Защо обичаме да си представяме апокалиптични сценарии?

Защо обичаме да си представяме апокалиптични сценарии?

Защо обичаме да си представяме апокалиптични сценарии във въображението си? Отговаря проф. Мишел Лежойо, професор по психиатрия, специалист по психология на зависимостите.

– Можем ли да живеем без да прожектираме в главите си собствени „филми“?

– Нашето съзнание е машина, която работи непрекъснато. Мисленето не спира. Чувстваме се такива или онакива, съжаляваме за нещо, съмняваме се в бъдещето – това е част от нормалния психологически живот. Притеснението и тъгата са нормални ежедневни емоции. Настроението на човека по същество е нестабилно. Ако не се притесняваме за бъдещето, това само по себе си е причина за притеснение. Ако не се съмняваме в своята ценност, бихме спрели да се развиваме. Да бъдеш човек – това само по себе си е източник на тревога.

– Значи вътрешният покой не е наше естествено състояние?

– Търсенето на вечно спокойствие и пълно щастие ме озадачава. Бягството от емоциите е път наникъде. Това, което наистина е от значение, е да разберем как да съществуваме с емоциите си. Не трябва да мислим, че можем да превърнем психологическия си живот в чист рай. Безполезно е и дори е вредно да се предлага на тревожен човек или на песимист по-добре да контролира емоциите си.

– Какво поражда в нас очакването на най-лошите сценарии?

– Потребността ни да си играем със страха, да го викаме и едновременно да го гоним. Когато си представяме най-лошото, това е начин да овладеем злото. Изпитваме удоволствие да плашим себе си, знаейки, че няма непосредствена опасност. Това е игра, в която съзнанието действа като кинорежисьор и ни помага да избягаме от по-дълбоки тревоги. Представяйки си лоши сценарии, ние отклоняваме съзнанието си от много по-сериозни страхове – нашата съдба като смъртни същества, страха от загуба на любими и близки хора. Страхът от смъртта е много интимен, трудно поносим, ние не можем да го споделим с другите, а разговорите за катастрофи са безопасни.

– Кога зациклянето се превръща в болест?

– Докато то ни позволява да намираме стратегии за управление на живота, докато ни стимулира, то не е болестно. И обратно, когато безкрайното премисляне на едни и същи мисли започне да ни пречи, да ни потиска, да уврежда отношенията ни с другите хора, нашия емоционален живот и работата ни, то вече е болестно. И депресията, и общата тревожност са болестни състояния, които трябва да се диагностицират навреме и да се лекуват.

– Как да различим склонността си да се наслаждаваме на тъгата, да се обвиняваме за своите грешки и провали от истинската депресия?

– Най-важните симптоми на депресията са загуба на интерес към света, невъзможност за изпитване на удоволствие, нарушения на съня и апетита, проблеми със самоуважението, непрекъсната тъга. При човека с депресия настроението не се променя. Сутрин той се събужда тъжен и вечер си ляга да спи тъжен.

– Кои мисли са най-вредни?

– Чувството на вина, усещането на човека, че е недостоен да живее, че е отговорен за всички беди по света. Те са симптоми на депресията, която понякога води и до самоубийство. Да си казваш понякога, че ни си никой, да се упрекваш, че не си бил на ниво – това не е задължително депресия. Но човек трябва да се обърне към специалист, за да се увери, че случаят не е такъв, и да намери начин да се чувства по-добре.

Ако харесвате тази статия, споделете я с приятели!

PinIt

Подобни публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Форуми Мона и Вендор

Вход

Забравена парола?
Регистрация

Условия за ползване

Всички авторски и преводни текстове на сайта Love-aholic.com са обект на авторско право. Не могат да бъдат използвани текстове или части от тях, нито разпространявани по какъвто и да е начин, без изричното съгласие на автора. Моля, запознайте се с условията за ползване на сайта.

Възстановяване на паролата

Моля въведете вашия имейл. Ще получите паролата си на вашия имейл.