стъпки към целта си, рано или късно я постигат.