за любовта

Просветление

Един будистки учител забелязал, че един от любимите му ученици все още не е достигнал до пълното просветление и блаженство. Те били заедно от три десетилетия и неговият последовател бил напълно отдаден на своя учител и стриктно изпълнявал задълженията си, но все още не можел да достигне най-висшето състояние. Един ден учителят му казал: „Ела с мен, аз отивам на поклонение и искам да бъдеш мой спътник.“

Те вървели с километри из планинските склонове. Дните станали седмици, след това месеци, а те продължавали да вървят. Един ден учителят спрял, посочил към един хълм в далечината и казал на своя ученик: „Виждаш ли този връх?“ Мъглата тъкмо се вдигала от планинския връх и пред очите им се разкрил огромен замък, който блестял от отражението на слънчевите лъчи.

Ученикът: „Да, учителю.“

Учителят: „А виждаш ли този дом на върха на планината?“

Ученикът: „Да, учителю.“

Учителят: „В продължение на толкова много животи ти си искал да имаш дом и това желание е оставало незадоволено.Това е последната верига, която те сковава и блокира, за да не можеш да получиш просветление и безкрайна радост. Нищо от онова, на което те научих, не потуши това дълбоко желание. Следователно то трябва да бъде изпълнено. Сега този дом е твой, ти го притежаваш.“

И в този миг ученикът получил своето пълно просветление.

Можете да харесате още

Коментарите са затворени, но trackbacks и pingbacks са отворени.