6. Любовна магия: Как да върнем любимия човек?
Няма правила. Ако има правило, то е – обичайте. Върнете се там, откъдето сте тръгнали, когато той се е влюбил във вас. Жената/мъжът, в която се е влюбил любимия човек – това е ключът.
Разделете се с претенциите си – това, което сте поискали или направили, когато той си е тръгнал, откажете се от него на този етап. В повечето случаи е достатъчно да се откажете от мислите си как да си го върнете, да спрете да се занимавате с магии, визуализации и молитви, които водят до обратния ефект, да спрете да му се сърдите. Не мислете дали ще се върне или не. Обичайте го, ако имате възможност за комуникация се дръжте приятелски и го оставете свободен.
Подсъзнанието ни е устроено така, че да приема за добро (и да привлича в живота ни) това, което свързваме с позитивни емоции – радост, щастие, любов, а за негативно – това, което свързваме с отрицателни емоции. То ни „настройва“ на правилната емоционална и поведенческа вълна, така че да запазим онова, което харесваме и обичаме – хора, занимания, спорт. И ни „отблъсква“ от онова, което застрашава организма ни, което ни носи болка, стрес и нещастие.
В момента, в който връзката ни започне да ни носи силни, надпрагови отрицателни емоции, подсъзнанието ни „спасява“ от нея. А отрицателни емоции сме изпитали, защото не се е случило това, което сме желаели и очаквали, силно сме се разочаровали, почувствали сме се излъгани, предадени, наранени, неудовлетворени – недоволни от връзката си, от човека до нас. Може и да е имало причина за това, но по принцип трябва да имаме предвид, че в живота всичко се променя, че човек може да даде обещание, надценявайки силите си, искайки да даде максимума от себе си, а да не успее – но във всеки момент човек дава наистина максималното от себе си за хората, които обича. Ако не е дал повече, значи в съответния момент не е могъл да даде повече. Човекът до нас не е супермен или суперуоман, дори да е искал да бъде такъв в нашите очи – така че всичко се свежда до правилна, реалистична преценка на ситуацията и реалистични очаквания.
Другото важно условие е да приемете напълно и безрезервно ситуацията и човека такива, каквито са – не каквито искате да бъдат, а каквито са. За това трябва да му простите (вече е ясно, че няма за какво да се сърдите), да се успокоите, да разсеете мислите си от него, да се концентрирате в занимание, което ви вдъхновява и зарежда позитивно и да се погрижите за себе си.
Най-важното – зарежете всякакви планове как да си го върнете. Защото не знаете и постоянно тъпчете на едно място между искам-незнамкак-невъзможное-искам. Умът ви, съзнанието ви не знае – но подсъзнанието ви знае. За да успее да ви отведе там, където искате, трябва да го оставите на спокойствие, а не да го бомбардирате с хаотични мисли.
Решението обикновено е нетрадиционно, идва неочаквано и абсолютно не може да се предвиди – тук умът е безсилен.
Превърнете се в човек, който харесвате
Вместо да си губите времето с магии и да чакате нещо отнякъде си – губене на време, се заемете със себе си. Четете книги. Опознайте другия пол – общувайте, четете. Погрижете се за физическия си вид. Погрижете се за работата си и финансовата си независимост. Правете това, което обичате, защото вдъхновението е сестра на влюбеността. Важното е да изпитвате удовлетворение от живота си.
Най-важното – разчитайте само на себе си. Спрете да търсите съвети от другите, да разчитате на магии и стратегии. Това не работи. Вашето подсъзнание се грижи за вас най-добре и има решение за всяка задача – поставете му правилната задача, не го смущавайте със съмнения и очаквания и го оставете да организира нещата по най-добрия начин. Целта ще постигнете, но не можете да предвидите пътя – отворете се за всичко, което си случва в живота ви, не знаете какъв е смисълът му.
Тук трябва да имате предвид, че пътят може да е доста неприятен за вас. Вие сте отблъснали човека, който обичате, поради определена причина, и за да си го върнете ще се наложи да разрешите своя проблем – а той обикновено е доста болезнен. Как неувереният човек става уверен, как човекът, който не се харесва, започва да се обича, как човекът, който цял живот не е успял да се справи с наднормени килограми, ще се справи сега, как човекът, който ревнува, преодолява ревността си – това е, което ви чака – работа по болното място. Но докато не успеете да приемете себе си, ще излъчвате неприемане и ще получавате неприемане. Ако сте готови да извървите всякакъв път, ще си върнете любовта – тя е дошла, за да ви измъкне именно от този проблем. Ако сте отблъснали любимия си човек с неувереност, ще ви се наложи например да проявите увереност, за да събудите отново неговия интерес. Но ако живеете с мисълта, че сте смотани и той е единствения, който ви е приел такива по случайност и само той би ви приел изобщо и затова трябва да си го върнете на всяка цена, защото друг глупак няма да се намери – в момента се наслаждавате на резултата от този си начин на мислене. Противоположният резултат ще постигнете с противоположен начин на мислене.
Най-ценната инвестиция е инвестицията в себе си. Научете се да са следите мислите и чувствата си. Колкото и да е лесно и приятно просто да се отпуснем по течението и да реагираме само според чувствата си и желанията си, самокнотролът и критичното мислене решават доста проблеми и спестяват още повече. Балансирайте мисленето и чувствата си. Развивайте интуицията си. Но най-важната стъпка остава приемането на себе си. Защото преди другите хора да направят нещо за вас, вие сами трябва да позволите това нещо на себе си. Да усетите, че сте достойни за това – за любов, за брак, за щастие.
Искам да попитам кой е автора на тази тема, и дали мога да кореспондирам с него ??
Благодаря ви!Но имам проблем.Какво да правим след като сме се разделили заради майка му но още се обичаме обаче губи малко чувства,него го е страх пак да сме заедно.Как да действам.Има ли шанс пак да сме заедно?
Здравейте, Рая,
Единственият шанс да сте заедно е ако той го иска толкова силно, че да направи място за вас в живота си – въпреки майка си. А това зависи от него, вие нямате контрол нито върху мъжа, нито върху неговата майка. И ако не получавате отношението, което търсите, е по-добре да потърсите другаде – където ще ви ценят и обичат.
Аз съм автор на темата. Ще се радвам да ти помогна с каквото мога.
Мога ли и аз да задам няколко въпроса към автора относно темата и относно предходни теми ? Благодаря
Blagodaria za cydesnata statia 🙂 Mnogo e viarno vsicko tova…shteshe da bude xybavo ako mojeshe da go procetat povece xora.Az samata se namiram v dosta osoben moment, otvsantimentalna gledna tocka, i viarvam ce spored tova kakvi sa mislite i cyvstvata ni, spored tova kakvo no govori sarceto, deistvitelnosta priema ogledalen obraz na nasceto vatrescno AZ… Yspex i mnogo lubov na vsicki…:-)
Много благодаря на авторката Мая, за думите които е написала. Наистина ми повлияха дълбоко и в точния момент.
Има ли начин как да се свържа с авторката – телефон, скайп, e-mail?
Искам да се свържа с авторката Skype-kostadin.kostow Благодаря ти
Можете да се свържете с мен чрез формата за контакт.
Zdravei Maya ,shtastliv sam che sam prochel statiite ti zakoito ti i blagodarq .S nai golqmo udovolstvie bih si kupil i dvete knigi posocheni po gore no az se interisuvam ot hartien variqnt.I poneje jiveq v Angliq ne moga da proverq po balgarskite knijarnici dali se prodavat ,Shte mi ebezkraino priqtno da me posavetvash kak da se zdobiq s tqh
Благодаря, alexleoni
Предлагам книгите само в електронен вариант, тъй като отсъствам често от България и ми е трудно да организирам печата и доставките. Ако имаш интерес, пиши ми.
Здравейте Мая,
Имам приятелка, която ходи в момента /само 2пъти/ на консултация за развод … но мисля, че консултантите са предубедени , тъй като тя е бг, а съпругът й е англичанин.. – искам да й изпратя електронния вариант на книгата – тя е в Лондон – как бихме могли да процедираме – плащам и давам нейния мейл или?
Здравейте. Да, след заплащане ще получите копие от книгата – на вашия или на нейния имейл, както прецените.
Здравейте Мая,
Някак си много ме вдъхнови вашата книга и смятам да си я купя, дано ми помогне. Наистина искам да си върна любовта на живота, не мога без него. Един ден просто той ми каза, че нямал чувства към мен и вече не ме обичал, мъчел се 3-4 месеца да възвърне любовта си към мен, но безуспешно. Бяхме заедно почти 2 години, не знам какво да мисля… разстоянието ли ни беше проблема (защото от близо година живее в друг град), и това също го е подтикнало към изневери. Интересното обаче е, че той в момента се държи по-добре с мен и някак си има повече време да ми вдига телефона и да ме търси понякога, а преди и това нямаше. Иска да си останем „близки приятели“, не го разбирам това. Много го обичам и всичко давам да съм отново с него. Но това което ме успокоява е, че все пак говори с мен (макар и по-добре от последните няколко месеца). Когато ми каза, че иска да се разделим той плачеше… било му гадно за мен и се страхувал да не направя нещо лошо, щял да бъде до мен докато съм си стъпела на краката и че нямало друга. Вярвам му…, но не знам как да си го върна! Ще съм ти благодарна за някое съветче, което би било от голяма полза. Благодаря ти!
Здравей, Ина,
единственият съвет, който мога да ти дам, е да се концентрираш върху себе си, да живееш своя живот и да му се радваш максимално. Мъжете бъркат влюбването с любовта и когато влюбеността свърши (което е неизбежно), те обикновено си тръгват, ако междувременно не сме създали по-сериозна връзка с тях. Много жени се примиряват с липсата на истинска връзка, страхуват се да повдигнат въпроса за брак – и с основание, и се задоволяват с трохи. И когато влюбването премине, остават сами. Мъжете понякога се връщат, когато видят, че жената, която са изоставили, се справя чудесно и без тях, изглежда чудесно, радва се на интерес – това събужда техния интерес. И все пак, това не е любов, а просто интерес. Дали ще успеете да превърнете интереса на мъжа в любов, зависи от вас. Малко жени го умеят и няма прости съвети за това – това е житейска философия.
Здравейте, Мая,
Много ми хареса статията Ви и силно се надявам да ми дадете съвет. Също така желая да си закупя книгата Ви, защото предполагам, че стилистиката ще е същата. Накратко да разкажа моята история. От три месеца имам връзка с мъж, който се влюби в мен от пръв поглед. Тогава бях омъжена, но бракът ми беше изчерпан. Този мъж настояваше в продължение на седмица, че аз съм жената на живота му и иска да живее с мен. Виждахме се всеки ден, говорихме безкрайно. Аз бях честна към него, не му спестих, че ще му е трудно с мен (развод, бивш мъж, отношения с близки и роднини). Той каза, че ще приеме всичко и ме помоли за шанс. Събрах смелост, повярвах на хубавите думи и се пренесох у тях. Всички около мен бяха против, но аз също се влюбих. Всичко беше приказка, докато в един момент, той започна да изстива. Каза, че е видял много негативи в характера ми и вече не ме обича, но иска да живее с мен. А само преди седмици се кълнеше, че ще ме обича винаги!!! Сега съм в безтегловност. Не ям, не спя, страхувам се от момента, когато вечерта ще се видим вкъщи, но не намирам смелост да си тръгна, защото зверски го обичам и искам да си го върна. Загърбих всичко заради него – семейство, родители, не работя. Не мога да мисля за нищо друго освен за любовта му и всеки ден го моля за още един шанс. Той обаче повтаря едно и също – не ми се говори на тази тема, не си тръгвай, но ще живеем като приятели. Не знам още колко мога да издържа този ад и се чудя имам ли някакъв шанс да си върна любовта. Пропуснах да спомена, че и той и аз искаме деца и опитвахме през цялото време, но засега не се получава. Той вече е на мнение, че не иска да продължаваме опитите, но пък за сметка на това прави планове да работя за него (ще прави свой бизнес скоро). Не знам, какво да мисля. Чувствам се между живота и смъртта. Много ще съм благодарна, ако ме посъветвате нещо.
Здравейте, Мария,
Попаднали сте в клопката, в която попадат много жени – повярвали сте на думи, които не са значели нищо. Любовта на човека – мъж или жена, се създава и се проверява в трудните моменти; в първите седмици е просто фантазия, а не любов. Ако е открил много негативи във вашия характер, то означава само, че не си е направил труда да ви опознае преди да ви даде празни обещания, а е проектирал върху вас фантазиите си. Най-големият проблем на жените е, че вярват в това и го приемат като любов.
Не знам дали можете да си върнете любовта, защото не знам дали той някога е изпитвал любов. Но можете да проверите това, ако имате воля и себеуважение и направите една трудна стъпка – да си тръгнете. Оставайки с мъж, който ви обижда и унижава и не ви цени, съсипвате и самочувствието си, и възмжността да подобрите тази ситуация. Единственият ви шанс е да си тръгнете – и да му дадете възможност сам да дойде при вас, ако ви обича. Поемате риск, но това е единственият ви шанс за щастие. Докато се задоволявате с трохите, които той ви отделя, не ви чака нищо добро – съсипвате себе си.
Благодаря Ви, Мая,
наистина сте права. Трудно ще ми е, но и сега ми е достатъчно зле. В рамките на тези дни говорихме много с него. Нито един път не беше категоричен, дори сам заяви, че не изключва възможността да се върнат чувствата му. Каза, че имал нужда от време. Аз му казах, че ще му го дам и мислех да си тръгна, когато той ме помоли да остана. Докато обмислял, искал да съм при него. Явно така ще му е по-лесно да прецени, дали можем да продължим напред. Точно заради неясните му думи аз не мога категорично да взема решение, или пък може би много ми се иска нещата да са както ги виждам аз и не чувам и не виждам друго освен сбъдването на мислите ми. Направи ми впечатление също, че когато започна да се държа по-твърдо той омеква и обръща другата страна. Не спира да рови в телефоните и в съобщенията ми. Когато го питам защо, той отговаря, че е просто от любопитство. А кой се интересува от човек, към който не изпитва нищо? Излизаме заедно, ходим заедно на негови семейни събирания и той нито веднъж не е намекнал, че вече не сме двойка. Не знам, как да го разбирам това.
Mila maya bih iskal dami dadesh adekvaten savet kakvo da pravq zadasi varna jenata koqto obocham istinski na kratko dati razkaja kakva e istoriata mi biahme zaedno tro godini i predi dva meseca se tazdelihme pod predtekst che veche ne vijdala badeshte za nas dvamata zashtoto postoianno smese karali az sashto imam vina che v poslednite meseci naistina se darjah zle s neq no kakto se razdelihme tq vednaga se hvana sas drug bez daje izobshto dase krie hodih u tqh govorih sas tqhmite imahme si planove za v badeshte dase ojenim i da sazdadem semeistvo no tq razbi vsichkite mi mechti daje v momenta se pravi che neme poznava daje az neia tarsq zashtoto tia me pomoli kaza mi che nqmala chuvstva kam men i ako naistina sam q obichal daq ostavq da bade shtasliva ot togava az nesam q tarsil mnogo mie trudno i neznam kakvo da pravq ne tarsq sajalenie no q obicham i neiskmi daq izgubq za vinagi takache ako moje dami kajete kak da postapq zadase varne pak pri men pri men
zangief,
Ако за три години не сте се решили да направите тази жена своя съпруга – което тя вероятно е искала и очаквала, не можете да й се сърдите, че иска да продължи живота си с друг мъж. Три години са предостатъчно време, за да прецени човек дали иска да бъде с другия или не – а всеки човек има ограничено време на тази земя. Ако не давате на жената усещане, че е обичана, и сигурността, че тя е вашата жена, логично е, че в момента, в който срещне друг мъж, тя ще направи своя избор. Всеки човек има своите нужди и ако те не са удовлетворени, човекът не е щастлив. И от опит зная, че когато един мъж наистина е сигурен, че това е неговата жена, той не се страхува от брак. Запитайте се дали наистина я обичате, щом за толкова време не сте се решили на истинско обвързване. Ако я обичате, направете това, което ви казва тя – оставете я. Ако реши да се върне при вас – правете решителни стъпки и й показвайте любовта си. Нищо друго в момента не зависи от вас
Здравейте!
Не съм сигурна дали тук е мястото да поставя и своя въпрос, но не намерих по-подходящо…
Имам връзка – много странна и трудна връзка, с много особено човек!
Запознахме се в интернет, харесахме се много и в началото,разбира се, всичко беше много приятно и забавно. В един момент той се отдръпна, което е нормално, но отдръпването продължи твърде дълго за моите разбирания… Няколко месеца водехме все по-редки разговори, имаше скандали за изключително дребни неща и неговото решение на всеки проблем беше: „Ако не ти изнася,намери си друг“! И аз реших да прекратя отношенията ни. Разделихме се, но не спряхме да общуваме и така един ден отново се повдигна темата за чувствата – той призна,че ме обича, но се страхувал,че не може да ми даде това, от което имам нужда! Искал да съм добре, да съм щастлива, постоянно повтаря,че ще бъде щастлив, ако съм щастлива с друг и съм обичана… Това ме дразни и почти винаги е повод за разправия. Ние не сме от един град и обикновено аз ходя при него на гости, което много ме боли, защото той нито веднъж не дойде само заради мен! Винаги съчетава гостуването с парти, излизане с други приятели и подобни събития, и някак помежду другото остава при мен. И сега отново сме заедно… не ми е звънял от 4 дни, не ми пише или ако ми пише е нещо съвсем несъществено, ако аз попитам дали ме иска,дали ме обича и дали му липсвам,той винаги казва Да… Знам,че ако натискам да знам, ще го накарам да се отдръпне още повече, но и не мога да стоя безучастно и да търпя отношение, което не смятам,че заслужавам! Съмнявам се, че излиза с други жени, постоянно говори по телефона и виси в различни чатове… Опитвам се да го приема като начин да разпуска, но да обръща такова внимание на хора, които не познава, а да не ми звънне да ме пита как съм… трудно ми е да го приема! Как е най-добре да постъпя в тази ситуация? Раздялата ли е единствения правилен ход или има шанс да го привлека към себе си отново?
Благодаря предварително!
Ивана,
Според мен този мъж не проявява достатъчно интерес към вас. Ако вие е трябвало да правите всичко във връзката, включително пътуванията, ви е ясно, че не сте получили много от този мъж. След като вече е свикнал така, трудно ще го накарате да се размърда сега – почти невъзможно. Единственият ви шанс е да се отдръпнете, да започнете да се грижите за себе си. И да видите неговата реакция – има мъже, които се стимулират от загубата, има и други, които нищо не може да помръдне. Ако вашият мъж не направи нещо за вас, не ви покаже ясно, че желае да е с вас и не направи сериозни стъпки, едва ли си заслужава да губите времето и енергията си с него. Дайте му шанс, а после решете кое е най-доброто за вас в тази ситуация.
Мила Мая, благодаря ви за прекрасните статии. Искам и аз да споделя моята мъка. Преди година и половина се влюбих от пръв поглед в един мъж. Той беше влюбен в друга жена, но сподели с мен, че тя си има друг постоянен приятел и живее в друг град. Аз му казах, че аз съм тук в същия град и за разлика от нея го обичам. Започнахме връзка. След 4 месеца той поиска да се разделим. Каза, че не може да се влюби в мен. Няколко дни по-късно бяхме на купон с приятели и той се държа много мило с мене. Аз го помолих тогава да ми даде надежда. След седмица се срещнахме и той повтори същото, че не ме обича. Приех решението му и си тръгнах. След два дни получих съобщение от него, че съм прекрасен човек, че по един или друг начин ме обича, че може да взема бавно решение за важни неща, но каже ли един път да, значи е ДА и няма отмятане и искаше да си отнеса дрехи и вещи у тях. Изкарахме няколко прекрасни месеца заедно, до една сцена на ревност, която му направих. Въпреки, че не беше неоснователна, той пак поиска да се разделим за временно, но този път беше само за няколко дни. Бяхме в чудесни отношение до 7 ми юли, когато той отиде на гости при някакви приятели, не се обади преди това, въпреки, че имахме уговорка, а когато аз звъннах телефонът му беше изключен. И остана изключен повече от 24 часа. Това се случваше за пръв път. Притесних се ужасно да не се е случило нещо лошо. Отидох и до тях, звънецът беше повреден аз чуках много силно на вратата, но никой не отвори. Започнах да се обаждам по болниците и след като не го намерих там позвъних на родителите му за помощ. Те имат ключ от апартамента му, отидоха и го намериха явно неизтрезнял да спи непробудно. Той по принцип не пие. По-късно същият ден той ми се обади, вдигна ми скандал, за постъпката ми и каза, че сме до тук, че моето не е любов, а обсебване и той се чувствал хванат за гушата. След два дни ми донесе вещите от тях. Спряхме да се чуваме за известно време. Преди месец се видяхме за малко, той ми каза, че няма смисъл повече да опитваме да сме заедно, защото ще се случи същото, аз съм прекалено емоционална. Каза, че може да ми предложи само приятелство. Сега си пишем, но аз наистина се държа с него мило и приятелски. Много исках да си го върна, но вече се чудя дали има смисъл. Никога не ми е казвал „обичам те“. Толкова съм объркана….. Моля дайте ми съвет.
thegracewonder,
Имате два проблема с този човек. Първо, че сте започнали връзка с човек, който емоционално е ангажиран с друга. Колкото и да ви харесва, другите чувства са налице и няма как да изчезнат, ако не се е влюбил лудо във вас, което не се е случило. Това означава, че той с единият крак е някъде другаде. И всичките ви грешки ще бъдат съдени много по-строго, отколкото ако беше много влюбен във вас. Второ, наушели сте личното му пространство. Ситуацията наистина е била притеснителна, но той със сигурност се е почувствал уницен. Шансът ви е да продължите по същия начин – да се държите добре с него, да му позволите да се успокои и да забрави тези проблеми и евентуално да решида опита отново с вас. Решението трябва да дойде от него. Но мисля, че дори това да се случи, винаги ще стои на известна дистанция, защото не изпитва към вас онези силни чувства в него, които търси всеки човек. Връзката ви може да продължи, но с много компромиси от ваша страна.
Здравей!
Искам да споделя проблема си някой. С моя бивш приятел се запознахме по интернет. Дълго време контактувахме само чрез социалната мрежа. Една вечер,не знам как стана,но ние се срещнахме. Започнахме да си пишем смс-и ,започнахме да се чуваме и без да се усетим,ние вече бяхме заедно. Беше като приказка,той се държеше идеално с мен…мил,нежен,винаги готов да направи всичко за мен. Ходихме заедно на море. Бих казала,че се влюбих,чувство,което не бях изпитвала от много време. Той постоянно говореше ,че ще идва да ме иска,че ще купува пръстен. Правехме планове как ще се пренеса да живее у тях. Всичко много истинско и прекрасно. Аз исках той да бъде мъжът,с който ще прекарам живота си и ще имам деца. Въпреки това ,аз не му го казах,защото аз съм човек,който може да обича много и истински,ни никога не разкрива чувствата си.
И така нашата приказка продължи 5 месеца. Седмицата преди да се разделим аз се държах леко нервно,сърдех се за малки неща,ревнувах го,въпреки че нямаше от какво. Това се дължи може би на моето неразположение ,но той не го разбра. Скарахме се една вечер и тогава започнаха проблемите. Продължи една седмица,аз го търсех,питах го какво става с нас. Той на моменти беше студен,на моменти се държеше както обикновено ( много мил, казваше ми,че ме прегръща). Аз вече не издържах това положение,да не знам какво става и го попитах отново. Той ми каза,че за сега искал да остане сам,за да може да помисли. Обеща ,че ще помисли една седмица и ще ми каже,но така и измина седмицата и той не се обади и аз не го потърсих. Също каза,че ще ми се обади,за да види как съм,но и това не направи.
Преди 2 дни му написах смс дали вече е помислил,казах му,ме явно нищо няма да стане,защото не може да изпитвам чувства само аз. Той със сигурност е видял съобщението,но не отговори нищо.
Вече две седмици не знам какво да правя. Много искам да си ги върна. Не мога да спя,не ми се яде,постоянно плача. Моля дайте ми съвет. Трябва ли да се откажа и да го забравя или трябва да направя нещо друго?
Лияна,
Ако той се е отдръпнал, най-добре го оставете да си изживее, каквото си изживява. Ако държи на вас, той ще се върне. Ако не се върне, не сте загубили нищо важно. Да имате семейство и деца с човек, който сам си е тръгнал от вас, не можете – трябва и той да върви към вас, за да се получи.
zdravei maq mnogo chte se radvam ako mi pomognech.Moito polujenie e mnogo locho ne se razbirahme s jenata s koqto jiveeh 8god.imame 1 dete na 6 god. tq ima dete ot predniq si m1j i taka az q napusnah sredata na 7mes.tazi god. imah kratka vrazka s druga no sled okolo 2 meseca az razmislih i imah ogromnoto jelanie da se varna pri semeistvoto si tq ve4e ilizache s drug po malak ot neq s8 god. toi e laje6e za mnogo nechta i az im gi kazah edno ot tqh beche 4e bil ergen atoi ima jena s dve deca imnogo drugi raboti cql oktomvri mesec im se molih da se varna pri neq v neinoto jilichte no tq ne se saglasq vache sled golemi peripeti kam kraq na meseca se sabrahme bqhme zaedno 10dena parvite 5 dena bqha idealni no sled tova zapo4nah da usechtam nechto i 1 ve4er q popitah kakvo stava i tq mi kaza 4e imala 4uvstva ochte kam onzi i az se iznesoh na momenta isled tova pak pravih opiti da se varna no bez rezultat i ve4e neznam kakvo da pravq a vava vsi4koto tova nechto koeto se slu4i za deteto e nqkakav ujas MOLQTE AKO MOJE6 S NE6TO DA ME POSAVETVA6 MNOGO TI BLAGODARQ
zahari,
Направил сте много грешки с тези жена. Изневярата, дори когато бъде простена, засяга дълбоко чувствата на човека – и любовта му изстива независимо от желанието му. Поведението на жена ви е съвсем нормално в случая. Трябва да положите много разбиране, старание и любов, за да си върнете нейните чувства.
Здравейте,
Искам да споделя нещо, което вече втора седмица не ми дава покой. Имах почти четиримесечна връзка с мъж. А аз съм омъжена, но с отдавна изчерпан брак, а той е сам. Всичко започна много хубаво. Той се грижеше за мен, непрекъснато ми повтаряше, че ме обича и че умее да чака. Непрекъснато ме умоляваше да не го изоставям…Отначало аз бях скептична по отношение на връзката ни, казвах му, че не бих се развела заради него, и че между нас има само секс, което го натъжаваше. Но в последния месец започнах да се влюбвам, дори обмислях вариант развод със съпруга ми. Той забелязваше това и въпреки това започна да флиртува с други жени. Разказваше ми в кои заведения е бил, с кои жени, как след това е изпращал една от тях, от което аз започнах да ревнувам. Може би това е била и целта му. На въпросите ми има ли намерение към тази жена, той отговаряше, че не знае. Тогава му предложих да се разделим, за да си помисли, но той първоначално каза, че не иска да се отказва от мен, но пък е свободен мъж и си търси жена В следващите дни ми каза, че сме си разменили ролите, преди ме е обичал той и ме е ревнувал, докато сега ролите са разменени. Само два дни след като изкарахме заедно един прекрасен ден, изпълнен с много любов, той ми написа съобщение, че иска да се разделим за известно време. Веднага поисках да се видим, видяхме се и той ми каза същото нещо в очите, с усмивка, която никога няма да забравя. Започнах да го търся отчаяно, оказа се, че просто не иска да говори с мен. Срещнахме се случайно, казах му, че много ми липсва и той тогава предложи раздялата ни да не е само временна, а окончателна. Същевременно мъжът ми подава молба за развод, за което го уведомих, но съобщението, което получих отсреща беше паказателно. Той просто повече не ме иска. Наистина попрекалих със съобщенията си, просто исках да си го върна, но по всяка вероятност той вече има друга жена. Ще помоля за някакъв съвет…Благодаря!
Гери,
Хората, които започват връзки с женени/омъжени/несвободни хора, обикновено не желаят да се обвързват. Може изобщо да не го осъзнават, може да си вярват, че искат истинска връзка, че като срещнат мъжа/жената, са готови на всичко, че ако той/тя не беше семеен, биха направили всичко… Но не е така. Същото се е случило и при вас. Той се е чувствал удобно с вас, докато бракът ви е осигурявал необходимата дистанция. Когато чувствата ви са станали толкова силни, че да пожелаете да жертвате брака си, той е избягал. Тези хора се чувстват добре само във връзки, в които имат удобна дистанция. Вие сте навлезли в личното му пространство и той е започнал да ви отблъсква, съзнателно или несъзнателно, с разказите си за други жени. Ако тогава се бяхте спрели, той щеше да спре и щеше да ви потърси отново. В момента, развеждайки се, вие сте се превърнали в сериозна опасност за него – вече нищо не ви спира. Затова е поискал и окончателно да се разделите. Ако направите нещо, за да спасите брака си (ако е възможно) или просто се отдръпнете емоционално от този човек (не само привидно, имам предвид вътрешно и наистина), е възможно той отново да ви потърси. Но с този човек едва ли някога ще можете да имате истинска връзка;
Ne znam, moje bi i ti si prava. No vaznikva vaprosat-ako ne se borim, 6te poluchim li tova, koeto zaslujavame? Ot dryga strana, to ako ni iska, 6te e pri nas…i taka v edin krugovrat 🙁
Zdraveite,
bih iskala da spodelq i moq problem, za koito veche se pritesnqvam i koito se okazva otblaskvasht za mujete, a tova e imenno: obsebvane, revnost, chesto gubq kontrol i ne si premervam dumite, s koito silno zasqgam … Chovekat, s koito imahme romantichna avantiura, koqto prerastna v ne osobeno dalgotraina vruzka (glavno zaradi moeto glupavo darjanie) sega ne iska da me chue dori i veroqtno e normalno, no az iskam da si go varna 🙁 Iskam otnovo da me tarsi i da iska da bude s men kakto v nachaloto (togava i az bqh po distancirana). V poslednite 2 3 meseca prez den se karame, az go obijdam i fakta, 4e vse o6te ne mi e blokiral nomera me navejda na misalta, 4e mu puka pone malko za men, zashtoto az na negovo mqsto edva li bih tarpqla nqkoi po4ti vs den da me terorizira s smsi, ot koito polovinata sa silno obidni. Ne znam kakvo da napravq veche…netarpeliva sam i ne umeq da chakam. Samnqva me ako spra da go tarsq, che toi shte go napravi 🙁 Razocharova me negovata pasivnost, a v nachaloto mi govoreshe za savmestno badeshte (sega ne me tarsi, ne sme se vijdali ot poveche ot mesec)Daite mi savet kak da postapq?
Вашият случай е аналогичен на моя. При нас той не издържа и приключи връзката неочаквано и изведнъж. След няколко мои имейли, СМС-и и разговор с обща позната по негов адрес, ме е блокирал отвсякъде. Писах наскоро един последен СМС, със съдържание, което би накарало един не съвсем безразличен човек поне да отговори, но определено за него вече аз не съществувам. Така, че единственото разумно решение, което мога да приема е да спра борбата. Съветвам те същото, с времето нещата могат да се подредят в някаква посока…Това е, колкото и да ти е мъчно трябва да спреш. Всичко, направено до тук е абсолютно безполезно, дори вредно за нас отхвърлените.
Lusi,
Щом е говорил за съвместно бъдеще, проблемът не е пасивност. Вероятно проблемът е във вас. Когато много силно искате нещо, много страстно и нетърпеливо, вие на подсъзнателно ниво притискате човека, от който го искате. Ако по цял ден си мислите кога ще го видите и нямате търпение, то е все едно да му звъните през 5 минути и да го питатет кога ще го видите. Това е изнервящо и отблъскващо. Получавало ви се е в началото, защото сте спазвали тази ваша вътрешна психическа дистанция. Ако го постигнете пак, той може и да се върне.
Здравейте. Искам да споделя моята история. Женени сме от 21 години. Имаме две момчета на 19 и 14 години. От 15 години живеем в САЩ. Хванах жена ми в изневяра с “ най-добрия ми приятел “ с които се познавам от 5 години . Ходехме си често на гости. Той беше сам . Но От 3 години живее със дъщеря си която е сега на 18 години. Преди това тя е живяла със майка си в България. Не съм ги подозирал . Казваше ми че отива при дъщеря му да се видят. Връзката им е сигурно от поне 2 години. Изглеждаше ми нелепо. След кото ги хванах говорих с нея 4 дена при което тя ми заяви че и е хубаво с мен но е влюбена в него и ще продължава да ходи при него. Забраних и. На 5 ден излезнах да се видя с един приятел . Като се върнах я нямаше. Отидох и я намерих там . Беше след обед. Той беше у тях , тая говореше със нея. Побеснях . Казах и да си тръгва. Каза че сега е дошла и иска половин час . При което побеснях и направих скандал пред него което ми беше грешката. Оттогава тя остана при него . Минаха вече 6 месеца. Виждали сме се няколко пъти за малко. Говорех и но ме обземаше яд. Не знам Тои защо го е направил. Тя защо е постъпила така с мен. Искам да я върна. Но не знам как и кога. Много я обичам. Какво да направя и кога. Дали някога ще мога да я върна.
Hi ?. If you love something let it go, If it comes back to you it’s your,
If it doesn’t it never was.
Regards: Maria
Имах едногодишна връзка с мъж с когото работим заедно .И двамата сме свободни.По малък е от мен с една година.Връзката започна в период в който той беше попаднал в огромна дупка.Това даде отражение и на психиката му ,което от своя страна пречеше на работата му. Връзката започна с уговорката , че няма да е с нищо ангажираща .Срещи на двама самотници . Той през цялото време твърдеше ,че ще си търси по подходяща половинка за съвместен живот и го правеше. Имах силни чувства към него и приех нещата такива каквито му бяха необходими. Търсеше по-млада жена и с по-стабилно финансово състояние. За цялата тази година хвърлих много нерви и чувства за да го извадя от състоянието в което се намира и успях.Направил е много за мен ,бях му длъжна.Тогава ми каза ,че отново се чувства мъж и ,че това ще ми направи жестока шега.Въпреки всичко се привърза към мен помагаше ми правеше ми подаръци ,ходихме на почивка.Съвместната ни работа вървеше блестящо.За секса.Там имахме проблеми.Аз съм много сексуална и това непрекъснато го дразнеше ,искаше от мен изключителна пасивност.Тогава се чувстваше по-добре.Непрекъснато ми повтаряше ,че причината е в това ,че няма тръпка към мен.Не живеех с илюзията ,че ще бъде вечно мой. И това един ден се случи.Случи се ден след ,които ми обясни ,че има чувства към мен във време в което вече ме беше запознал със семейството си и приятелите си.. Обади ми се и съвсем спокойно ми съобщи ,че неговата принцеса се е появила.Беше негова стара ученическа любов.Приех нещата спокойно ,без кавги и молби.Много ме болеше ,но продължих да се държа приятелски с разбиране.Това не попречи на работата ни. Премина еуфорията му в която беше изпаднал и започнах да усещам ,че ме търси ,че не е щастлив там където се намира, стана нервен ,заядлив с колегите.Знаех,че причина за това е раздялата му с мен.Така мина месец и половина в които търсеше безброй причина за които да се обажда – служебо разбира се, но то си беше чиста проба проверка.Преди две седмици ми се обади и ми каза ,че иска да се виждаме.Само за секс при положение ,че преди това не му харесваше.Не знам защо , може би за да му натрия носа ,но се съгласих.Този път всичко беше на много високо ниво.На въпроса „Защо така “ ми отговори ,че нямал база за сравнение. Виждахме се още два пъти ,неангажиращо и всичко си беше отново на ниво. Настоява да се виждаме ,въпреки ,че ще си продължи връзката . Настоява да си намеря подходящ човек до себе си и аз се съгласих, но виждам ,че ужасно ревнува.Просто му личи.Отношенията ни са повече от приятелски.От моя страна няма никаква инициатива по отношение на срещите.Искам друго мнение .Искам да съм наясно със себе си.Мисля,че по този начин на пренебрегване ще престана да изпитвам чувствата които бяха до сега.А може би лъжа себе си.Може би искам да си го върна.Защо ли не знам.Зодия близнаци е .Знам какво е да си имаш работа с тях. Липсва му секс спокойната обстановка.Отново е себе си , но аз се чувствам зле.Пита ме какво ми липсва нали всичко е както преди.Казах му ,че ми липсва човек до мене и ще го търся така както направи той.Отговора беше „Какво правим тогава“.Казах му „Каквото ти правиш с мацето“ Трудно ми е .Играя го на търсеща друг ,но това не ми помага особенно.
Марго,
Попаднали сте във връзка, от която губещата сте вие. Този мъж не ви предлага нищо от това, от което се нуждае една жена – няма как да сте щастлива с него. Всеки миг, в който оставате с него, губите самочувствието си и – и някой ден вече няма да си вярвате, че заслужавате нещо по-добро. Когато един мъж държи информирана жената за отноенията си с друга жена, той съзнателно и нарочно я унижава. Това не е човек, с който си заслужава да губите времето си и шанса си щастие. Тъй като връзката е емоционално травматична, ще излезете трудно от нея и ще я преживеете трудно. Но не виждам друг изход за вас – дори да останете още известно време, някой ден ще се уморите, ще ви писне и сама ща си тръгнете. Погрижете се за себе си – не мислете повече нито този мъж, нито тази връзка, а се погрижете за себе си.
as sam mn otcaqana hodih s edno momce 5 godini razdelihme se 2 pati po edin mesec ne si tirsihme no nai gadnoto ce tehnite ne me iskat i kazha ce 6te napravqt vsicko tqhniq sinda me zareje i tovc stna vseki den placq milsq za nego mn si go obickam sanuvam go vse mislitemi sa v nego i vinagi se nadqvam da mi zvine gledam si telefona nqma neznam kakvo da pravq iskam da si go virna ne iskm nikoi druk ocayanasam mn nikoga nesm bil po ne6tsana nikoga 🙁
sheri,
Една жена може да бъде щастлива само със силен мъж, който я обича, цени и взима нейната страна. Ако вашият мъж слуша родителите си за такова нещо – или чувствата му не са достатъчно силни, или характерът му не е достатъчно силен. Такъв мъж не може да ви направи щастлива, защото винаги родителите му ще определят отношението му към вас. Оставете го и вижте как ще разреши той тази ситуация – ще се бори за вас или ще се предаде. Ако се предаде, сега ще ви е мъчно, но ще си спестите много болка в бъдеще.
Здравейте!
Благородно ви завиждам и ви се възхищавам за изключително правилното и градивно мислене!
Всеки който наблюдава от страни би се съгласил с вас.
Когато обаче сами се завъртим в огромната стихия от чувства наречена любов винаги се изгубваме и ако всичко е наред сме истински щастливи ,но объркат ли се нещата винаги сме безпомощни ,отчаяни и не знаем какво да правим.
Поздравления за това което правите за хората !
Възможна ли е лична кореспонденция с вас?
Поздрави!
Мартин
Блатодаря ви.
Здравейте! Имам връзка на работното си място.И двамата сме семейни.Всичко започна от негова страна направи и невъзможното за да съм негова.Казваше, че не може без мен дори едва изкарвал почивните дни когато не сам на работа. В началото бях безразлична към него но с времето нещата се промениха. И наистина се държеше много добре до преди 2 седмици,когато дойде нова колежка и той просто ме забрави .Прави се че всичко е наред, но не е така.Показва на новата колежка, че не му е безразлична върви подире и постоянно гледа да е до нея като работят.При всеки удобен момент е при нея .Аз се правя че не забелязвам нищо защото просто съм много объркана и не знам какво да правя .Не мога да напусна тъй като бях доста време без работа , а да говоря със него сигурно ще отрече. Но е доста мъчително по цял ден да гледаш отстрани и да не можеш да направиш нищо. Поздрави!
Дарина,
Явно това е модел при този човек. Увлича се бързо от новото и когато се появи нещо по-ново, забравя старото ново. Много жени възприемат тези увлечения на мъжете като любов, защото мъжете си вярват и звучат искрено. Именно поради това всяка връзка изисква проверката на времето и трудните моменти – и тогава се разбира за какво става дума. А като отминат силните чувства и болката, ще се радвате, че този човек е излязъл от живота ви.
edun muj koito te obicha shte se varne edin savet ot men neche sm nezhtuu a ti kazvam da go znaesh …..
Здравейте,искам съвет относно моя връзка,която имах до скоро.Накратко нещата са такива,имах 4 години и половина връзка с момиче,обичахме се много,не успяхме да направим дете,защото може би аз бях безотговорен,после дойде момент,в който преди няколко месеца тя ми каза,че вече не е толкова щастлива,което според мен е нормално в някакъв момент да се случи и не знам защо беше причина,за да се раздели с мен ?! Три месеца вече не сме заедно и сега тя ми казва,че няма смисъл да се надявам на каквото и да е,че любовта си е отишла,че не иска да ми дава никакви надежди и тн,естествено целта ми е да си я върна,но не знам как може да стане това,по принцип съм човек,който не се предава и не спира да вярва,че това може да стане,но тя казва само,че не иска и не иска,не разбирам как не взима предвид няколко години,в които е била щастлива,а няколко месеца,в които не толкова,това за мен е глупаво?! В момента тя отрича все едно всичко хубаво,което сме имали,в смисъл,че все едно не е било,аз пък като се сетя дори за нещо,което ме е дразнило ми липсва,също ми казва,че не й липсвам по този начин,който ми се иска и тн,как и какво ще я накара да иска пак да сме заедн,защото съм на мнение,че след като сме се обичали толкова време това може да се случи отново,ако тя поиска да даде шанс,което в момента казва,че не иска ?!
Васил,
любовта на хората свършва, ако не се подхранва. Любовта свършва и когато нуждите на човека не са удовлетворени. Годините, в които сте били заедно, са твърде много и са предостатъчни да сте се опознали и да сте създали семейство. Подходящите моменти отминават. Ако за нея моментът е отминал, както личи по думите ви, нищо не можете да направите. Понякога любовта свършва. Ако все още има чувства, ще се върне сама.
Здравейте. Попаднах на статията не случайно, търсех нещо точно такова, защото в момента се чувствам страшно отчаяна и безпомощна. Изумена съм колко вярно е всичко в нея. Обещах на себе си, че от този момент нататък ставам нов човек, трябва да променя себе си. Аз съм женена, с едно дете и като цяло нормален брак. От няколко месеца имам връзка с колега, малко по-голям от мен, улегнал и здравомислещ, несемеен, разбирам, че цени много независимостта си и подобна връзка го устройва. Мен също, от дтуга страна. Всичко е много хубаво, много страст, много положителни емоции, срещи, които са просто вълшебство, не могат да се опишат с думи… В същото време никой не се меси в личния живот на другия, дори не комуникираме по телефона. По-точно той не желае, което мен малко ме измъчва, как копнея да получа случайно обаждане или смс от него….Както и да е, не в това е проблемът. Той е изключително контактна личност, много ведър и с добро чувство за хумор. Всичко беше идеално, много се забавлявахме на работа – шеги, емоции. До момента, в който аз не се стърпях и направих сцена на ревност относно една колежка, с която често си говорят, шегуват се и се смеят . Просто го попитах има ли нещо между тях, макар че знаех, че е малко вероятно, виждах, че просто си пасват по чувство за хумор и общителност. Това го промени от раз! Мисля, че го отблъснах, страхувам се, че ще го загубя. В паника съм, искам този мъж! Обсебена съм от мисълта за него! Той в момента е леко дистанциран от мен, казва, че ми дава време да се успокоя и всичко ще е наред. Но аз се измъчвам всеки Божи ден на работа, виждайки го как продължава да контактува с въпросната колежка. Осъзнавам, че нейната компания му е много по-приятна от моето намръщено и отчаяно лице в момента. Но, какво да направя, как да се контролирам?! Има чувства между нас, но дали не развалих всичко?! Как да го задържа, на този етап се надявам, че не съм го загубила окончателно?
Мери,
Ако има ревност, има и причина. Макар вие да сте женена и да би трябвало вие да поддържате дистанцията във връзката, това прави той. Оттук и вашите силни чувства, ревността ви и поведението ви. Всъщност вероятно усещате, че това не е истинска връзка. Връзка, в която човек не смее да изрази чувствата си – дори ревността и притесненията си, връзка, в която човек не смее да се обади по телефона на любимия си – не е точно истинска връзка. Може да има секс, закачки, забавление, но няма интимност. Хората не прекъсват връзки заради дребни проблеми. Вие имате семейство и го знаете.
Мая, много благодаря за отговора. Нека Ви кажа какво стана след това: оказа се, че не бях го загубила в конкретния случай – имахме шанс да поговорим, всичко изглеждаше ок. Но сега, два месеца след това, аз се питам – дали някога съм го имала изобщо, имам ли го сега? Смея да твърдя, че това е най-мистериозният мъж, който някога съм познавала. Човекът-Загадка, с главно „З“!!! Много потаен, много особен! Ако на единия ден ми говори най-хубавите думи на света, то на следващият инстиктивно усещам как ме отбягва, един вид – не му е до мен. Вече ходя с нежелание на работа, защото не знам в какво настроение ще е днес спрямо мен…Дори съм в процес на смяна на работата, защото аз съм все така влюбена в него и за мен е истинско мъчение да се нагаждам според неговите настроения. Ще го забравя само ако не го виждам всеки ден. Умира за мен, не може без мен, казва, че съм жената от мечтите му и не може да повярва, че ме има, а в същото време е изключително пасивен относно срещи извън работа, никаква инициатива от негова страна. За телефона – ясно ми е, че никога, за нищо на света няма да ми се обади, нито пък да отговори, ако аз го потърся. Категорично! Казва, че по принцип не обича да използва телефон – виждам, че наистина е по-консервативен, но чак пък толкова ли ?! В крайна сметка излиза, че съм само за закачки и забавления на работа и нищо повече. Наистина се държи така, сякаш той е семейният…. А всъщност аз съм семейна и въпреки това съм готова да направя толкова много за него… Не знам, в пълен шок съм….
Мери,
Тази публикация е за вас и за много други хора във вашето положение. Мисля, че решението ви за смяна на работата и дистанциране е добро решение.
Според нея тя няма чувства вече и било станало навик накрая,не била толкова щастлива,но пък тези неща са нормално в дълга връзка,все пак не може постоянно да сме щастливи ?! Значи,ако изобщо реши да се връща ще е Божа работа така ли да ви разбирам ? ;))))
Чувствата ичезват, когато човек твърде дълго време не е получавал това, от което е имал нужда. За да „не е щастлив“ човек, има някакви конкретни причини. Отминаването на най-силната страст в дългата връзка е нормално, но да си нещастен във връзката не е нормално. Защо е нещастна тя? Какво точно й липсва? В какво ви упреква? Какво ви е молила да правите години наред, а вие не сте направил? Това са нещата, заради което тя се чувства нещастна и вече не вярва, че ще получи от вас.
Здравей, Мая! С интерес чета и статиите и едната книга, но днес, когато се зачетох тук искам да попитам във връзка с подсъзнанието – съветваш да не мислим постоянно „Да, ще се върне при мен“, а просто да се занимаваме и да мислим за всичко друго и да оставим това на подсъзнанието? Всъщност при мен е по-странно, аз нямах връзка с въпросния човек, беше авантюра за около месец, но ми хареса много, а той изведнъж спря всичко с думите, че не иска връзка. Да кажем, че го разбирам, но наистина бях привлечена от него и още съм, и доста от близките ми хора, които знаят за ситуацията бяха категорични, че той отново ще ме потърси. Дали ще стане така и как да насоча подсъзнанието си натам? Благодаря ти предварително!
Lilly,
Не зависи от нас да насочваме другите хора. От нас зависи ние да сме приятни хора, за да могат другите по желание да дойдат и да останат при нас. Затова човек трябва да се концентрира върху себе си и собствения си живот. От хубавото никой не бяга – значи е достатъчно да предлагаме нещо хубаво и хората ще го оценят 🙂
искам да попитам за съвет жена на 28 съм с две на 7г. и на 4г. деца имах прекрасно семеиство което аз разроших изневерих му два пъти и то със жена от която търсех подкрепа и внимание окоражаване защото тои само ме обиждаше и не вярваше в мен просто тои си е изнервен човек и може би така се оспокоява като обижта разбирам го но това не оправдава моите постъпки беше си тръгнал и се върна след 2 сед. и като се върна аз обещах че няма да направя повече така но пак се случи тои също обеща че ще се държи добре но и двамата не си спазихме обещанието това знам че не ме оправдава че му изневерих 2 път наистина съжелявам че го направих от сърце но е късно тои каза че неиска да ме вижда аз за него несъществувам и направо ме уби с тея думи мога ли по някакъв начин след известно време да си го върна или вече е късно за нас и тои наистина ме презира а аз знам и съм обедена че ме обичаше адски много щом ми прости първия път и двамата си обичаме децата адски много и сме привързани кам тях тои е страхотен баща
imam samo edin vapros shte se varne li majami napysna ni a imame prekrasna dashterq na edna godinka prosto se ytchojdi ot men dori i seks ne pravim veche a sme zaedno ot osem god.Blagodarq vi predvaritelno
Никой не може да ви каже това. Зависи от вашето поведение и от неговите чувства към вас.
Blagodarq ti maq za tazi statq pomogna mi mnogo nadqvam se i na drugi hora da im pomogne taka kakto i na men pojelavam mnogo uspeh i mnogo mnogo liubov <3 na vsichki…
С приятеля ми се познаваме от 2 години,но сме заедно от 3 месеца. В началото бяхме най-добри приятели, но постепенно аз започнах да го харесвам като мъж и се влюбих. Изоставих 4 годишната си връзка заради него, въпреки че знаех че той поддържа връзка от голямо разстояние с омъжена жена. Когато бяхме само приятели ми е споделял за любовта им колко е силна и не могат да са заедно но имат желание и планове занапред. Нещата се стекоха така,че се наложи да живеем заедно с него и така започна нашата връзка като си мислех ,че постепенно ще игнорира другата и ще заобича мен така силно. Но той продължава да общува с нея и виждам че тя е по-важната,а твърди че ме обича и иска да е с мен. Дали не ми го казва защото знае че на този етап не могат да са заедно и е с мен докато не си уреди живота и не я вземе при себе си? Замислям се дали има смисъл да съм с него. Наскоро се карахме заради нея натяквах му че постоянно си пишат и крие от мен кореспонденциите си .Накрая на караницата ми каза че щом всеки ден ще му се цупя затова по -добре да не сме заедно и аз щяла съм да се успокоя,тъй като едва успявам да заспивам,почти не ям ,мисля само затова че е готов заради нея да изостави мен. Казва че му трябва време да й каже че е с мен. Не искал да я наранява,а с мен ежедневно го прави като виждам колко му пука за нея. Или приемам ситуацията такава каквато е или щели сме да се разделим.Струва ли си да търпя всичко това? Ужасно искам да съм с него , той твърди същото,но дали някога ще се откаже от нея и реши ,че аз съм жената за него? моля Ви за съвет,независимо какъв ще е ! Благодаря
irena,
Допуснала сте една голяма грешка – и тя е да се влюбите в емоционално недостъпен мъж. Той е влюбен в емоционално и физически недостъпна жена – тя хем е женена, хем е на разстояние. Това е предостатъчно да подхранва фантазиите му, той не вижда недостатъците й и никога няма да ги види, докато не заживее с нея. Той я идеализира. Малко вероятно е тя да напусне брака си. Непостижимото поддържа силата на неговите чувства. А вие сте започнали връзка с човек, който е влюбен силно в някой друг. Вие сте земна, реална, постижима, няма мистерия около вас, имате недостатъци. Няма как къмвас той да изпитва чувството, което изпитва към нея – защото тя винаги ще си остане мечта за него. Ако случайно някой ден те бъдат заедно, тя също ще стане земна, реална и ще загуби мистерията си. Но аз се съмнявам, че това ще се случи. Ако женен мъж или омъжена жена срещне някой друг и се влюби силно, обикновено напуска семейството си бързослед тази среща, до няколко месеца. Ако са минали години без никаква промяна, малко вероятно е нещо да се промени изобщо. Така че тя най-вероятно ще си остане жената-мечта, а вие имате два варианта – да приемете неговите чувства към нея (доколкото разбирам той е готов да се раздели с вас, но не и да прекрати отношенията си с нея) и да имате реална връзка с него или да зарежете цялата тази бъркотия и да освободите сърцето си за някой мъж, за който ще сте единствената жена 🙂
добър ден искам съвет как да постъпя. значи живея с жена с 13г по малка от мен имаме две прекрасни дъщери за мен тя е всичко на този свят и съм и го казал за мен няма друга или други жени обичам я повечв от всичко на света бих дал живота си за нея . от известно време казва че нещата между нас не вървят нормално като всяко едно семеиство си имаме караници за глупости но нищо сериоьно никога не съм и се скарал или повишил тон не бих си го и помислил та искала да се разделим не ме обичала обичала ме като баща на децата но не и по нзи другия начин забелязах някаква разлика разбрах 4е се увлича по друг че се срещат само толкова и и казах простих и всичко и и казах слунце даи да дадем шанс на нашата връзка да загърбим всичко да почнем отначало написах на лист какво искам от нея и тя трябваше да напражи същото написала и после скъсала. до вчера в момента в които тя си легна а аз бях наа компа и тя започна да си пише с друг как иска да го гушне и така нататак тя пише през тел а аз бях на компа и всичко излиза пред мен не издържах и написах на онззи другия някои неща и тя разбра аз знаех че ще разбере доиде при мен и и ми вика какви са тея не6т а аз и казвам ти какво прави6 слунце а тя ме гледа в очите и и казвам как можеш да ме гледа6 вместо да си гузна а тя твърди че го обича че искала да се разделим а аз пак съм готов да и простя и да продължим напред но все о6те незнам как 6те се развият не6тата тя иска да се разделим даите съвет
Костадин,
Ако искате да я задържите, определено трябва да спрете с прошките и компромисите. Ако простите предателството и изневярата без тя да е поискала прошка и да се е променила – значи й казвате, че нейното поведение е ОК. И тя ще продължи да се държи по този начин. Не го правете. Представете си някоя своя приятелка или позната жена. Представете си, че тази друга жена постъпва с вас по този начин – как бихте реагирали, какво бихте направили? И го направете спрямо жена си. Тя може да се върне при вас, вероятно след време, ако се държите правилно.
Lubimiq mi chovek si misli she sam mu izneverqvala , a az nikoga ne sam si pozvolila dori da izpiq edno kafe s nqkoi maj kak da go nakaram da si varne doverieo v men toi oznachavamn za men toi e celiqt mi jivot daite mi savet blagodarq
ani,
Ако не сте направили това, в което той ви обвинява, значи проблемът е в него. Няма как да го убедите, нито трябва да го правите. Проблемът е в неговото възприятие за нещата и нищо не зависи от вас.
Здравейте Мая ,преди година закупих и двете ви книги,които бяха адски ценни за мен и за моето личностно израстване.
Ще се опитам да напиша историята си накратко.
Запознах се посредством интернет със една жена,тя прояви страхотен интерес към мен,но ми каза,че преди две седмици е приключила три годишна мъчителна връзка ,в която накрая бившият и е предложил брак,но тя отказала.Каза,че това и отговорило на въпроса дали иска да е с него.
Бях на морето по работа,тя дойде при мен ,а срещата ни беше повече от любов от пръв поглед ,сякаш се сляхме с природата и двамата.Безумно се влюбихме ,истински романс изживяхме на морето,а след него минах през града в който живее,запознах се с родителите и ,натоварих багажа и в колата ,и директно заживяхме заедно.
Две седмици след първата ни среща двамата в рамките на няколко дни сънувахме по два кошмара,че се разделяме .
Аз усещах някакъв страхотен страх,че може да се разделим ,тя мисля ,че също.
При първата ситуация в която и отказах интимност и секс,аз и казах ,че съм си знаел,че така ще стане ,че мога да спра да я желая .Вместо да и кажа ,че съм изморен,физически,емоционално и психически (рабтата ми с която прекалявах е свързана с умствена дейност).Аз проекрирах страхове от предишна връзка с жена към която бях охладнял,защото не обичаше да се гушка.
Тя ме гушкаше много ,но на предишната вечер аз опитах да я гушна ,тя в просъница се дръпна ,а аз се почувствах страшно наранен – и си отидох в другия край на спалнята.
Тя се нарани много от тези мои думи ,отиде на балкона да пуши и не се върна няколко часа.На следващия ден тръгна да си ходи,аз блокирах и не продумах и дума .Мислех ,че не ме обича ,че не иска да ме гушка, А тя е мислела ,че аз не я обичам ,обадила се и споделила на майка и .
В момент в който аз бях безмълвен в другата стая ,майка и ми се обади да ми казва да съм я бил оставил да си тръгва нормално от там .
Аз в шок ,почувствах се предаден ,отидох при нея ,казах и ,че майка и ми се е обадила ,та си беше стегнала два сака ,а аз и казах ,че ако иска да я карам на гарата.
Закарах я ,а в колата и двамата не знаехме какво става ,какво правим и защо.
Вечерта се “оправихме“ по чата и тел ,тя вече си беше в нейния град при техните ,остана седмица да замвства родителите си в семейното магазинче ,През това време се оказа,че е бременна от мен (детето беше желано и го правехме от втората вечер заедно !)
Взех я ,потвърди се нейната бременост от генеколог ,но на нея и стана нещо ,реши ,че има нужда от почивка и си отиде уж за няколко дни при родителите си.
Аз умирах от страх ,на същия ден операция по спешност на кученцето ,което бях взел да гледаме заедно.
Два дни по-късно се чухме по тел . и за първи път тя ми наговори неща ,които ме засегнаха и нараниха много (неща наляти с фуния от майка и !)
Затворих и бесен телефона ,и си излях гнева по чата.
Наранихме се много с думи ,тя си счупила телефона ,седмица никакъв контакт с нея ,след това ми се обади ,и ми каза,че иска да се разделим и ще правила аборт .
Това ме съсипа,щях да получа инфаркт ,свалих 10 кг ,за 20 дни .В деня на аборта опитах за и звънна ,но тя не ми вдигна ,след това и писах ,че съм с нея ,и доста емоционални смс -и ,тя ми написа ,че всичко било свършило….
Следващите две седмици и пратих две писма ,а тя в момент в който я подсетих за второто ,ми каза повече да не и изпращам никакви неща ,камо ли писма ,каза ми ,че сега имала човек до себе си и била влюбена ,в същия момент ме блокира от социалната мрежа ,аз и разбих за 5мин ,пощенската кутия и фейсбук в момент на гняв ,но след още 5 и пратих паролите ,казах и ,че сега или ще ме намрази повече или ще прочете ш……то писмо.
Няколко часа по -късно ми се обади бившия и ,който ми каза,че вече са били заедно ,да съм се държал мъжки.
Аз блокирах тотално ,това не го нях очаквал и грам да се случи ,написах на майка и едно писмо,в което и казах повече никога да не се меси в живота на дъщеря и и тн.
В този момент приключих всякаква кореспонденция с нея .
Мина близо месец от тогава ,тя публично демонстрира със профилни снимки връзката си с бившия и ,а аз не знам все още какво се случи …
Дали ме е обичала наистина ,дали обича бившия и ,който и бил съсъипал живота ,казаше ме ,че не са били един за друг ,била развила панически атаки,сърцебиене ,безсъние и какво ли още не посредством мъчителната и връзка с него ..И да се върне пак там ? И нейната майка да съдейства за това ,,Не разбирам ,а виждах ,че ме обича ,виждах го в очите и …
Дайте ми съвет Мая ,много ви моля ,защото не знам дали да продължа живоата си опитвайки се да я забравя ,или да чакам тя да се пребори ,за тази“ наша“ любов.
Васил,
Според мен и двамата имате доста нерешени проблеми от минали връзки. Във вашата връзка вие не сте реагирали на това, което се случва между вас, а на ваши страхове, спомени, очаквания. Много други хора сте намесили в отношенията си. И най-важното – не сте си говорили. Ако й бяхте обяснили, че за вас „гушкането“ е важно, тя вероятно щеше да ви каже, че го харесва. Да, със сигурност е изпитвала любов към вас, както и вие към нея. Но включови моменти и двамата сте постъпвали така, че другият е получавал грешни сигнали – и това е развалило връзката ви. Това, че сте загубили детето, което сте правили с любов, показва незрялост и от двете страни – защото и двамата сте го искали. Всъщност и двамата сте натоварили любовния си опит с по още едно негативно преживяване.
За момента няма какво да направите, ако тя не напусне другия човек и не се върне при вас. Изчакайте да видите дали това ще се случи. И независимо дали ще се случи, ви съветвам оттук нататък да говорите открито за това, което чувствате, за да не си създавате сам проблеми.
Моля ви искам телефин или мейл за връзка и лична консултация с вас в удобно време
Благодаря предварително!
Спешно ми е да направя консултация с вас!
Ще се радвам и очаквам контакт от ваша страна и уговорка за час, Благодаря!
Поздрави: Стоян Ангелов
Здравейте, Мая! Наистина ли трябва да се спре с визуализациите
И, още един въпрос. В какъв смисъл да се върнем на мястото откъдето е започнало всичко, моментът в който любимият ни човек се е влюбил в нас?
Здравейте, отново. Имам още един въпрос, относно „Когато подсъзнанието ви получи нова програма, в която образът на любимия ви мъж е свързан с усещане за любов, щастие и взаимност, тогава то ще намери най-краткия път да я реализира.“ Тази „програма“, какво трябва да е, нещо което сме преживели вече или нещо за в бъдеще. Благодаря, предварително.
Лина,
Трябва наистина да изпитвате положително усещане към човека. Няма значение дали е нещо от миналото или въображаемо. Важното е спонтанното ви, искрено отношение към този човек. Ако имате някакви съмнения относно него, няма да се убедите, че ги нямате. Важното е да е истинско и това е най-трудното в тези моменти след раздялата, защото човекът ви е причинил много болка. Тя отзвучава с времето.
Визуализациите ви настройват към действие. Когато няма какво реално да направите, визуализациите ви изнервят, а не ви помагат. Ако ви помагат, разбира се, можете да ги правите.
Здравейте, моята история е следната: със съпруга ми сме женени от 20 години. Той е с 9 години по-голям от мен, имаме две дъщери. Лятото изживяхме сякаш нов меден месец, всичко беше прекрасно и решихме да си споделем тайни, при което аз му разказах за единствената си изневяра, която се е случила преди 16 години. Тогава той реагира добре, дори каза, че всичко е минало и ми прощава. Свърши лятото и се затрупахме с работа, не ни оставаше много време за разговори и най- неочаквано декември месец той ме изостави, каза ми, че не може да ми прости и смята, че единствения изход е раздяла. Два месеца ревях и го молих да се върне, но той не пожела. На 02.02. се разведохме като ревяхме и двамата през цялото време. В началото той идваше много често при мен, но вечевзе да разрежда посещенията. От 2 седмици аз престанах да го моля и да му се обаждам и той взе да проявява малко по-голям интерес. Искам си го обратно при нас, има ли начин да си го върна.
Здравейте, Мая! Преди повече от година и половина попаднах на Вашия сайт. Преди толкова горе-долу се разделих с приятелката ми, по-точно тя реши да си тръгне от мен. В безпомощността си, една вечер написах в Google „как да си върна любимата“ и търсачката ме доведе тук, в този сайт. Изчетох Вашите размисли и съвети, препрочетох ги няколко пъти. Така реших да опитам това, което съветвате. Дадох си дума и през себе си през всичкото това време не пропуснах нито за миг да премине негативна мисъл, обвинение или лоша емоция… нищо, освен много обич по отношение на жената, която все още обичам. Много пъти се връщах там, откъдето бяхме тръгнали, както казвате. Знаете ли, много пъти вечер по тъмно излизах и изминавах местата, които през всичките тези години (почти 13) изминавахме заедно с моето момиче. Припомнях си всички хубави моменти и… чувствах. Качвах се на автобус 94, както някога с нея, и отивах в Студенстки град- там живеехме като студенти, там толкова хубави и толкова трудни моменти споделихме. Тогава нямахме много- имахме себе си, нашата грешна любов и много мечти (сега вече осъществени, минус една). Обикалях покрай общежитията, заставах под прозореца, където тя някога живееше и съзерцавах светлината, идваща от там. Дори се изкушавах да се кача и да почукам на врата, но не исках да стресна някое дете или пък да ме помислят за луд. Връщах се пак и пак с много любов там, където тя се беше влюбила в мен; където заедно се борехме с живота и вярвахме, че винаги ще сме заедно. Вървях толкова пъти, мислих, чувствах, плачех без да го искам. Всеки миг когато се сетя за нея, а това е почти постоянно, правя все това- мисля с много нежност и любов за нея.
Все още сме разделени и тя отказва да говорим за нас, за това, което се случи или не се случи. Аз направих няколко опита без особен реултат. Единствено ми каза, че вече не изпитвала толкова силни чувства към мене и така, т.е. разделени, ? е добре. Не съм обсебващ, не досаждам и не правя сцени и циркове- не това ми е натурата. А и май вече има друг човек до нея. Аз въпреки това съм близо до нея, помагам ? винаги, когато ме потърси за професионален съвет или за каквото и да било. В нейните очи аз имам голям авторитет (както и в очите на хората по начало) и казва, че държи на приятелството си с мен, но… нищо повече.
Трудно ми е да опиша нашата връзка, за да дбиете по-добра представа какво сме имали. Само ще кажа, че през всичките тия години тя беше човекът, който страда (аз също страдах, заради нея): тя е жена от малцинство и през всичките години на нашата връзка родителите ? бяха върло против това да сме заедно, т.е. тя да е с българин. Стигна се до там, че ? спряха всякаква издръжка (като студенти), искаха да се откажат от нея чрез Държавен вестник, заплашваха я, пращаха ? писма, идваха разни леле и роднини, тормозеха я психически по всички възможни начини. Аз едиственото нещо, което можех да направя е да я обичам силно и безрезервно, да парирам доколкото мога тая идиотия и да я подкрепям всякак- сентиментално, морално, материално (блгодарение на нашите тогава, които бяха твърдо зад мен, зад нас). Сама разбирате, че да говорим за брак и всичко останало на оня хал, беше много трудно и неподходящо, макар негласно и двамата точно това да искахме. Когато си стъпихме на краката, когато кариерата ми потръгна и започнах да постигам доста неща, техните се поуспокоиха и се кротнаха. Дори като че ли започнаха да искат да се сближим (само ще кажа, че през всичките тези години баща ? не съм го видял на живо, а майка ?- веднъж). Точно вече започнахме да си говорим сериозно за брак, деца и т.н. и моята любима реши, че иска да се разделим. Много пъти мислех и все още мисля и търся вината в себе си; мисля дори за неподходящите приятелства, които тя завърза около шефката си… Но истината е, че не разбрах защо се случи, защо си тръгна от мен. Защо след толкова години, след толкова изстрадана и гояма любов (а тя беше точно такава) някой може просто да сложи чертата, да затвори вратата и да си тръгне- без разговор, без дума, без жест. А винаги сме говорили за нещата. Бих предпочел да ми се беше навикала (както често се е случвало през годините за разни дреболии), да ме беше оплюла, да ми беше зашлевила плесница, да беше извикала някой да ме пребие дори, но да зная защо е тази раздяла. А така… едно голямо нищо. Бог ми е свидетел, че през всичките тези години съм я обичал безрезервно и чисто. Никога не си позволих дума или постъпка, която да я омърси, да я унижи, да ? ограничи свободата като човешко същество и жена; винаги аз бях лошия и аз обирах всички негативи в нашата връзка от околните. Правих така, че тя да има всичко онова, което имам и аз- говоря като професионална кариера и себеусещане като човек. Исках да сме равни, да не се чувства недоизградена и непълноценна, каквато вероятност според мен имаше. Не съжалявам нито за миг- и сега продължавам да го правя ( а съм и в такава позиция, че мога), защото вярвам, че когато държиш на някого и го обичаш, трябва да е така, колкто и да боли. Но освен болката, която туширам с нежните и любовни мисли за нея, както Вие съветвате, друго не ми остана.
Зная, че е трудно и навярно не това е най-правилният начин за искане и даване на съвети, но, моля Ви, кажете ми къде бъркам и защо магията при мен не се получава според Вас?
Аз междувременно продължавам да вярвам в нас и в това, че пак ще сме заедно и с нея ще създам семейството и децата, които желая. Продължавам да мисля за нея само и единствено с любов…
Дарин,
прочети всички теми в сайта многократно и сам ще си отговориш.
Всичко е написано тук,
Извиняван се че се намесвам
Само един въпрос аз имам към теб : как е възможно да се тормозиш за човек, на който не му пука за теб? Ти не обичаш ли и не цениш ли себе си на първо място, а след това другите./ Тук има статия точно за това.
Zdraveite bih poiskal suvet razdelih se s priatelkata mi prr sedmica tq iskashe vremenna razdqla sled tva pak se subrahme dokato ne doide okoncbatelnata razdqla s neq pod predloga che ne e mogla da razchita na men za v budeshte i che ne sum imal po hubava rabota i che sme se karali samo i to za gluposti az se otdrupnah vaobshte ne q tarsq ili pisba no naistina q obicham mnogo sled kato i kazah che sum si mislil che tq shte e jenata na jivota mi zapochna da plache nz pomognete
Пич, не я търси известно време и я игнорирай. В началото е много трудно,ако наистина я обичаш я остави и използвай ситуацията, за да промениш недостатъците си.( предполагам си го знаеш) Намери причините за раздялата, обмисли си ситуацията и какво можеш да промениш за в бъдеще ( работа,среда). Не се надявай, че ще се събереш с нея, а се опитай да просължиш без нея. Понякога хората се обичат, но пътищата им не се пресичат в точния момент. Тя може и да иска да експериментира, не се опитвай да в ограничаваш. Това е моя съвет, при мен е същото, но съм позитияен, когато я виждам се правя, че не знам какво се случва около нея и съм прекалено позитивен и забавен. Успех!
Мая, здравейте. На 45 години съм. Пиша ви заради моя връзка, която продължи 7 години. Запознахме се с моя приятел с помощта на наши общи познати, тъй като и двамата бяхме сами и търсехме свой човек. Харесахме се още в началото. Заедно изграждахме свой дом. Бяхме заети с работа и със завършването на дома. Но в течението на времето се усети, че нещо между нас се напряга. Вече не успявахме да се отпуснем, когато сме заедно. Искахме да имаме дете. Но се наложи да се обърна към доктори, които ми препоръчаха операция, за да мога да забременея и износя бебе. Бяхме във всички неща заедно. По време на операцията. Но след това се случи една напрегната ситуация, с мои роднини и аз реагирах изнервено и несправедливо към него. Бях много нервна и неспокойна от всички събития, които се случиха с мен във връзка с желанието ми и плановете ми за бебе. Той не се прибра. Минаха месец и половина, той не се обажда и не отговаря на мои съобщения. Моля да ми пишете, вече съм много объркана и се чувствам много нестабилна. Разбирам, че съм причина за провалянето на отношенията ни.
se,
Не мисля, че проблемът е само във вас. Едно скарване не може да бъде причина за прекратяване на една значима връзка и то по този начин, без обяснение. Вероятно са се натрупали някакви негативни емоции при него и просто е избягал от ситуацията. Моят съвет е да не правите нищо. Не му пишете и не го търсете, така влошавате нещата. Оставете го и изчакайте известно време. Ако не се върне сам, продължете напред. Ако се върне, помислете добре дали имате нужда от мъж, който е избягал от вас без дума – щом го е направилведнъж, при следващ проблем ще го направи отново, това е характер. Мислете за това, което е най-добро за вас.
Здравейте!С приятелката ми имаме връзка от две година и нещо,но преди два дни ми заяви,че иска да остане сама,не иска да е с мен,че след време нищо не се знае,но не си представяла живота само с едно момче.Споделила на майка и ,че иска просто известно време да си починем,защото сме се били карали,а на мен казва,че просто иска да остане сама.Има някакво момче ,с което се била запознала и той и писал след това и тя му отвърнала и сега когато и пише тя му отговаря,но твърди че тя не го е търсила,а той я търси и че няма нищо между тях и не ме оставя заради него.Казва ми,че ще бъде до мен и ще ме подкрепя,но няма как да сме заедно,защото нещата няма как да са същите,но нищо не се знаело след време.Просто ми оставя някакви надежди,а после ги убивa.Аз заминах за два три дни и след като се върнах ,тя вече го беше решила.Подозирам,че и приятелките и са виновни,защото постоянно и пълнеха главата с неща ог сорта „остави го“.Не знам какво да правя и как да си я върна,просто за тези две години разбрах ,че искам да съм с нея и не искам друго момиче,но не знам как да си я спечеля отново.Страх ме е от това,че може да си тръгне завинаги и няма да се върне.Моля за някакъв съвет,ако е възможно,защото тези дни не мога да спя,не съм ял изобщо и чувствам,че се задушавам.Да спомена,че тя е на 17.
Здравейте, с моята жена имаме брак от 13 години.От 2-3 години нещо не върви, караме се за глупости аз започнах много да ревнувам.Преди година и половина, тя ми каза че трябва да се разделим за известно време и го направихме.Но през повечето време се прибираше в къщи.Аз направих няколко големи грешки ударих я при поредния скандал и нещата отново се оплескаха тя не ми обръщаше внимание и това ме убиваше.
Преди месдц и предложих да се разделим и тя да излезе на квартира.Тя прие, и си взе квартира, но аз след два три дни я умолявах да се върне.При което се получи същото както преди време тя пак повече време беше в къщи отколкото в квартирата.Но отношението беше студено.Аз отново поставих въпроса, че така не става и че трябва да не се виждаме, само да се чуваме заради детето.Да обвинявах я за някакви връзки които е имала, разбрах ги от слухове.И това беше причината да я помоля да си тръгне.Много я обичам, бих простил всичко и искам да си я върна.Но не знам как отново да я помоля да се върне.Още нещо да споделя, тя продължава да споделя с мен, нейна приятелка и предложила да отиде на квартира при нея.Аз и отговорих че ако се чувства по добре там да приеме а в същото време исках да и кажа да се прибере, но не го направих.Сутринта видях че е побликувала фразата Че каквото и да става живота продължава.Дано да продължи със мен.
Имах връзка с мъж, нещата се развиваха перфектно между нас до момента в който той ми предложи да оставя част от нещата си в тях.Показваше че иска сериозна връза,говореше ми как иска дете от мен и най-важното правихме опити за дете почти всеки ден.. до момента в който заминах в чужбина за седмица.Бях планирала заминаването ми преди да го познавам и заминах при роднини на гости.След като се върнах усещах,че нещата не са същите както преди и след време се оказах права..Докато съм била там той е излизал с друга тук и това много ме нарани.. сякаш човека в който вярвах вече не съществуваше.Казах му че знам и тук започнаха нашите проблеми.Вместо да се почувства виновен и да покаже че държи на мен той ми каза директно че е искал да се пробва още един път с нея понеже я познавал от преди мен.Стана ми много обидно сякаш неговите думи и действия нямаха никаква стойност,скарахме се даже ми каза че съм ревнива и иска да се разделим.Но все пак не стигна до там до момента в който един ден мен ме заболя стомах бях приготвила вечеря чаках го да се върне от работа и той заяви че имал други планове вече с майка си ,не го интересуваше как се чувствам дали ми е зле или съм добре.. два пъти го питах дали знае как се чувствам в момента той отсече и каза въобще не искам да те слушам.Въпреки всичко аз отидох в майка му колкото и да ми беше лошо..На другият ден той ми каза че всичко е свършило при положение че вече живеех в тях и правихме опити за дете.Той е 40 год стар ерген досега не е живял сериозно с жена цикъла ми закъснява и не знам какво да правя.. много съм объркана .. ами ако съм бременна какво ..Мина цяла седмица нито ме търси нито нищо поне да се заинтересува дали ми е дошъл цикъла.Не мога да си обясня какво лошо направих угаждах му за всичко..А уж искаше дете от мен ..Моля за съвет как да постъпя!
Здр хареса ми статията ви имам въпрос към вас харесвам мъж с който си писахме но той си търси само секс аз мисля че ако се видим нещата може и да се променят не съм грозна слаба съм но не знам какво да правя може ли съвет,как ще ме посъветвате да постъпя докато си пишехме той ме питаше винаги как съм,какво правя,имам дете с таткото сме разделени.
шаферка79,
Ако мъжът ви каже, че си търси само секс – приемете, че това е истината. Много е трудно да промените това, защото то се отнася до неговите нужди в момента.
Мая помогни и аз загубих най важният човек за мен първата любов и майка на детето и мн ги обичам и двете, но с моята нерешителност и моето разбиране за щастие ми изиграха лоша шега и се га тя си тръгна, а аз останах сам през тези години които сме заедно всеки път когато седнем да говорим за нещата и какво се случва в нашата връзка всеки път обещава че ще се проминя извинявам се и чакам да и мине и продалжавах постарумо и така 10 г. И накрая и писна и си тръгна. Какво трябва да направя че да ми повярва че съм осъзнал грешките си и искам да ги поправя. Благодаряти
Ивайло,
10 години са много време от живота на една жена. Единственото, което можете да направите, е да направите това, от което тя се е нуждаела и което сте обещавал. И да го направите веднага. И не просто да го направите, а да го направите без капка съмнение, тя да вижда във вас готовност и желание. Желая ви успех.
Здравейте Мая,
Заедно сме с моя съпруг от 25 години, в брак от 18 години, с две прекрасни деца на 10 и 16 години.
Винаги е имало специална връзка и любов между нас, но майка ми живя доста време с нас за да помага в отглеждането на децата, което доведе до лоша атмосфера в къщи и разправии между нас за сметки и пари.Започна да ме обвинява за финансовите проблеми, как аз не съм се стремяла да изкарвам повече пари и да се развивам, не съм била зад него в споровете с майка ми и т.н. Аз цял живот съм работила и плащам различни кредити, тъй като работя в сферата на телекомуникациите и имам добър и стабилен доход. Преди година разбрах, че има любовница, в която е влюбен, която също има две деца. След първоначалния шок и разправии, той ми каза, че е решил да преустанови отношенията си с нея. За съжаление обаче, го хванах че ме лъже и редовно посещава г-жата, която се беше нанесла с децата си във съседния вход, за да е лесна у удобна. Аз бях толкова стресирана от този факт, че вижда през прозорците ни буквално, че стоях два месеца на спуснати пердета….. След един от скандалите ни аз му събрах нещата и го изгоних от вкъщи, а тя се възползва от ситуацията, намери по-голям апартамент и сега той спи при нея. Засега се грижи перфектно за децата, вечеря всяка вечер с нас без петък, остава да спи събота и неделя в къщи, разбираме се…Но всяка вечер си тръгва, като твърди че не е взел решение как смята да продължи живота си. Непрекъснато твърди, че ме обича, но няма чувства, в същото време търси и физическа близост с мен, прегръща ме….. Моята позиция в случая е, че искам да си запазя семейството, но без да го пристискам с децата или апартамента, искам да с мен, заради мен. Не зная дали постъпвам правилно като му давам този шанс, но вътрешно съм убедена, че си струва да запазим семейството си след като има все още обич и разбирателство. Онази пък го натиска за брак, при положение, че все още не ми е поискал развод….. Толкова съм объркана, в цялата тази ситуация с COVID 19, дистанционно обучение и работа ще се побъркам….Моля за съвет, за което предварително благодаря!
Здравейте, Алекси,
Ситуацията ви е сложна заради децата. Мъжът ви със сигурност ви обича и обича децата си, но след толкова време с другата жена явно се е привързал и към нея. В момента той фактически има две семейства. Докато има възможност да поддържа тази ситуация – докато вие или другата жена не поставите въпроса ребром, той няма да промени нищо. Него тази ситуация го устройва, защото има всичко. Има вас, има свободен достъп до децата си, има нея – когато каквото и колкото пожелае. И тя е приела това положение, и вие сте го приели и той няма никакъв интерес да го променя. Ако желаете мъжа си обратно, трябва вие да промените ситуацията – просто трябва да спрете да го приемате. Той трябва да усети, че може да ви загуби и това ще го накара да прецени сам за себе си колко държи на вас и колко – на другата. Ще бъде принуден да избира и някакъв избор ще направи. Развод, подялба на имущество, проблемите с децата – всичко това е голям стрес и мъжете много по-често предпочитат да го избегнат, отколкото да минат през това заради друга жена. Риск съществува, но стигне ли се до развод, в повечето случаи мъжете предпочитат да се върнат при жените си, отколкото да загубят всичко, за което са се трудили цял живот. Решението вие ще си вземете, но според мен всеки изход от тази ситуация за вас ще е по-добре, защото това, което преживявате, е кошмарно. Желая ви успех.