Как да си върнем любимия в 13 стъпки
Искате да си върнете любимия човек? Любовта се подчинява на свои закони – когато ги разберем, ние получаваме повече контрол над това, което ни се случва.
Любовта започва с нашето решение да си позволим да се влюбим. Любовта свършва с нашето решение да прекъснем отношенията си. Любовта продължава, докато сме решени да обичаме и да разрешаваме възникналите проблеми. Любовта свършва, когато и двамата партньори се откажат от нея. Ако вие не сте се отказали, имате много възможности да възстановите отношенията си.
Раздялата може да е временен проблем в отношенията ни или край на връзката ни. Това зависи от нашето решение.
Връщането на любовта е цел
Връщането на любовта е цел като всяка друга. Както всяка друга цел, то изисква решение, отдаденост и правилни стъпки.
Когато си поставим цел, която желаем да постигнем с цялото си сърце, подсъзнанието ни става възприемчиво към всяка информация, която може да ни бъде полезна. Срещаме хора с подобни проблеми, попадаме на книги или на филми, повишава се нашата чувствителност и възприемчивост, автоматично се променя нашето поведение. Нашата интуиция работи върху задачата, която сме й поставили, и търси решения. Всичко, което забелязваме около себе си, ни подсказва какво и как трябва да направим, за да постигнем целта си.
Раздялата може да е временен проблем, а не край на любовта
Във всяка връзка има периоди, в които нещата се получават добре от само себе си. При първия критичен проблем идва и раздялата. Хората живеят с илюзията, че любовта трябва да е само красива и когато се появи проблем, това е краят. Това не е вярно.
Когато сме болни, ние се лекуваме.
Когато имаме проблеми в работата, ние ги разрешаваме.
Когато се появяват проблеми в любовта, ние сме склонни да захвърлим един човек, защото не е идеален.
Има ли логика в това?
Само от нас зависи дали ще разрешим проблема си в любовта и ще продължим връзката си или ще я оставим да умре. Всеки неразрешен проблем обаче се пренася в следващите ни връзки и те протичат по същия начин.
Любовта не е мистерия
Любовта, приятелствата, бизнесът, всяка дейност, за която се сетите, зависи отдруги хора. Реализирането на всяка наша цел зависи от други хора – също и любовта. Изпълняваме целта си, когато убедим другите хора, че имаме взаимен интерес от това – същото се отнася и за любовта. Едни и същи психологични особености определят успеха ни във всички сфери от живота.
Успяват да си върнат любовта хората, които вярват, че това е възможно и не се предават. По същия начи тези хора постигат успех и в другите области от живота си. Става въпрос за определени черти от характера ни, за определен психологичен подход, а не за мистерия. Ако един човек е успял да постигне нещо, могат да успеят и всички останали – просто следвайки същия път.
Аз си върнах любимия човек
Написах тази книга, защото съм от хората, които са успявали да превърнат раздялата във временна раздяла. Имала съм няколко сериозни и продължителни връзки, в някои от тях е идвал момент на раздяла и съм успявала да възстановя връзката и да върна любовта.
Често раздялата е просто препятствие, което обичащите хора могат да разрешат. А всеки разрешен проблем сближава още повече хората.
В тази книга съм споделила всичко, което съм научила за любовта в продължение на много години. Всяка стъпка от нея ще ви покаже психологични тайни, които ще ви помогнат да предприемете правилни стъпки към любимия си човек и ще ви сближат отново. Всяка от тези стъпки ще ви помогне да разберете по-добре проблемите, които са довели до раздяла или охлаждане на отношенията ви, а след като веднъж ги осъзнаете, вие няма да ги повтаряте и ще ги избегнете в бъдеще. Това е единственият път към изграждане на по-хармонични отношения.
***
Преди 4 години се разделих с човека, който най-много съм обичала през живота си. Беше се случвало и преди – да се разделяме и да се събираме, но тогава за първи път си зададох въпроса: Как можем да върнем любимия си човек?
Върнах се в миналото си, за да разбера как бях успявала да си върна любимите мъже преди. Започнах да изучавам хората около себе си – тези, които успяваха да си върнат връзките, и другите, които не успяваха. Започнах да забелязвам разликите между едните и другите.
Хората, които успяват да си върнат любимия човек, го постигат по няколко причини:
- вярват, че могат да си върнат любовта
- обичат истински и безрезервно
- не търсят вина в себе си или в другия, а се опитват да решат проблема
- отдават се изцяло на това да си върнат любимия човек
- не търсят заместители на любимия си човек
- имат търпението да изчакат подходящия момент
- когато той настъпи, действат без да мислят за гордостта си
- не повтарят грешките си
Получавам много писма с молба за съвет и в техните проблеми виждам проблемите, които и аз съм имала. Тази книга се роди спонтанно, в процеса на разрешаване на мои собствени проблеми и проблеми на други хора. Тя не дава готови рецепти, защото такива не съществуват. Поради тази причина дълго се колебах дали да напиша тази книга. Но един ден осъзнах, че и за хората, които търсят съвета ми, и за мен би било по-удобно да представя опита си систематизирано.
Когато започнах да пиша тази книга, започнах да търся точна рецепта, която да предложа. Наскоро разбрах, че няма такава – отношенията се възстановяват, любовта се връща, хората се събират отново, но това става всеки път по различен начин, при различни условия и различни обстоятелства. В тази книга съм описала подхода, който на мен ми е помагал.
Тази книга не е романтична, тя дава и научен поглед към отделни аспекти на любовта. Тази книга не е само за жени, въпреки че жените проявяват по-голям интерес към този въпрос. Тази книга не е само за разрешаване на проблеми – тя може да ви предпази от тях.
Книгата, която ще прочетете днес, е различна от тази, която беше преди 3 месеца, когато се появи за първи път – и ще бъде различна от тази, която ще бъде след 1 година. Така във всеки момент ще бъда сигурна, че съм дала всичко, което зная, на хората, които желаят да го получат.
На хората, които ще прочетат тази книга, ще бъде благодарна за всякакви въпроси и коментари.
Можете да закупите книгата в електронен вариант тук.
Чудесен дизайн и впечатляващо съдържание! Книгата е прекрасна и несъмнено заслужава да бъде прочетена! Препоръчвам я горещо на всички, които се вълнуват от любовта и всички произтичащи от нея емоции. Невероятна е. Браво!!!
Няма нищо случайно на този свят!!! Така както срещнах моето си момиче, така попаднах и на тази книга. Точно в момент в който имах нужда. Почти всичко което е написано го знаех, но не и така синтезирано и подредено. Бях объркан, бях отчаян. Не знах как да постъпя, дори допуснах още грешки. Но след като прочетох всичко от начало до край добих успокоение и увереност че нещата могат да се променят. Винаги ще изпитвам дълбока благодарност към авторката че даде покой на обърканите ми чувства и емоции. Сега имам вярата че ние отново ще бъдем задно с моето момиче, дори по-силно и за винаги! Това е и препоръката ми към бъдещите читатели на тази книга. Ако нямате вярата и усещането че можете да промените нещата, каквото и да четет, все тая.
Още веднъж, благодаря ти Мая
Прочетох книгата и като цяло много ми хареса. Беше малко по- различна от очакванията ми, но в нея има много полезни неща като цяло за личностното опознаване. Изключително ми е интересно това как да разпознавам какво ми подсказва интуицията. Наистина бих искала да мога да постигна това състояние да разбирам себе си и да се вслушвам с него.
Книгата наистина много ми хареса и мисля да я прочета още веднъж, за да вникна малко по- добре в нещата
Прочетох и аз книжката на Мая. Впечатлен съм. Много добра комбинация от сполучливи книги и методики с личният й опит!
Като цяло, може би заглавието е леко подвеждащо, защото книгата е от рода на „Вашите слаби места“ на Уейн Дайър – посочва ни грешките, за да се поправим сами. По-скоро би трябвало да звучи като „Как да върнем себе си в 13 стъпки“, но то е същото.
Аз след моят развод през 2002-ра бях много объркан, не точно отчаян, защото винаги съм си регулирал интуитивно отношенията с другите хора. Тогава прочетох доста книги на Уейн Дайър и Джон Грей, напоследък книгиге на Свияш ми харесват също, и това много ми помогна. За съжаление, не съм върнал любимата си, защото установих, че не ми е била любима. Това също е много важно, да си изясним какво сме имали и какво искаме. И да живеем в настоящето.
Една от най- стойностните книги, които съм прочела през живота си… с молив в ръка!
Книгата представлява добра комбинация от наука и езотерика, добри световни практики и личен опит. В нея има доста препратки към известни автори, чудесно вплетени към нашата действителност и практически приложими. Повечето от нещата, които ще прочетете, може да са ви познати под една или друга форма, но тук ще ги намерите добре подредени и практически насочени.
Докато я четях, аз всъщност поизтупах прахта от някои позабравени, но важни знания, свързани с отношенията между мъжа и жената и особено с личностното развитие. Другият ефект лично за мен беше, че сложи в ред някои лутащи се насам-натам мисли.
izneviara.com
само чрез промяна на себе си можем да предизвикаме промяна в отношението на другите хора към нас. това ни дава възможност и да върнем любимия си човек, когато преодолеем негативните си чувства към него.
цитатът е от книгата, станала герой в моята история. Как да си върнем любимия в 13 стъпки? признавам си, че заглавието е причина книгата да отлежава известно време на рафта. звучеше ми несериозно и проамериканско. книга за любов, бих я кръстила аз. написана с точните думи. думи, които те уцелват. прозрения, които следват едно след друго. без излишни увъртания и сюжети.
любовта свършва там, където свършва удовлетворението ни от връзката ни. ..до вчера сме се радвали на връзката си безрезервно, а днес вече строим планове. до вчера сме отдавали любовта си на любимия човек и ни е била достатъчна неговата любов, а днес очакванията ни притискат. до вчера сме се наслаждвали на всеки малък жест на партньора си, а днес сравняваме малкия му жест с големите ни очаквания за това, какво би трябвало той да направи, за да изпълни нашия план. това, което до вчера ни е носело радост, днес ни носи напрежение, притеснения и разочарования…
всеки път, когато демонстрираме на човек болката, която ни е причинил, той осъзнава какво е направил, изпитва вина и бяга, ако има възможност. показвайки на някой най-лошите му страни, нямаме никаква възможност да го накараме да изпита съчувствие, интерес, обич, любов – напротив, вината и самоосъждането ще го накарат да отиде там, където няма да го изпитва – далеч от нас.
любовта понякога ни наранява и ни прави нещастни. липсата на любов обаче не ни прави щастливи. пред избора да бъда нещастна поради любов или нещастна поради липсата й, аз отново бих избрала любовта.
в заключение, книгите не правят чудеса, ние ги правим. любовта събужда любов. няма нужда да чакаме връзката да се разпадне, за да я оценим по достойнство. и да видим какво й причиняваме с очакванията и тоновете си изисквания.
Сайтът на една жена
Az sashto sam vpechatlena ot knigata.Dano mi pomogne v moq slychai mnogo se nadqvam.Predi da razbera za tazi kniga si kypix knigata ot internet na Violeta Staneva koqto e 31 stranici kraino nedostatachni no predi da si q kypq nikade ne beshe opisano kolko stranici e cenata i e 18 leva prosto smeshna rabota za31 stranici i nqma nishto obshto s knigata na Maq Jivkova.
Zabravix da spomena che prochetox knigata za dva dena,tolkova mi beshe interesna i poychitelna!!!
Сдобих се с вашата книга преди няколко месеца и със сигурност мога да кажа, че ми помогна в голяма степен, при това неочаквано бързо. От тогава редовно я препрочитам. За съжаление промените, които настъпиха при мен, не са на 100 процента това, което аз искам да постигна. Имам много колебания относно действията си, а вярвам, че линията на поведение, която описвате в книгата си, е правилна.
Искам да попитам , дали чрез методите в тази книга бихме могли да спечелим някого, с когото сме нямали истинска връзка и любов , а просто взаимноотношения за дълъг период от време(авантюра)?
Можете да създадете истинска връзка с почти всеки човек, стига да създадете подходяща лична атмосфера и да удовлетворите неговите потребности. Ако това е човек, който познавате и с който сте имали връзка, е по-лесно, но все пак всичко зависи от вас. Книгата може да ви даде само насоки как да го постигнете.
2 коментара за “любовта е…”
Как да си върнем любимия в 13 стъпки | Kifla.bg
24 11 2011
[…] че няма такава – отношенията се възстановяват, любовта се връща, хората се събират отново, но това става всеки път по […]
rosi
24 4 2012
iskam da se svarja sas jenata na tazi statia i da spodelia moiat problem predi 2 meseca biax prostitutka 4 godini ot jivota si i nikoga ne biax se vlubvala za men lubovta be6e ne6to sme6no no predi 3 meseca se vlubix vav edin grak koito me nakara da se promenia bez duri da usetia predi 2 meseca mi kaza ze da rabotia tazi rabota za nego e problem no az pak ne se otkazax i toi re6i da se razdelim no malko sled tova az maxnax tazi rabota zaradi nego no kasno e veze vse o6te si govorim pi6em si sms si kogato ima problem spodelia sas men kogato az imam problem spodeliam sas nego i toi vednaga gleda da mi pomogne postoiano me gleda kara me postoiano da jam imam li nujda ot ne6to no ne sme zaedno imam li niakakav 6ans da go varna obratno molia pi6ete mi ot4aiana sam
Повече Любовта е… | Любов
За да оправите отношенията си с някой трябват само две неща – да го искате наистина силно и да не си пречите със съмнения. Ако искате да си оправите отношенията и вашето желание е толкова силно и целенасочено, че да стигне до подсъзнанието ви – оттам нататък нещата вървят автоматично и няма нужда да мислите какво да правите. Получавате усещане, че всичко е възможно и ще бъде така, както го искате. Ако нямате такова усещане, значи и подсъзнанието ви не работи по програма за оправяне на отношенията – значи прекалено много мислите как да направите това и онова, а това са съмнения и страхове. Те ви пречат. Просто трябва да се успокоите и да започнете да подавате на ума си правилната информация – за това, което искате да бъде. Това става естествено с времето, а може да стане по-бързо и лесно с някои техники.
бях с един мъж година.наистина показваше ,обичахме се взаимно.в един момент без причина усетих страх да не го загубя и с тея си лоши мисли сякаш провокирах поредица от случки,караници,разговори,скандали уж без причина,все го упреквах че не показва достатъчно любовта си.чувствах се адски неуверена,даже една вечер ядосана от поведението му му казах да се разделим,той естествено в продължение на 2-3 седмици не спря да ме търси виждахме се,но аз все му натяквах,че той не е за мен,все това направил,онова направил,направо го обсебих и само имах изисвания към него.докато той май го преживя и почна да излиза с приятели,познати в тоя момент аз усетих че наистина го губя,защото до преди това усещах че му е гадно и се стараеше.тогава аз казах че съжелавам и искам да сме заедно,че го обичам много.и така последният месец е наи,най-големият кошмар за мен,стана по студен един ден ми се обажда друг не,аз настоявам за срещи той ме избягва,ту се държи добре,но не както преди .каза че е объркан каза,че искал по полека да я караме,каза че ме чувствал чужда и сякаш се пречупило нещо в него,но не съм му била безразлична.адски го обичам яд ме е на мен че вместо да го обичам такъв аз все го упреквах за нещо.сега постоянно искам да се видим,а той казва ще звънна и не се виждаме,страдам много,плача много.но днес се видяхме и той каза ,че проблема бил,че го било страх да се обвърже,прекалено на дебело отивали нещата,но допреди проблемите всеки ден говореше за брак,да живеем заедно и как не иска без мене 1 ден.каза закле се няма др.човек,но искал да е пас.имам и дете от др,баща,каза че и го е страх дали ще приеме добре детето,но преди сме говорили хиляди пъти и каза че ще се старае и се радва на малкото само и само да е с мен.за тея 2-3 седмици пълен обрат,до оня ден желаеше мен детето да живеем заедно,сега се уплащил не бил готов.пак каза не си ми безразлична.искам да си гов върна,обожавам го и усещам има още нещо към мен,но умишлено ме избягва.какво да правя
аз сега съм в ролята на приятеля ти мила и да ти кажа обичам половинката си безумно но с такива действия тя подобно на теб убива любовта. Жени много но ние търсим нещо по специално си го обичаме тя естествено ни се качва на главата и стават тези неприятни моменти които ти изпитваш. Не знам дали ще го върнеш зависи колко много си го накърнила ама като слушам май много. Поне занапред знай че трябва да оценявате това което имате защото истинската любов е нещо специално и ако си отиде може да не се върне…Успех
Здравейте Мая, много ми се иска да прочета книгата ви, защото в този момент имам същия проблем, но не мога да си я купя. Картата ми не ми позволява регистрация. Ако има друг начин да си я купя, моля да ми кажете, ще съм ви благодарна!
Здравейте, Стела,
започнах публикувенето на книгата тук, можете да прочетете безплатно часто от нея, след като се регистрирате. Можете да поръчате книгата тук
Здравейте
Каквото и да кажа, то ням да бъде по различно от всяка друга история
Ако е възможно да се свърж с Вас, защото не намирам книгата!
Ще бъда много благодарна
registrirana sum v saita, no 13te stupki ne mi izlizat, samo obshti ne6ta, koga shte kachite cqlata kniga?
Можете да поръчате книгата от тук
Здравейте! Имам връзка с един мъж от близо 5 години. Тогава и двамата бяхме семейни, но той беше по-влюбен и се раздели с жена си, а аз останах със семейството си. След това се стекоха така нещата, че аз се бях дистанцирала и той през това време си е намерил жена, която наричаше „компромис“ и че е с нея, защото не иска да е сам и защото тя се е опитвала да му роди дете…Когато разбрах за тази жена, аз се активизирах, разбрах, че го обичам и започнах да тичам след него…и така нещата се обърнаха. Всичко това продължава вече 2 години…Той с всеки изминат ден ставаше все по-дистанциран, докато преди 1 месец не ми каза, че е много уморен, че двойсттвения живот му е омръзнал, помоли ме да го оставя за известно време, но не знаел за колко време…Всичко това се случи на улицата…От този момент нямам никаква вест от него..само ми написа поздрав за рождения ден. Тогава, по време на последната ни среща го попитах всичко ли е свършило, той отговори, че не е..само трябва да го оставя…Не съм го търсила оттогава, въпреки че преди бях много напориста…Как мислите..дали поне ще си останем приятели или да не се надявам на нищо…
Калина,
Възможно е да оправите отношенията си до приемлива степен и да останете приятели – това зависи от неговия характер и неговите нужди. Когато сте започнали връзката си, и двамата сте били семейни и ако той е оставил семейството си заради вас, вероятно е очаквал същото. Вие не сте го направили и вероятно сте загубили доверието му. Без реални постъпки е трудно да се поддържа любовта. Въпросът е дали вие можете и искате да му дадете това, от което той се нуждае.
Благодаря, Мая! Обмислях вариант да си закупя книгата и да започна да ползвам насоките и, но онзи ден видях, че си е сменил профилната снимка в социална мрежа, и там вече е с онази жена и двамата изглеждат много влюбени и щастливи, освен това и няколкото многозначителни стикерчета…Изглежда, няма никакъв смисъл да се опитвам… 🙁
Ako platq po bankov put, i Vi pisha na e- mail- a,moga li da buda spokoina , che ste vidite suobshtenieto i shte polucha knigata v posocheniq ot vas srok?
Разбира се, ще получите книгата веднага, щом получа съобщение за плащането ви.
Здравейте,Мая. Прочетох и двете Ви книги и смятам че в тях има много полезни и верни неща за хората, които искат да възстановят отношенията си с някой. Аз се намирам в същото положение-за пореден път съм разделена с човека, който обичам и за пореден път искам да сме заедно отново. Предишните пъти винаги успявах да оправя отношенията си с него, като инициативата винаги е била от моя страна- както да го потърся така и да преосмислям и променям поведението си,така че нещата да вървят по-добре и аз самата да съм по-добра втазивръзка.Този път обаче съм доста объркана-знам ,че искам да сме заедно, обичамго ,но някакси нямам желание да го търся и да повтарям старите стъпки.Опитвам се да прилагам техниките от книгите, но реално нищо не се променяи аз все още не знам какви стъпки да предприема. Притеснявам се, че времето си минава и може да се отдалечим и отчуждим,а аз просто оставям нещата така-дали няма даго загубя по този начин. И как да обичаш някой без да се страхуваш да не го изгубиш и безда чувстваш липсата му?Наистина съм объркана-сякаш искам нещата да се оправят като с магическа пръчка, все едно последното ни скарване не се е случвало, но знам че едва ли ще стане така-дори вече не знам къде сгреших пак и какво трябва да променя.
Здравей, Лили,
Има нещо много важно, на което съм се опитала да обърна сериозно внимание и се надявам да съм успяла. То е следното:
Щом се появи проблем в една връзка, това означава, че някой от участващите в нея вече не е удовлетворен от настоящите отношения. Човек може да си върне връзката, ако се примири с това положение – ако за него връзката му е по-важна от собствените му потребности, ако този компромис е приемлив.
Например, аз искам да имам дете, а той не. Мога да остана с него, но няма да имам дете. Мога да го напусна и да имам дете от друг мъж, който иска дете. Моят избор е между моята биологична нужда и нуждата на друг човек. И истината е, че ако човек не помисли за своята нужда в такава ситуация, го чакат много нещастни моменти.
Самият факт, че ти си си връщала любимия човек няколко пъти – тоест, примирявала си се с определени неща, а вече не искаш, за мен означава, че вече не си склонна да правиш компромис със себе си. От една страна искаш да си с него, от друга искаш да си щастлива. Това е изборът, пред който стоиш в момента и мисля, че много скоро ще го направиш и нещата в живота ти ще се подредят. Защото си се отказала от поведение, което ти е носело успех преди – тоест, нещо в теб се е променило.
Не се притеснявай, че можеш да го загубиш. Първо, притесненията нищо не променят, само те карат да се чувстваш зле. Второ, ако наистина го освободиш – физически, мисловно, емоционално, ти ще разбереш дали той сам иска да се върне. Човек, който сам се връща при теб, без да правиш онези униизителни неща, за да го връщаш ти – той иска да е с теб, той ще се съобразява с чувствата ти, ще те кара да се чувстваш добре. Човек, който трябва да връщаш, винаги ще контролира връзката и твоите нужди ще са на втори план (и е голяма вероятността да останат неудовлетворени). Това няма да те направи щастлива, винаги ще чувстваш, че не си достатъчно важна за него и това ще руши самочувствието ти с всеки изминал ден. В един момент ще се чувстваш толкова зле, толкова необичана, че ще ти е трудно да повярваш, че изобщо някой може да те обича – и свикнеш ли с това, е пагубно за самата теб. Ти самата ще загубиш уважение към себе си и ще се чувстваш зле. След това ще ти е трудно да създадеш хубава връзка и с друг човек.
Не си сгрешила нищо и не трябва да оправяш нищо. По-скоро помисли по въпроса защо е било последното ви скарване, защо си реагирала така, какви са били твоите нужди, какво не си получила и колко е важно то за теб. Ако можеш да направиш компромис с тези нека, ти ще си го върнеш. Но ако ти вътрешно вече знаеш, че не искаш да правиш такъв компромис, няма да можеш да излъжеш себе си.
лили при мен е същото за пореден път съм разделена с човека,който обичам,и всеки път се сдобряваме но не се получава.всичко прилагам като по учебник но нещо не се чувствам удовлетворена
Той ту се появява,ту изчезва.Идва и пак заминава.Сърцето ми се е свило от поредната му липса ,но психологията ме съветва да се наслаждавам на всеки миг от живота си,да се заема с приятни неща и да им се наслаждавам.И за не мисля.Аз обаче го обичам и ми липсва.Има недостатъци ,но и много,много неща у него,които ме привличат.Дала съм си сметка,че искам силен мъж с подобни качества.Задала съм мислено желанието си,ясно съм го формулирала,убедена съм какво точно искам и какво мога аз да дам и чакам подсъзнанието ми да го изпълни.
Междувременно се разкъсвам на парченца.
За съжаление е много трудно да постигнем цел при състояние „разкъсване на парченца“. За съжаление, редуването на противоположни силни емоции ни отдалечава от целта. Подсъзнанието може да разреши проблемите ни по най-добрия за нас начин, дори не е необходимо да правим нищо – но трябва да сме спокойни и емоционално стабилни по отношение на целта. Щом човекът се връща и си отива – до болка познато усещане, това означава, че трудно поддържате баланса. И причина за това са твърде силните емоции – които наричаме любов. Идеята на немисленето и нечакането е да дадем възможост на подсъзнанието ни да реши проблема в подходящия момент, по подходящия начин – докато мислим, докато очакваме дори без да мислим, ние направляваме процеса съзнателно – тоесто, по начина, по който ние мислим, че е възможно да се случат нещата. И те обикновено се случват точно така – завръщания и раздели, проблеми, странности, всичко което умът ни си представя. Докато не се уморим и в някой прекрасен ден не се случи това, което сме желали, когато вече не го очакваме.
Знам колко е трудно да се постигне това стабилно състояние, но не съм сигурна дали съществува друг начин за връщането на любимия човек, освен малко понижаване на любовта и зависимостта от него – тоест, овладяване на чувствата. Моите мъже винаги са се връщали, когато съм ги отписвала напълно и не съм имала никакви очаквания и надежди.
а когато ги отпишете и те се върнат не е ли твърде късно
А какво да правиш, когато ти е толкова трудно да се откажеш от някой, а дори не знаеш вече защо-просто вътрешно нещо не ти позволява -не знаеш какво, но знаеш че просто не можеш.И колкото по-безднадеждно става толкова по-трудно ти става да се откажеш.Знам, че може би звучи твърде драматично, но точно така се чувствам и се плаша от това.
marina,
Проблемът е, че ние сме по-обвързани на подсъзнатело ниво, отколкото предполагаме. Любимият ни човек е с нас, докато връзката го устройва – докато вижда в нас определени качества, които цени, или докато цялата ситуация го устройва. В момента, в който нещо се промени – например, ние станем прекалено зависими и вече не смеем да изразяваме свободно себе си или пък искаме развитие на връзката (основните причини за раздяла), той усеща това, дори без да сме казали дума. Това няма нищо общо със самото чувство на любов.
Представете си, че се срещате с мъж от три месеца или две години, все едно. Нещата вървят идеално, никой не говори за съвместен живот, за брак, за деца – тоест, връзката е неангажираща, тя носи само удоволствие на мъжа и не изисква нищо от него. Той е доволен. В един момент вие му казвате „Аз искам брак“. Това вече е сериозно решение – за мъжа вие вече сте заплаха, а не удоволствие. Вие сте човек, който изисква от него да промени начина си на живот, да поеме отговорност за вас. Хората трудно взимат такива решения, дори когато обичат. И при всички случаи всеки сам трябва да стигне до това решение – тоест, удоволствието, което получава, трябва да е по-голямо от отговорностите. Ако мъжът сам не е взел това решение, е на практика невъзможно да го убедите. Дори ако сам го е взел, може да се уплаши във всеки момент и да изчезне. Ако той иска да се ожени, сам ще ви предложи. Ако още не го е направил, значи още не е готов (и няма гаранция, че изобщо някога ще бъде готов).
Сега си представете, че няма нужда да му казвате това с думи, за да предизвикате тези реакции. Достатъчно е да то пожелаете и да превърнете брака в цел. Той ще разбере, дори и да не разбере как – ще го усети и ще се поучвства притиснат. И естествено, ще се отдръпне. И макар че няма рационални доказателства за това, моят живот ми е доказал, че именно това се случва. В момента, в който чувствата ви преминат известна граница, те започват да го притискат – и той започва да бяга от вас. Не защото не ви обича, а защото го притискате с чувствата си.
Когато „отпишете“ мъжа, вие просто спирате да го преследвате и да го притискате. Отчайвате се и го изваждате от целите си, започвате да планирате живота си без него. Освобождавате го. И тъй като го обичате, той се връща сам. И когато се върне, ако пак пуснете чувствата си на воля, пак го притискате и той пак изчезва. Да, понякога е твърде късно – освобождаваме мъжа, когато вече не ни интересува или се е появил друг. Ако успеем да го направи докато го обичаме, можем да възстановим връзката си.
Тайната е това, което мислим на ум, пред себе си, да съответства на това, което казваме и показваме на мъжа в реалното ни общуване. Ако дори насаме със себе си не си позволяваме да преминаваме неговите граници и да планираме живота му без да се интересуваме той какво желае, тогава винаги спазваме необходимата психична дистанция и връзката върви нормално.
lilly,
Не, не звучи твърде драматично. Всъщност, това е нормална характеристика на психичните процеси. Съпротивата усилва чувството. Ако обичате силно един човек и се ожените за него, той ви е верен и нямате никакви проблеми, след няколко месеца влюбването ще изчезне (не обичта) – ще загубите интерес. Ако обаче връзата е трудна или невъзможна, ако има някакви препятствия – разрешими или не, това усилва чувството многократно. Колкото повече проблеми се появяват, толкова по-силна става любовта – и това е реално усещане. Това е причината много хора да си тръгват от връзката с думите „Обичам те, но не съм влюбен в теб“; ако създадете на тези хора препрятсвия, те отново ще се влюбят във вас.
Когато сте в това положение, вие нямате контрол върху другия човек и не можете да си направите лесна ситуация, в която чувствата ви да утихнат. Но можете да спрете да преодолявате препятствията. Каквото и да стои между вас и другия човек, спрете да се занимавате с него, спрете да го възприемате като проблем за разрешаване. Зарежете го да се саморазрешава както дойде. И чувствата ви ще станат по-слаби, по-контролируеми, по-малко ще притискат другия човек и тогава имате възможност да възстановите връзката си.
Добър вечер и от мен.Кажете ми моля,натиск ли е да кажеш или напишеш на мъжа обичам те, желая те?Тези дни имам рожден ден.Да го оставя ли да се сети или да го поканя?Ако не дойде да считам ли,че не ме обича достатъчно?Да спра ли да му пращам смс-и ?Как да се дистанцирам?Знам,че съзнанието ми иска да съм с него,трябва да се освободя от това чувство ли?Благодаря.
misssvivi,
Не е толкова важно какво правите, а как се чувствате самата вие. Каквото и да направите с цел да предизвикате някакъв ефект – няма да се възприеме като естествено и няма да ви донесе резултата, който желаете. И колкото повече се стараете, толкова по-зле става. Това е емоционалната зависимост, която създава усещането за притискане. Дали трябва да му пишете смс-и, да му казвате, че го обичате – да, ако той ви отговаря по същия начин. Ако вие му казвате, че го обичате, а той не ви отговаря със същото – не е добра идея да го правите. Няма проблем да го поканите на рождения си ден. Но ако го оставите сам да се сети и той ви честити – това ще е много добър знак; ако не се сети, няма да е добър знак. Ние, жените, често се опитваме да махнем всички бариери пред мъжете, за да ги улесним – и те губят интерес и уважение. Това, което ние наричаме любов, те възприемат като зависимост и изчезват. Когато правим много неща за тях, а те все по-малко – те усещат, че ние сме зависими и губят уважение. С уважението си отива и любовта, защото тя включва възхищение – можете ли да се възхищавате на човек, който не уважавате, който е готов да направи всичко за вас, дори да не получава нищо?
Как да се дистанцирате? Много е трудно, когато обичаме толкова силно, защото изисква да отпуснем контрола, да се отдръпнем. Можете да се дистанцирате, когато спрете да преценявате постъпките си от негова гледна точка (какво би си помислил той, как би реагирал той). Когато започнете да правите това, което вие желаете, без да се притеснявате от неговата реакция. Когато започнете да се грижите за себе си, за своите нужди. Ако имате нужда от любовта му, а той е дистанциран, вие не сте щастлива – това чувство ви показва, че ситуацията не е добра за вас. Ако се отдръпнете, на него ще му е необходимо известно време, може би месеци, за да осъзнае, че вие сте се отдръпнали. Тогава ще ви потърси, ако държи на вас, или няма да ви потърси, ако не държи толкова. Тоест, поемате риск. Но така ще сте сигурна, че ако той се върне, ви обича и иска да е с вас и ще се грижи за щастието ви. Ако не ви потърси, ще сте сигурна, че този човек няма да ви направи щастлива – а нали затова търсим любов, защото тя ни прави щастливи? Заслужава ли си да сме с някой, който ни прави нещастни, само за да сме с него?
За да постигнете връзката, която желаете, вие трябва да искате точно тази връзка – пред себе си, за да настроите подсъзнанието си към решаване на тази задача. Същевременно трябва да предприемате правилни стъпки. За да разберете какво да направите, трябва да се дистанцирате от чувствата си – интуицията работи при отсъствие на чувства. И след това трябва да имате куража да направите това, което усетите – а то често е точно обратното на това, което ни се струва логично. Можете да се дистанцирате от чувствата си, когато прехвърлите фокуса върху себе си – когато започнете да мислите от своя гледна точка. В момента, под влияние на силните чувства, сигурно ви се струва, че той е по-важен от щастието ви, тоест от самата вас – но това не е така и именно това е проблемът. Приемайки това, подсъзнанието ви ви дава решения, които не са добри за вас – наистина, някакви решения са, но са болезнени и вие страдате. Когато приемете, че вашето щастие е по-важно от конкретната ви връзка с който и да е човек, подсъзнанието ви ще започне да ви дава решения, които ще ви правят щастлива – независимо с този или с друг мъж, ще се чувствате добре и няма да страдате, ще имате любов.
прочетох и книгите и коментарите,но бих засегнала обратната ситуация,защото не намирам правилно решение.в началото на нашата връзка и много дълго след това мъжа до мен е бил тоя който постоянно говореше за чувства,обич,съвместно съжителство,деца,както се казва беше луд по мен.но не знам защо и как се получаваше все се поскарвахме за нещо,разделихме се по мое желание но много за кратко,тъй като и 2-та ни беше тежко липсвахме си т.н…отново сме заедно,но той вече не е същият човек-не съм чула обичам те месеци,не сме говорили за нас,преди искаше да е с мен 24 часа,а сега на седмицата се виждаме 1 път,все имал работа изморен бил.когато кажа искаш ли да се разделим не иска,но и не виждам никакво ама никакво желание в него,опитах да не го притискам,да не критикувам,абе наистина опитах доста неща-промяна няма.поисках да поговорим съвсем сериозно а той даже не се обади.знам,че няма друга,но не знам това липса на интерес ли е и по скоро в такива случеи където 2-ма души са се обичали адски много но са в период на студ какво трябва да прави жената как отново да накара мъжа да бъде заинтересован както преди,как да го накара да говори за чувствата си както преди.и при пололожение че аз не съм го притискала за нищо,защото той реши да се дръпне.после се обажда все едно нищо не е станало-просто и аз незнам какво да правя,чувствам се неудовлетворена,същевременно ми се иска да не го отписвам както казвате а да намеря някъде вината в мен и с какво отблъснах тоя човек,който толкова държеше на мен
kami,
Това е проблем на много двойки. Мъжете често наричат „любов“ влюбването, сексуалния интерес, тръпката, която изпитват към дадена жена в началото – и в началото наистина са готови, поне на думи, да предложат всичко на жената до себе си. И това често продължава, докато не се наложи да направят реална стъпка – тогава „осъзнават“ какво правят и голяма част от тях се отдръпват емоционално и/или физически. Не знам дали вашият случай е такъв, но на мен лично това ми се е случвало няколко пъти. Сега, от позицията на времето, виждам, че тези мъже изобщо не са имали наистина сериозни намерения да изпълняват обещанията си, те просто са изживявали определен образ, който ги е правил ценни в собствените им очи – защото така са се чувствали добре, истински мъже. Но когато идваше момента да направят нещо реално, те се отдръпваха. И оправданията бяха „Не те обичам вече“, „Няма да се получи“ и подобни. Тоест, „любовта“ им си отиваше в момента, в който трябваше да я докажат – по-лесно им беше да спрат да обичат, отколкото да променят нещо в живота си. Месеци и години след раздялата тези мъже отново ме търсеха и отново си тръгваха и това все още продължава. Още веднж повтарям, не зная дали вашият случай е такъв, но това е много чест случай.
Още нещо важно – емоционалното притискане е всъщност очакването на определен резултат. Можем да не казваме и дума, да не изразяваме никакви претенции, да приемаме всичко, но когато го правим с цел, например да си върнем отношенията такива, каквито са били в началото, това е цел, очакваме резултат и страдаме, когато той не се появява. То е все едно да кажем на човека – ти трябва да направиш това, което аз искам – и както знаем от опит, в такава ситуация хората обикновено правят обратното. Но в случая това се случва на подсъзнателно ниво. А всъщност решението на проблемите е точно обратното – вътрешно трябва да освободим ситуацията, да я приемем, да не се борим с нея и да не се опитваме да я оправяме – тоест, вътрешно трябва да дадем свобода на човека до нас да направи каквото желае. А външно, в общуването, в реалните си постъпки, не трябва да приемаме и да търпим всичко – напротив, трябва да изразяваме желанията си, да споделяме чувствата си, да говорим за проблемите си. Но да не натоварваме другия човек с тях – да не му предявяваме нито явни, нито скрити, подсъзнателни изисквания.
Например вие можете да кажете „Връзката ни не ме удовлетворява и не искам да продължавам така“ и да си тръгнете, оставяйки го свободен да реши дали иска достатъчно да бъде с вас и да направи необходимото, за да ви върне. А можете и да му кажете „Аз те обичам, но не съм щастлива, не искам такава връзка, искам да е като преди, трябва да направим това и това“ – тоест, вие очаквате от него той да прави определени неща, за да бъде връзката ви каквато желаете. В момента, в който поставите нещата така, другият човек подсъзнателно започва да се противи и започва да прави обратното на това, което искате, защото се чувства притиснат. Той може да приеме да прави определени неща, но механично – няма да усетите чувствто и няма да бъдете щастлива. Много е деликатна разликата между двете ситуации и е много трудно да преценим какво точно правим, когато обичаме силно. Но първата ситуация решава проблемите, а втората ги задълбочава.
Не е необходимо да напускате връзката си, за да я оправите. Просто се опитайте да приемете нещата, както са в момента, оставете го свободен да идва, когато иска. Разговорите нямат смисъл, но ако ви нарани, му дайте да разбере с действия, че не толерирате това. Започнете да се занимавате повече със себе си и с други хора, за да не прехвърляте очакванията си за щастливи мигове само върху него. Оставете го свободен да даде каквото желае във връзката ви, дайте му известно време – и ако нещата не се променят по начин, който ви удовлетворява, ще се наложи да вземете своето решение за тази връзка. От опит зная, че когато един мъж бъде оставен свободен, той дава на жената точно това, което тя желае, дори без думи, разговори и изисквания. От вас се иска само малко кураж да отпуснете контрола върху връзката си и върху него.
Здравейте! Харесват ми много съветите, които давате и най-вече това, че те са продиктувани от личния ви опит. С приятеля ми сме разделени вече повече от 3 месеца, познаваме от почти 7 години и винаги сме били силно привързани един към друг приятели. Неусетно с годините аз осъзнах, че чувствата ми всъщност са по-силно от едно обикновено приятелство и истината е, че винаги съм чувствала същото и от негова страна без той да ми го е казвал или давал повод за това. Преди 9 месеца реших да му призная за чувствата си макар че се страхувах да не го загубя и ето че имаше ефект, започнахме връзка. Нещата разбира се се развиваха бавно, но аз бях първата му сериозна връзка, а и той е по-особен и е силно привързан към приятелите и свободата си. И въпреки това знам, че ме обичаше. Във вид на майтап не веднъж ми е подсказвал, че иска по-сериозна връзка и вероятно семейство. Грешката ми е там, че в труден финансов момент за него аз може би го засегнах като се проявих като по-силната материална страна, едва ли не го притиснах да дойде да живее в моето жилище. Вътрешно знаех, че не е готов за това, но никога не ми го каза. И в един момент неочаквано си тръгна с думите „обичам те само като приятел, не успях да изпитам това което се очакваше и от теб и от мен, в началото имах някакви чувства, но в последствие изстинаха“. От тогава нито дума за това, не се обажда освен ако аз не го потърся, иначе ми пише доста често в нета, но общи неща….и така вече 3 месеца, през които сме се виждали само веднъж на кафе. Премислях ситуацията хиляди пъти, плаках, отказвах се, връщах се…..но едно ме мъчи най-много, не си представям живота без него. Дори да се опитам за момент в следващия се случва нещо, което отново ме връща. Едно се е набило в главата ми, когато се разделяхме ми каза “ ако някога се влюбя в теб ще дойда и ще ти се извиня“…….
Благодаря, Стела!
Вероятно нещата между вас са се развили по-бързо от неговото темпо. Обикновено това означават думите, че в началото е имало чувства, а после са изчезнали. Първата наистина проблемна ситуация обикновено е проба за връзката и много връзки се разпадат в този момент. Това не значи, че връзката ви не може да продължи – ако изпитва чувства и вие му дадете време и пространство, е много възможно да се върне при вас. Дайте и на себе си някакво време, в което да го почакате, ако имате желание за това. Усещането за изтичане на времето обикновено има активиращ ефект върху подсъзнанието – решенията най-често идват в последния момент. И вижте какво ще се случи.
Мая,благодаря!
Аз също ви благодаря,Мая!
а аз бих искала да попитам-това,че е възможно да си връщаме човека до нас и то няколко пъти е възможно,но мислите ли че един изстинал мъж може да върне чувствата си към дадената жена,отново да се влюби в нея и както се казва отново да бъде същият любвеобвилен мъж както е бил.и как жената да поддържа тоя,огън и чувства.съгласна съм че свободата е хубаво но един човек като ни обича нали иска да бъде с нас обажда ни се,пише ни,а когато престане не е ли безвъзвратно.и друг проблем при връщането при нас,според вас какъв трябва да е нашият подход-да го приемем с усмивка,да искаме да обсъдим защо се е отдалечил,да го постреснем че ние вече нямаме нищо към него.все целта е не само да се върне а да не си тръгне от нас и съответно да остане с нас усещаме любовта му.Това със освобождаването и да се чувства свободен съм го правила,и когато той реши да ме търси и да бъде активен,но това е измъчващо да чакаш днес дали ще се обади да се видите,а да не смееш да звъннеш и да кажеш липсваш ми искам да те видя,и след като се видите да се преструваш на весела,ведра,че всичко е наред а вътрешно да ти се иска да обсъдите на къде вървите,а още по измъчващо когато си мислим че имаме напредък и че потръгва всичко,а той отново не се обажда 1-2-3 дни.та с 2 думи как отново да върнем чувствата уважението му и тръпката,а не само тялото
Искам да благодаря на Мая,изключително полезни са и книгите и тук форума който водим,защото има много момичета,жени които не са толкова силни и имат нужда от компетентните в съвети
Рени,
За да разберете как да поддържате огъня от чувства, първо трябва да разберете какво представлява това състояние – това е състояние на интерес, на възхищение, това не е любов, а влюбване. Влюбването е преходно състояние – то изисква значителни мозъчни ресурси – отделят се неврохормони в голямо количество, повишен е метаболизмът на мозъка, това изисква допълнителна енергия. Никой не може да поддържа това състояние завинаги – и животът го потвърждава. Това състояние привлича хората един към друг, но ги задържат други неща – общите интереси, общите цели, сходствата в характера. На тази основа се изгражда една истинска връзка. След първоначалния етап на влюбване и еуфория нито мъжът, нито жената могат да продължат да бъдат същите – те вече се познават и липсва елементът на откриването, на изненадата. Но ако двамата искат да бъдат заедно, те могат да поддържат връзката си достатъчно емоционална – макар и по различен начин. Това може да стане чрез съвместно преживяване на нови емоции – съвместно хоби, съвместно пътуване до ново място и т.н.
Търсенето, обаждането по телефона, споделянето на чувствата не е проблем, когато хората се обичат и искат да бъдат заедно. Ако партньорът ви ви приема напълно, той ще се радва на тези жестове.
Но има много хора, които поради различни причини държат партьнора си на емоционална дистанция. Ако партньорът ви ви държи на дистанция, колкото повече го търсите и скъсявате дистанцията, толкова повече ще го уплашите и толкова повече ще се отдръпва той. В този случай, ако вие се отдръпнете, той ще усети, че ви губи и ще ви потърси. Но ако усети, че се приближавате отново, отново ще се уплаши и ще се отдръпне. При всички случаи той ще спазва своята дистанция, защото очевидно има някакъв проблем, който седи зад това и проблемът е достатъчно сложен, поради това избягван. Няма начин да скъсите дистанцията, наложена ви от друг човек – можете само да му дадете свободата, от която той се нуждае и да се надявате някой ден той сам да скъси тази дистанция.
Да, трудно е да чакаме и да зависим от някой друг. Можете да уважите неговите нужди от дистанция и да поддържате такава връзка. Можете да се откажете да страдате (защото не получавате каквото желаете) и да си тръгнете, при което поемате риск. Мъжът ще ви последва, ако е по-привързан към вас, отколкото към проблема, който не му позволява да бъде емоционално открит. Но в повечето случаи този проблем е болезнен, подсъзнателен, избягван по всякакви начини (и точно непиремането го е превърнало в проблем) и хората предпочитат да загубят партньора си, отколкото да решат болезнената си ситуация.
Лично аз вярвам, че щастливите връзки са възможни и няма нужда от криеница. Но за целта са необходими две неща: Първо, човек да бъде открит към себе си, да се съобразява с посланията на чувствата си, да не пренебрегва щастието си и да уважава себе си. Ако човек не пренебрегва проблемите си и не ги потиска, подсъзнанието му няма да го влюбва в хора и няма да го поставя в ситуации, в които да му показва образно, ясно и болезнено тези проблеми. Достатъчно е да сме честни със себе си. И второ, да избира внимателно партньорите си – да си дава достатъчно време, да ги проверява в критични ситуации (а не да им ги спестява от страх да не бъде изоставен), да бъде достатъчно честен със себе си, ако нещата не вървят.
Но веднъж навлезли в проблемна връзка (която обикновено има за цел да ни покаже нещо, което не желаем да видим), нямаме голям избор, освен да се съобразяваме с човека до себе си и неговите условия, докато го обичаме. Ако сме се влюбили в емоционално недостъпен човек, трябва да приемем тази реалност и да се съобразяваме с нея, за да поддържаме връзката.
Здравейте! След три годишна връзка, с две няколкоседмични раздели, пожелани от приятелката ми, и съответното събиране след кратко време, отново по нейно желание, през миналото лято сякаш дойде края на нашата връзка. Помислих, че е поредното и желание да покаже, че иска повече, някакво развитие, до момента в който я видях с друг мъж и разбрах, че този път тя „сериозно“ е сложила край на нашите отношение. След предишните раздели извърших подобрения в поведението си към нея, прибирах се навреме от работа, не си взимах работа за вкъщи, чисто физически прекарвах повече време с нея, гушкахме се, отменях я в една част от домакинството, разхождахме се, спрях да се занимавам с неща, които вълнуваха само мен, измисляхме си общи занимания, но изискванията така или иначе се покачваха непрекъснато. Това не ме плашеше, защото я обичах и смятах, че това е жената на живота ми.
След като разбрах, че има връзка с друг мъж, която на пръв поглед ми се стори абсурдна, той пет години по-млад от нея, без никакъв житейски опит, любовен и професионален опит и използващ момент в който тя се чувства уязвима, тя с желанието да живее в брачен съюз, сериозни неща и т.н. Няколко месеца преди това бяхме загубили нероденото ни дете…Казах си, че това е абсурдно, че не е възможно да се случва…Ударих го на молби, обяснявах и, че ще се оженим, че нещата ще са различни, че отново ще си имаме дете. Не можех да спя, да се храня. Цялата ми мисъл и творческа енергия бе ангажирана с това да си я върна, да възстановя отношенията ни. В един момент, през септември се отказах. Бях отслабнал почти 10 килограма. Пожелах и мислено да бъде щастлива и спрях усилията. След две седмици тя дойде с решението, че иска отново да се съберем и, че обича мен. Събрахме се, но отношението и вече беше повече изчаквателно, проучващо, от нейна страна нямаше усилия да възродим хубавото в нашите отношения. Нощем стоях буден и я гледах, как подсъзнателно в съня си, бяга от допир с мен, от нощна прегръдка. Така продължи два месеца. Вътрешно усещах, че тя очаква да и предложа брак, но през това време ми показваше, че аз и моите желание няма да бъдат никога на първи план в нашите отношения. В една случка ме третираше като чужд човек и ми заяви, че „Отношенията и с родителите и, братята и винаги ще бъдат приоритетни пред каквото и да е друго семейство или връзка“, с което много ме нарани. Въпреки всичко аз продължих да показвам, че искам да бъдем заедно и в един хубав ден, ходих да и избирам годежен пръстен с твърдото намерение да се женим. Трябваше да бъде изненада. Три дни по-късно тя бе на парти с колегите си. Винаги съм бил либерален и съм смятал, че двама души не трябва да се следят или излагат с излишна ревност. Обаждах и се няколко пъти по телефона да я чуя как е и установявах че си е пийнала сериозно, но непрестенно повтаряше, че ме обича и че иска да си е при мен. Събудих си в 4 сутринта. Видях, че не леглото до мен е празно. Звъннах, не вднига. Прибра се след като бях излязъл за работа. По-късно установих, че е прекарала остатъка на нощта с въпросното момче. Останах след изневярата. Няколкото първи дни бяха кошмарни за мен. Дойдоха родителите и, които обвиниха мен, че нито тя, нито братята и са получили топлина в семействата си. Независимо от тяхното отношение, аз останах отново. Виждах че тя все още ме обича по някакъв начин. Седмица по-късно дойде и ме попита рязко дали ще се омъжа за нея. Отговорих, че на тоя етап това няма как да стане, докато не отшуми всичко. Тя поиска да се разделим. Събрах си нещата и се изнесох. След това продължихме да се виждаме понякога след работа. И на двама ни беше трудно. В един момент обаче тя реши да отиде с приятели на ски. Отпуск, който бяхме планирали заедно. Не се съобрази, че бях на нова позиция в работата и, че не мога да си променя отпуска в последния момент, за да се съобразя с приятелите. Оттам започнаха нови търкания. След като се върна от ските спря да ме търси. Въпреки, че от курорта ми пишеше непрекъснато колко и липсвам и колко ме обича. Аз отговарях винаги, но държах известна дистанция. Беше ми тъжно и гадно. Започна да излиза с приятелки по заведения, което виждах от страницата и във фейсбук. Малко по-късно разбрах, че всъщност не е било само с приятелки, но е канила и момчето, с което ми изневери два месеца преди това, на тези излизания и го е представяла като приятел. Криеше от мен тези неща доста активно. Аз продължавах да си мисля, че всичко ще се оправи, и че накрая ще видя срещу себе си зрял човек. През цялото това време, във всичките ни срещи и разговори тя твърдеше че ме обича. Може би и аз бях твърде хладен и наранен особено след като отиде без мен, на така чаканата ваканция и след това, когато разбрах, че тя отново се вижда с това момче. Два месеца след като си събрах нещата, по нейно желание, тя вече излизаше с него, а след три месеца той живее с нея. Преди да разбера, че вече не живее сама, аз отново и казах, че искам да се съберем, че я обичам и че искам да се оженим. Отказа ми, казвайки, че съм си пропилял момента, и че твърде много шансове сме имали. Разбирам, че допуснах адски много грешки, че когато тя леко ми подаваше ръка и правеше жест, че съжалява, аз не бях достатъчно отворен към нея. Сега, шест месеца след раздялата ни разбрах, че имат определена дата за сватба за следващия месец, въпреки че според странични хора, този човек не е подходящ за нея…Няма защо да се залъгвам, че мога да си я върна при това положение, и че е останало нещо от любовта ни, съдейки по прочетеното в коментарите и статията…Иска ми се да чуя нещо положително от вас и да намеря начин да продължа напред…Надали някой е успявал да върне друг от олтара?
Рики,
Грешката, която сте допуснали, вероятно е че не сте взели насериозни нейните нужди. Хората се свързват с любов, за да създадат връзки – и деца. Природата никога не губи енергия – и влага толкова енергия в любовта, за да гарантира продължението на живота. Любовта е дълбоко подсъзнателно чувство и то обслужва подсъзнателните ни, инстинктивните ни интереси. Да искате от една жена връзка без брак, без обвързване и без деца – това е пълно пренебрегване на най-дълбоките й инстинкти. Ако тя държи на щастието си, ще си потърси друг мъж, който да й осигури тези неща. Ако жертва нуждите си само заради връзката, ще бъде нещастна.
Вероятно има причини да не сте се решавали на тази връзка, може би не сте били сигурен, че тя е подходящия човек за вас. Когато хората са сигурни, те правят решителните стъпки с лекота. Хората се колебаят, когато усещат, че няма да са напълно щастливи, какъвто и избор да направят от наличните възможности. Щом не сте го направили, значи нещо важно ви е спирало – нещо във вас самия или нещо в нея. Ако нещо в характера й ви е спирало, тогава всъщност не сте изгубили, дори да ви е тежко в момента – спестили сте си бъдещи по-сериозни и по-болезнени проблеми.
Ако обаче причината е във вашата нерешителност – ще се сблъсквате с този проблем отново и е добре да разберете причините му. Когато един проблем се появи във връзка, особено ако започне да се повтаря, това означава, че подсъзнанието ви иска да изведе на съзнателно ниво потиснат проблем от миналото. Каквито и да са постъпките на другия човек, единственият въпрос, който е от значение за вас е – защо това се случва на вас? Не бихте попаднали в тази ситуация без причина. Докато не разберете в какво точно сте сбъркали и не промените поведението си, ситуациите ще се повтарят. Затова има смисъл да потърсите общото между тази си връзка и предишни връзки и да потърсите причината за проблемите. Единственото, в което съм сигурна, че е нещо привидно малко, просто и ежедневно, нещо от характера или мирогледа ви.
Благодаря за отговора, накратко казано няма как да върнем чувствата на дистанциран и изстинал мъж,не споделихте вашето мнение,което е много важно за мен,какво според вас да правим когато след като се върне или се обади след известно време,кое е по правилното да сме дръпнати,добри или да настояваме за разговор и как да върнем уважението,което е присъствало преди това.какъв е най добрия начин жена да предразположи мъж да говорят за чувствата и връзката си и защо бягат когато кажем нека поговорим
Рени,
има начин да си върнете чувствата на дистанциран мъж – но това ще изисква съзнателни усилия и доста енергия от ваша страна. Трябва да се чувствате влюбена, за да се чувства влюбен и той във вас. Има техники, които могат да създадат такова състояние у вас. Но това изисква съзнателни усилия и много енергия.
За да върнете уважението на мъжа към себе си, трябва да направите нещо много просто, но всъщност много сложно за влюбена жена – да започнете да действате от позицията на своя интерес. Как да се държите, когато се завърне след дълго отсъствие? Обърнете внимание на чувствата си. Ако се чувствате поласкана, радвайте се, покажете го. Ако се чувствате пренебрегната – покажете го. Но при това рискувате на него да не му хареса вашето поведение и да си тръгне отново. Ако се съобразявате с него, губите уважението му.
Успявала съм да си върна уважението и интереса на мъж, с който имах ужасна връзка и който никак не ме ценеше. Тръгнах си без обяснения. Трябваха му 6 месеца, за да разбере, че ме няма. Трябваха му още толкова, за да започне да ме търси. Три години след като си тръгнах ми каза, че ме обича и ми плака на телефона. Оттогава минаха доста години и все още ме търси. Но това не е любов, защото той нито веднъж не се поинтересува от моите нужди и не пожела да направи нещо реално за мен; той се интересува само от своя комфорт. Сега съм му интересна отново и ме желае, защото аз не съм влюбена в него и вече не му позволявам да се държи неуважително с мен. Така можете да върнете интереса на мъжа.
Но любовта е нещо друго. Ако един човек ви обича, той няма да си тръгва и да се връща – ще бъде с вас и ще усещате любовта му с цялото си същество. Когато напуснете любимия си мъж, когато остане без вас, той сам ще разбере дали иска да е с вас и колко е готов да ви даде. Ще го разберете и вие. Разбира се, това не е съвет – вие сама ще решите кое е най-доброто за вас във вашата ситуация.
Мая, благодаря Ви за отговора. Да, аз съм малко бавен във взимането на генерални решения, но всъщност деца съм искал още от самото начало на връзката ни. В началото на миналата година тя забременя, но изгуби детето. огато ми съобщи, че е бременна това се превърна в най-щастливея момент в живоа ми. Един от най-нещастните моменти бе, когато загуби детето. Тогава допуснах грешка, че не и предпожих брак, за да и покажа колко е важна за мен.
За нея бе важен бракът, и моята грешка е, че не изпълних тази и мечта овреме, което сега друг мъж прави само за няколко месеца. Аз също узрях за това решение, но за съжаление явно вече е много късно. Иска ми се да има връщане назад, но по това което сте ми отговорили приемам, че това няма как да се случи на етап, когато тя е приела да се омъжи за друг човек.
Рики,
Никога не е много късно. Тя все още не е омъжена – все още можете да направите много неща. Ако и вие и предложите брак сега, ако й предложите колкото другия мъж или повече – може пък да размисли. Хората променят решенията си в зависимост от промяната на обстоятелствата. Ако я обичате, борете се за нея. Но ако решите да го напраивте, трябва да имате предвид две неща. Първо, да поемете риска, да приемете предварително, че можете да загубите и ако това се случи, просто ще знаете, че сте направил всичко, което е било по силите ви. Второ, трябва да сте напълно решителен, напълно уверен в себе си и решенията си. Жените усещат нерешителността на мъжете и я възприемат като признак, че мъжът не ги желае достатъчно, чувстват се отхвърлени, дори да получават много – ако не получат това, което е важно за тях, те се чувстват отхвърлени. Затова, каквото и да решите да правите или да не правите, трябва да бъдете напълно уверен в себе си, на 100%. Ако тя усети дори малко съмнение, няма значение какво й говорите и какво й предлагате.
Драга Мая, ще и предложа брак въпреки вероятността да загубя. Отчел съм и съм разбрал моите грешки. Малко вероятно е тя да иска да разочарова родителите си, приятелите си, и най-вече да потъпче егото си, приемайки, че може да промени нещата и да направи избор, различен от сегашния. Това, което се случва в момента е защото тя е вярна на плана и желанията на родителите и, за които няма значение кой е мъжът и, а важното е тя да е омъжена и да им роди наследник. В същото време това момче, за разлика от мен, очаква тя и родителите и да му оправят финансово и битово живота и използва всички възможни методи, за да я обвърже за себе си. Моята любов е изправена срещу меркантилност и еснафщина. Не знам дали тя ще има сили да отмени купената сватбена рокля, поканите, църквата и всичко останало. Но в мен живее тази надежда и вътрешната болка, че сякаш си е отишла моята сродна душа. И двамата сме много егоцентрични и вечно се опитвахме да се доказваме кой колко може. Ако тя се върне, не бих го правил повече. Решителен съм, и ще тая надежда до деня насрочен за сватба и се надявам, че наистина тя ще погледне дълбоко в сърцето си и ще се сети, че през всичките тези години е очаквала аз да съм мъжът до нея, което много пъти сме си говорили. Дано не се поддаде на желанието си да задоволява чужди желания и чужди животи..
Вие можете да направите само това, което зависи от вас. Нейното решение е извън вашите възможности. Но ако направите всичко възможно, дори да не получите отговора, който желаете, ще приключите ситуацията, а това е много важно. Подсъзнанието страда от незавършени конфликти и голяма част от връзките ни имат именно такава цел – да пресъздадат отношенията ни с човек в миналото, за да разрешим стар конфликт. Дори да не получите отговор „Да“, ще си спестите подобна ситуация в бъдещето.
Аз ви желая успех 🙂
Здравейте! И аз имам нужда от вашия съвет. Поддържам връзка с един мъж от две години, без да сме обвързани. В началото той много ме искаше, но въпреки това не предприе никакви действия, а аз не забелязах намеренията му и се отдръпнахме за известно време. След няколко месеца подновихме връзка. Разбрахме се, че искаме да опитаме един с друг и се целунахме, след което той изстина и се отдалечи отново, трвърдейки, че изведнъж е решил да няма нищо общо с мен. Въпреки това останахме приятели. През годините пак прекратявахме и подновявахме връзка. Накрая окончателно прекратих всякаква връзка с него, докато един ден случайно се срещхаме, въпреки че сме от различни градове и това беше почти невъзможно. Обикнах го истински, защото всички трудности ни сближиха, научиха ни да се извиняаме един на друг, да се подкрепяме като брат и сестра, като най-добри приятели; и да имаме интимни отношения като истински влюбени. Само че.. той не иска връзка с мен и не може да каже точно защо. Изпитва голяма привързаност, твърди, че аз съм най-близката му жена – като приятел и любовница. Дори каза, че въпреки , че се е опитал да ме отдалечи от себе си, това не става и винаги се връщаме един към друг. Не знам дали е съдба, но смятам, че това е мъжът за мен – моят най-добър приятел, моят любим, моето второ аз, сродната ми душа. Виждаме се рядко и въпреки това единствено той е винаги в мислите ми, в усмивката ми, в сълзите ми. Опитвах с ужасно много други мъже- всички бягат и се страхуват, никой не иска да бъде с мен от 5 години насам, а съм красива и умна – уча медицина. Сега сме приятели – с привилегии.
Попаднах на книгите ви и понеже съм опитвала почти всичко, мисля да опитам първата ви книга, имам малко заделени пари. Мислите ли, че тя може да ми помогне, защото това е мъжът на моя живот и знам, че и аз мога да бъда жената на неговия. Просто е необходимо нещо, което да прекрати колебанията му и да премахне мисленето му за мен като „не знам точно какво искам, не знам точно защо не мога да бъда с теб“. Моля ви за помощ, защото с годините станах все по-тъжна, по-озлобена, по-обезнадеждена, по-жалка. Благодаря ви предварително!
Ишида,
Пишете, че всички мъже се плашат и страхуват от вас – защо? Възможно е това да е вашият човек, но да го отблъсва същото, което отблъсва и другите , може би това е истинският ви проблем. Ако той има такова колебливо отношение към вас, твърде е възможно то да се дължи на вашето отношение към самата вас (щом и никой друг не смее да ви доближи). Ако искате ми пишете чрез формата за контакт (горе вляво), ще се опитам да ви помогна. Но според мен пробелмът не е любовта, а нещо в характера ви. Пишете ми.
ако сме се разделили с някого,или по скоро иззвестен период от време ни е избягвал,след дълга бурна любов и тръпка от околко 6-7м,в един момент човека казва объркан съм и казва нещо ми стана незнам и аз какво….нещата взеха да стават много дебели при положение че до преди това той е искал брак,деца,това трябва да ни говори че няма вече чувства.След моята липса от не повече от месец,той се върна с разбирането че и 2-та трябва да положим усилия за нас,че много мислил за нас,че ме обичал,че не искал друга,че е самотеб без мен.щом се връща обича ли ме или от гордост е?сега всичко е супер.всекидневни чувания,виждания,иска да е с мен навсякъде където го извикат..на пръв поглед добре,но възможно ли е да е така просто без чувства,или има ли начин по който още повече да ги засилим,както се казва да стане луд по нас,както в началото или още повече…на какво се поддават най много мъжете,както разбрахме не е на обяснения,мърморене и каране,какво според вас трябва да правим или да се държим.усещам,че ме обича но го чувствам много уверен,мога ли да поразклатя сигурността му и как.колкото и грозно да звучи искам да е на тръни всеки момент и да го е страх да не ме изгуби
мили,
Абсолютно нищо не трябва да правите, ако искате да имате любов с този човек. Ако искате да получите някакви ефекти чрез манипулация – можете да постигнете нещо, но лъжите не са направили никого щастливи. Ако искате любов, трябва просто да обичате и да цените човека до себе си, това е достатъчно.
Ако искате да го задържите, няма начин да го накарате да мисли, че може да ви загуби. Ще усети, че може да ви загуби, когато вие наистина, с цялата си душа, твърдо и непреклонно, решите да си тръгнете от него. Но тъй като не искате това, няма как да стане. Радвайте се на връзката си, каквато е, и тя ще става по-добра.
замисъла ми беше,някак си да го провокирам да се старае повече,да споделя чувствата си повече.знаете как е в началото,смс-и,трепети,подаръчета,по голямо съобразяване какво и как го казва..и според вас може ли да се е върнал само за да не е сам,някак си един път щом си е тръгнал не ми се вярва в безусловната любов и въпреки че пред него не показвам съмнение и страх,аз вътрешно то време на време го имам.докато усещах преди че аз държа нещата в ръцете си някак си колелото се завъртя.
мили,
колелото обиккновено се завърта, особено за жените, защото смятаме, че както е в началото, винаги така ще бъде – подхождаме нереалистично към мъжете. Когато мъжете имат интерес, те се държат както ние желаем – но това не е нормалното им поведение. Когато усетят, че жената вече е тяхна емоционално, спират да се стараят – никой не хаби повече енрегия, отколкото му е необходима. Нормално е да изпитвате съмнения, щом веднъж вече си е тръгнал – не ги пренебрегвайте изобщо, това е голям предупредителен знак. За да го накарате да се държи по-добре, трябва да поработите върху себе си – променете нещо. Можете да промените външността си – напр. прическата, да излизате по.често с други приятели, да не сте толкова достъпна и налична във всеки момент (без да излизате с други мъже и да го карате да ревнува). Така ще събудите интереса му отново.
хора искам да ми поногнете незнам какво да правя искам да си върна любимия до преди месец сичко беше наред и извъднъж се скарахме и каза че нямал вече чуства към мен от два месеца а на предната седмица ми каза че обича след като се разделихме един два дена не искаше да ме вижда и изведнъж сичко се оправи пак и преди няколко дни пак ми каза че не искал да е с мен щот нямал чуства и като се чуваме по телефона ме разпитва къде съм била кво съм правила лъже ме че си има друга приятелка и като има някои до него веднага почва да вика по телефона да се прави на голямата работа
бих помолила специалистката да ми обесни нещо което не разбирам.Имам връзка година и нещо,естествено в началото както знаем усилия огромни от страна на мъжа,смс,подаръци,почивки-това е ясно,после понамаляха и това е обяснимо,караници има но не за сериозни неща,той горд много и аз също.Но в последно време,месеци бих казала срещите ни намаляха,вярно адски много работи и се занимава с много неща,иначе на ден ми звъни по 5-6 пъти,за ставане лягане,казва ми евентуално къде отива пита винаги къде и ского съм,ренува си понякога,държи се добре,мил си е,но не прави планове кога ще се видим или къде да ходим,не се виждаме всеки ден,може би срещите ни намаляха до там че на седмица да се виждаме единствено в почивният ден.Според вас това трябва ли да ме притеснява,щом намаляват вижданията значи са изчезнали чувствата му ли и защо няма желание или не знам как да си го обесня.Аз от своя страна ваобще и не го питам защо така излиам си,ходя по гости,но вътрешно се поражда някакво съмнение,защото аз си мисля че един мъж като обича как ще издържи да не се вижда с жената толкова време.Мислите ли че е нормално и ако да какво да направя леко да го подбурна,не говоря за манипулации,за каквито говорят другите участници,но със сигурност има нещо което да влияе на мъжа стимулиращо.Благодаря знам, че ще ми дадето добър съвет и чакам с нетърпение
ттт,
За да върви добре връзката ви, вие трябва да се съобразите с мъжката природа. Мъжете не са като жените – те нямат необходимост да се затворят вкъщи с една жена и никога повече да не погледнат никой друг. Правят го, когато са влюбени. За да се влюбят, те трябва да имат време да се привържат – тоест, трябва да се обвържете с мъжа, преди той да е получил всичко от вас. Трябва да създадете добра връзка отначалото и да не спирате да работите по този въпрос. Огледайте се около вас, пуснете си филми, четете историите на други хора – къде са тези мъже, които се държат с жените си винаги така, както в началото? Няма ги. Държат се така, докато имат интерес от жената – докато очакват нещо да получат. И спират да полагат усилия, когато са получили всичко. Както и жените.
Любовта на хората е тясно свързана с материалните и психологическите им нужди. Не можете да очаквате, че някой мъж винаги ще ви обича и ще се държи както в началото. Това е проблем, с който ежедневно всички жени по света се сблъскват, независимо в какви връзки са – защото мъжете имат различни нужди. Ако вие не удовлетворявате всички нужди на вашия мъж – а вие го познавате най-добре, той ще започне да компенсира тези липси извън връзката ви.
Затова първо разберете кое е най-важното за вашия мъж в една връзка – какво очаква той от жената до себе си и как очаква да се проявява това нещо – с думи, действия, постъпки, изненади. Обикновено това са прости неща, понякога мъжете просто имат нужда да бъдат чути и разбрани наистина.
а какво е обяснението,че когато нещо се случи винаги ме търси,когато е болен,когато му е лошо,когато вдига кръвно,първичната му реакция е да се обади на мен да отида с него на лекар или да ми сподели,че го е страх,че не му е добре,дори и да сме скарани,това привързаност ли е или напротив по скоро знае че винаги съм на разположение
имахме повод и той не намери време да прекара деня с мен,защото ималмного работа,единствено дойде до нас и ми подари хубав голям букет,трябва да ме радва ли това като жест или по скоро да се притеснявам че е предпочел работата пред нашият ден
ттт,
Интуицията на хората е нещо, което работи безотказно при връзките. Ако неговите жестове ви радват, значи всичко е наред. Ако има нещо, което ви притеснява, значи нещо не е наред. Аз не ви познавам, не познавам този човек, не зная дали наистина е имал работа – понякога се случва. Но усещам вашата паника – и вероятно имате причина да се съмнявате и да не сте много доволна.
да,паника е защото за 1-ви път през целия си живот обичам някого толкова много и толкова искренно,въпреки че аз на него не му го показвам по никакъв начин.винаги съм била от другата страна от тея които си тръгват при най малкото нещо и просто съм свикнала на супер много внимание,а сега не че не го получавам но за мен работата не е оправдание и ме е страх
Благодаря ви много,определено има явно някакъв проблем,за да се чувствам така-права сте!!!
а как бихте коментирали,ако той вечено се сърди за най-малкото и все ни упреква в нещо,например ако в момент в който звънне и не мога да изляза или имам и съм на гости-той почва да се дразни нещо от рода,добре стой си там те са по важни от мене,един път да те помоля и ти все не можеш,а не е така и той е от тея дето все е зает с работата и се виждаме по рядко.или ако изляза вечер след като той ми е отказал за пореден път почва на следващият ден да се дразни че не ми вярвал,че знаел че съм с други мъже и колкото по човешки се опитвам да се държа и да го питам защо така прави той повече се дразни,когато аз муи намекна нещо от рода да се пошегувам че ме лъже или за други жени,той отговаря винаги оффф ай чао и затваря или ако го попитам с кой си или някакви такива неща се дразни супер много а от мен винаги иска да знае с кого съм къде съм и подробности.иначе си го обичам,уж и той ама като чета тука нещата които всеки споделя вече се обърках-според вас един влюбен мъж не трябва да се държи така,значи не е влюбен така ли
rori,
Когато се роди, човекът не прави разлика между себе си и света – за него целият свят е самият той. След това отваря очи и вижда, че около него има разни хора, които удовлетворяват всичките му прищевки. Когато в живота му се появи братче или сестриче или тръгне на детска градина, детето разбира, че има и други хора и те си имат свои интереси – и не може винаги да получава каквото иска. Като порасне още повече, разбира, че удовлетворяването на интересите му зависи от това доколко то ще удовлетвори интересите на другите. Зрелостта идва с осъзнаването, че макар ние да свме най-важни за себе си, всички в този свят имаме еднакви нужди, еднакви чувства, еднакви стремежи – и за да получим нещо от другите, трябва да дадем също тлоква от себе си. А понякога просто не можем да удовлетворим желанията си, защото не можем да дадем на другите хора точно това, от което те се нуждаят.
Хората минават много трудно през този процес. Нашата природа ни помага да извървим този път по-бързо, защото ние раждаме деца и сме склонни да жертваме своето удоволствие в името на друг човек. За мъжете нещата са много трудни. Познавам мъже по на 40 и дори 60 години, които все още смятат, че са тук само за да получават удоволствие и изчезват, като стане въпрос да дадат нещо на другия човек. Разбира се, това са хора, които не могат да създават дългосрочни и работещи връзки.
Не знам вашият приятел къде се намира по тази линия, но доколкото разбирам от думите ви е на ранен етап. Не очаквайте глобални промени – той ще се променя чрез общуването с вас, ще се замисля за нещата, които му споделяте, но това няма да става нито бързо, нито лесно.
Пътят на удовлетворяването на нашите нужди е индиректен, чрез удовлетворяването на нуждите на другите хора, не е очевиден на пръв поглед и затова хората губят много време и нерви в това да се оптиват да постигат директно целите си. За съжаление, познавам и възрастни хора, мъже и жени, които все още не са прозрели тази истина. Така че, имайте предвид, че вашият пирятел не е много зрял човек, на колкото и да е години, и това е нормален процес, който не можете да насилвате и дори не можете да му обясните. Трябва да сте мъдра, за да постигате нужното ви по правилния начин.
не искам да противореча на всичко казано до тук,но ще споделя мнението си от личният опит.И аз като по горе изказали се бях изпаднала в такъв период-човека който много ме обича и даваше всичко за мен се отдръпна и бях изпаднала може би месеци в отчаяние и не знаех как да си го върна емоционално.Почнах по съветите-бях весела,усмихната не се отзовавах когато ми свирне,не изисквах нищо,не упреквах ,не мрънках и не настоявах да говорим за нас,както и леко се дистанцирах като запълвах времето си с интересни за мен неща,но това определено не помогна нещо да се промени и когато си казах,че ще казвам всичко което мисля и по висок тон с думите и упреците които таях-ей,тогава дойде чудото.Сега е мил,обажда се по 100 пъти,иска да съм с него навсякъде все се гушка,целува и даже ревнува,все иска за нас да говорим.Идеята ми е не да се слушат определени правила,защото не помагат.В една връзка като няма да може да му кажеш всичко което те дразни и те е обидило каква връзка е да таиш всичко в себе си.Точно като взех да си позволявам да му повиша тон и да го упрекна в много неща,точно тогава взе да се извинява и да ме носи на ръце,а преди няколко месеца просто си позволяваше да се държи и да говори каквотоо си иска
аз,
А къде в този сайт прочетохте съвети да сте вечно мили и усмихнати и да изпълнявате всичко, което се иска от вас? Хората имат проблеми във връзките си, защото са емоционално зависими и се страхуват са изразят своите желания и да ги отстояват. Съветите в този сайт са за тези хора – как да върнат себе си, а не как да задълбочават зависимостта си.
И ако връзката ви върви толкова добре и се оправяте прекрасно, защо са горните коментари и въпроси? Аз ви отговарям тактично, но виждам мейла, с който сте регистрирани и вашия IP адрес. Защо ви се налага да използвате чужди имена и да търсите съвети, като се справяте прекрасно с повишен тон? Желая ви успех.
Здравейте,Мая.В момента се намирам в странна ситуация с бившия ми приятел,който разбира се бих искала да си върна.Няколко пъти сме се разделяли досега и винаги през тези периоди той ме е избягвал ,не е искал да говори с мен, въобще демонстрирал е,че е обиден, но за мен това по някакъв начин е означавало, че въпреки че сме разделени има отношение към мен.Този път обаче,след 4 месеца раздяла нещата са някакси други.Понякога когато се видим не общува с мен ,друг път само ме поздравява,но има случаи в които сяда при мен и си говорим без напрежение.Просто не мога да разбера какво би могло да означава това/дали е просто приятелско отношение, дали е признак на безразличие/ и накъде вървят нещата.Мисля, че той самия не знае какво точно иска, а аз не знам как да реагирам на това-когато си говорим не му казвам или показвам директно, че искам да сме заедно. но не знам дали и това е правилно от моя страна.Досега винаги някак интуитивно съм усещала ,когато е готов да се върне при мен, независимо какво казва,но сега наистина съм объркана.Как според вас е най-добре да се постъпва в такава ситуация?
Лили,
Хората просто реагират на нашето вътрешно състояние. При всички случаи е по-добре, че има общуване между вас – върху него се гради всяка връзка. Мислете за неговото поведение като за отражение на вашето вътрешно състояние. И се концентрирайте върху себе си. Докато се приетснявате как да постъпвате, за да постигнете някакъв ефект, вие излъчвате не особено приятни емоции и той усеща „какво му кроите“. Концентрирайте се върху чувството на любов към него, дори в момента нещата да не са каквито желаете, и за момент оставете целите настрана. И наблюдаваюйте какво се случва. като спрем да мислим и да направляваме ситуцаията според страховете си, обикновено нещата се оправят, понякога дори за часове.
С други думи казано, като спрем да искаме (каквото и да е, дори оправяне на отношенията) – те се оправят от само себе си.
А ако спрем да мислим,да очакваме и да искаме и нещата останат същите, значи ли това, че връзката ни просто наистина е приключила и няма какво повече да направя?
Не, точно обратното на човешката логика е – когато спрем да очакваме, да мислим и да се тревожим, ние просто оставяме подсъзнанието ни да реши проблема. Понеже не мислим и не преценяваме какво да правим, не преценяваме реакциите, които получаваме, подсъзнанието ни настройва мисленето ни за решение на проблема (докато мислим, ние настройваме подсъзнанието са за реализиране на нашите страхове). Достатъчно е, че обичате – подсъзнанието ви винаги ще се стреми да ви приближи към нещата, които обичате. Мисленето ви пречи, защото не разполагате с цялата информация и възможността да контролирате другите хора и света. Логически няма как да измислите как да накарате друг човек да ви обича – това е невъзможно. Има решение, но то не зависи от волята ви. Единственото решение е да спрете да мислите и да се тревожите по този въпрос.
Здравейте, с приятелката ми бяхме заедно 2 години и половина (с лека раздяла за 2 месеца). Сега отново се разделихме. Проблемът е в мен, защото обичах да излизам доста и да пийвам. Не съм й изневерявал и нито един път не съм я излъгал. В момента се опитвам да я накарам да ми даде още един последен шанс (даде ми много), но тя е твърдо решенза засега. Какво може да ме посъветвате. Как да постъпя и дали ще мога да си я върна отново, защото я обичам ужасно много и наистина не мога без нея.
Здравейте,
Много ми харесват Вашите статии…Аз съм на 41 г., преди почти две години се разделихме със съпруга ми, а преди месец се разведохме – по негово настояване. Искал си свободата…/той ена 36 г./. Имаме две малки деца / на 5 и 3 г./. От година /поне така казва той/ има връзка с разведена жена с дете, живеят заедно. За това разбрах едва през юни т.г., преди това отричаше…а аз чувствах, че има друга. Проблемите ни бяха, че аз бях изнервена с две малки деца вкъщи, цялото домакинство беше върху мен, той непрекъснато беше на работа, винаги закъсняваше, а често нямаше пари…за това се карахме. Всъщност, аз го изгоних, защото просто не издържах – нямаше го, не правехме секс, накрая нямаше комуникация…Въпреки всичко, аз продължих да го обичам. Въпреки унижението да ми каже, че любовта ни е била проекция, че не можел да живее с мен, че нямаме нищо общо и че не ме желае като жена…Липсва ми – както и на децата. Опитвах какво ли не, четох, излизам с приятели, разхождам се, забелязвам и други хубави мъже по улиците…В работата съм на най-ведрата и лъчезарна жена. Колегите дори не подизират за моята лична драма. Не е и нужно. Но…нищо не ми помага. Обичам и желая само него. И много, много ме боли.
Има ли шанс да го върна???
Здравейте, Марела,
Възможности винаги има и зависят от вас. Не може да сте най-лъчезарната жена външно, а вътрешно да страдате – потискате и прикривате чувствата си, а от това положението ви се влошава. Ако не изживеете напълно тази болка, тя ще ви държи в това състояние още много време. Що се отнася до мъжа ви – мъж, който ви оставя с малките си деца, защото не може да се забавлява – помислете дали точно това искате за себе си. Вие никога вече няма да можете да му се доверите и винаги ще имате усещането, че е с единия крак извън връзката ви и това няма да направи щастлива. Мъжете често бъркат забавлението с любов и това си проличава при първите трудности. А щом е оставил вас, можете да очаквате, че скоро ще остави и другата жена, по същите причини. Можете да направите много неща, за да си го върнете, но първо преценете дали наистина искате това, защото сте видели истинския му характер и никога няма да имате отношенията, които сте имали в началото.
Здравейте, Мая, имам много сериозен проблем-откакто се разделих с приятеля си се превърнах буквално в развалина-нищо не ме радва и всичко стана безсмислено, минаха вече 6 месеца, а аз не се оправям.Това не е първата ни раздяла но този път нещата са различни-виждам го сравнително често- понякога говори с мен както преди и демонстрира отношение, но друг път се държи все едно сме най-обикновенни познати и от това ме боли най-много. Чувствам се много слаба и глупава, вече се дразня от себе си дори ,да не говорим че от самочувствието ми като жена вече почти нищо не остана. Като резултат от неговот поведение и постъпки реших че повече не мога да издържам на това положение и трябва по някакъв начин да се опитам да се освободя от всички тези емоции и чувства, които буквално ме закопават/ дори му събрах каквото е останало от вещите му и му написах че искам да си ги вземе-да, беше много импулсивно и може би по-късно ще съжалявам, но просто трябваше да направя нещо, каквото и да е, иначе ще се пръсна вече/ Моля ви, дайте ми някакъв съвет- не мога да продължавам повече така, а наистина не знам как да се справя /за съжаление късно прочетох за семинара, пропуснала съм го/Благодаря
lilly,
Постъпили сте правилно. Първото, което трябва да направите, е да възстановите самочувствието си, а това става най-добре, когато прекъснете контакта с мъжа поне за известно време и насочите мислите си в друга посока, доколкото е възможно. С времето силата на спомените избледнява и човек се връща към себе си. Загубата на самочувствието е най-тежката последица от подобни връзки, в които мъжът се чувства свободен да си тръгва и да се връща, както прецени. За вас самата ще е по-добре да не го виждате за известно време.
Здравейте, моята история е много интересна и необеснима за мен но по работите които успях да прочета от горните коментари,аз не само съм привързан към приятелката си, но и я обичам и бих искал да я върна но не зная възможно ли е.
Живяхме заедно близо година и половина и естествено като всекъ мъж в началото се стремях да и угаждам с каквото и както мога, но в последствие тя започна да иска същото ниво на ухажване и внимание както в началото и естествено, като никой не хаби повече енергия отколкото е нужно, аз поизостанах в това отношение, никога не поглеждах другите жени, не съм мислил си и помислил да отида някъде без нея дори и до магазина, а дори един от главните проблеми за нея беше че съм си седял прекалено много време вкъщи само с нея не сме излизали наляво надясно и други такива въпреки че когато сме имали финансофата възможност винаги сме го правили! Накрая тя излезна с аргумента че, не можела повче така като си седя вкъщи пред компютъра (а и на работа сме заедно работим на едно място)въпреки че за мен това вид разтоварване след работния ден и се изнесе. Естествено аз направих всички грешки и минах през всички фази от отричане до гняв след това самосъжаление, молитви и депресията сега вече зная че мога да съм с нея, но мога и без нея и въпреки всичко искам да си я върна , но тя изкарва куп причини свързани с нейните родители и близаки както и смоите и ги използва като оправдания и в един момент в който тя искаше да се съберем след един бърз разговор с майка си се разубеди и тотално промени отношението си към мен, започна да се дистанцира от познатите си и даси търси един вид друга среда, да излиза с други хора и като цяло да ме игнорира сякаш чувствата и са изстинали, но никога не каза че иска всичко да е приключи и че няма вече чувства! Всички ми казват че не е за мен и че аз не съм за нея но пък въпреки всичко все още когато я видя получавам пеперудите в стомаха и дори и да зная че всичко е приключило и изстинало за нея аз бих искал да си я върна, дори при факта че веднъж и простих когато я хванах в малка изневяра която според нейните думи е била провокирана от това, че аз не съм и обръщал това заветно внимание която тя иска. Простих и на мига просто вече бях твърде привързан към нея и влюбен даже. Сега тя не иска помоща ми вече не се обажда не пише смс-и никакъв контакт от нейна страна и доколкото чувам разказва на хората че имала нова любов….Живота ни продължава и за двамата, променям всекидневно неща покрай мен, които до сега сам съм си казвал, че могат да почакат, весел и усмихнат човек съм, но когато в компанията изникне нейното име не мога да не се сетя за нея и да не се питам какво прави сега и с кой е?! някакви съвети как точно трябва да се тълкува женското поведение защото май повечето коментари бяха относно мъжкото ? 😛
Христо,
що се отнася до любовта, не мисля, че има големи разлики между женското поведение и мъжкото. И жените, както и мъжете, желаят да изпитват винаги силни романтични чувства, наричат това любов и често напускат връзката, когато романтиката изчезне. Няма малки изневери и прошката се отнася до това вие да не преживявате болката продължително в себе си, а не до това да позволите на партньора ви да ви изневерява. Във вашия случай вие изпитвате по-силни чувства, вие се съобразявате повече с нея, а тя е усетила, че ви контролира и вероятно е загубила уважение и интерес. Много повече ще ви помогне да се дистанцирате емоционално от нея, особено ако тя може да усети промяната в отношението ви (щом работите заедно, значи имате контакт). Когато един човек направи грешка по отношение на вас (изневярата) и вие вместо да се отдръпнете, веднага му простите – все едно му казвате „Приемам да ми изневеряваш“. Когато е трябвало да реагирате остро, вие вероятно не сте го направили – и в тази, и със сигурност в други по-млаки ежедневни ситуации преди това. Но да вземем изневярата, за да рацберете какво имам предвид – когато човек изневери, той очаква партньорът му да се обиди, да си тръгне. Ако не го направите, губите уважение и отслабвате позициите си. Жените не уважават това, мъжете също. Оттук идват всички проблеми във връзките – от неправилни реакции към мъничките неща в живота.
Ако друга жена ви е направила това, което ви е направила приятелката ви – как бихте реагирали? Отговорете си на този въпрос и го направете, ако искате шанс да си я върнете.
Благодаря за изчерпателния отговор Мая !
Преди седмица преживях болката от раздялата тотално, простих на себе си и на нея всичко казах си че явно така е най-добре и за двамата и бих казал че съм емоционално стабилен в момента, а лошите чувства към нея ги няма, останаха само добрите спомени и вече не съм обсебен от мисълта за събиране, не се притеснявам, когато други отидат да я заговарят и дори ако ми кажат че излиза с други мъже – това не ме жегва. С две думи примирих се че двамата сме поели по различни пътища. Разбира се, се виждаме на работа и там започнах се дистанцирам от контакт с нея и освен да и кажа по едно здравей, когато тя самата дойде при мен аз не инициаизирам разговорите. Не зная защо го прави, но тя продължава да идва при мен дори след като и казах, че не можем да бъдем приятели, защото аз имам по-силни чувства от тези на приятел към нея. Казах и че ако иска отново да сме нещо повече от приятели може да и дойде да поговорим за това къде са нещата и как можем да ги оправим, ако ли не – да продължи с живота си, така както аз ще продължа с моя и да не ме търси, да не ми говори за повече от едно обикновенно здравей от възпитание, а тя продължава да идва да ме търси да ми разказва проблемите си въпреки че и казах че не го искам, казва че е наранена когато ме види да говоря с определени колежки от които ме ревнуваше (без причина разбира се) още докато бяхме заедно и пита приятелките си защо не и обръщам внимание. Исках да кажа че направих точно това което ме посъветвахте, да се отдръпна емоционално от нея, но тя не ме оставя и намира начини и причини да идва да говори с мен за всичко друго но не и за това което аз искам и е доста объркващо за мен това женско поведение.
Моето положение е горе-долу същото-много често виждам този човек и напоследък той сам търси контакт/ въпреки че аз не успях да се отдръпна нито емоционално, нито мисловно до този момент/ споделя ми проблемите си ,напомня ми случки от общия ни живот ,държи се с мен доста свойски, оставя в мен впечатлението че му липсва и иска да се върне ,а на следващия път без причина запчва да ми говори че сме приключили ,че шял да си търси щастието, виждам го да общува с други жени и от това ме боли, и после пак всичко се повтаря-държи се добре, на мен ми става добре, на другия път става нещо друго. Толкова се обърках от поведението му ,че накрая не издържах и му направих грозна сцена пред други хора ,въпреки че си давам сметка че нямам право на това/ все пак не сме заедно вече/ Стигна се дотам той да ми каже, че едва ли не от съчувствие говори с мен-защото ме виждал че съм зле и аз му казах че не искам да си говорим повече /за съжаление не по най-цивилизвания начин защото аз обикновенно премълчавам и преглъщам, но накрая прсто избухвам/ Взех решение да го избягвам колкото мога, не като демонстрация, а просто защото не издържам вече, но все ще ми е мъчно и не мога да спра да мисля за него и всичко което се случва .Давам си сметка, че е правилно да се огдръпна, а в следващия момент си казвам, че с това избухване окончателно провалих нещата и съжалявам и всичко това наистина е много объркващо и поне за мен си е направо ужасно. Това поведение явно не е типично само за жените, а за човек който не е наясно със себе си-преди години аз също съм се държала така със същия този човек и знам за какво става въпрос-лошото е че тогава аз нямах и 30 години а той сега е на 43, но явно и това не е от значение.
Да, това поведение няма нищо общо с пола, а с вниманието. Когато изпитваме силни чувства и мислим за любимите си хора, с вниманието си ние им предаваме енергия (много енергия при любовта). Когато партньорът ни загуби интерес, той спира д адава енергия на нас и нарушава този баланс. Усещаме емоционалното (и енергийното) отдръпване и това ни кара да усещаме загубата още по-силно, да го гономи, да се оптиваме да го върнем. Идва един момент, в който ние вече отдаваме двойно повече енергия, а той не ни връща нищо. Това обикновено се случва, когато има нещо недоизказано, нещо неразрешено в отношенията ни, когато другият човек е постъпил неправилно с нас, но изкривява реалността – обвинява нас за проблемите. Точно тези нерешени проблеми задържат хората твърде дълго в това състояние, защото естествена необходимост на човека е да разреши ситуацията, да освободи душата си от това, за да продължи напред. Когато другият не го позволява, когато не желае да говори или изкривява реалността по някакъв начин, създава голямо напрежение и това ни държи дълго в тези ненормални отношения.
Ако все пак решим да не оправяме нещата и да ги оставим както са, ако спрем да се занимаваме с бимшия си партньор, ние спираме да му обръщаме внимание и да му предаваме енергия. И той веднага се появява, защото усеща промяната, а е свикнал да получава внимание без да дава нищо. И това се случва всеки път, когато намерим сили наистина да се отдръпнем. Ако си кажем „А, нещата се оправиха“, той отново си отива, а ние пордължаваме в това състояние до следващия път, когато намерим сили да се отдръпнем.
Ако обаче намерим сили да прекъснем тези контакти, които се случват само по инициатива на партньора (той идва, когато пожелае, но не е достъпен, когато ние пожелаем) – ако напълно прекъснем общуването, независимо какво прави, нещата се обръщат. Той се оказва влюбения (което не е любов, а е просто реакция на нашето отдръпване и дефицита на енергия). И както довчера ние сме го гонили, така започва той да гони нас, да плаче и да ни убеждава колко ни обича.
За съжаление, това е някаква обвързаност, но не е любов – когато хората се обичат, те искат да са заедно, не се гонят и не се дърпат. Тези проблеми се появяват, когато хората се харесват, но не достатъчно. Тези проблеми се появяват във връзки, в които единият от партньоритене е достатъчно ангажиран с другия.
Ако сте забелязали, той се връща, но не за да ви даде любов – а да укрепи позициите си. Иска да ви има там някъде като вариант, но не и да ви даде любов. И това не е то съжаление, нито от съчувствие – а просто егоизъм.
Здравейте, Мая!
Благодаря Ви за отговора, за отделеното време. Много съм мислила по въпроса заслужава ли си да си върна съпруга, след всичко което ми е причинил. Отговорът ми е категорично да. Не заради децата, не дори защото все още много го обичам. А защото смятам, че връзката ни може да се доразвие и тепърва да станем истинско семейство, на каквото досега само си поиграхме. Не обичам недовършени неща, а нашата връзка си остана такава. Той напротив – определено си „пада“ по това да започне нещо и да го зареже. Преди няколко месеца ми каза ,че е приключил с необмислените обещания. Виждам някаква промяна у него в тази посока. Но как да я насоча в посока на връзките ни, която той смята само за минало. Казва че е убеден, че не може да живее с мен. Когато го попитам защо не опитаме поне, той отговоря нямам желание. Как да се появи това желание, как да го предизвикам? С това си блъскам главата. Това, което пишете е вярна – като спреш потока от енергия към някого, той се връща…но аз не знам как хем да го обичам, хем да не мисля за него. Има ли смисъл да проявя някаква инициатива /вечеря/ или още е рано и тя ще бъде „наказана“. Само ще добавя, че общуваме нормално, но рядко. Понякога се случва да си говорим дълго по телефона и сякаш нищо не се е случило, виждам го как се усмихва, приятно му е да си бъбрим…но дотам. Не предприема нищо. Там е, при онази жена…Толкова силно нещо ли навикът, рутината…Моля Ви, насочете ме, дайте ми някакъв съвет. Много Ви благодаря предварително. За пръв път чета толкова смислени, стегнато написано и изчерпателни статии от психолог. Има нещо подобно на един сайт солнечные руки. Но Вие сте по-добра!
Марела,
Страхувам се, че се опитвате да промените неговия характер, в което няма да успеете. Можете да направите много неща и можете да успеете да си го върнете. Но нямате силата да превърнете човек, който не обича да довършва нещата, в човек, който е отговорен и се отнася сериозно към ангажиментите си. Единственият съвет в това отношение, който мога да ви дам – не се захващайте с непосилни каузи. Силата на характера се изгражда именно чрез преодоляването на житейските трудности, чрез приемане и решаване на предизвикателствата. Няма как да накарате човек, който бяга от проблеми и трудности, да тръгне насреща им – само много силна любов може да го накара. Но опитът ми показва, че тези хора никога не си позволяват да се влюбят толкова силно, че да си усложнят живота.
Разбира се, можете да направите възможното да си го върнете. Но няма да успеете, ако се държите по този начин с него. Той е постъпил лошо с вас и очаква да бъде наказан. Ако сте мила и внимателна, губите уважение и позиции. Ако го накажете, имате някакъв шанс, въпреки че мъжете с по-слаб характер не си падат по наказанията и изчезва напълно. Трябва да намерите баланса.
Мая,благодаря ви за отговора. Нещата са точно така, както ги описахте и той прави точно това-не ми дава възможнст да говоря и обвинява мен за поредното скарване или заключава“ еми ето не се получава и това е“ като наистина оставя в мен усещането за неразрешена ситуация. Усещам също така, че дори и може би несъзнателно се питва да ме манипулира и да ме държи като вариант, докато май търси и други варианти .Въпреки всичко това ,аз все ще го обичам, но не искам нито съчувствие, нито временно внимание ,защото знам, че това няма да ме направи щастлива. Просто се питам при това положение има ли въобще някакъв начин да си върнеш самата любов и и нтереса на този човек, желанието му да бъдем заедно ,защото си давам сметка че друго не би ме удовлетворило,Или веднъж изчезнало това не може да се върне обратно?
lilly_33,
Можете да върнете интереса, но за целта трябва да станете интересна и непредвидима – за влюбените жени това е много трудно. На мен ми се е случвало – и обикновено се получава, когато аз отхвърля вътрешно, наистина, човека, който ме е отхвърлил. Хората сящкаш реагират на самото отхвърляне и това ги кара да се стремят да си върнат позициите.
Хубаво за вас е, че не сте склонна на компромисни варианти – щом наистина го чувствате, той ще разбере, че или трябва да предприеме нещо, или ще ви загуби. Това е и единственият начин да получите това, което желаете. Но не трябва да отстъпвате. Той ще се опитва, както и прави, да се връща когато му е удобно и да получава каквото иска – важно е вие да не му позволявате това.
Когато вашият мъж отиде в магазина, първо си плаща хляба, а след това яде, нали? Не му позволявайте да се нахрани, преди да плати 🙂
Здравейте, Мая.
Да ви споделя и моят проблем, ако можете да ми кажете има ли смисъл да се боря да си върна тоя човек или да се откажа.
Преди 3 месеца напуснах мъжа си. Нямаме брак, но имаме две деца – момче на 9 и момиче на 4. Децата сами избраха и останаха при баща си. Липсват ми, но не искам да ги тормозя заради собственото си его, че ми липсват.
Както и да е. Междувремнно, несвикнала да стоя сама, се регистрирах в сайт за запознанства. Там се запознах с един мъж, с който още на първа среща и двамата усетихме, че има тръпка или както там се нарича магията. Започнахме да се виждаме. Много си допаднахме – еднакви интереси, теми, в секса – много добре…Но бившият ми разбра за него. Проследи ни, научи кой е, телефоните му. Всичко. Започна да му се обажда и да го заплашва, че ако не ме остави, ще му се случат разни неприятни неща. Също така му е казал, че имаме две деца и аз трябва да се върна при него, за да съм си ги гледала. /аз при него никога няма да се върна, защото той ми налагаше страхотен психически тормоз пред децата при това/ . Тогава този мъж се отдръпна. Каза, че много съм му харесвала, че ми било много хубаво с мен, но не искал да застава на пътя ни и че бившият ми е психопат. Това беше преди месец. Аз му казах, че няма да се откажа от него, още повече щом чувствата ни са взаимни. От тогава не сме се виждали, нито чували. Само му пиша по някое съобщение в сайта за запознанства, че ми липсва. Преди няколко дена ми се обади. Каза, че се е напил и изпадна в някакви откровения – ужасно много ме бил харесвал, и ужасно много ме искал и дете искал от мене, но го било страх да няма втори провален брак. /Забравих да спомена, че е разведен и има дете на 13 години, което вижда 2 пъти в месеца/. Помолих го да се видим на другия ден и да поговорим. Съгласи се. Но не дойде на срещата. Дори не ми се обади, че няма да дойде. От тогава изобщо не ми се е обаждал и не отговаря на съобщенията ми.
Кажете ми, моля ви, как да си го върна и изобщо дали да се пробвам повече?
devet,
На този свят има твърде много мъже, които ще избягат при първия проблем и ще ви оставят в ръцете на мъжа ви „психопат“. С тези думи той ви е казал, че не смята да си усложнява живота и да се бори за вас. Можете да направите много неща, за да си го върнете, можете и да успеете. Но всеки мъж очаква, че когато каже такива думи на жена, тя ще го остави. Ако се върнете, той ще загуби уважение към вас и ще започне да се отнася по-лошо с вас.
Ако обаче той се върне сам при вас, това ще означава, че държи на вас и е склонен да се конфронтира с предизвикателствата. В такъв случай можете да го приемете отново и да опитате. Но не ви съветвам вие да го гоните и да си го връщате, ще си причините още повече болка.
Забравих да спомена, че в разговора ни по телефона, го питах вижда ли се с някоя, той каза че да, но не се било получило. виждам го да влиза непрекъснато в сайта за запознанства и се притеснявам, че упорито си търси жена. Страх ме е да не си намери някоя и аз да няма възможност да си го върна.
бях ви писала преди време,бях доста объркана след доста време може би 4-5м,вашите съвети ми помогнаха,човека който обичах се отдръпна от мене а аз не спирах да го моля за разговори а той бягаше и бягаше.беше трудно месеци наред се опитах кактови еказахте да се освободя мисловно от него.Сега човека е до мен,сега той ме кара да говорим,сега той иска будеще и планове за нас.Искам обаче да попитам защо като постоянно ми пише,обажда виждаме се,казва ми че ме обича,ревнува ме харесва ме,желае ме аз вечено имам страх от лъжа и защо не мога да предприема крачка по сериозна да бъда с него след като го обичам.Има още нещо на моменти се държи не както трябва -тоест когато изревнува откажа му среща или нещо подобно почва да се сърди затваря телефони,цупи се,след 2 ч все едно нищо не е станало.Искам съвет как да не прекалява когато се ядоса а да бъде по сдържан спрямо мен,може би защото винаги знае че съм насреща си ппозволява на моменти да прекеачва границат ана уважението>не ме обижда или нагрубява,просто всеки път като се ядоса или изревнува все ми казва че му писнало че не можел повече, че съм била с други,което не е вярно,да си търся друг…и след време все едно не го е казал
аз,
Не можете да промените характера на другия човек. Неговите реакции са си негови реакции – има балансирани и овладени хора, има импулсивни хора, явно той е от вторите и това не се променя, освен ако той не поработи много сериозно върху себе си. Що се отнася до това, че не му вярвате – напълно нормално е да не вярвате на човек, който ви е изоставил. Това е начинът, по който нашият ум ни пази от бъдещи подобни проблеми – помни ги. Той ще трябва да положи доста усилия, за да заличи вашите съмнения.
Виждам някакво противоречие – от една страна, в една Ваша статия пишете, че ако оставя нещата да се случват както той иска – „да стане неговото“, имам шанс в дългосрочен план той да се върне. Той много пъти ми е казвал, че ме харесва, именно когато съм мила, добра и внимателна. И всъщност това е основното в характера ми – отстъпчива съм и мека. Може би понякога прекалено. Не обичам да се налагам. Когато бях груба и лоша /не без предизвикване от негова страна/, това основно го отблъсна от мен. Разведохме се – както той поиска. Какво значи да го „наказвам“, при условие, че рядко общуваме. Пред два дни се видяхме по моя инициатива да поговорим за децата, вечеряхме, той се отпусна, бяхме си пак аз и той…но тя не спираше да звъни и да го пита кога ще си идва, което ми се стори добър знак за мен. Жена, която се опитва да контролира по този начин мъжа с който е, показва слабост и в крайна сметка губи. Той самият казва, че е толкова свободолюбив, защото майка му е била много доминантна и че е изббрал мен, защото съм мека и ненатрапчива. Но сега е е намерил копие на майка си един вид…Объркана съм. Може просто не трябва да правя нищо. Продължавам да го обичам, въпреки че това към момента ми носи само страдание. Но тази любов просто е жива.
Не желая да го променям. Само искам да го върна. Но просто не знам как.
Спорде Любовна магия, която изчетох сигурно пет пъти трябва да чакам…и да превключа чувствата си към някой друг нещо друго, но това просто не се получава.
Марела,
Сблъсквате се с основния проблем, с който се сблъскват всички хора – и по отношение на себе си, и във връзките си. Между това, което съзнателно искаме – защото очевидно е добро за нас (тоест мили, добри, разбрани, обичащи партньори) и това, което ни зарежда емоционално (пияници, побойници, несериозници, мачовци, лъжци).
Той ви е казал, че обича мили и добри жени – но неговият модел за жена е майка му, неговият ум е програмиран с този модел на жена от първия му ден на този свят. И вие казвате, че такава жена си е избрал сега – и с нея може да е нещастен, но именно тя му създава емоцията, усещането за истинската жена. Няма логика в това, това е начинът, по който умът сравнява новата реалност с утвърдени и неподлежащи на промени факти, с базата.
Единственото, което можете да направите, е да го оставите той да се върне. Възможно е другата жена да го разочарова и той отново да се върне при вас. Всичко е възможно във връзките. Вие го познавате най-добре и знаете как да се държите с него най-добре. Но възстановяването на отношения не е лесно и рецепти няма – именно защото хората нерекъснато водят борба между съзнателните и несъзнателните си желания.
Благодаря Ви за отговора! Оттук нататък ще трябва да се справям сама 🙂 . И ще продължавам да чета интересния сайт. При човешките взаимоотношения рецепти няма, но насоките са много ценно нещо.
Здравейте отново, Мая!
След като ме посъветвахте да постъпя с приятелката си така, както бих постъпил с друга жена ако ме е наранила толкова аз и казах, че не искам да ме търси, да ми говори и да контактува с мен и съответно аз няма да я потърся и да говоря с нея, дори мисля че отидох и малко по далеч като и казах, че е направила хубаво нещо като си тръгна от мен, защото така ми дава възможност да намеря друга голяма любов в живота си. Дали не оплесках работите съвсем с тези изказвания и реакцията няма ли да и дойде съвсем остра и тя да си каже че няма да се занимава повече (защото обикновенно тя е човек, който бяга от проблемите вместо да ги решава и това е главна причина за провала и на предишните и връзки) или сега просто трябва да държа на думата си, да страня от нея и да чакам тя да се свърже с мен или да дойде с молба да се видим и поговорим?
Sonic Rage,
Винаги съществува риск да я загубите, ако й кажете такова нещо – но това е и единствениятви шанс тя да ви възприеме сериозно и да си върне уважението към вас. Ако бяга от проблемите – това е характера й, това няма да се промени. Но е факт, че когато хората обичат, правят неща, които иначе не биха направили – ако ви обича, ще има реакция от нейна страна.
За да имат сила думите ви, трябва наистина да стоите зад тях и да вярвате това, което сте й казали. Ако се съмнявате дали не сте сбъркали и съжалявали, тя ще го усети и няма да възприеме думите ви на сериозно. Затова и обикновено хората се връщат, когато наистина сме ги отписали – те реагират на истинското отхвърляне, а не на думи.
Здравей Мая,
Ще се опитам да опиша моята история накратко и ще се радвам ако можеш да ми помогнеш, защото аз не мога да намеря отговор как да си върна любимото момиче.
Имах връзка с момиче година и половина. Всичко вървеше идеално. Заживяхме заедно въпреки, че аз трябваше доста да пътувам и понякога не се виждахме по седмица и две но пък се чувахме по няколко пъти на ден по телефона. Разбирахме се, обичахме се бяхме много щастливи заедно. Не веднъж и два тя ми е споделяла, колко е щастлива, че сме заедно и че много ме обича и колко силни чувства има към мен. От моя страна аз и отговарях със същите чувства. Бях безкрайно щастлив, че най-после открих истинското момиче за мен. В един момент започнахме дори да говорим и мислим за семейство и деца.
Един ден през лятото след като имахме огромни разногласия по определен въпрос се скарахме. Тя не отстъпваше, също и аз. В крайна сметка аз направих компромис с моите чувства само и само за да спася любовта между нас и тази връзка. Стана по нейното, но аз вътрешно в мен не можех да преглътна факта, че тя изобщо не уважи моите аргументи а действа егоистично. А моите аргументи бяха основно базирани на чувства.
Няколко дни след това съществуваше още напрежение между нас и от една нелепа ситуация възникна огромен скандал, който завърши с молбата и да се изнеса от апартамента, в който живеехме. Така се стигна до раздялата ни.
Аз доста болезнено го преживях но не спирах да се боря. Осъзнах грешките, който съм допускал и си ги признах пред нея. Търсех контакт с нея. Устроих и много хубава изненада за рождения и ден. Въпреки това тя ми каза, че и трябвало време тя да размисли за нашата връзка и дали имаме бъдеще заедно. Оставих я да размисли.
Една вечер тя ми се обади късно вечерта и ме попита дали искам да отида при нея. Аз и отговорих, че ще отида само ако тя е сигурна, че го иска и е сигурна в чувствата си защото не искам да си играем на „иде ми, дойде ми“. Тя отговори, че е сигурна и иска да сме отново заедно. Така се събрахме отново заедно и всичко беше идеално както преди скандалът ни през лятото.
В края на септември отидохме за няколко дни в чужбина. Прекарахме страхотно, показах и неща които беше виждала само по филмите. След като се върнахме тя сподели, че тези дни са били най-прекрасните в живота и. Няколко седмици след това трябваше да пътувам за няколко дни из страната по работа. Не спирахме да се чуваме по телефона. Всичко беше идеално докато една сутрин се събудих и открих следния имейл от нея
„Реших да ти пиша. Така може би по-лесно ще мога да кажа всичко, което искам.
Живота отново ме изправя пред изпитание…поредното. За добро или за лошо не знам, няма и кой да ми каже. Това ме накара да се замисля сериозно какво да правя с живота си, какво е правилно, какво трябва и какво искам да направя. Последните два дни бяха много трудни за мен, трябваше да взема важни решения. Аз ти казах още преди време, че се колебая за връзката ни, че има една празнина, която ме спира да направя следващата крачка. Сега когато всяко едно мое решение е свързано с друго няма как да не помисля и за нас. Трудно ми е защото се чувствам добре с теб, защото се грижиш за мен, защото ме обичаш…лесно се свиква с това и да, трудно е да се откажеш. Но не е честно. Не е честно да губя най-хубавите ти години, когато имаш възможност да срещнеш твоята жена. Аз не съм тази. Не го чувствам така. Не искам да мине време и да си тръгна защото съм срещнала друг или пък да остана, защото не искам да те нараня. И в двата случая някой ще бъде нещастен. Искам да ме пуснеш, за да можем и двамата да намерим щастието си. Не можеш да си представиш колко ме боли в момента, защото знам колко много ме обичаш, защото не искам да те наранявам, не си го заслужил с нищо, но по-добре да го направя сега, отколкото да вземам още от времето ти. Това може би е едно от най-трудните решения, които съм взимала, но знам, че е правилно. Съжалявам, че трябваше да го напиша, но нямам сили да ти го кажа. Ако ме обичаш и искаш да бъда щастлива ме разбери и приеми решението ми. Страх ме е, че ако те видя отново ще се впусна в търсене на „нещото“ с надеждата, че е някъде там, самозаблуждавайки се и заблуждавайки теб.“
От този ден сме разделени вече месец и половина. Помоли ме да и върна ключовете за апартамента, в който живеехме а също и да си събера нещата от там. Когато отидох разговаряхме на дълго и широко за нас и настоявах да се съберем. Но тя отказваше. Когато я попитах има ли чувства към мен и дали все още ме обича. Тя отговори да – обичам те, имам чувства към теб но не са ми достатъчни за да създам семейство с теб, така че по-добре да не си губим времето.
Не мога да разбера как така всичко се промени изведнъж. Не минава минутка в която да не мисля за нея. Правих какви ли не опити да си я върна но уви става все по-зле и по-зле. Имам чувството, че като се чуем по телефона тя нарочно се опитва да ме изкара извън нерви и се държи супер надменно и арогантно.
Много ще съм благодарен ако ми дадете съвет как да оправя нещата между нас и да се съберем отново заедно
venci,
Във вашия случай не става въпрос за емоционална реакция, а за лагично решение от страна на това момиче. От думите на вашето момиче става ясно, че правите за нея всичко, което трябва – и именно това я задържа при вас. Но не изпитва силното чувство, от което се нуждае. Задържате я с грижата и любовта си, но не сте натиснали нейния емоционален бутон. Може би прекалено много се грижите за нея. Жената има нужда да чувства мъжа малко по-силен, малко по-доминиращ от нея – ако се съобразявате с нея и се стараете да й угодите твърде много, се случва това, за което пише тя. Хората, които не ценят любовта и грижата, обикновено реагират на отхвърляне. Единственият ви шанс е да се отдръпнете истински, емоционално, и да оставите нещата както са. Има вероятност тя да реагира на това и да съ върне – доста хора не знаят какво искат. Понякога трябва да преживеят това, което желаят, за да разберат, че това което са имали преди, е по.ценно, макар и не толкова емоционално и страстно. Случва се непрекъснато. Това е вашата възможност – да я оставите и да видите дали ще се върне сама. Не се дръжте прекалено мило, не проявявайте прекалено разбиране, не показвайте готовност да я чакате – покажете й, че няма да я чакате винаги. Това обикновено действа, макар и да е нужно малко време.
Просто не прави нищо. Пусни я. Тя много хубаво ти го е обяснила – не те обича достатъчно. Това ли искаш? Успокой се, намери някаква друга цел, но не се опитвай да я върнеш. Забрави за нея, трябва да го направиш, защото тя иска така. Уважи решението й. Постави се на нейно място. Насила не става, нали? Живей си живота, наслади се на свободата, пък кой знае? Един тя може да се върне, но тя трябва да го поиска. Успех и горе главата.
след поредица на приливи и отливи и от моя страна и от негова,реших че искам да изпитам думите му че ме обича като на пръв поглед се захванах за нещо елементарно упрекнах го че лъже,естествено не знам дали е така както и ако е така за супер дребно нещо,но какво се случи той вместо да реши да ми обясни или уж нали ме обича не би следвало да остави човека до себе си в съмнение,той каза само оффф говориш глупости,аз реших да се държа лошо следващите няколко дни,той звънеше обаждаше се мил и добър искаше да се видим аз отказвах като очаквах да каже защо се държиш така да попита за поведението ми.така моите очаквания не се осъществиха за обяснението или как да кажа малко да се стресне че съм ядосана за нещо но се захванах за играта,така седмица отказвах срещи и не отговарях на смс,докато една вечер ми се обади и каза виждам че те притеснявам и че не искаш да ме чуваш и виждаш не искам да се натрапвам айде като решиш че искаш да ме видиш се обади,а аз само ок.после мое би още седмица съобщения аз не отговарях а чаках само да попита защо се държа така и да иска да говорим,докато едната вечер ми писа аз му отговорих и той каза знам че искаш да се разделим усещам го,а аз му отвърнах че явно има причина ,а той отговори аз я знам утре ще ти се обадя да говорим и от тогава 5 дена не ми е звъннал.истината е че връзката ни не от най хармоничните и 2-та сме инати и 2-та не си вярваме много много,но си имаме и хубавите моменти,доста сме се карали аз го упреквам в това че искам повече внимание а той в това че не предпиемам малко по сериозна крачка,но като сме говорили винаги е казвал че през ум не му минава да се разделяме въпреки че много сме си го изричали,малко е избухлив тоест повишава тон,не нагрубява но исках да има малко повече респект от мен и да не си позволява да се държи така и някак си малко повече да ми обеснява например защо не е звъннал някога или еди какво си,той пък ме упреква че бил никой в моя живот.Та, обяснете ми въпреки8 всички разногласия и т.н. ако той ме обича как ще издържи толкова време без да ми звънне и как няма да се уплаши защо се държа така и как така лесно го приема.много пъти и е казвал че му е писнало от връзката ни но и аз съм му го казвала и максимум от ден два не е било някой да се сърди повече на друг.на фона че и сега са празници обяснете какво значи това
Мая, здравейте! Поздравления за страхотния сайт, само ще кажа, че почти винаги, когато имам спад в отношенията си с човека, когото харесвам от 3-4 години, но така и не получавам на 50 % дори взаимност, отварям тук и чета, плача и чета, както става ясно, вече е дошло „Време разделно“, зная отдавна, че не сме един за друг.
Както и да е, отдавна се каня да прекратя всякакви контакти с нея. Тук всички пишете за това, зная, че е препоръчително, вече не виждам какво да чакам от човек, който ме търси само когато й е скучно, иска да си четка самолюбието, ОБАЧЕ, ето примерно всяка година се обажда за празници поне, днес едно почти формално ЧНГ в скайпа.
Та, питам се аз, ок, искам да прекратя всякакви контакти в въпросното момиче, обаче преди съм го правил по следния начин с други: спирам да звъня, да пиша смс-и, изтривам си скайпа и след 1-2-3-4 седмици започвам да се откъсвам от зависимостта. Но сега, след като си очуках малко главата и може и да съм стана по-зрял, вече не искам да си трия скайпа, нито да я блокирам нея, нито да си прекъсвам социалните контакти в във фейса зарад нея. Как го правите бе, хора? Кака по интелигентен начин да си запазя самолюбието и да се отдръпна? Е това не става вече с месеци. Дори да не й пиша в скайпа, тя ме намира, пуска 2-3 зарибяващи реплики и повече никакъв интерес, нито как съм, жив ли съм, ала-бала. Един вид, проверка, че ще отговаря и това е. Ще съм благодарен на всеки отговор, братя и сестри, вече цялото ми същество крещи да си събера парченцата останала гордост и да спра да си губя времето с човек, на когото не му пука особено за мен.
И друго искам да питам за въпросната Тотално неориентирана и крадла на време и любов на хората, не е първата, надявам се обаче последната, с която ще се залъгвам така, вместо да намеря истинската любов. Как процедирате по празниците с такива хора? Моите познати са 50:50, повечето момичета ми казват, от добро възпитание да съм честитял празници и т.н. , а мъжете казват, абсурд, Убий с мълчание.
Тотално Неориентирана,
Това е най-големият проблем, с който аз съм се сблъсквала. Тези хора – „крадци на време и любов“, са наистина такива. Те си искат своето, без да дават нищо в замяна. И когато усетят, че губят позициите си – незнайно как, веднага се появяват на хоризонта, подмятат 2-3 мили думи и изчезват отново. Човек тъкмо е намерил сили да се отдръпне истински – и отново попада в ада. Познато мие.
Ще ти кажа аз как съм решавала подобни ситуации.
Просто твърдо решение да сложа край, каквото и да се случва. Дори не съм казвала, че си тръгвам, не трия телефони и мейли, защото когато го направя в мен самата остава гадно усещане. Но просто решавам, че това е край, независимо какво ще се случва оттук нататък – и когато човек вземе такова решение, никакви думи не могат да го върнат обратно. Докато има надежда, че другият ще се върне, че всичко ще се оправи, една дума е достатъчна за да срине равновесието. Когато съм взела решение за себе си, че това е краят, наистина е. Но това се е случвало, когато съм стигала границите на моята поносимост. Идва момент, от който връщане назад няма.
Когато този момент дойде за теб, тогава няма да има никакви значение кой и какво ти говори по телефона или по скайп.
Мая, благодаря много за отговора.
Проблемът за мен е, че ми е по-лесно да изтрия и игнорирам човека, в когото съм вложил усилията си, вместо да гледам как стои тя в скайпа и се прави на велика. Обикновено се стига рано или късно до въпроса: Ама ти да не си сърдит нещо? Или в повечето случаи се прави на ни лук яла, ни лук мирисала. Отмъщението не ми е цел изобщо, нито искам тя да знае какво е загубила. Убеден съм, че всеки дълбоко в себе си знае много добре, че си играе с друг човек и чувствата му, но е прекалено страхлив, за да се поправи. Случвало ми се е след години да ме търси момиче, което ми е разбивало сърцето, за да ми се обяснява колко много била държала на мен, ама била тъпачка. Защо ли това не ме ласкае изобщо? И как изобщо се справяте вие с тъпите номерца на хората, които само искат да взимат, без да дават. При мен единствено игнорирането дава резултат и то след време да си върна самочувствието и да продължа напред. Доброто възпитание и поддържането на „приятелски“ отношения не ми помагат. Вие кое мислите за най-доброто лекарство против „крадците на време и любов“? Поздравления още веднъж за прекрасния сайт!
Здравейте!Моля за съвет при следната ситуация в която попаднах.Със съпругът ми имаме 17 годишен брак и 2 прекрасни дъщери.От няколко месеца той значително охладня в чувствата си към мен и естествено си хвана любовница 14 години по млада от него.Обвинява ме че не получава топлина, ласки и емоции от мен.А аз работя по 12-14 часа на ден на 2 места за да мога да осигуря семейството и децата си.Той вечно е без пари и естествено издържам и него.Оказа се ,че докато аз съм работила той си е пиел кафето и се е разтоварвал емоционално с любовницата си.Моята грешка е че аз никога не съм имала желание за секс, той никога не е успявал да ме възбуди или предизвика.Моля ви за съвет!
ninam72,
Единствената ви грешка е, че сте поели всички женски и мъжки задължения, а той е останал без работа. Разбира се, всеки човек има нужда от свежи емоции – вие също, не само той. Ако емоциите липсват във връзката ви, той е не по-малко отговорен от вас за това. Когато мъжът изневери, той знае, че постъпва нечестно към жената до себе си, усеща вина и други негативни чувства и тъй като ги усеща заради вас, той започва да ги асоциира с вас – тоест, обвинява вас за негативните си чувства. Аз не съм чувала мъж да си признае откровено, че има вина за провала на отношенията – и дори когато някой го казва, не го мисли изобщо. Мъжете обичат да се чувстват добре със себе си и вината винаги е в жената.
Според мен единственият печеливш изход за съпругата в такава ситуация (макар и малко рискована на пръв поглед) е да изгони мъжа и да прекъсне всякакви връзки с него. Ако приемете това положение, той ще загуби още повече уважение към вас, но няма да си тръгне, защото му е удобно да има и сигурността и издръжката при вас, и емоциите при любовницата. Ще ви кара да се чувствате виновна, за да нямате претеции към него и да се стараете повече и това може да продължи с години. Ако си тръгнете, първо ще реагирате по начин, който той не очаква – ще го изненадате и ще го впечатлите. Второ, ще засегнете егото му – ще разбере, че не е толкова важен за вас и ще започне да се доказва. И трето, ще го оставите без финансова издръжка – дори да отиде да живее при любовницата си, нейното възхищение и любов вероятно ще продължат до първите неплатени сметки. А когато той се върне сам при вас, ще го направи с усещането, че е сгрешил с другата и че вие сте неговата жена, правилния избор – защото той е взел това решение, а не сте го принудили вие.
Разбира се, решението е трудно и то трябва да си бъде ваше. Наблюдавала съм много двойки в тази ситуация и търпението и любовта не са от помощ за жените в този случай. Но още веднъж – решението си е ваше.
Подобно нещо се случи в семейството на родителите ми, така че ситуацията ми е до болка позната.
Здравейте отново, Мая!
Много неща се случиха от последния път когато говорих и след като видях коментарът на „Тотално Неориентирана“, мисля че и при мен ситуацията отива точно към крадците на любов и енергия. Последвах твърдо съветите ви, повярвах в думите си и застанах зад тях и съответно реакцията на бившата ми приятелка не закъсня.
След като и казах, че не искам да ми говори да мисли за мен и да ме поздравява,както и аз няма да го напрая, също така и казах, че не ме заслужава и ми е направила услуга като ме е напуснала, давайки ми възможността да намеря истинската любов, тя започна да поставя ултиматуми на общите ни познати, като ги заставяше да избират дали да бъдат приятели с мен или с нея (съответно при такава ситуация е ясен техният избор – те избраха да общуват с мен), след като фазата на гневът и (така си го обеснявам аз) премина преди дни тя започна да говори на колежките и от работа как винаги ме обичала, обича ме и винаги ще ме обича и как сегашния и приятел не бил като мен и аз съм бил по-добър от него.
Извика ме да поговорим (по скоро се намеси в разговора ми с друга нейна колежка защото аз все още отказвам да говоря с нея) и започна да ми разказва работи от интимния и живот които аз лично не успях да разбера, как аз съм бил човека на който тя най-много разчитала в града и който и бил най-скъп и как нямало да прави секс с новия си приятел поне една година и в общи линии неща на който аз не повярвах и не вярвам и до сега! Въпреки всичко аз застанах зад позициите си като и казах че всичко продължава по старо му, и докато тя си има приятел няма смисъл да и говоря нито тя на мен за нищо и отстоявах позицията си до края! След което тя започна да ме увещава че никой не можел да я спре да излиза и да се вижда с мен, да говори с мен или пък да ме гушка (аз и казах никой освен аз, защото аз не го искам това докато ти имаш друг човек в живота си) и след седмици на надменно и арогантно държание от нейна страна тя започна да се държи по-меко с мен – неща които аз не разбирам все още и затова продължавам да държа на думите си и да ги отстоявам и все още не мисля да разговарям с нея или да и обръщам каквото и да е внимание докато не ми се прояснят нещата малко повече.
Въпросът ми е дали тя наистина проявява интерес за възраждане на връзката ни или просто се опитва да си върне вниманието което изгуби и защо и е да ми разказва и да прави толкова работи ако всичко което иска е да си казваме здрасти като се видим на работа?
До Христо:
Интересно ми е какво ще отговори Мая, но искам да споделя какво мисля аз (за съжаление е по-лесно да гледаш отстрани нещата, за собствените си каши ми е тегаво някак си).
Тези хора наистина крадат от нас време. Ето примерно моята „любима“ сега напълно ме игнорира, след като видя, че няма да свиря повече по нейната свирка. Прави се, че изобщо не ме забелязва, тя не ми пише, нито аз на нея.
Ако толкова много е държала на мен, сигурно досега за няколко години все щях да го разбера сякаш:))) Не зная обичам ли я още, или не, но ще скъсам тази болезнена зависимост. Дори не й честитих рождения ден, не знам прав ли бях, но нещо горчиво се е загнездило в мен и не можах да й пусна дори 1 смс. ЧОвек, който не те „бръсне“ за нищо, какво да ходя да се правя на любезен.
Христо, поздравявам те, човек, че си достигнал да се държиш твърдо с твоята жена. Аз тепърва започвам.
„Тотално неориентирана“ ситуацията при мен се развива с часове и това ме плаши и обърква страшно много! Ето примерно вчера с нея водихме най-приятелския разговор, без задръжки и без страх и без караници, но може би това беше и нейната цел – да научи всичко ново покрай мен да ми разкаже за новите работи покрай нея и съответно да се опита да ми даде някаква надежда за да задържи вниманието ми.
Започна да ми разказва за новия си приятел, как не била доволна от това, че той бил богат и че и правил подаръци разхождал я само с таксита и как това, че можел да има всичко което поиска я дразнело. Как му била казала че нямало да прави секс с него докато тя не пожелае. В момента в който разбра, че и аз се виждам с други момичета, но на на чак толкова задължаващо ниво като връзка, тя започна с предупреждения, че като се съберем ще им тегли на всички чертата ще им разбие физиономиите за дето се задявали с мен и работи каквито съм слушал и преди. Дори споменаваше термини от сорта на „Прати им много поздрави от твоята бивша – бъдеща приятелка с еди коя си песен“. Казваше че иска първо да скъса отношенията си с човека с който е сега , аз естествено продължавах да не вярвам на думите и колкото и да ми се искаше да са истина, но по-важното е че тя отново успя да изкопчи от мен това което иска – вниманието и енергията ми. Обърка тотално мислите ми, когато вчера започна да ми говори как тя щяла да ми се обади, когато дойдел момента да проведем важният разговор за събирането ни, а до тогава не трябвало да съм чакал и такива работи да съм си живеел живота да съм ходил по жени и всякакви други неща и докато ме убеждаваше, че съм щял да видя и този момент щял да дойде изведнъж от ще ти се обадя мина на за добро или лошо ще ти се обадя и отново ме вкара за мигове в ролята на преследващия. След като разбра всичко ново покрай мен се оттегли и сама каза че „нали се разбрахме, докато не реша да ти се обадя няма да си говорим и да се поздравяваме и вече не я интересува това дали ще я поздравявам и ще си говоря с нея“. Продължаваше да ме убеждава че макар и да ходи да спи от време на време у новия си приятел те нямали нищо интимно на което аз се изсмях и съответно и казах че не и вярвам, но ако наистина мисли да прави това което казва има време от един месец да си оправи мислите и да ми се обади ако ли не по-добре да не ми се обажда, а тя отговори само равнодушното – добре ще видим как ще се развият нещата. Естествено аз виждам всички червени флагове по пътя, виждам как преувеличава и ме лъже за доста работи и как след този разговор аз отново емоционално се отдрпнах от нея, защото наистина не мога да живея в такова очакване и напрежение. А веднага след това тя започва да говори на колежките си за новия приятел противоречиви работи и това, че дори и за 10 минути на ден тя все още си мислила за мен, а на въпрос от нейна позната кое я кара да мисли още за мен и да се колебае между двама ни – тя отговорила така – „Нали знаеш че тези с многото пари никога нямат само една“.И дори когато си говорихме приятелски я попитах закачливо защо още мъчи този новият след като и тя самата знае, че не е истинско и че аз съм в пъти по добър и дори и тя не смее да го отрече тя отговаря с „може би искам да се убедя в това повече“ и съответно ме ядосва и дразни още повече.
От една страна искам тя да пожелае да говори за събиране и може би затова още храня някакви празни надежди, но от друга страна зная че едно такова събиране ще бъде почти невъзможно защото тя не показва че иска мен категорично, а ми дава само напразни надежди и думи зад които не стои твърдо и се опитва да ме лъже че винаги ме обичала и ще ме обича, но когато и кажа да подкрепи думите си с действия те само отлага нещата във времето, а знае че съм доста нетърпелив по характер и много емоционален. Сякаш знае, че дори сега да съм взел решение да приключа всякакъв контакт с нея само с няколко приказки ще ми размъти мозъка, а на мен не ми се иска всичко да приключва по лошият начин с обиди и гняв, но това май е единственият начин да я отблъсна истински и да я накарам ако не ме иска поне да не ме наранява. За сега отново не си говорим и отново съм дистанциран от нея въпреки че вече и това явно не и пречи и в момента съм в най-голямата беизходица – да чакам тя да реши да се обади и да зная че същевременно вече не и пречи дори факта че не искам да говоря с нея и да я поздравявам.
За какво ти е точно да си връщаш човек, на когото не му пука дали ще общува с теб или не?
Според мен ти си много зависим от нея и изобщо не трябва да говорите и да се обяснявате може би не само 1 месец, ами сигурно с години, докато стигнеш до фаза да не ти дреме какво ще стане.
А тъкмо викам евала, пич. Я се стягай и спирай с обясненията както преди и пълен игнор.
Мая, идвай, че тука двама сме тотално загубени:))
Момчета,
Едно нещо трябва да знаете за жените – жените обичат да се чувстват жени със своите мъже. Жените обичат мъжете им да са мъничко по-силни от тях – товя значи за можете да им кажете „не“, да можете да взимате решения независимо от тях, да поддържате собствените си граници, дори тя да ви прави фасони, да я грябвате в леглото без да искате позволение. Ако успеете да направите това без агресия, без да я обиждате, за нея вие ставате силния мъж и тя се влюбва още повече. Жените искат да бъдат изнасилвани с любов – емоционално, интелектуално и физически. Обичайте я, показвайте й лобовта си, но не я оставяйте да ви се качва на главата и да определя правилата.
Жените (както и мъжете) се влюбват в емоцията – жената иска да бъде завладявана, доминирана, но с нежност и любов. Един сапунен роман да отворите и веднага ще попаднете на любовната сцена, в която пиратът отвлича богаташката дъщеря, пренебрегва я и се държи грубо с нея, накрая я прави своя любовница и тя се влюбва в него, сама не разбирайки защо.
Това е фантазията на жените.
Жените искат и секс, и всичко, което искат и мъжете, но им е трудно да се отворят към тези си желания – и затова имат нежда мъжете да ги накарат да го направят – на пръв поглед против волява им дори. И когато мъжът има тази сила да не се съобрази с думите и недомлъвките им, те се влюбват.
В момента, в който момичето ви стане твърде важно за вас, вие започвате да внимавате какво казвате, как се държите, ставате прекалено меки емоционално – и тя усеща, че доминира над вас. Това е краят на романтиката за една жена – каквото и тази жена да ви казва. Говорим за инстинктивни и дълбоки чувства. Жената може да си мисли, че иска мил и внимателен мъж, но като го получи, губи интерес и сама не знае защо (а и при мъжете е същото, нали?).
Ще си върнете момичетата, когато удовлетворите техните потребности – тоест, емоционалната им нужда да се почувстват като жени. Дръжте се малко по-непукистки, като имате предвид, че точно това натиска емоционалния бутон на жената и тя започва да реагира спонтанно. Затова жените обичат лоши момчета. Бъдете малко по-дистанцирани, по-директни, малко по-дръпнати, малко по-грубички (без обиди, без директни нападки към нея). Създайте нови правила. Като излезете на среща, прекъснете я вие – тръгнете си по-рано. Като ви пише, отговерете й и спрете първи разговора. Покажете й, че няма да стане нейното. И вижте реакциите й. Ако това са нормални жени – реакции ще има 🙂
Мая, благодаря за съветите, много са ценни за мен, но за следващата връзка де 🙂
Христо може и да пробва какво ще стане и да каже после. Аз вече съм убеден, че съм бил заблуден леко последните няколко години и се чувствам като все едно съм влагам време, усилия и внимание в банков депозит, обаче някой ми е обрал сейфа.
Чувството да знаеш, че дори да си тръгнеш, на нея не й дреме, е гадно, но явно съм стигнал предела, за който ти говореше, когато на човек не му пука вече. Гадно е да гледам как тя е там, а не ме търси, но всеки ден става все по-лесно. Това вече съм го минавал, знам, че мога и без нея.
Но приблемът е генерален и ще се възползвам от съветите за бъдещи връзки.
Благодаря за вниманието, Мая, още веднъж.
Христо, успех, брат!
Наистина зная, тези работи за емоцията и за жените и това как трябва да се държи един мъж с жената, но когато емоцията ме завладява започвам да се лутам от коридор в коридор и точно за това и дадох краен срок до 1 месец считано от вчера да си реши проблемите и да ми се обади само и единствено за да говорим за нас и за това кой какво ще трябва да предприеме за едно евентуално събиране, като и казах че не и гарантирам че през този месец няма да ме открадне друга и да дам любовта си на нея, а тя каза че съм щял да видя че тя не е правилната за мен и като се разделим ще се върна пак при нея на което естествено и отговорих да си помисли хубаво дали съм такъв човек , защото тя знае че взема ли някой до себе си остава там и може би за това блъфира и след като и казах че може и да не се разделя с една евентуална бъдеща приятелка и какво правим тогава – тя каза само „еее здраве, какво да се прави“ но въпреки всичко си мисля че ме блъфира и наистина си наглася нещата да се съберем….до месец ще имам отговора 🙂 а пък и какво може да стане 1 от 2 неща – или ще се обади и ще се върне или няма да се обади и ще си намеря някоя която ме заслужава 🙂 ….
О разбира се вчера се изпуснах малко и започнах да се държа леко арогантно с нея и съответно тя се закани да не я тормозя сега, защото после тя щяла да ми тормози живота (един вид като стане това събиране за което говорим :D) и аз съответно и казах че ще стане ако аз го искам и че не и вярвам и оставих нещата до там. И сега сме се разбрали да не си говорим да не си пишем и когато е готова да ме потърси тя щяла да го направи….. 🙂 с две думи започва живота ми отново и дано наистина е решила да не ме търси защото зная че ще се огъна пак 🙂
Мерси много за съветите Мая !! Колкото до „тотално неориентирана“ не зная как мога да намеря твои кординати, но бих искал да поддържам връзка и с теб и да видя развитието на твоята история също 🙂
Христо,
Ако приемеш съвет от мен – не й позволявай тя да определя правилата. „Ще се върна, ако искам, когато реша“ – контролът е в нея, ти си в неизгодната позиция. Каквото и решение да вземеш ти, сам за себе си, дори да не й казваш, всичко за теб ще се промени – стига да не чакаш и да не зависиш от нейните решения. Точно това е зависимост и точно тя пречи на хората да бъдат ок.
Не си спомням точно в коя част, но някъде в книгата бях прочела, че за да възстановим отношенията си с ,някого трябва първо да му простим- за това че ни е изоставил, обидил ,наранил и т н .Тези дни се улових, че уж бях простила на бившия си приятел ,но напоследък изпитвам някаква силна агресия към него и силни негативни емоции. Седнах и се опитах сериозно да помисля и да открия защо е така отвъд очевидните причини-заради отношението му към мен, заради това че ме отхвърля, че ме кара да се чувствам зле и т,н.В един момент ми изплува нещо, което май през цялото време подозирах-че всъщност с обидата си към него аз някакси го“ държа“, не искам да го пусна ,не искам да го освoбодя от отговорност към мен и към връзката ни.Някак се страхувам, че ако се опитам да му простя и да го освбодя наистина, той просто ще ме забрави и ще си продължи живота спокойно без мен/ а аз не искам това/ От друга страна-давам си сметка ,че враждебното отношение към някой, дори и да има причини за това, трудно ще го накара да поиска да контактува с теб, какво остава да възобнови отношенията си с теб.Това поражда голямо объркване в мен-тези наши странни отношения, които ту ги има под някаква форма ,ту ги няма въобще, моето собствено отношение към него, неговото към мен.От моя гледна точка-тази враждебност между нас от една страна ни отдалечава все повече един от друг ,a от друга като че ли е някакъв странен признак ,че все още има някаква връзка между нас/ поне за мен е така и то на база всичко което се е случвало между нас досега/Питам се ако променя отношението си към него, или поне се опитам,/ вътрешно ,за мен си/ дали това би могло да промени нещата между нас?
lilly_33,
Ако промените истинското си отношение към него, това веднага ще се отрази на връзката ви, мигновено. Но е трудно да го промените.
Ако искате да привлечете нещо в живота си, трябва да го приемате напълно – тоест, да нямате вътрешна съпротива към него – реакцията ви към него трябва да е позитивна. Ако искате нещо да изчезне от живота ви, реакцията ви към него трябва да е негативна, да не го приемате.
След раздяла има много негативни чувства освен любовта и именно те ви пречат да възстановите отношенията. Тези чувства си имат причина в другия човек – умът ви няма да забрави лесно болката и не трябва. Това е защитен механизъм. Кокото и да се опитвате да прощавате, едва ли ще се получи, защото тази болка още я има.
Така че, просто оставете нещата на времето – емоциите ще утихват и някой ден наистина ще се освободите от тях. Хората са казали, че времето лекува. Ако не можете да приемете ситуацията по друг начин, ще ви помогне времето в крайна сметка.
Не се притеснявайте, че той ще ви забрави и няма да се върне. Хората се връщат дори след години без никакъв контакт.
Благодаря за съвета Ви, Мая !
Точно това се оптах да направя предния ден когато говорихме за последно. За да не оставя нещата в нейна полза на 100% и казах, че не се ли обади до месец е по-добре да не се обажда изобщо, защото вече е минало достатъчно време през което да си избистри мислите и да прецени дали иска да е с мен или не, а междувременно аз продължавам срещите с други момичета за да си върна смочувствието и да не разчитам на нейните обещания които могат да се окажат празни приказки. За сега това май е единственото нещо което мога да направя.
Христо,
Това е и правилният път 🙂 Желая ви успех!
lilly_33,
Мислих за това, което пишете – че се страхувате да го пуснете, за да не загубите връзката. Изпитвала съм това чувство и понякога, в много редки моменти, ми се е случвало наистина да го пусна вътрешно – да усещам, че просто го обичам, дори да е с друга жена и да е направил друг избор. И почти във всеки от тези случаи – с различни мъже, те са ме търсили много скоро след това, сами.
Може би истинското вътрешно освобождаване на човека е именно това – да му дадете свободата да изживява собствения си избор, дори това да не е във ваш интерес, дори този избор да не включва вас. Това е много тежко усещане, случвало ми се е много рядко и е спонтанно. Но сякаш именно то отключва ситуацията.
Не се страхувайте да го пуснете – ако се върне, ще се върне, когато е свободен да го направи.
SRE6NAX SE S EDNA STARA LUBOV OT PREDI 12 GODINI .CHUSTVATA KAM NEGO MI SE VARNAXA I TO MNOGO POVECHE OT PREDI NO NASKORO RAZBRAX CHE IMA I DRUGA JENA KOATO E PO MALKA OT NEGO S 17 18 GODINI LO6OTO E CH TOI LAJE I DVETE V MOMENTA CUSTVATA OT NEGOVA STRANA ISCHEZVAT I SE POAVAVAT KOGATO SI ISKA.MISLA CHE MOATA GRE6KA E CH SE SAGLASAVAM S VSICHKO KOETO TOI KAJE.AZ NE SAM SKANDALNA LICHNOST I GLEDAM VINAGI DA SE RAZBEREM S DOBRO LO6OTO E CE TOI KAZVA CH NAMA DRUGA NO AZ VINAGI USE6TAM KOGA E BIL S NEA .TOI TVARDI CH ISKA DA E S MEN NO MISLA CH ME LAJE DORI DAVA SA6TITE OBE6TANIA I NA NEA.AZ SA6TO MU POMAGAM FINANSOVO MAKAR C TOI MI GI VRA6TA MISLA CHE I TOVA E GRE6KA MOLA VI DAITE MI SAVET KAKVO DA NAPRAVIA NO S NEGO SE CHUSTVAM DOBRE I NE ISKAM DA PRIKLUCHA TAZI VRASKA BLAGODARA VI PREDVARITALNO.
Относно историята с моя съпруг и неговата изневяра.Опитвам се да говоря постоянно с него, да му угодя всячески, но една вечер той ми заяви следното: „Не мога без децата, но не мога и без нея“.Аз останах безмълвна и все още не зная как да реагирам.Обиди ме че нямам дори хубаво бельо, това наистина много ме заболя, защото винаги гледам първо да осигуря децата и него и тогава ако остане нещо за мен.Живеем като съквартиранти, всеки в отделна стая, аз пазарувам, готвя и върша всички домакински задължения.За някаква любов и дори ласки и нежни думи не може и да си помислим.А аз имам нужда наистина от мъжка подкрепа, от човек на който да мога да се опра.В негово лице обаче не виждам такъв човек.Не искам обаче да нараня децата.Как да постъпя?
Ама ние мислехме, че вече сте го изоставили вашия неверен съпруг…
Не знам при Христо как е положението, но аз преди 10 дни заявих в прав текст на особата, която се любуваше дълго време на безрезервното ми обожание и внимание, че не искам да ме търси, само когато вече й е много скучно и се чуди какво да прави. Тя се засегна. Не отговори нищо, аз й благодарих за годините внимание и й пожелах всичко хубаво.
Хора, осъзнах, не знам дали е било любов, но поне зависимост – 200 %.
От няколко дни се чувствам прекрасно, камък ми падна от сърцето, повече не мисля нищо, изтрих я от скайп, фейсбук и телефона, излизам с приятели. Понякога си мисля, дали ще й се върне, не е длъжна да ме обича, но дори не намери честност да застане до мен, да спре да си играе с чувствата ми и да си каже, че ме разиграва.
Хора, не стойте при хора, с които взаимно сте в тежест, аз клоун за забавление на никого повече не искам да бъда. МАй съм забравил какво е да бъдеш себе си. Знам, че тя сега си мисли, за какъв се мисли този! Обаче не ми пука. Моят живот започна наново.
Тотално Неориентирана , аз съм Христо но може би ще излезне ника ми с който съм регистриран та затова исках да поясня как стоят нещата при мен 🙂 Както и ти, аз също и заявих в прав текст че ако ме лъже за това че иска да се съберем отново да поговорим за връзката и бъдещето ни заедно няма да и проговоря никога повече след дата която и определих за да си избистри ума, както и да ме смята за мъртъв за нея след като мине датата и ако ме излъже отново.
Докато ме убеждаваше че този разговор ще се проведе и че ще си изесним всичко в един момент спря да ми говори тя самата и когато 2-3 дни преди 6=ти (въпросната дата) ми каза че била доволна при този човек с който е сега и за който ми говореше че иска да се разделя понеже имала съмнения и за момента (подчерта го няколко пъти това „за момента“) била доволна от това което получавала там. Аз съответно и казах че избора си е неин, изразих съжаление за начина по който тя си да свърши всичко, а също така и казах,че не беше нужно да ме лъже цял месец. Казах и че съжалявам за нея и я оставих да мисли. Не си говорим от тогава дори когато искаше да почерпи на работата за именния и ден аз си излезнах най-демонстративно, като така и показах недвусмислено че наистина мисля това което говоря и че ме е наранила и огорчила много с лъжите си. След това ми разказаха общи колеги че се ядосвала задето съм излезнал и не съм останал да я уважа, но моето уважение към нея изчезна в мига в който тя ми каза че за момента получавала това което иска на другото.
Не си обеснявам до сега защо ме лъга толкова време че иска да се събираме и да говорим без реално да го мисли и да предприеме действия и може би няма да си обесня, не си обеснявам и факта какво я вбесява това че не и обръщам внимание и показвам неуважение към нея. Не си обеснявам даже и защо е била разярена към мен казвайки че щяла да ме съсипе или нещо от сорта при положение че не иска да има нищо общо с мен, но важното е че и аз както и ти сега се чувствам много по-добре и я няма тази зависимост от нея след като зная че сега тя е с друг. Вече я няма тази неизвестност ще бъде ли пак с мен или ще си намери друг… За момента от това което тя говори аз зная че си има друг който има потенцял да я осигури материално много по добре от мен, предлага и неща които аз не съм могъл да си позволя, обещава и неща които аз не мога в момента да изпълня, с две думи намерила е материално осигурен човек който незнайно как се е съгласил да я приеме да живее при него познавайки я от 1 месец 🙂 По-важното е че според това което тя говори аз не мога да се меря с него и предпочитам да запазя поне достойнството и честта си и да се отдръпна с тях оставяйки я да живее радостно и безгрижно следвайки мечтите си. Дали лъже или не аз не искам да гадая защото не е моя работа да го мисля, просто имам чувството или поне много ми се иска след време тя да ме потърси и да признае че е сгрешила и че иска да се съберем, но това е вече може би защото искам по някакъв начин тя да бъде наказана за болката която ми причини и аз да го видя като откажа да комуникирам с нея по какъвто и да е повод. До тогава приемам че ще живее в разкош и без проблеми и се радвам че нещата с нея не се задълбочиха така както тя искаше със деца и прочие защото сега те щяха да страдат.
Христо, твойта е по-неориентирана от мойта, брат 🙂
Жена, която се мотае така, и мотае и други хора, не мисля, че може да е кой знае колко щастлива и с новия, защото тя вътрешно не знае какво иска.
Нека и Мая се изкаже, но започването на връзка, без да си изчистил преди това старите неща, и то не толкова с другите хора, а вътрешно за себе си, не е добре според мен. Скоро тя ще се усети пак недооценена от новия, вярвай ми, но ти може дори да не разбереш, защото има хора, дето добре играят роли, дори и пред себе си.
Моята мълчи като пън, мисля, че си мисли, че блъфирам, защото и преди съм поставял въпроса за неуважението дори само като приятели. Никой не обича да го търсят само когато вече някой умира от скука и да търси утеха при тебе и слушател. Че аз дори на приятелите си не позволявам да ме размотават така! Твойта ми се струва не само незряла, неориентирана, ами и егоцентрична, не си е намерила още майстора и си мисли, че всичко с върти около нея. Не й четкай самолюбието.
Един мой познат, дето се занимава с философия, ми каза нещо много умно:
Всеки човек, понеже общуваме на духовно ниво първо, и след това излизат думите, осъзнава, че наранява някого. А това, че не ти го казват е, защото ги е страх. Само смелите остават!
Както беше писала Мая преди време в един коментар, да обичаш, се иска усилие, а повечето хора не искат да го направят, освен ако тях не ги обичат, тогава вече се активизират.
Забрави я, мисли как си се оттървал от по-голяма беля, тя можеше да те зареже след години с деца на ръце и семейна и финансова история и да те съсипе.
Аз съм все по-добре, сега сядам да пия любимото кафе, вече кроя планове за почивки лятото, най-после започнах да мисля за себе си, а не да следя скайпа и телефона по цял ден. Тъпо е, че някой те отхвърля дори без 1 дума реакция, мислиш си, че не си струвал нищо з
Тъпо е, че някой те отхвърля дори без 1 дума реакция, мислиш си, че не си струвал нищо за него. Обаче вече поне струвам нещо пред себе си, понеже й показах, че няма да ме мачка повече и не съм й 9-та дупка на кавала.
Ще се оправиш и ти, успех!
Привет отново от мен!Искам да споделя отново нещата в моят случай и ще помоля за съвет.След като съпругът ми призна че си има любовница и децата разбраха това той не се остави и продължава и до момента с нея.Градът ни е малък, познаваме се и колеги ми разказват как се срещат.Съпругът ми също неотрича.За сетен път ми призна,че не може без нея , но не може и без децата.В тази ситуация аз изобщо не фигурирам.До сега си мълчах и понасях всичките му обиди, защото това за мен са долни и грозни постъпки, но не знам до кога ще го изтърпя.Аз съм жена и също имам нужда от внимание и ласки, а такова не получавам.Грижа се единствено за децата, домакинството и ходя на работа.Това дали е нормален живот и как да постъпя?
ninam72,
Изречението Аз съм жена и също имам нужда от внимание и ласки е стъпка в правилната посока 🙂 Ситуацията ви ще се промени, когато изберете своето щастие – независимо с кого, но щастие, пред нещастието с този мъж, който не ви уважава и не се интересува от нуждите ви.
Здравейте, с приятеля ми се разделихме вчера, но мен ме крепи мисълта че ще се съберем отново,
той казва че не си приличаме .. но аз написах един куп неща по които си приличаме и ще му пратя съобщението днес, дали е твърде скоро?
снощи му писах.. но той ме игнорира напълно :Х
Ваня,
Единственият начин да си върнете човек, който си е тръгнал от вас, е да го оставите да си отиде – колкото и да е трудно това. Убеждаването не помага, преследването също. Ако го преследвате, той ще бяга от вас. Ако се отдръпнете, може да осъзнае, че му липсват хубавите моменти с вас и да се върне. Съобщенията, мейлите, разговорите не ви помагат, а ви отдалечават от него. С тях му показвате, че не уважавате неговото решение и неговите чувства, което не може да ви донесе добър резултат
Искам да продължа и аз моята история и да разкажа как вървяха работите в месеците след последнот ми писане тук и съответно да попитам как да тълкувам реакциите последвали от моите действия (или по скоро без действие ако мога така да се изразя 🙂 ) Та след като спряхме да си говорим и да общуваме на преди около месец и половина всичко си вървеш нормално и по нищо нито аз нито тя даваше индикация че даже се познаваме на работа. Но на първи март тя изпрати колежка (обща наша позната) да ми подари мартеница от нея, която аз съответно казах че не искам да приема и върнах понеже все още се чувствах наранен и предаден от нея и от начина по който се стекоха нещата. След което не се мина и половин час и отново същата колежка дойде да ме пита защо не съм искал да я приема и естествено да ми каже че тя (бившата ми) се била обидила, макар че не сме си проговорили с нея от близо месец тя ми била обидена и съответно побързала да се оплаче на общите ни познати че съм и отказал мартеничката о0 това не си обеснявам и няма да мога сигурно дълго време . От тогава до миналата седмица пак бяха в общи линии същите без никакви емоции, но ето че лека полека пак влезнах в нейната уста и започна да търси начини да привлече вниманието ми като говори неща на хора които знае че ще споделят с мен и най-вече е казала че се е разделила с нейния приятел при който тя така намираше това което търси и беше доволна само преди месец и половина 😀 и че сега уж се зарибявала с някой си друг и това придружено с много пикантна история за това как е станало всичкои защо и хоп – изненада (Тотално Неориентирана дължа ди бира брат, беше прав 😀 ) почувствала се недооценена и самотна при него и след голям скандал стигнал до блъскане и биене на шамари тя уж си тръгнала и историята така цветно разказана и то на човек, за който тя знае че ще ми каже всичко дори и аз да не поискам и да не питам за това, както и стана…с едно тук ли си в скайпа ми беше разказано и преразказано от- до цялто нещо. Та сега много се чудя дали това не е някой цирк за да провери дали още имам някакъв интерес към нея и защо и е това цялото нещо ако целта и е да и кажа само едно – да, имам интерес или пък – не, дори и това няма да ме накара да ти проговоря. Много са сложни за мен жените и тяхните чувства и състояния. Може бе търси контакт и чака , но пък ако аз пак я потърся няма ли да значи това за нея, че аз я преследвам отново и тя да си помисли точно това? А от друга страна наистина исках да си изясним чувствата и да се разберем като хора кой какво иска, защото го чувствам и зная, че по-добро отношение от това което аз показвах към нея тя няма да намери и никой няма да я обича така както аз я обичах, защото все пак ми бе първата любов и май и тя започва да го усеща, но я е страх понеже изгори всички мостове за връщане назад към мен с глупави постъпки намесващи много хора…и се чудя дали да играя за пореден път този който ще направи първата крачка понеже тя си е плаха по принцип и само говори с големи думи без да стои с действия.
Мая, моля те ако можеш да ми помогнеш в тази ситуация да ми дадеш някакъв съвет за действие ако не за дурго то поне да се чувстваме и двамата добре от раздялата си а не постоянно да говорим един за друг на другите хора и да ни е страх да си поговорим взаимно. Благодаря предварително
Христо,
според мен си на прав път – това с мартеницата е показателно. ти ще си решиш какво да направиш, слушай интуицията си (не сърцето си в този случай). От опит зная, че дори човекът, който си е тръгнал, да направи стъпка към теб, ако ти отново се отвориш към него, той отново изчезва. Случвало ми се е доста пъти, дори с един и същи човек, продължи много време. Така че, ако трябва да посъветвам себе си в такава ситуация – не бих отстъпила, докато не видя истински интерес и съжаление за постъпката си от човека, който ме е оставил. Това мога да посъветвам и теб. Няма значение колко е стеснителна и тн – щом е намерила сили да те остави, ще намери и сили да се върне при теб.
Здравейте…искам да споделя с вас,че за пръв път в живота си изпитвам толкова голяма любовна мъка.В депресия съм и това пречи на начина ми на живот.Накратко…преди близо 2г. се влюбих толкова лудо в един мъж.Позволих на един флирт да прерасне в нещо огромно,което обърна живота ми.Стигна се дотам,че се разделих с мъжа ми,с когото имаме дете вече на 5г, (отдавна бях спряла да имам чувства към мъжа си)
С приятеля ми преживяхме доста…опитвахме се да крием връзката си,получавахме (и главно той) куп заплахи от страна на мъжа ми,но това не ни спря.Разделяхме се за 2-3м. докато бурята отшуми,после пак се събирахме.Заедно градихме планове за бъдещето,кое и как искаме да се случи.Преди 6м приятеля ми замина да работи в друга държава.Беше много болезнена раздяла.Подържахме връзката си чрез разговори по скайпа с часове.Преди няколко дни той си беше в БГ за 2сед, толкова чакахме тази почивка,да се видим,да използваме всяка свободна минута за да бъдем заедно.Аз излязох в отпуска за да не ме ангажира нищо друго…само той.Почивката не мина така както очаквахме и двамата…променени след толкова време раздяла,не беше същото като преди.Онова привличане,разбирането само с поглед,магията я нямаше.За себе си аз осъзнах,че обичам все още този човек,но по един по-различен начин,по-дълбок…не онзи първичния.Сърцето ми все още иска този мъж,но той не е сигурен в същото и ми го казва и показва.Не е сигурен в чувствата си,дали все още аз съм жената на живота му…несигурен е и това се отразява на връзката ни.Не се държи с мен като с мъж,който обича една жена,не е мил,не ми говори любовно избягва темата за бъдещето,не е наясно какво иска от тук нататък…както сам казва-отпуснал се е по течението и каквото стане,Не полага никакви усилия да закрепим връзката си,да върнем онова,което сме имали.Знам,че ме обича…но я няма вече онази надежда от негова страна,че е възможно един ден на сме заедно като семейство.
Нямам развод все още с мъжа ми,това може да се случи най-рано септември,когато мъжа ми ще се задържи за по-дълго в БГ за да уредим развода.Дотогава не мога да предприема никакви стъпки да живея с приятеля си.Не знам дали връзката ни такава каквато е сега ще издържи (и то разделени физически) до есента за да бъда аз свободна и на документи.
Искам да помоля за съвет…как да върна онази вяра и пламък в очите на приятеля ми?Как да го накарам да повярва,че си заслужава да се бори за любовта на живота си още малко?Толкова съм отчаяна,че се усещам как го задушавам с моята депресия,сълзи и борба да го накарам да „остане“.Цялото ми сърце и душа,съзнанието ми ми казва,че обичам този мъж,искам го в живота си….всичко бих направила да запазя връзката ни,Той ми каза,че нищо вече не зависело от мен,нямало какво да направя.Действал така както го усещал.Питам се кой е правилния път към сърцето му?Този мъж ме обожаваше,правеше всичко за мен…плакал е като дете пред мен,разкривал е сърцето си неведнъж…обичаше ме истински!Възможно ли е от любовта на живота му,да съм се превърнала за него в нищо?
Психически се чувствам на ръба,физически изтощена.
Имам нужда от помощ…
monkey,
Това се случва всеки ден на хиляди жени – мъжете губят интерес. Когато жената се отдаде напълно, мъжът губи интерес – и започва да се държи по начина, който описвате. Не става въпрос изобщо за любов – любовта не си отива за месец, за седмица или дни, става въпрос за някакво влюбване, тръпка, която в момента я няма – защото вие сте започнали да разчиствате неговия път към вас. Самият факт, че се разевждате, за да сте с този мъж, е достатъчен, за да отблъсне всеки мъж, който не е 100% сигурен в чувствата си.
Най-страшните думи, които чувам от жените в това положение, е че задушават мъжа с депресията или поведението си и че не са достатъчно добри за него. Депресията ви е РЕЗУЛТАТ от неговото поведение, а не причина за него. Сблъсквате се с липса на взаимност, с липса на разбиране, с липса на любов и не виждате изход – защото той не полага усилия. Затова е депресията ви. Ако тя го отблъсква, то е защото на някакво ниво той желае това – да намери причина да се отблъсне.
Връзката ви има шанс, ако спрете да го преследвате и да се стараете. Спрете развода си, покажете му, че поведението му ви наранява и че нямате намерение да живеете с компромиси. Съществува риск той да си тръгне, но всъщност не можете да загубите нещо, което не притежавате – и ще разберете как стоят нещата за него. Докато се стремите към него, той ще бяга и ще се чувства притиснат. Направете обратното.
Здравей Мая,
нужда я се от помощ, защото нямам вече сили. Имам чувството, че има под мен дупка и аз пропадам. Без сили съм и физически и психически. Имах връзка с едно момиче 2 години. Ние сме различни – аз съм емоционален и изразявам чувствата си, а тя е винаги сериозна и рядко го прави, но ни беше хубаво. Винаги съм бил до нея, тя до мен, помагали сме си. Имахме проблеми за мен дребни, но за нея явно са били големи. Винаги сме си помагали и подкрепяли. Аз просто ако някой не ми каже в пряк текст, не осъзнавам разни детайли – нямам никакво 6то чувство. Изобщо не предполагах, че тя има проблеми. Все ми казваше, че трябва да порастна и т.н. Винаги съм искал да й предложа брак и да се оженим, а тя не искаше и казваше, че ще ме напусне, ако го направя. И един ден реших да й купя пръстен – преди 2 месеца. Но се уплаших, че ще ме напусне и й казах преди да й предложа. Тя каза, че се разделяме, защото съм направил тази глупост. Аз върнах пръстена. И после почнах да я умолявам да се съберем. Тя каза, че сме се разделили, защото съм мислел само за себе си. Че има проблеми, че й трябва време. А аз почнах да я засипвам с молби да се съберем и така до края на февруари. Тогава реших да спра и само да си говоря с нея. И така март си говорехме нормално, но не се виждахме. Тя учеше за държавен изпит и работи и нямаше време, а и не искаше. Вчера се видяхме за да почерпи за изпита. В началото се държах хладно и приветливо, все едно се правех, че съм я преболедувал. Но нещо в разговора отключи всички мои чувства, които всеки ден изливам сам пред себе си и почнах пак – че искам да сме заедно, че не мога без нея. Казах й, че това което казва да сме приятели, не става – казах, че аз не мога да съм приятел с нея. Тя се ядоса, че съм егоист и не иска да слуша това. Аз се опитах да се променя, да стана по-силен, не толкова емоционален. Но истината е , че не мога без нея. А и май хората не се променят. Искам да си я върна, не мога без нея. Опитвам се да не й звъня, става по-лошо. Още повече се депресирам. Опитвам се да се държа хладно, и на втората и дума съм размекнат.
Анонимен 88,
Повечето мъже не осъзнват „детайлите“ както жените – не значи, че нямате шесто чувство, а че сте просто нормален мъж. Това е проблем във всяка връзка, защото жените интуитивно възприемат повече информация, разбират я по различен начин и го изискват от мъжете – това не е само ваш проблем.И всъщност изисква разбиране от страна и на двамата и напасване един към друг.
Като жена мога да ви кажа, че когато една жена обича силно един мъж, тя няма съмнения дали желае брак и деца с него. Всъщност, колкото повече желае, толкова по-силна е любовта й. От думите ви става ясно, че вие я обичате повече – вероятно защото тя винаги ви държи на дистанция и инстинктивно сте се амбицирали да преодолеете тази дистанция. Винаги обича повече този, който влага повече емоции във връзката, който дава повече от себе си – това, че желаете брак, не е егоизъм. Егоизъм е един човек да участва във връзка с друг, като знае, че няма да му даде това, от което се нуждае. Не е егоизъм човек да сподели чувствата си, егоизъм е човек да не пожелае дори да изслуша другия, за да не развали комфорта си. Така че, егоистът не сте вие. Вие сте човекът, който обича повече.
Дали ще успеете да оправите отношенията си – зависи от вас. Можете да следвате следното правило – давайте толкова, колкото получавате от нея или малко по-малко. Спрете да я търсите. Ако тя ви се обади и е мила – дръжте се мило. Ако не ви се обади – не я търсете. Ако е дистанцирана – дистанцирайте се и вие. Ако ви обвини че сте егоист – обвинете я и вие. За това се иска много кураж и сила – защото ще ви се струва, че ако направите такова нещо, ще я загубите окончателно. Но опитът показва, че точно това поставя другия човек на мястото му, сваля го от пиедестала и отношенията се регулират някак. Разбира се, съществува риск да я загубите напълно – но ако това се случи, то значи тя не изпитва към вас нищо, заради което да си заслужава да се борите за нея.
Здравейте, никога не съм вярвала, че ще стигна до това положение, но ето…
Със съпруга ми сме женени от 7 години и имаме дете на 2 години. Преди няколко месеца съпругът ми каза, че е влюбен в друга, че мен не ме обича, че ще ни изостави, но ще ни помага на мен и детето. Нямаме никакви сексуални контакти, говорим си само за формални неща. Взимаме детето от ясла заедно, пазаруваме заедно, вечеряме заедно и от време на време се скарваме като той ме обвинява, че вината е моя, че сме различни и не мога да му дам емоцията, която иска. Все още живеем заедно като съквартиранти, но за мен е много трудно емоционално. А той няма къде да отиде, защото с другата, която има 2 деца засега нямало да се събират, само да се виждат. Чудя се, ако ни напусне и остане сам дали няма да осъзнае какво ще загуби или най-малкото аз ще се почувствам по-добре?
ninevia,
Той няма да ви напусне, защото очевидно не е желан при другата жена или осъзнава, че ще е сложно с нея. На него му изнася да живее при вас, да се вижда с нея и да прави каквото си пожелае. Ако приемете неговите условия, просто ще трябва да живеете в тази ситуация.
Ако го изгоните, първо ще разбере, че не правите компромис със себе си – ще ви уважава повече и вероятността да се върне при вас е по-голяма. И със сигурност ще се чувствате по-добре.
Що се отнася до обвиненията му – мъжете винаги обвиняват жените за това, за което сами са виновни, прехвърлят вината на тях, за да намерят извинение за постъпката си – поне пред себе си. И ако сте като всички български жени, в момента обвинявате себе си, че не му давате емоциите, които той иска, и че ви е напуснал по ваша собствена вина.
Истината е, че тези емоции са част от влюбването и те неизбежно отминават. Не ви познавам, но съм напълно убедена, че и вие отдавна не получавате емоциите, от които се нуждаете, но сте проявявали разбиране към него и сте го оправдавали. И сте приемали връзката си, каквото е. Както и той я е приемал, докато не е срещнал другата, когато изведнъж се е почувствал онеправдан и ощетен. Така че, вашата отговорност е толкова голяма, калкото и неговата. И ако започнете да отстоявате своите интереси, шансовете ви да оправите нещата са доста по-големи.
Мая, ти пишеш, че трябва да пуснем човек, да не му се обаждаме и т.н. А в книгата пишеш да направим крачката, да му се обадим. Знам, че няма универсален съвет, знам, че зависи според ситуацията. Но не знам какво да правя? Как да си я върна?
Благодаря ви, така е, винаги го оправдавах. Ще направя опит да му кажа да си тръгне, но какво поведение трябва да имам аз, за да може хем да се замисли дали е прав с това си решение, хем да запазим добри отношения заради детето. Защото и аз мисля, че когато остане без нас, или се скарт с другата ще разбере грешката си. За емоциите сте права и аз не получавах от него, това което исках, но се бях примирила, но загубих усещането, че съм жена, не само майка.
ninevia,
За да успеете да постигнете своите цели и желания, трябва вашият мъж да желае повече тези неща от вас. Случаят ви не е такъв. Докато вие желаете повече от него да сте заедно, вие ще сте тази, която ще прави компромиси, а той ще владее положението. Виждала съм мъже да се връщат при жените, които са изоставили – но когато жените им наистина са се отказвали от тях. Когато са усещали – подсъзнателно, енергийно, че подкрепата и чувствата на жената е изчезнала наистина. Затова каквито и стъпки да предприемате, за да го накарате да се върне – вие продължавате да мислите за него, да го искате, да влагате енергията си в него – и резултат няма да има, поне не такъв, какъвто желаете вие.
Мая,
благодаря Ви много за съвета. Смятам, че това, което сте ме посъветвала, е разумно. И други хора ми го казаха, но аз не ги слушах и продължавах да се моля да се съберем. Не сте напълно права, че нямам никаква вина, защото има и хора, които не искат да се женят – тя ми го казваше от първия ден, в който се познаваме независимо от развитието на отношенията ни. Истината е, че направих грешка, но не мога да върна времето назад – опитвам се да се променя – ако тя иска и има желание да е с мен и нищо да не правя ще се върне. Ако не иска – и света да обърна, няма да е с мен.
здравейте! Ще разкажа моята история много накратко и ако може да ме посъветвате. Аз съм само на 12 и си имам гадже е имах защото на скоро се разделихме защото си мисли че постоянно го удрям и такива но не съм аз а моята най-добра приятелка която постоянно се навираше във връзката ни и аз постоянно го ревнувах защото момичетата от нашия клас като отидат да говорят за нещо с него той ги прегръща и ги сваля пред мен. деня след който скъсахме разговаряхме да се съберем отново но той поиска да сме само приятели въпреки че призна че все още много ме обича обещахмо да се променя ако проблема е в мен но той не се съгласи да се съберем. следобед с моята приятелка излезнахме навън и тя постоянно му звънеше и го обиждаше и тъй като той по телефона не може да ни различи гласовете и си е помислил че съм аз на другия ден почнахме да се обиждаме още от когато се разделихме почнах да плача за него и той ме гледаше как другите момичета ме успокояваха. той не иска да се събере с мен защото деня в който се разделихме той се прибрал у тях и някаква негова приятелка му предложила и той за да ме забрави решил да приеме предложението.в деня когато се обиждахме му казах че новата му приятелка е бодала като мен за да му се върже и е заслепена от любов но по-нататък ще разбере какъв боклук е. но ето задържахме се много 1 месец и няколко дена въпреки че с предишните си той е бил по 3-4 дена. в деня когато скъсахме аз реших след часа да му предложа приятелството си а той ме дръпна и ме целуна само защото му бело мъчно за мен а аз имах напразни надежди.сега постоянно го тледам как ме гледа с един много влюбен поглед но той ще осъзнае късно каквое бил за мен. моля посъветвайте ме как мога да се съберем отново много ви моля много го обичам моля ви много ви моля!
Мая,
опитах някои от техниките, които си описала в книгите. Опитах се да не мисля, че съм зле. Опитах се да съм щастлив и само да чувствам любов. И не търсех контакт 2 дена с моята бивша приятелка. И може би защото всичко беше леко прекалено насилено, изведнъж днес почна да ме обливат старите тъжни чувста с по-голяма сила и не издържах и пак й звъннах. Този съвет да не я търся и да я търся по-рядко отколкото тя мен, който си ми дала е супер, но трудно се съчетава със съветите ти да сме спокойни – като не я търся се насажда още по-силно напрежение в мен. Като я потърся и си поговорим безрезултатно 2-3 минути някак си се отпускам за ден-два.
Тоест всичко, което казваш и съветваш е супер, защото с мисълта си и търсенето на контакт, притискаме другия човек и той бяга. Но е супер трудно реализируемо.
Правя техники, мисля за други неща, но сърцето не слуша! :))))
Анонимен 88,
изрично съм подчертала, че техниките в книгата се правят само по няколко пъти, съвсем леко и внимателно и не се прекалява с тях. Те имат за цел да предизвикат някои подсъзнателни промени, но нямат силата да заличат опита и болката. Никъде в книгата не пише да се опитвате да мислите, че сте добре, когато не сте. Когато го правите, се получава нещо, което невролозите и писхиатрите наричат когнитивен дисонанс – вие знаете, че не е истина, и съответно прездизвиквате силна обратна реакция – влошавате положението си. Единственият начин за справяне с болката е да я изживеете – да приемете, че в момента сте много зле, че сте наранен да си дадете колкото времете трябва, докато отзвучи тази болка – месеци, понякога години. Тогава идва спокойствието – след преживяването на болката. Не можете да сте спокоен, докато ви боли и страдате, още по-малко да постигнете душевнта ахармония, която е привлекателна за другите хора.
Докато поддържате контакт с нея, вие непрекъснато чувствате нейното отношение, липсата на любов, дистанцията, на която тя ви държи. Приятно ви е да я чувате, но нейното отношение към вас не ви е приятно – защото не е любов. Дори да се оптива да се държи мило, да е внимателна към чувствата ви, не е любов. Тоест, докато поддържате контакт, вие поддържате болката. Дори не сте влезли в етапа на изчистване на болката. Продължавате да държите ръката си върху горещия котлон.
Опитът на хората показва, че известно дистанциране след раздялата позволява на човек да се възстанови по-бързо. А когато се възстанови, може да помисли и за оправяне на отношенията – когато е преживял загубата и не е толкова болезнено зависим, може да преговаря за своите нужди и интереси. Едва тогава може да създаде връзка, която да го удовлетворява и да го направи щастлив.
И дори когато я чуя, всичките техники се получават по-добре. Преполагам това е някаква силна форма на пристрастяване, която я дразнеше и докато бяхме във връзка? Склонен съм да съм доста обсебващ на моменти и това го знам, че ми е голяма грешка.
Успях да изпълня някои съвети – да не говоря за събиране, когато тя е общителна, аз съм разговорлив, когато не й се говори, и аз съм затворен. Но не мога да изпълня да не й звъня. Правя техники, опитвам се да я освободя мислено, да мисля положително и почвам да се чувствам добре, но всичко е много изкуствено. Нещо подсъзнателно ми се наслагва. Натрупва се и почва да ме задушава, което обикновено е на втория ден откакто не съм я чувал и тогава й звъня. И като я чуя, въпреки че нищо не се променя, някак си се успокоявам и пак мога да правя техниките. Тоест не мога да постигна и двете – и да съм спокоен и да не я търся. Когато не я търся, се натрупва неприятно чувство. Когато я потърся, успявам да премахна неприятното чувство и съм спокоен, но пък отново пак аз съм я потърсил и пак я гоня. Не знам.
Здравейте Мая! След 12г. брак се разделихме с жена ми,която много обичам и искам да си върна.Всичко започна от това,че я хванах с шефа и…. случайно.До този момент не ми беше давала поводи за ревност и случилото се беше голям шок за мен. Бяхме едно нормално(според мен и приятелите ми)семейство с 2 момчета на 4 и 12г. След като я хванах в изневяра 3 дена не ми даде никакви обяснения.Нямаше викове и крясъци от моя страна ,а само исках да поговорим за случилото се.На 4-я ден проговори…. Нямали сме теми на разговор вече,не съм и давал пари, което не е вярно,нямало друг мъж в живота и нямало и да има и куп други глупости … Като всеки един мъж с чест и достойнство реших да си тръгна.Вземайки си довиждане с децата тя плака… Забравих да спомена че директно не я хванах в прелюбодейство.В същност една събота минавайки сутринта покрай работата и видях че колата и я няма а трябваше да е на работа, На обяд като се връщах пак я нямаше и тогава нещо ме жегна…Звъннах и не ми вдигна….после пак и пак без да вдигне …Звъннах на майка и и тя нищо не знае само споменала че вечерта щяла да ходи на рожден ден на нейна приятелка с преспиване а аз не знам нищо, Когато се върна на другата вечер познах по лицето и че е била с друг….болеше ме много.2 дена след като си тръгнах се връщам да си взема дрехите и този път ги хванах…. през работно време с шефа си в дома ни ….Нямах сили да разбия вратата…какъв ли смешник съм изглеждал в очите и???Тръгнах си съкрушен,предаден измърсен.Вече 3-ти месец живеем разделени,обажда ми се само като има някакъв зор и да гледам децата ако няма кой.Споделила на приятелка че вече не ме обичала,имала чувства към шефа си,а той абсолютен боклук и наркоман тежащ 140кг ,също семеен с дете на 3 год но с много пари….Всичките ни близки и приятели се изредиха да и говорят,да я вразумят,но уви тя е като замаена,обсебена от това прасе.Вика 1 нейна позната вечер да гледа малкия ни син,а тя заминавала до сутринта с любовника си.Големия учи в друг град и не си е ходил при нея от два месеца,защото мен ме няма а тя още не е разбрала причината и го пита защо????Молбата ми към вас е за помощ,не съм изпадал в подобна ситуация и не знам как да реагирам!Дайте ми съвет моля Ви побърках се от болка и мисли.Изписаха ми антидепресанти,но и те не ми помагат
whitesnake,
Инстинктивно жените търсят силата. Вие вероятно сте любящ съпруг, грижите се за нея, внимателен сте. И на нея вероятно й липсва онази първична емоция, която я кара да се чувства жена. Нещата, които правите, са ок, ако вие успявате да доминирате в отношенията с нея – и това е нещо, което се усеща подсъзнателно, енергийно. Една жена го усеща веднага. Когато мъжът е много влюбен, той започва да се съобразяа емоционално с жената и започва да доминира тя. Тогава се губи и тази емоция. Познавам доста жени в подобна ситуация – мъжете, с които изневеряват, са груби, безчувствени, не ги обичат. Но им дават това пърмимно усещане за сила, за доминиране. Именно защото не ги обичат.
Няма рецепти и нямате гаранции дали жена ви ще се върне. Но ако постъпите правилно, имате шанс. Първо, трябва да се откъснете от нея емоционално, да спрете да мислите за нея като за своя жена. Тя е свободен човек, който е направил своя избор. Мислете така за нея. Второ, забравете за всички мили жестове и думи. Дръжте се с нея така, както заслужава. И понеже със сигурност търсите вината в себе си и нямате обективна преценка на ситуацията, си представете, че това се случва на ваш приятел. Представете си подробно – ваш приятел ви разказва, че тази история сее случила на него. Какъв съвет ще му дадете? И направете точно това. Това ще ви върне силата, а когато тя усети, че вече не сте й сигурен, ще погледне с нови очи на вас.
А преди малко ми писа,че ще подаде молба за развод,,,отговорих и да не си хаби химикала,че вече съм подала всъщност още я изчаквах да се вразуми….
Здравейте! Аз съм отново 12 годишното момиче с гаджето. Вчера беше от една страна най-гадния ден а от друга най-смешния ден в живота ми, защото бившото ми гадже съм ви разказвала че след раздялата ни си намири друга сега вече си има 3 гаджета. Тази която беше след мен не знае за това е той си има още 2 в училище и мисля да ? кажа за да не го научи по трудния начин и да не ? съсипе живота както той направи с мен. Другите две момичета знаят, че той си има и други но нямат нищо против той се целува с едната когато другата е при него и така просто незнам какво да правя да се смея ли, да плача ли, да го помоля ли да зареже тези двете в училище и да си остане само с момичето от неговия квартал, но той смята да си сгане гадже с всички моичета от нашия клас и аз бях първата от тях. Той ми казваше че ме обича но как може толкова бързо любовта да изчезне че чак за 2 часа да се влюби в друга. Писах си с нея и тя ми каза че той ? е казал че той ме е зарязал заради нея което въобще не е вярно аз го зарязах защото постояно се карахме и той постоянно се прегръщаше с други от нашия клас.Според вас как се целува с момичета които не обича неможе а се е влюбил и в трите как може. Не искам да ставам няква дето постоянно вярва в себе си но мисля че той още ме обича и не може да преодолее раздялата ни затова ме замества с други.Вие вече знаете моята история. Само искам да добавя че ние се обичах много и постоянно си повтаряхме че се обечаме и никога няма да се разделим но се случи през ваканцията аз нямах интернет на лаптопа и всеки ден си говорихме по телефона дори когато съм при риятелите ми и играем а текрещят отстрани а аз си говоря с него немога повече да го гледам. Помагам му когато го вдигнат на дъската по математика той ме гледа във всички часове. Питам се как да спра да си мисля за него и как да го преодолея моля ви дайте ми някакъв съвет немога повече мисля си само за него точно когато се обърна към него той ме гледа а другите ми приятелки ми казват че когато се обернат и се заоглеждат го виждат как ме гледа през цялото време.Моля ви кажете ми как да спра да си мисля за него и как да го преодолея и точно когато спра да мисля за него изкача нещо и започвам пак да си мисля за него или точно когато го преодолея става нещо с него и пак се започва моля ви помогнете ми отчаяна съм много ви се моля да ми дадете някой съвет.
Здравей, Мая!
Преди няколко дни се разделихме с приятелят ми, с който бяхме заедно повече от година. За съжаление последните 6 месеца прекарахме във връзка от разстояние, като можехме да се виждаме веднъж на 2 седмици. Когато този период започна нямахме проблеми. Очаквахме с нетърпение дните, в които ще се видим. Определено тръпката беше много силна. Но последните 1-2 месеца започнаха глупави спорове за нищо, постоянни кавги и скандали. В следствие на това, естествено, започнахме да се отчуждаваме. Стигна се до един много сериозен разговор, с който се опитахме да установим дали трябва да останем заедно. И двамата знаехме, че ще е трудно, но се съгласихме да опитаме отново. После прекарахме 5 невероятни дни изпълнени с много смях, много целувки, много любов. Помислих си, че нещата са тръгнали да се подобряват и има шанс за нас. Но след това той отново замина за града, в който учи, и 2 дена по-късно ми сервира, че иска да се разделим. Казва, че тръпката се е изгубила и вече просто не е същото, но не го разбирам след вълшебните 5 дни, които прекарахме. Не знам, може би прекалено дълго време сме спрели да се грижим за нашата връзка? И знам, че трябва да го пусна, но не мога и ме е страх, че това няма да го върне при мен, а напротив – ще ме забрави. Не знам какво да правя. Как да върна любовта в този случай?
ivetanikolova,
Жените много лесно се привързват, защото вярват, че това е Любовта. А мъжете много лесно влизат в романтични и безгрижни отношения и остават в тях, докато всичко е ок – и изчезват веднага, щом отношенията стават реални, с проблемите и трудности. И това се случва непрекъснато на много хора, поради особеностите на двата пола.
Единственият съвет, който мога да ви дам, е да оставяте инициативата в ръцете на мъжа, за да видите доколко той държи на вас. Не да спасявате отношения, които в момента ви е трудно да прецените какви са, а да го оставите той да ви покаже какви точно са неговите чувства към вас. Хората не оставят хора, които обичат и на които държат. Ако е склонен да се откаже от тази връзка, значи не желае достатъчно да я поддържа. А вие няма да сте щастлива с мъж, който не ви обича достатъчно. Така че, оставете го, за да видите какво е склонен той да направи за вас и за връзката. Понякога мъжете се успокояват и се връщат, усещат липката на жената и разбират, че тя е ценна – тогава тяхното решение е да се върнат и жената става специална. Ако това не се случи, ще си спестите много негативни емоции за в бъдеще и голяма доза самочувствие.
Здравейте Мая,
Имам нужда от компетентно и абсолютно безпристрастно мнение.
Преди шест години се запознахме с приятеля ми. Връзката беше усложнена от това, че е връзка от разстояние. Той е от Шумен, аз от В. Търново. Но някак си успявахме да компенсираме разстоянието / чести пътувания, чести разговори по телефона/. Мислехме да заживеем заедно, но проблем се оказа икономическата обстановка. Той се занимава със строителство. Включително до 2008 изкарваше нормални доходи, но от 2009 стана доста трудно. Това беше причината и аз да не напускам работа. Но се борехме, помагахме си. Разбирах, че не му е лесно и никога не съм го притискала, но..времето лети/ това го казвам във връзка с годините, на които сме – аз на 39, той на 44/. От февруари месец тази година, той се промени….започна да се обажда все по-рядко, започна да се дразни за дребни неща, отказва срещи..аз започнах да го питам, какво става, да обяснявам, че хората си говорят и така решават проблемите – нищо, сблъсках се в стена от мълчание…Естествено, започнах да го питам, дали все още сме заедно – получавам отговори като “ нищо няма смисъл в тази държава“ , “ не знам“, “ не мога да мисля по този въпрос „. През март се видяхме и единственото което изкопчих от него беше “ временна раздаля“. Разговорът протече като тест: Аз питам – разделяме ли се? Отговор-не. Временно ли се разделяме – временно!! Междувременно, все по-рядко звъни. Май сега само аз звъня!! Когато му звъня, вдига..На няколко пъти се опитах да говорим, да му кажа, че каквото и решение да е взел е по-добре да каже, а не да висим така във въздуха -нищо. Много ми е страшно и мъчно и безнадеждно. Много въпроси, без отговори?
MIRAJ15,
Според мен вашият приятел се е отказал да се бори активно за връзката ви. Когато човек стане раздразнителен за дребни неща, означава, че е емоционално се е отдръпнал от вас. Може дори да не го осъзнава, но това се случва, когато човек вземе решение да се дистанцира от някого – понякога несъзнателно. Когато човек обича, той приема другия какъвто е и му се радва. Когато се дистанцира, започва да се дразни на същите неща, които довчера са го радвали. Нямате какво да направите тук, освен да се отдръпнете също и да видите той какво ще направи за връзката ви и за вас. Самият той трябва да усети липсата ви, да разбере, че сте важна за него, да ви потърси сам и да предприеме някаква инициатива – тогава можете да разчитате на добра връзка с този мъж. За целта вие трябва да му дадете тези условия и да видите какво ще направи той. Нещата, които ви казва – за смисъла в тази държава и тн., са просто резултат от емоционалното му дистанциране. Подсъзнателно той се опитва да ви отблъсне с неприятното си държание. И предполагам, че успява. Няма смисъл да обсъждате с него тези неща, те са само симптоми и са незначителни фактически. Ако той промени отношението си към вас те ще изчезнат от само себе си, тези дребни проблеми и спорове.
Искам съветче за това аз как да постъпя в моята ситуация и дали той ще се върне? Запозахмме се мн интересно, един месец си и писахме и се чувахме без да сме се виждали, запознахме се и всичко започна много хубаво, макар, че се оказа противоречив човек, първо не искал да се влюбва но се привързал към мен, тръгна си, върна се, после пак така направи,върна се каза, че размислил и иска да бъде с мен, че милим по един начин за чувствата си, държешесе супер, ноооо в един момент се е видял с друга и решава да бъде с нея, каза ми, че чувствта му били изчезнали и нз как, а тя не иска да бъде с него и след 3 месеца все още всеки си е сам… до един момент си пишехме, чувахме се , видяхме се, но аз насилих нешата да го притисна пак с разговор за мойте чувства и сега вече не ми пише, игнорираме тотално, какво да правя? Чета тук как да мисля за хубавите моменти и т.н, но вече нз лутам се между отчаянието и оптимизва да се стегна и да живе живота си пък той ако си размисли след време сам ще ме потърси, вече го е правил с бившата си приятелка.
miss_kiss877,
когато един мъж ви каже, че не иска да се влюбва и всеки ден сменя мнението си по няколко пъти, бягайте далеч. Човек, който не знае сам какво иска, няма начин да ви даде нито сигурност, нито любов. Този човек още дълго ще е сам, гарантирам ви, защото ще саботира всяка възможност за връзка. С този човек – дори да създадете връзка – вие също винаги ще сте сама. Ако вие не искате да сте сама, намерете човек, който е сигурен в чувствата си към вас.
Здравей Мяа!
Искам и аз да разкажа моята история,и да те помоля за съвет.Преди около 2 години се преместих да живея в друг град,но преди това да стане имах връзка,която беше всичко,което някога съм искала.Всичко беше чудесно преди да се преместя,и да срещна друго момче.Момчето от новия град ще го кръстя Ж., а момчето от родния ми град ще бъде Ц..И така,след като срещнах Ж. реших,че трябва да се разделя с Ц.,и така направих.Но сега след вече близо 2 години разбрах,че това е най-голямата ми грешка.Реших да се обадя на Ц. и да поговорим относно края на връзката ни.Оказа се,че съм го наранила прекалено много,и даже не иска да говори с мене.Както и да е,поговорихме си,обясних му,че причината да сложа край не е друго момче(макар,че го излъгах).Поисках от него да ке видим и да поговорим,но той отказа и каза,че според него няма за какво да си говорим.Искам много да си го върна,но не знам какво точно да направя,затова наистина много те моля за съвет.Знам,че мина прекалено много време и,че може би съм много закъсняла,но все пак бих искала да се опитам.Моля те кажи ми какво да направя,и как да подходя спрямо него.Благодаря ти предварително.
eli,
на първо място трябва да си върнеш доверието му – което ще е много трудно. На още по-първо място трябва да разбреш от какво се нуждае той и да му го дадеш. Ако сте в различни градове, ако нямаш намерение да споделяш живота си с него, а той желае това – няма как да се получи. След подобен разрив в отношенията любовта, която замъглява преценките на хората, я няма – сега той ще гледа много по-критично на всичките ти думи и действия. Трябва да си много упорита и много убедена, че искаш да си с него, за да убедиш и него.
Здравейте отново Мая!
Искам да споделя какво се случи от последното ми писане тук и как наистина се оказахте права за това, че не бива да допускаме някой да се връща ако наистина не показва че има желание за това. Няколко седмици след като споделих тук че тя се опитва да ме накара комуникирам с нея и търси вниманието ми, се оказа че наистина е така. По нейните думи , тя се е разделила с онзи с който беше след мен защото не се държал с нея добре бил и посегнал и куп други работи и в общи линии искаше да се видим и да поговорим , както и стана и за което сега съжалявам отново. След като поговорихме и споделихме какво става с живота един на друг химията между нас проговори и вече на следващия ден тя ме целуваше и искаше да правим секс. Слушах съветите , не я търсех аз първи изчаквах тя да ме потърси или да пише , виждахме се правихме секс но тя не искаше никой да знае че се виждаме и да казва на никой че „отново сме заедно“ както тя се изразяваше и съответно си измисляше разни причини за това. Въпреки това всичко си вървеше добре до момента в който тя не срещна нова колежка от работа и двете започнаха да излизат все по-често и по-често , като по този начин пренебрегваше мен и ме постави отново в позицията на гонещия. Казах и че желая да ми обръща внимание и че не ми харесва това че се събира с компания, в която има не само жени а и мъже без да знаят че тя си има приятел и това съм аз, иначе не би ми пречило ако знаеха. Изразих подозрения че по този начин тя ме отблъсква от себе си и че си търси нов човек въпреки, че говори, че сме заедно и че е с мен, но същевременно започна да не пише и да не обръща внимание че и аз не и пиша както и категорично отказваше да сподели на тази нейна приятелка че сме заедно (макар че пред други го е казвала точно седмица преди да се запознаят с тази въпросната). Може би това на нея и е като комплекс и си търси компания и приятели защото тя няма собствени и може би съм я ядосал прекалено много, но като започна да излиза все повече и повече с нея се скарахме и започнахме да се обиждаме един друг като в един момент я нарекох с обдина дума за която тя се хваща сега като причина за това че не искала да бъде смен нищо повече от приятел защото и тежало че съм я нарекъл така (за което аз и се извиних , но поведениято и беше такова и то провокира думите ми) .
Казах и че приятел няма да и бъда и че я искам по друг начин, а не като приятел, но въпреки това съм объркан защото докато уж бяхме заедно и беше въпрос на време да разкрие пред всички това и ме питаше за всичко и споделяше всичко с мен в момента в който се появи тази новата приятелка с новата компания всичко се изпари. (тук мога да вметна че тази компания и тази приятелка не е първата която тя казва че са и много близки и с която съответно след известно време тя спира толкова близки взаимоотношения и дори не се поздравява) казах и че това е ставало и преди и го виждам да става и сега, това я ядоса и тя каза това което и предния път “ Нали знаеш че аз сама няма да остана“ .
Дали не е някакъв комплекс това или страх от това че ще бъде сама и той да я подтиква подсъзнателно да прави така че в крайна сметка да остава сама след известно време? Дали не е от типа хора които знаят, че прецакват нещата обаче не правят нищо след това да ги оправят(мисля че пасивно агресивни беше терминът от английски) ? И това че иска „само приятелство“ значи ли че все още има интерес към мен, но иска да изпробва други възможности? Доста съм объркан от това момиче наистина 🙂
Sonic_Rage,
За пореден път си й позволил да те използва. Ако в този момент, когато е искала секс, й беше отказал, сега можеше би щеше да е напълно убедена, че ти си нейния човек. Фактът, че не е искала да обяви връзката ви явно, е показателен – просто те използва. И когато си поискал нещо повече от това, което тя смята, че може да ти отпусне, се е обидила и си е тръгнала – това е едсота удобно, защото те е убедила, че вината е твоя.
Не е пасивно агресивна, нито има комплекс. Просто ти се държиш прекалено сервилно и тя не те смята за достоен партньор. Всеки човек, който познавам, е готов веднага да влезе във връзка – но с човек, който смята за подходящ. Твоето момиче не те смята за подходащ и това няма да се промени, докато й позволяваш да те използва и манипулира. Добрата новина е, че зависи от теб да промениш това. Решението – пълно игнориране. И си запиши на едно листче какво точно искаш от това момиче – просто секс, истинска връзка, любов, брак? Конкретни неща, конкретни думи, конкретни постъпки. И следващия път, когато ти предложи трохички, погледни това ллистче и си спомни, че искаш повече – и не прави сделка за огризки. Тогава отношенията ти с това момиче ще се оправят.
Много благодаря за отговора! Наистина имах нужда от това. Това бяха шест години, в които си мислех, че той е човекът. Сега, сега е страшно. Не знам как да се справя с целия емоционален хаос. Сутрин се будя и не мога да дишам. Да, осъзнавам че това са пристъпи на паника, опитвам се да се боря с тях, но…Не мисля, че съм слаб човек, но съм човек. Опитах да говоря още веднъж с него. Питах за причините, довели до това решение – питах за друга жена – каза че няма друга жена, тогава оставаше да няма повече чувства – но тук ми беше отговорено, че ако каже че не ме обича, трябва да излъже.
От седмица, спрях да го търся.
Още веднъж Ви благодаря за отделеното време!
Здравейте,
аз съм един млад мъж на прага на силите си и в това състояние се набутах донякъде сам… С моята приятелка сме заедно от училище, като винаги сме били в перфектни отношения ( поне на пръв поглед). Така изкарахме около 3 години и изведнъж една малка спънка между нас се превърна в пропаст и тя ме изостави… Моментално се хвърли в ръцете на първия срещнат мъж, който беше изключително лошо решение за нея, но явно тя в такъв момент прибягва до крайности. Тогава аз го изживях изключително тежко, минах през какво ли не, но успях да си я върна… И така продължихме заедно още около 3 години ( до преди 2 месеца), когато пак една малка караница отново я накара да ме изостави, и съответно да се хвърли пак в ръцете на първия срещнат…. 2 седмици преди случката беше при родителите ми и обсъждаха как ще заживеем заедно, но….. нещо стана рязко и тя отново ме остави. Въпреки, че аз знам за новия й приятел, тя така и не иска да си признае в очите ми. Продължаваме да се виждаме всяка седмица, пишем си почти всеки ден, но мен това ме убива. Не разбирам защо продължава да ми обръща такова внимание и загриженост, след като има друг в живота й. Обичам я безумно много, но не знам колко още мога да изтърпя това отношение преди да рухна тотално. Искам да се боря за нея, но не знам има ли смисъл… и как да подходя… Така и не успях да й покажа колко много значи за мен… тя така и не ми подсказа какво й липсва във връзката , за да го поправя. Единственото обяснение, което ми даде е, че според нея аз не съм я обичал вече.
До 3 месеца ще завършим университет и ще трябва да се изнася всеки на квартира. Чудя се имам ли шанс за толкова малко време да променя нещо, след като тя е в началото на нова връзка, защото ако не успея тя най-вероятно ще заживее с новия си приятел… Така се беше пренесла преди 3 години при друг с родителите му… без нейното семейство да знае… ( тотално нерационално за нея! )Измъчвам себе си и всички около мен, но не мога без нея, за мен е всичко. Има ли рационален подход в случая?
Изгубен,
Моят опит ми е показал, че ако човек направи нещо веднъж, ще го прави отново и отново. Като простим лошо поведение на човека до нас и го приемем отново, обикновено му позволяваме да постъпи отново по същия начин. Става въпрос за характера на приятелката ви – и това е нещо, което няма да се промени, освен ако тя сама не пожелае да си реши проблемите и да работи сериозно по въпроса. Което хората рядко предприемат – и то когато решат сами, когато осъзнаят, че поведението им им носи нещастие. Ако хората бяха рационални, щяха да създават връзки с хората, които ги обичат и се грижат за тях – а това очевидно не е така. Най-рационалният подход в случая е да си дадете ясна сметка за характера й и да се примирите, че връзката ви с този човек ще бъде такава и занапред, че такива неща ще се случват. Особено щом са се случвали два пъти. Възможно е да има проблечм и от ваша страна, но така или иначе връзката ви протича по този начин и докато нещо съществено не се промени в един от двама ви, връзката ви едва ли ще се промени също.
Това, което зависи от вас, е да поработите върху себе си и да разберете дали по някакъв начин вие не предизвиквате такова поведение. Със сигурност вие сте си избрали тази приятелка, с този характер, това ви вълнува – следователно има причина за всичко, което се случва.
Тя е много затворена и комплексирана от детството си. Отвори очи за живота от както аз й обърнах внимание. Най-големият й страх е да не свърши като родителите си, които явно не се понасят и са нанесли явни травми върху нея. Характерът й по принцип не е такъв, тя е коренно различна и крайно принципна и аз я познавам добре. НО в точно тези ситуации реагира точно по този нерационален начин, все едно става друг човек с едно щракване на пръстите. Немалка част от причината за нашата раздяла съм и аз, защото не успявам добре да покажа обичта си към нея, докато сме заедно. Аз съм на принципа, че думите „обичам те“ са просто летяща фраза и за мен действията са по важни. За мен важното е, че винаги когато има проблем аз съм до нея, че дори посред нощ след дискотека аз винаги й се обаждам, за да чуя гласа й. Но тъй като тя е затворена и таи в себе си проблемите вместо да ги споделя, разбирам че е искала повече показност от моя страна…. Изведнъж изригва и ме оставя без думи… Аз съм готов на промяна в мен и съм й казал за това, но е афектирана още и все пак е в нова връзка в момента и всичко, което й кажа не може да я убеди в думите ми. Чудя се как може човек, който познаваме така добре и да сме били толкова близки изведнъж да променя коренно съзнанието и действията си… Явно е заложено в човешката природа. Ще направя каквото мога в следващите 2-3 месеца, за да обърна нещата, защото се страхувам, че точно с тези спонтанни действия от нейна страна ще насочат живота й към най-големите страхове, а именно нежелано дете и прибързан брак. Просто се чудя заслужава ли си да се хабя повторно и евентуално как да процедирам.
Благодаря.
Изгубен,
Не я познавате и не можете да познавате никой човек, дори себе си. Ако е много принципна, това значи, че много потиска себе си. Хората, които волево потискат твърде много себе си, в един момент просто не издържат и започват да действат така, както желаят. Ако е такъв човек, със сигурност не я познавате, защото тя представя пред вас това, което харесва. Но фактът, че е постъхила по този начин два пъти, говори за истинските й желания, които не може да контролира. Ако го е нпарвила два пъти, ще го направи и трети път. И със сигурност ще стане като родителите си, защото те са й родители, тя носи техния мироглед, постъпва както тях – това е научила. Тези неща се проченят много трудно, с професионална помощ и никога не изчезват напълно.
Що се отнася до вас, важно е тя да получава любовта, думите и жестовете, от които тя се нуждае. Вие сте мъж и може да смятате, че това са глупави неща, а тя да се чувства необичана. И вероятно тези мъже, с които изчезва така внезапно, й дават точно това – усещането, че е обичана, по начина, по който тя желае. Никога не подценявайте нуждите на партньора си – ако не ги удовлетворите вие, ще е някой друг. Подозирам, че има и още много неща във връзката ви, които имат значение, затова такива съвети не могат да се дават без добро познаване на ситуацията и по възможност на двамата партньрои.
Но за мен в тези случаи винаги е показателно едно – всяка жена иска да бъде обичана, да бъде единствена за мъжа, да има брак с него. Не познавам жена, която да не желае това, когато наистина обича мъжа. Фактът, че много мъже не пристъпват към тези стъпки, а след това се чудят защо жената ги е напуснала, говори само, че твърде слабо се интересуват от нуждите на жената до себе си. Липсата на истинска обвързаност създава напрежение у жената и я кара да се чувства необичана и нежелана – и жената си тръгва от такава връзка, когато срещне човек, който й дава това, от което се нуждае.
Ако искате да бъдеет с тази жена, трябва да й дадете това, от което тя има нужда.
Здравейте,Мая
Имам слезния проблем,с бившия ми приятел живеем в съседство,аз искам да си го върна,но проблема му най- вече е,че се страхувал от мен.Усещам го,че още има чувства,пази моите вещи на видно място в стаята си,от време на време търси контакт с мен.Но това,че се страхува от мен ме удиви.Опитах всичко,за да разбера причината за този страх но нямам отговор.Нуждая се от помощ.Между другото вчера правихме секс аз го провокирах и той ме пожела,а повярвайте ми наистина не прави това с жени към които няма чувства.
Объркана,
Ако се страхува, просто оставете иницативата на него. Нека нещата стават с неговите темпове – така ще дойде сам при вас, когато се успокои. Поддържайте добри отношения, но не го притискайте, защото иначе ще започне да се страхува още повече
Здравей Мая, имам приятел повече от 3 години и не живеем заедно, но между нас не върви гладко от доста време. Постоянно се караме и се дразним от дребни работи, проблема е че аз правя компромиси, а в случая излизам все аз виновната. Знам, че той ме обича и аз го обичам, но става наистина напечено когато се караме. И двамата сме инати и когато се скараме не се търсим, но винаги аз 1-ва го търся и явно това ми е грешката и не знам какво да направя. Предварително ти благодаря за отговора, поздрави!
Кристина,
Най-важното нещо в една връзка е балансът между нуждите и отговорностите на двамата партньори. Ако вие правите всички компромиси и отстъпвате винаги, вие стеснявате своята зона, а позволявате на мъжа да разшири своята зона на влияние. Това води и до загуба на уважение и до други проблеми във връзката. Ако от самото начало сте отстоявали своите интереси, щяхте да фиксирате тези граници в различно положение и нямаше да имате някои от проблемите, които имате днес. Тъй като това положение вече е стабилно във вашата връзка, ще ви е трудно да го промените сега – вашият мъж няма да е щастлив да се раздели с привилегиите, които сте му дали. Но можете да започнете малко по малко да отстоявате своите нужди. При това обаче рискувате на него новата ситуация да не му хареса и да си тръгне. Но ако го правите бавно и внимателно, ако следите за неговите реакции и не насилвате нещата, можете отчати да подобрите положението.
Здравейте Мая. Много ми харесва написаното от теб и успя да ме надъхаш. Смятам да си купя една от книгите, но се чудя коя… тази с 13-те стъпки или за 21 дни? Освен това ще обясня накратко отношенията с така наречения ми бивш приятел. Бяхме заедно около 2 години, след което се разделихме, според неговите причини е, че не ме обичал или че много сме се карали и не сме били един за друг, всеки път казва едното, пък после другото. Минаха 10 месеца вече от раздялата ни, но продължихме контактите уж като приятели, правихме секс, на моменти отново се карахме, всякаш бяхме заедно. Даже месец след раздялата ни ми каза, че може би някой ден отново ще бъдем заедно без дори да съм подхващала темата, но не на това се крепя. Всичко това продължи 6 месеца като в повечето случаи той ме търсеше. След 6-тия месец след раздялата ни той замина за чужбина, сега поддържаме контакт по интернет, намеквал ми е да му отида на гости, но с заобиколки, а не направо да го каже. Не знам какво да правя, може би усещам че все още има нещо и не мисля че е напразно, искам да си върна човека който обичам безкрайно, избягвам да му говоря за моите чувства, но той сам ги усеща. Преди да замине даже ми каза, че не е спирал да ме харесва въпреки че сме разделени. Благодаря ти предварително за времето, което ще отделиш да прочетеш историята ми и да дадеш съветче, както и коя книжка да си взема. Поздрави!
Ина,
Щом твоят приятел те търси, значи имаш голям шанс да възстановиш отношенията си с него. Мотивите му за раздялата ви показват, че няма конкретна причина. Може би просто връзката и станала прекалено удобно и е позагубил интерес, което рано или късно се случва във всички връзки. Страстта се разпалва от наличието на препятствия, от дистанцията. Можеш да промениш нещата в своя полза, ако намериш начин да станеш по-недостъпна, по-загадъчна за него – но това трябва да е вътрешно усещане, не само външно поведение. Всяка жена знае, че интересът на мъжете се връща автоматично и веданга, когато усетят, че губят позиции. Не изпълнявай всичките му желания, не бъди на линия винаги, когато той иска. Два пъти бъди, веднъж му откажи със сериозен повод. Така че той да усети, че ти не си му напълно сигурна. Обикновено това вървиш работа, стига той да не усети, че го правиш нарочно.
За твоя случай бих ти препоръчала книгата „21 дни“.
Здравейте,Мая!
Иска ми се да споделя как върви при мен с любимия.Може пък и да ме посъветвате нещо. Сега след като се виждаме редовно,той започна да ми се обажда,интересува се от мен дали съм добре както се изрази той проявявал загриженост за мен.Вчера една случка ме озадачи,бяхме заедно и телефона ми звъня,аз реших да не вдигам защото не исках да прекъсвам разговора ни.В края на разговора малко преди да си тръгна погледнах кой ми е звънял и той веднага прояви интерес кой е бил.Днес ме получих смс и той веднага ме пита от кого е и след като чу мъжко име започна да ме разпитва за него,а уж нямал бил чувства към мен и сме били само приятели.Да си призная честно на мен това ми намирисва на ревност.Сега изведнъж спря да се страхува от мен,днес ме кара да му помагам да си прехвърли телефонните номера от стария си телефон в новия,ако се страхуваше не вярвам,че щеше да го направи.Малко съм объркана от това му държание и тази странна промяна.
Объркана,
Нищо странно няма в това поведение. Помислете сама – колко дрехи имате в гардероба си, които са стари, не харесвате или вече не ви стават, но не изхвърляте? Хората не са склонни да се разделят с неща, които са притежавали. Мъжете не искат да губят жените, дори когато сами си тръгват от тях. Можете да използвате това, за да събудите отново интереса му към вас.
Здравейте, Мая! Харесва ми всичко написано от Вас.До скоро смятах, че имам богат опит във връзките ми с мъже, но уви…Както се казва, всеки си намира майстора…Всичко беше ОК- 4 години. Много влюбен и внимателен, не, че и сега не е внимателен, но сам ми призна, че вече не ме обича толкова много, както преди, в началото на нашата връзка….Това много ме заболя, обърка и си помислих, че е края…Каза, че искал да даде много, а какво се случило…пак той получил повече във връзката ни.Само попитах -възможно ли е да спреш, ей така изведнъж да обичаш някого?Сигурно му омръзнах, не знам, не хленча, но, страхувам се за любовта си , много…и искам да съм още дълго с него, понякога съм много силна, но понякога загубвам вяра…и дали наистина е хубаво да са толкова искрени и честни с теб? Представите ми са много объркани, чувствам само, че трябва да се боря, но понякога не знам как и се чувствам безсилна.
ramba,
Това е нормалният ход на всяка връзка. Обичта и сигурността, към която всички се стремим, са свързани и с рутината и загубата на тръпката. Страстта идва от несигурността, от препятствията, от невъзможността. Когато всичко стане възможно, нормалните хора губят интерес и спират да обръщат внимание. Когато това се случи във връзката, хората обикновено казват, че „обичат, но не са влюбени“ в партньора си. Имате някаква възможност да промените това – като създадете несигурност и невъзможност във връзката си. Ако живеете заедно – продължете връзката, но се изнесете от общия дом. Ако се виждате всеки ден, си намерете занимание, което да ви осигурява липсата поне 2-3 пъти седмично. Спрете да му давате сигурността, с която е свикнал, отдръпнете си. Обикновено това събужда интереса на мъжете, особено когато обичат, и събужда тръпката.
бях с момче 7 месеца карахме се доста често ядосвах се и прецених, че е по – добре да се разделим, но сега го искам обратно. Всяка вечер излизаме в компания, но се държим сякаш нищо не е било. Не разбирам дали иска да сме заедно. Бих желала да ми кажете как да постъпя. Когато излизаме се държим като приятели но когато се събираме на купон той започва да се навърта около мен и аз се поддавам.. Искам да сме заедно, но той не говори за чувствата си и за емоциите си не разбирам какво се случва помогнете ми моля..
teodora,
Отговорих ви на вашия имейл
Здравейте! Бих искал съвет или по-скоро ако можете да внесете малко ред в обърканите ми мисли. Мисля, че се влюбих или най-малкото харесвам доста силно една жена, която желая. Преди да разкажа за нея малко предистория за себе си. Аз съм на 30 години от около 1 година съм разведен, имам и дете. Та след изневярата и развода на бившата ми жена, няколко месеца не бях на себе си, но времето постепенно поизлекува раните. Та с въпросната жена, към която имам (или имах) интерес всичко започна като невинен флирт още в края на зимата или началото на пролетта. Понеже тя ми е колежка и работим в една сграда (в различни фирми сме), веднъж докато си пушехме цигарите, спотанно я поканих на по питие след работа и си прекарахме добре, но за кратко. Не очаквах нещо кой знае какво, но след 10-тина дни малко преди Великден, тя ми звънна една вечер доста късно. Беше пийнала и се размекваше по телефона, с намеци за секс. Тогава някак си тънко я отрязах, а в следващите дни, засичайки се по коридорите между нас постоянно прехвърчаха искри. После реших се пак да я поканя да излезем отново. В една такава вечер след няколко питиета, аз започнах да я свалям доста нескопосано и тя започна да се дърпа. Реших, че няма смисъл да се занимавам с нея, че вече е изстинала, но тъй като се засичаме по коридорите контактите ни продължиха. В следващите 2 месеца излизахме отново 2-3 пъти, просто ей така, като и аз и тя сякаш се бяхме примирили, че всичко е приключило преди да е започнало. Междувременно и аз не демонстрирах кой знае какъв интерес през този период, срещах се и с други жени и т.н. После излязох в отпуска, прекарах си добре и след като се върнах…… я видях отново и не знам защо, но нещо в мен сякаш се преобърна и дали си внуших или наистина тя поднови интереса си към мен, но играта започна отново. Пак започнахме да излизаме, за около 10-тина дни няколко пъти, главно след работа. Говорехме си най-различни неща, но усещах, че тя вече знае, че у мен се пораждат чувства, докато за нея аз не бях сигурен. Така от началото на този месец тя излезе в отпуска до края на месеца. Два дни преди да отпътува за родния си град, една вечер се засякохме във фейсбук и спонтанно решихме да излезем, впрочем по нейна инициатива. Срещнахме се, направихме си кратка разходка, а след това седнахме в приятно заведение, където тя се отпусна и започна да излива душата си за своето минало, за разбиранията си за живота, за това колко иска да си има някой….. Разказваше ми за предишните си връзки, за това как винаги са я зарязвали, за това, че от месеци не е правила секс и т.н. Изслушах я търпеливо, беше ми приятно, обсипах я с комплименти за начина по който разсъждава, похвалих красотата и и т.н. Всъщност никоя досегашна среща не беше протичала чак така. Когато повдигна темата за секс, аз я поканих у нас без да се притеснявам от отказ, защото усещах, че тя отдавна го иска. Като човек с не много, но не и чак толкова малък опит с жените, зная, че обикновено, когато жена повдига тая тема иска да види реакцията и дали няма да се смути мъжа срещу нея, а и някак си жените искат да прехвърлят отговорността от себе си. За моя изненада тя отказа да идем у нас „на по питие”. Започна да ми се извинява, че няма да правим секс и т.н. Попита ме дали съм разочарован, а аз и казах, че не съм. Както и да е. На сбогуване я прегърнах, целунах я, след това страстно я целувах по врата и общо взето ясно и показах, че я желая, а дори и го казах. Казах и, че я харесвам и че я искам, защото наистина след тази вечер, в която тя ми изля душата си, наистина ми хареса още повече. Тя си тръгна усмихната. И тук започва интересното….. На следващия ден я мернах на линия във фейсбук. После я нямаше, но понеже тя редовно влиза и изпратих кратко съобщение: „Здравей, как си?” Отговор не последва. На още по-следващия ден, когато тя трябваше да пътува реших да и звънна и….. тя ми затвори, не приемайки обаждането ми. Първоначално помислих, че пътува и явно не може да говори, но…. тя изобщо не върна обаждането. Повече не съм звънял. Освен това, във фейсбук тя се крие. Няма я в чата, но виждам, че влиза и лайква разни неща. Та как да разбирам това поведение? Кауза пердута ли е това? За себе си реших, че по-добре да не насилвам нещата, тоест да не звъня повече, но тъкмо бях започнал да харесвам жена и ето, че тя бяга. Моля ви, напишете ми какво мога да сторя. След 10-тина дни тя се връща на работа и иска не иска, пак ще се видим. Как да разбирам подобно поведение? Мислите ли, че тя се е уплашила, дали пък не ме изпитва да види дали ще съм сериозен и дали няма да се откажа? Знам, че най-вероятно това игнориране е деликатен и безболезнен начин да ми каже, че не желае да има нищо с мен, като бяга от обяснения и натоварващи разговори. Какво мислите вие, къде сбърках?
Наистина съм много объркана и моля за съвет. Преди 3 седмици той пожела да се разделим след 5 -месечна връзка. Самата аз не знам какво стана с връзката ни- отначало всичко вървеше чудесно, разбирахме се, не сме се карали никога. Изведнъж без никаква причина той започна да се отдръпва и дистанцира от мен- пожела да спра да му пиша, когато излиза навън, съгласих се. След това пожела да спрем да си говорим по толкова време както преди- и това направих, чувахме се само вечер. След това изведнъж започнах да усещам как той охладнява все повече и повече- не ми даваше да му казвам думите „Обичам те“, защото били детски, не искаше да му разказвам за проблемите си, защото го товарели, а за мен споделянето беше важна част от връзката. Изведнъж започна да ме сравнява с други момичета и да ми казва, че не мога да бъда като тях. Накрая ми каза, че не съм знаела какво искам- заболя ме наистина много, защото знаех какво искам- исках него. В отношенията ни имаше намеса както от родителска, така и от страна на баби и дядовци- това създаде проблем, защото неговите баба и дядо не ме харесваха и са му казвали лоши неща за мен. Но аз го обичам много и искам да бъда с него. Той ми каза, че съм се била променила, но аз не съм се променила- просто той ме нарани много с думите си. Обвини ме, че заради мен не се е видял с приятелите си, но ние не сме от един град и можехме да се видим само на селото ни, а когато това стана имахме само три дни и аз исках да се възползвам от тези 3 дни, за да му дам всичката си обич. Видяхме се за 2 часа вечерта (през които той постоянно говореше, че иска да си ходя, за да се види с тях), с компанията си той се видя за 4-5 часа, а накрая ме обвини, че аз съм виновна, че не ги е видял за повече. Обвини ме също, че съм го търсела често, но на мен ми липсваше и исках да се чувам с него, накрая- когато разбрах колко важно му е да има лична свобода и спрях да го търся така често – той ми заяви, че не ми пука за него и понеже денем излизах с една приятелка- че си живея живота. Обвини ме, че съм била с него, защото съм нямала какво да правя и ми е било скучно, а това никога не е било така. С него бях, защото го обичах и още е така. Всеки ден ми липсва. Обаче направих грешка- реших да му пиша, за да го помоля да се съберем. Вместо да се съгласи- той ми каза никога да не го търся, да не му пиша и да не се появявам- не искал да знае нищо за мен. Моля ви дайте ми съвет- сега съм спряла да му пиша, както той пожела.
Симона Георгиева,
Когато човек се откаже от връзката си, той започва да се дистанцира (често несъзнателно), да търси проблеми в другия, да го обвинява и отблъсква. Това се е случвало с вашата връзка, просто защото вашият мъж е решил да прекрати тази връзка (по някаква причина, която явно не ви е казал). Не търсете проблемите в себе си, въпреки че той ви е упрекнал за всичко – няма нищо общо с вас. Просто е прехвърлил вината върху вас, за да намери оправдание за собственото си решение.
Няма какво да направите в момента, за да го върнете. Когато се възстановите от тази връзка и от всички негативни емоции, е вероятно той да ви потърси отново – но това оставате да направи той. В противен случай ще го отблъснете допълнително. Трябва да му домъчнее за вас, да прояви интерес, да има желание да ви потърси – тогава може да се получи отново. Изчакайте го.
Здравейте 🙂
Аз…не знам как да започна…
Случи се така, че започнах работа в едно заведение. Преди повече от месец се бях разделила с приятеля си и въобще не си помислях за нова връзка.Бях доста уморена от предишната и не мога да кажа, че съм била силно влюбена, а по-скоро привлечена…До момента в който едно момче не се появи… почна да идва всеки ден, когато съм на работа.Веднъж ме изпрати, прегърна ме…аз нищо не направих от своя страна. На следващата вечер се целунахме и така…
Не след дълго разбрах, че все още има отношения с бившата си приятелка, която от своя страна му спретнала скандал понеже ни видяла заедно… и за капак ми предложи приятелство във Фейсбук.
Аз не съм ревнива, но мразя да ме лъжат. Попитах го той каза, че нещата са приключили и м/у тях няма нищо. Да бе! знам, че не е правилно, но му прегледах телефона една вечер (заминахме заедно на море) и видях колко е приключило…. Не казах абсолютно нищо. Не дадох да се разбере, че знам нещо. И на връщане в автобуса ми каза, че не изпитва нищо към мен и че няма смисъл да сме заедно. Но аз се влюбих истински и сега място не си намирам.
Той продължава да идва, гледа ме къде съм, пита как съм…и до там.
Та въпроса ми е дали има смисъл въобще да се надявам, че отново бихме могли да сме заедно и какво точно да направя. Не съм изпитвала подобни емоции повече от 4 години и мисля, че се побърквам 🙁
Камъче,
Връзките с хора, които не са емоционално свободни, са трудни. Дори да е приключил връзката с бившата си приятелка, може да изпитва чувства и тези чувства да влияят на връзката му с вас. Щом няма постоянни чувства към вас, или е загубил интерес към вас (ако сте твърде достъпна), или има несигурност в чувствата си, което може да се дължи и на чувства към приятелката му. Оставете го той да реши дали иска да бъде с вас, но не му давайте това, което желае от вас – дори само да ви вижда, да говори с вас. Ако се държите приятелски с него, това може да е всичко, което иска, и може да не направи нищо повече.
Здравейте,преди време се запознах с едно момиче с което в последствие запознанството ни премина вьв врьзка,тя е разведена с малко детенце на 3 години,всичко беше наред ако не сме заедно денонощно говорехме по телефона дори когато закъснея да и се обадя ми правеше забележка че ме чакала да се обадя помагах и с каквото мога,решихме да заминем на почивка и тримата с малката отидохме всичко беше идеално,прибрахме се от почивката и просто ми каза да не и званя повече и да не я тьрся нямала чувства кьм мен и че не иска да я тьрся повече,сигурен сьм че проблема не е в чувствата но не иска да ми сподели какво става даржи се с мен грубо и арогантно с мен,просто искам да ви помоля за сьвет не искам да се разделяме обичам я много и не знам как да постьпя за да си я вьрна.Благодаря ви предварително.
Йордан,
Вероятно се е случило нещо, което я е накарало да премисли, може да е всичко. Може да има нужда от едни емоции, а вие да й давате други. Може да има нужда от страст, а вие сте се влюбили и се държите по-скоро нежно и мило с нея. Търсете в тази посока – от какво се нуждае тя? Не какво ви е казала, а какво е харесвала в началото на връзката ви. Когато се променят отношенията, се променят и чувствата и ако хората не са достатъчно привързани един към друг, могат да усетят, че изстиват и нямат желание за тези връзка. Каква е била връзката ви в началото, какво се е променило, какво е било вашето отношение тогава и сега, какво харесва тя, какви емоции търси? Мислете в тази посока.
Амиии от година и няколко месеца сме заедно с приятелката ми, проблема е там че тя не иска да прави компромиси нито да си мръдне пръста за нещо караме се вика ми обижда ме и накрая ми казва че не и обръщам внимание и тн. не и давам поводи за ревност сериозно момче съм но ми писна от тезни номера. Това е края ми казва тн аз съм си го направил а всеки ден ми звъни и ми пише и само я интр какво правя и като разбере че не съм с друга понеже ме познава не съм такъв и нищо. Гадното е че ако не и кажа да се оправим няма да се оправим а ми писна, иначе се разбираме добре но незнам какво трябва да направя вече явно и да се държа добре с момиче пак не е перфектно
Недялко,
Отношенията ви с вашата приятелка зависят от вашия характер и от нейния. Ако е конфликтен човек, ако се засяга лесно, ако се сърди продължително и ако е свикнала вие да правите първата стъпка, това е почти невъзможност да се промени. Това, което можете да направите, е да разберете какво действа при нея – как да предотвратявате тези конфликти, да не ги задълбочавате, да подхождате към нея след тях така, че отношенията ви да вървят максимално гладко. Това са стереотипни реакции, които не се променят или се проенят много трудно, в продължение на много години. Можете да я приемете такава и да се научите да общувате с нея, каквато е, или да прекратите тези отношения.
Здравей, Мая! Аз съм майка на 7 месечно бебенце. С бащата сме заедно от около 3 години. Той беше инициатор за връзката ни, месеци наред се опитваше да ме спечели. И успя. Всъщност се познаваме от доста преди това, бяхме много добри приятели. От началото на връзката ни той заговори за сватба, за деца… Което ми се стори странно, понеже не много мъже под 30-годишна възраст говорят за деца. Всъщност сватба така й не се състоя, майка ми почина, аз изпаднах в депресия и не бях вече същият усмихнат и спокоен човек като от началото на връзката ни. Той се опитваше да ме утеши, предложи да си родим детенце и да продължа живота си напред, вместо да унивам. Така и направихме, детенцето се появи, но за жалост имаше вродено прекъсване на червата, наложи се операция. В началото бащата беше страшно грижовен, ние лежахме с бебето по болници, той идваше всеки ден, правеше всичко необходимо, а когато беше в отпуск по бащинство седеше по цял ден в болницата и ми казваше, че иска всичко той да прави, за да мога аз да поспя. През това време родителите му ни бяха на гости, за да могат да му помгат вкъщи. След около 2 месеца нас ни изписаха от болницата, а родителите му си заминаха. Той изведнъж се промени. Прибираше се от работа и вместо да ми помогне, сядаше с таблета и казваше, че е мн изморен. Аз започнах да нервнича, той започна да прави фасони и понеже се промени на 180 градуса го попитах дали родители му не са му казали нещо против мен. Той се ядоса, разкрещя се, обвини ме, че съм се отнесла с тях като с утрепки, защото съм ги обвинила несправедливо. Ведната след това каза, че не ме обича вече, защото не съм уважила родителите му както били заслужили. Каза, че това не е семейството, за което е мечтал, че аз не съм жената, за която ме е мислил и че иска да си създаде друго семейство. Аз трябваше да си отида точно на Великден, защото положението стана нетърпимо. Той през цялото време повтаряше, че обича бебето, но че мен не ме обича и че не иска да се грижи за мен. Бяхме разделени почти 2 месеца, в които той не дойде да види детето нито веднъж. Само ни закара до болницата 1 път и купуваше неща за детето, от които имаме нужда. После се прибрахме при него, по мое настояване, защото детето има нужда от специални грижи и той се съгласи да помогне, докато се направи следващата операция. Той още от първия ден направи крачка към мен, за да се сдобрим и аз се съгласих веднага. За 2 месеца обаче пак сме в предишното положение. Пак повтаря, че не ме обича, аз плача, когато ми говори така. Чувствам се предадена, тъй като не виждам реална причина да се откаже от плановете за още деца, които имахме. Аз искам да сме заедно, отгледана съм в нормално здраво семейство, както й той. Но той казва, че е ужасно нещастен, ужасно депресиран, до степен да се самоубие и иска да се махнем, за да може да намери щастието в живота. Казва, че съм вманиачена по него и по това да сме заедно. А аз просто не мога да си представя такава развръзка. Можете ли да ме посъветвате как да постъпя?
mama,
Може би проблемите ви са дошли в повече и са повлияли на отношенията ви. Болестта на детето, операциите, трудностите малко или повече оказват влияние и върху двама ви. Жените са по-насочени към решаване на проблеми, към изтърпяване на трудни ситуации, особено когато става въпрос за децата им. Мъжете са по-скоро настроени към удоволствия и приятно изкарване. Възможно е проблемите да са повлияли на чувствата на вашия мъж, особено когато е в непрекъснат контакт с вас. Не мога да ви дам съвет, защото не ви познавам добре, а ситуацията ви е трудна. Но щом той ви обвинява в обсебване, значи се чувства притиснат (независимо дали вие наистина го притискате или не, това няма значение). Щом се чувства притиснат, вероятно би му се отразило добре известно отдалечаване, известно снемане на отговорността и напрежението. Търсете вариант, при който да не се разделяте с него, да не го изгубвате от поглед, но да му дадете повече свобода, повече пространство. Например да прекарвате някакво време разделени, да живеете в отделни стаи, поне временно или нещо подобно. Нещо, което да създаде дистанция, която ще го успокои и ще го накара да ви потърси отново. Опитайте се да запазите приятелски и добронамерени отношения с него. И вижте какво ще се получи.
Мая, здравейте! Понеже виждам, че сте отговорили на по-новите питания, по моята история не сте се произнесли, бих искал да ви кажа, че все още е актуална историята ми. Съжалявам за дългия постинг, може би за това не сте отговорили, но ще Ви бъда благодарен ако напишете нещичко!
kale_ridle,
Когато човек – мъж или жена, има такова поведение – на моменти позволява сближаване, на моменти се отдалечава, най-вероятната причина е, че ви харесва, но не достатъчно. В отношенията не може да се говори за допускане на грешки – всеки чоек има своя характер, своите емоции, типични отговори към другите хора. Двама човека могат да създадат връзка, когато всеки харесва другия такъв, какъвто е. Ако поведението й е непоследователно, обикновено означава, че е самотна, търси общуване, търси любов, но не е открила това, което търси. Това не значи, че има проблем във вас, а че тя (вероятно) търси нещо друго. Знаете, когато хората се обичат, те се се стремят да бъдат непрекъснато заедно, прощават си грешките, извиняват дори най-лошото поведение на партньора си и винаги се опитват да останат с него. Ако това не се случва, значи привличането не е толкова силно. Дори да започнете връзка с такъв човек, дори да я спечелите, винаги нещо ще липсва, винаги ще усещате някаква липса и от нейна страна, което в крайна сметка ще ви умори и сам ще се откажете. Търсете човека, с който всичко се получава спонтанно, естествено – това говори за съвпадение на характерите и за силно привличане. Тези връзки са лесни и успешни.
Здравейте.Аз съм момиче на 21 години,имах 4 годишна връзка,която приключи преди около месец,но не мога да спра да мисля за него.Разделихме се защото последно време постоянно се карахме без причина.3 години живяхме заедно,а сега аз сам сама и не мога да си представя живота без него. Опитах с нова връзка,но когато другият ме докосне не ми е приятно,постоянно мисля за момчето което обичам .Знам,че все още се обичаме и двамата,но просто се страхуваме да опитаме отново,защото пак ще започнем да се караме! Аз съм ревнива,и може би от там идва всичко,но просто не знам как да се променя.През тези 3 години много често се разделяхме и опитвахме отново,но сякаш започвахме старата песен на нов глас. От както сме разделени се чуваме и всеки ден,виждаме се,той дори ми каза,че още ме обича,но просто няма смисъл от нашата връзка,но аз мисля,че когато двама човка се обичат винаги има смисъл! Моля Ви посъветвайте ме как да си върна любовта.
Виолета,
Ако сте имали толкова проблеми, раздели и събирания, това означава, че имате някакви по-сериозни разминавания в характерите. Ревността е нормално чувство, ако има повод. Ако вашето момче ви обича и не ви дава повод, а ревнувате и се съмнявате в него, имате проблем. Важно е да разберете защо точно се карате – какви са причините – ежедневни проблеми, проблеми в характерите ви, реални проблеми или просто неразбирателство. Реалните проблеми се разрешават, но ако причините за конфликтите са в характерите ви – ще ви бъде трудно заедно, ще изисква непрекъснати усилия и накрая някой ще се умори. Ако смятате, че проблемите ви са разрешими, че има нещо, което можете да направите и връзката ви да се подобри – можете да опитате пак, ще успеете да го убедите. Но както и да се чувствате в момента, ако в живота ви не е този мъж, със сигурност рано или късно ще се появи друг. Новата ви връзка не е успяла, защото раздялата ви е само преди месец, ще ви трябва много повече време да се възстановите и да пожелаете (евентуално) да бъдете с някой друг. В момента го првите насила срещу себе си – няма как да бъде успешна такава връзка.
Благодаря за съвета, но той не е сам, той ме заряза заради други и все още е с нея, но незнам дали тя знае, че ми се обади за рдн наскоро и се чудя за какво го направи. Аз не го търся вече, не му пиша, нищо… но не разбирам, как може да говорип, че си на една вълна с другия човек, да си тръгнеш, после след 3 дена се връщаш и казваш това? Няма логика в действията му… но и вече се отказах, рано или късно смятам, че и с нея ще постъпи така, достатъчно е, че се обади, а тя едва ли знае, не би и казал-това е лъжа… Давате прекрастни съвети и ако се влушваме в тях, само ще спечели, не трябва да се унижаваме и молим на хора, който са решили да си тръгнат, ако ще да се разкъсваме…аз научих своя урок и продължих напред, вече излизам с нови хора и се надявам да срещна чове, с който да имам хармонична връзка и защо не нещо повече. Желая го и на всички тук!!!
miss_kiss877,
Хората никога не спират да обичат напълно тези, които са обичали. Особено се отнася за мъжете и не е точно любов, а усещане за притежание. Мъжете винаги мислят за жените, с които са били, като за свои жени. Дори да са с други жени, дори да не се обаждат, дори да твърдят, че не изпитват никакви чувства, това не се променя. Вътрешно вашият мъж винаги ще мисли за вас като за нещо свое. Поради тази причина мъжете често се връщат, често се опитват да подновят стари връзки. И често поддържат множество връзки, включтиелно връзки от миналото, в един и същи момент, без да могат да решат какво точно искат.
Благодаря много за съвета,истината е,че няма причина за караниците ни.Аз сам много изнервена и неспокойна, от там идват и караниците.
амии исках да споделя нещо, сериозна връска имаме но за две седмици ме скъса доста пъти иска ме не ме иска и тн. казах и като не ме иска аз няма да се занимавам мене ме няма но всеки ден ми пише добре ли съм и тн. поставя ми само условия за да се върна при нея аз и казах ти не ме искаш апак условия само и тн. боли ме адски много искам да съм с нея но сеедно подигравка като не ме иска нищо не я трогва но се интересува от мен но не иска да е с мен вс ден ми напомня че вс е приклучило ноо ме съмнява че има друго момче много се дразни като и гледам из работите… преди не се нервише някакъв съвет
Гошо,
Ако жена се държи с вас така, значи й го позволявате. Вероятно сте загубили уважението й по някаква причина. Решете за себе си какво поведение искате от нейна страна и ако тя се отклони от това – си тръгнете. Така ще разбере какво може и какво не може да прави и отноенията ви ще се оправят.
Здравейте, Мая.
Бях доста затънала емоционално, когато случайно попаднах на сайта и изчетох всичко, написано в него. Звучи някак естествено и ми дава обяснения, за които бях сигурна, че са през очите ми. И така, по същество. Срещнах един мъж през февруари. През юни, след един доста сериозен разговор, в който споделихме много лични неща и страхове, започнахме връзка. Бях безкрайно щастлива, вярвах и вярвам, че това е мъжът в живота ми, най-вече защото се чувствах свободна от факта, че започнахме да градим отношенията си на основата на доверие, а не на увлечение и свалки… Той ме караше да се чувствам добре, обичана, желана, не се притесняваше да ме запознава с приятелите си, у тях се чувствах като у дома си. Изведнъж усетих, че нещо не е наред… исках да му кажа, че ми липсва, че го обичам… но той ме изпревари и ми каза, че не усеща тръпка в отношенията ни и не иска да продължава така, защото чувства, че прави нещата насила. Много тежко го приех… търсех вината в себе си. Знам, че някъде всичко вече е писано, вярвам, че това е мъжът в живота ми. Искам той е да е свободен и сам да направи избора си. Не знам дали ще се върне при мен… имам усещане за нещо недовършено… Но го обичам – светло, безкрайно, безрезервно, без въпроси и без упреци… Искам да го направя щастлив, да съм негова опора и той да се чувства добре с мен. Знам, че сега е много объркан, вероятно и аз… Посъветвайте ме, накъде да поема?
z_radanova,
Оставете го да вземе решението си. Ако вземе решение да се върне при вас сам, ще сте сигурна в чувствата му.
изгони ме осем пъти за една вечер, и на сутрината ме пита заедно ли сме, и ми прави само номера. Заяжда се постояно с мен, ако не е както тя е казала да направя нещо почва заплахи от сорта да ми казва да мълча, да не да сложела край и тн. Обижда ме но аз не се засягам винаги мн но някои път се ядосвам и аз също обиждам и значи ако аз обидя то дефектно си бия гол да ме зарежи и с поредните номера че никога не съм до нея, да вървя при др и тн. Снощи ми писна и просто я попитах искаш да си тръгна ли да или не каза ми да станах и си тръгнах до гуша ми дойде. Не иска да ме зарежи но като за 2 седмици ме скъса 30 пъти и аз исках да прекъсна контакт с нея тя постояно ми пише но не да се оправим а само да пита как съм и какво пря и да разбере да ли не съм излязъл с друга. Обичам я много но малко или много почва и да ми идва акъла в главата за номерата който ми предава ако може съвет от страничен човек би било добре понеже съм замъглен от чувства явно! мерси 🙂
Гошо,
Ако те обижда и не реагираш, за да не те зареже, просто губи уважението й. И затвърждаваш това поведение. От твоите реакции зависи нейното поведение.
Здравейте, възхитена съм от сайта, от книгите и съветите, които давате на хората.
Аз също имам нужда от помощ, относно това как да се държа с предишния ми приятел.
Връзката ни продължи две години и половина. Всичко беше много хубаво, започнахме да живеем заедно почти веднага след като се запознахме, защото аз не бях от Столицата, учих в Пловдив, и някакси се наложи да бъдем заедно в един апартамент, за да продължим взаимотношенията си. Постепенно врзката ни се разви и стана много сериозна, всичко беше безоблачно, бяхме почти като съпруг и съпруга. Аз бях много щастлива! Той по-принцип е малко по-затворен и не допуска хората близо до себе си, обича да е повече сам, има доста голямо самочувствие, понякога може да е доста жесток и безчувствен. Но мен ме допусна много близо, изклщчително близо до себе си, но рядко ми казваше, че ме обича, почти винаги не бях напълно сиурна дали наистина ме обича. Почти не сме се карали за нищо през тези две години. Дори ми говореше, че би искал един ден деца от мен. Накрая, заедно решихме да се преместим в родния му град, близо до неговото семейство, защото живота в Столицата, много го беше натоварил и искаще да избяга, беше решил да развива бизнес в собствения си град. Аз се съгласих, защото за мен беше безразлично в кой град ще бъдем, единственото, което ме задържаше в София беше той. Но след като се преместихме, в рамките на два месеца отношенията ни рязко се промениха,, след което се и разделихме. Започна да не ми обръща внимание, станах му досадна, казваше ми, че вече той командва и трябва да се съобразявам с това, което ми казва. Започна да излиза без мен, а аз го чаках сама в новия апартамент, в непознат град, в койо не познавах никой. Започнах да се депресирам от студеното му отношение, не знаех какво да правя, започнахме да се караме, усещах, че го задушавам. Прибрах се за две седмици при майка ми, за да го оставя да си почине от мен, но и това не помогна. Една вечер просто ми каза – не те обичам вече, никога не съм те обичал, искам да се разделим. Нищо не можа да промени мнението му и аз си отидох. После в продължение на два месеца го засупах с доволно количество смс-си, прозвъняванията, писма и т.н., но той не ми отговори нито веднъж, пълно мълчание. И така, раздлени сме вече три години. Но в последно време постоянно мисля за него, сънувам го, липсва ми и дори мога да кажа, че още ужасно много го обичам, макар и противно на всякаква логика, всички успехи, които постигна в живота не могат да запълнят тази празнота, която той остави в мен. Видях, че си е направил профил във facebook, но нямаше снимка. Писах му веднъж един кратък e-mail, в който го питам искаш ли да се срещнем? Само едно изречение. Мина една седмица. Мислех си, сигурно вече не използва тази поща и дори не го е видя. Но получих отговор, това не го очаквах след три години мълчание, той ми писа – Защо, за какво ще си говорим?. След това аз се почувствах доста неудобно, че го притеснявам след толкова много време и му се извиних и му пожелах всичко добро. Тук мисля, че доста оплесках нещата!!! Моля, помогнете ми със съвет как да си го върна, защото още много силно го обичам!!!
sunshine_12,
Можете да възстановите връзката си, ако поне нещо ви свързва с този човек. Без общи цели и интереси, без комуникация, след толкова много време ще бъде трудно. Ако дори не желае да говори с вас и изобщо не ви търси, това не са добри знаци. А вашите чувства след толкова време показват, че нещо не сте приели в тази ситуация. Нещо пропускате или не приемате. Може би е много по-болезнена за вас, отколкото си признавате, и потискате болката, която пък не ви позволява да продължите. По-важно е да сте щастлива и с човек, който ви обича, отколкото с човека, който обичате, но е прекъснал всички връзки. Депресията от послезните ви месеци заедно би продължила през целия ви живот, ако мъжът не ви обича достатъчно. Можете да постъпите така – живейте пълноценно живота си, срещайте се с други хора, използвайте всички възможности, които животът ви предлага – и го оставете. Ако ви потърси, му дайте шанс. Ако не ви потърси, не сте загубили любов.
Здравейте. Искам да попитам, след като страшно много съм наранявала човека до себе си и той изгуби чувствата си (не напълно, но останалите са много малко) и имам срок от две седмици да ги върна отново, какво мога да направя в този кратък срок за да му върна чувствата и доверието обратно? Благодаря ви предварително за отговора. 🙂
spirit,
Трудно е да върнете чувствата на човека. Всяко нараняване води до промяна на усещането му към вас на много дълбоко ниво, което се осъзнава като загуба на любов. Ако това продължи достатъчно дълго време, и най-силната любов просто изчезва. Ако държите на човека до себе си, не го наранявайте, защото има случаи, в които дори и да иска, той вече няма може да ви даде шанс.
Здравейте, искам да кажа че за вашата книга чух на скоро (Как да върнем любимия в 13 стъпки) това което прочетох онлай ми хареса страшно много. Искам да , Ви попитам следното. Аз има човек до мен, но може би защо съм без работа станах много ревнива ( да звания всеки ден по телефона максимум по два пъти ако не ми дигне откачам) а няма причиня в това, как да спря с това за да не се скъся нашата връзка ( за да може той да диша) понеже сам казва, че го задушавам? Трябва ли да ме страха, че е на 37 год и не бързя. за семейство ( тей като е свикнал да се грижи за всички около него – мама, брат-близнак, баба-дядо) че чак се чудя дали грижовността към мен не е навик , която да бъркам с обич ?
Благодаря за отговоря предварително.
gabi_sladkata,
Ако ви липсва личен живот – работа, някакви други ангажименти, които сериозно да ангажират вниманието ви, е нормално да очаквате от него да удовлетвори всичките ви емоционални нужди. Това със сигурност го натоварва много и със сигурност отблъсква. Намерете си някакво занимание – дори да е благотворително или хоби, което да ви свърже с други хора и да ви носи удовлетворение.
Що се отнася до готовността му за семейство – ако не е готов за семейство, това определено е повод за притеснение за вас. Ако сте заедно от дълго време, а предложение няма, е малка вероятността това да се промени. Помислете дали такава връзка е добра за вас.
Здравей Мая!
С приятелят ми бяхме заедно до първи януари тази година,в продължение на две години и половина.От година и половина живеехме заедно в моят апартамент заедно с майка ми. Два пъти сме преди тези две години и половина сме се разделяли за по един-два месеца ,но тогава не живеехме под един покрив и не бяхме минали през много неща заедно !Той винаги е бил до мен както и аз до него когато се нуждаехме един от друг,но в стечение на времето явно неусетно за мен бях започнала да го обсебвам и да се опитвам нон-стоп да съм до него! На 31 декември той се ядоса на държанието на майка ми и един вид направи бойкот на посрещането на Новата година,което аз се опитах да предотвратя като след около двучасово обеждаване се съгласи да отиде в другата стая!На другата сутрин се събудихме и го попитах дали всичко е наред и дали все още е ядосан и той каза ,че не е,но ми и заяви,че ще прекара целият ден в леглото!Попитах го дали прави бойкот на деня и той каза да.Опитах се да се рчазсея,но не стана разплаках се опитах се да говоря с него но той не искаше и тогава казах думите,за които ще се обвинявам до последно казах му да стане и да се изнесе и: „като толкова много ти се спи отивай да спиш при баща си“.Мама допринесе нещата да се влошат още повече като му заяви ,че ми е провалил новата година.Чак след като се разделихме осъзнах колко обсебваща съм била и колко лошо съм постъпвала.Днес се видяхме и си поговорихме и от него разбрах ,че тези думи,които съм му казала не може да ми ги прости в момента и както самият той ми каза ,че ако не съм ги била казала ,че сме щяли още много време да сме заедно.Каза ми,че само времето ще покаже дали ще успеем да сме заедно,но ми заяви ,че в момента няма чуства към мен.Като си тръгна се сетих,че ми беше обещал да ми помогне с една работа и му звъннах,за да го питам дали ще го направи или да потърся някого.Той ми каза,че ще ми помогне и че явно утре пак ще трябва да се видим,казах му като свърши работа да ми се обади и той каза„добре“ след което му затворих.Въпорсът ми към тебе е какъв е шанса всичко да се оправи и да сме заедно отново и как мога да ускоря събирането ни(ако все още е възможно).Обичам го много и искам да си го върна.Готова съм на всичко за да стане това.Благодаря ти предварително за помоща.
Aleyn,
Всяка негативна емоция, с която ви свързва той, убива малко по малко любовта му. Домашните скандали със сигурност да разбили доста семейства. Вероятно проблем е това, че живеете с майка ви, а не сами – съжителството с други хора винаги създава конфликти. Оставете му малко време, за да му преминат негативните емоции. Извинете се, дръжте се добре с него. Щом ви обича, той ще се върне.
Здравейте Мая,
Както сама пишете – когато човек има цел, търси начини…така попаднах на сайта.
Ще опитам да съм кратка. Отговорите ви са много на място.
Той се появи в момент на огромни трудности за мен…така започна връзката. Аз без работа, депресии, после той без работа…останахме заедно и…забременях…и когато това се случи, незнайно за мен и до ден днешен всичко в мен се обърна. Имах чувството, че ако родя дете точно в този момент няма да бъда щастлива….и направих аборт..оказа се по – тежко отколкото съм и допускала, че може да бъде.Изкарахме празниците но усещах, че нещата не са наред. Попитах го, каза, че не знае какво чувства, добре е да се разделим временно за да се види кой какви чувства има към другия.
Наясно съм, че е наранен от аборта. Аз също. Опитах се да му обясня, да говорим, че ни трябва време, че много трудно е започнала връзката, доброто предстои, да не губим доверието и близостта, която има…
Преживявам го по-трудно, отколкото мога да понеса….показах му колко много страдам и, че много ми липсва и искам да дадем шанс на нещата..и така до днес….около две седмици….казва, че му трябва време….че не знае какво чувства и тн….не знам как да се държа и какво да правя, ужасно много страдам..искам си момчето…спрях с смс – ите, с обажданията, чуваме се, но не говоря за това….не е безразличен, усещам го….искам да си върна любовта….моля те от сърце, дай ми съвет. Благодаря ти предварително.
Pipilota,
Просто му дай време. Според мен си направила грешка с аборта – поддала си се на емоционална реакция. Вярно, едно дете променя всичко и те обвързва завинаги с неговия баща. Може да се е почувствал отхвърлен от теб. При всички случаи е нещо, което може да свърже двама човека или да ги раздели.
Добре правиш, че си спряла да го търсиш и не говориш за това. Вероятно някой ден ще се наложи да поговорите и сигурно имате какво да си кажете по въпроса, но засега е добре да избягваш темата. Остави го да се успокои и след това ще си наясно и как можеш да продължиш връзката си с него.
Здравейте,Мая!
Ще ми позволите ли и аз да се включа в числото на страдащите от любов. Обичам приятели си буквално повече от живота си, привързана съм ужасно силно вече 6 години.Не си предстаям живота си без него.Не мога и да си помисля за друг мъж,дори когато ме наранява.Първите 3 години той ме обичаше по същия начин .Но е доста ревнив.Аз не му давах никакви поводи.На 3-та година той избяга,без дори да подозирам.В Испания.Получих само един sms,че много ме обича,но не може да живее в страх.След 2 седмици ми звънна на телефона.Плачеше и казваше,че не може да живее без мен.Бяхме на скайпа всеки ден с часове.Върна се след 8 месеца.Пак ме обичаше,но беше различен.Нямаше работа.Нямаше пари.Оказа сече живее там с друга жена,която пък като научила за мен го изхвърлила буквално на пътя.Нарече го публично идиот,боклук и неудачник.От тогава той се промени.Периодично изчезва по същия начин.Но си е у дома.Сам.Заключен.Не вдига телефона.Не отваря вратата.Когато ме види през терасата се крие.Това трае обикновено 3-4-5 дни и ми се обажда.Обяснението му е,че ме обича много и ме уважава, но трябва да го оставя, да го забравя, защото бил боклук.Аз никога не съм го обидила с нищо.Проявявах търпение и разбиране към депресията му и комплекса за малоценност,въпреки,че аз бях наранената.Често пъти го прави,но винаги се обажда след няколко дни и ми казва че се радва че съм отишла и то си личи.Но този път криеницата му продължи повече от месец.Аз го виждам на терасата, но той се крие.Не отваря, не вдига телефона.Аз денонощно почти съм пред терасата му.Пиша му хубави неща, но знам, че това може да го дразни,както пише и в книгата. Но ужасно се страхувам, че ако се махна, ако спра да му пиша той ще реши, че съм си намерила друг и ще ме забрави.Няма друга жена.Поне така усещам до колкото го познавам.Беше споменал, че трябва да живее сам и че не може да си позволи повече да наранява никого. До колкото ми е известно е преживял трагедия и с първата си жена.Втората жена с която живееше ми се обади и съвсем приятелски ми каза,че е ужасно ревнив-нещо което вече знаех.Мисля да говоря и с първата му жена-той ме запозна с нея, много мила жена.Имам вътрешното усещане, че не тя е била причината за развода,както ми казва той.
Диабетик е.И това отчитам като фактор на злобата която бълва към всички и към всичко.Когато е при мен така прави и с майка си.Не и вдига телефона, изключва го…за него всички жени са еднакви.Някаква омраза към жените.Аз смятам себе си за добър познавач на човешката психика и търся причина за поведението му. Не искам да го изгубя въпреки всичко. Простила съм и съм забравила всичко и не съм обелила и дума.От 3 години почти не казва, че ме обича, само го усещам.Аз му го казвам, а той отговаря,че това е глупост и да не го слагам в плановете си. За първи път не знам как да постъпя.Да не премина границата на търпението му, но и се ужасявам да не ме забрави. Зная, само че ако някак си стигна до него ще разчупя леда, макар и временно. Не зная дали добихте реална представа за ситуацията, но не намирам отговор и в книгата! Единственото спокойствие за мен е че е тук, на близо и че го виждам скришом на терасата от време на време.Да допълня само, че от страх да не ме изгуби опита да се беси преди години.Ужасно се страхувах да не направи пак нещо подобно, но виждам, че е добре,а и е страхливец, така че се успокоявам, че няма да го направи.Обаче аз се съсипвам от безсилие.Плача почти денонощно, не мога да работя, станала съм груба с хората около мен! Моля, ако някой има някаква идея да ми помогне.Знам, че този проблем се решава от двама, но аз нямам никакъв достъп до него. Между другото той е на 53 г., а аз съм на 44.
Извинявайте за дългото писане и благодаря предварително за съвета , който съм убедена, че ще ми дадете. Предварително изчетох всичко, но не срещнах такава ситуация.
linka93,
Вероятно всички проблеми във връзката ви са свързани с неговия характер. На първо място трябва да бъдете честна със себе си – с такъв мъж, с такъв характер вие вечно ще имате проблеми – подобни на тези, които сте имали до момента. Така ли искате да живеете? Второ, казвате, че усещате любовта му, но според мен този тип мъже просто използват жените. Усещате „любовта му“, когато има нужда от вас и ви потърси. Но когато е избягал в Испания без да ви каже дума, когато е живял с друга жена, а не ви е казал, когато се крие от вас в продължение на месец – не усещате любов и в това съм сигурна. Любовта не идва и не си отива на периоди. Когато става въпрос и за човек на 50 години, значи, че не можете да очаквате съществени промени. Ако искате да продължите отношенията си с него, ще продължите просто по същия начин.
Но ако наистина искате да продължите това, спрете да му пишете. Спрете да го търсите. Като го гоните, активирате рефлекса му за самозащита. Фактът, че ви вижда под балкона си и се крие, показва точно това. Не го правете. Оставете го да се успокои и сам да ви потърси.
Здравейте, Мая! Много ми е трудно да опиша състоянието си…само болка и тъга.Не знам до кога ще изкарам.Имах 5 г и половина прекрасна връзка.В последните месеци нещо се случи, отношенията се промениха след 2-3 неуспешни опита в леглото от негова страна.Мисля, че либидото му е намалено, дали това е причината?Не е престарил – 46 год. е. С нищо не съм показала недоволство или разочарование.Мина време пак бяхме заедно и мислех, че всичко е наред , но един ден той ми каза, че не е същото…Не ме обичал по същия начин…Каза ми, че трябва да си намеря „по-млад и по-достоен“. Дали мисли, че ако намери друга ще е по-добър в секса? Не знам имахме прекрасна любов и все още много го обичам, не мога да живея без него.Обажда ми се по телефона през 2 дни, чуваме се и седмично по един път пием кафе и си говорим, но само като приятели.Целувам го , той не реагира.Измъчвам се това продължава вече няколко месеца, дали не го изгубих безвъзвратно….Каза, че не иска нещо толкова хубаво,колкото сме имали да се опорочи и, че е напълно искрен с мен, както ми бил обещал.Не ми се живее, нищо не ми доставя радост , така на човек му минават мисли да извърши най-големия грях!
ПП. Не можел повече да ми даде нищо….раковината била празна….
gotva4ka,
Този проблем в леглото е нещо, което за мъжете е много сериозно. Той вероятно изобщо няма връзка с вас и е резултат от някакво негово моментно състояние, но мъжете го преживяват болезнено. Първо, защото за тях сексът е много важен и възприемат представянето си в леглото като показател за ценността си изобщо като хора. Второ, защото им е ясно, че с годините нещата ще се променят – и много се страхуват от момента, в който вече няма да е същото. Ако кажем, че цялото им самочувствие се гради върху сексуалното им представяне, сигурно няма да сгрешим. Затова 2-3 несполуки за нас не са кой знае какво, а за един мъж може да изглеждат като края на света. Освен това, понеже сексът е толкова важен за мъжете, те смятат, че е толкова важен и за жените. Аз познавам мъже, на които не им пука как се обличат, какво работят, колко пари имат, дали могат да осигурят дом на жената – а вярват, че единственото важно нещо е как се представят в леглото. Че ако успеят да проведат нормален сексуален акт – особено по-продължителен – компенсират всички останали дефицити в характера си. Това вярват мъжете. Затова тези проблеми са много сериозни за тях, дори ние да ги приемаме без проблем.
Това е достатъчно сериозно. Но по-лошото е, че той е свързал негативните си чувства с вас, защото това е станало във ваше присъствие – срам, страх, че остарява, страх, че проблемът ще се повтори или ще остане завинаги така. Самите му думи – да си намерите по-млад и достоен, показват точно тези му чувства.
Проблемът е много деликатен, мога да ви посъветвам само да не го насилвате. Виждайте се с него, показвайте му обичта си, но не го целувайте и не го предразполагайте към секс – инициативата трябва да дойде от негова страна, когато той е сигурен в себе си, когато би искал да опита отново. Бих ви препоръчала да потърсите и психолог – някой с опит в тази сфера, който би могъл да ви препоръча как да подходите.
neznaq kakvo da pravq bez nego na6ata vrazka be6e mnogo obarkana i postoqno se karaxme za6toto go lajex toi mi pro6tava6e no sega mi kaza 4e e re6il da sprem 4e nemojel pove4e s laji kakvo da napravia
Мария,
лъжите убиват доверието, а без доверие не може да съществува никаква връзка между хората. Ако иска да ви даде шанс и искате да промените отношението си към него – може и да се получи. Но зависите от неговото решение.
Здравей Мая !
Мъж на 35 съм. С жена ми сле от студенти заедно . Всичките ни приятели казват,че сме най хубавата двойка ,която познават. Но преди 2 години бях за 11 месеца в Азия и попаднах в среда с много барове,жени…усещайки на къде отиват нещата помолих жена ми да дойде при мен . Тя отказа заради детето и работата.Като се прибрах случайно намери актови снимки в един имейл. Разбра и ,че съм се и обаждал на въпросната жена.Беше много наранена. Аз се опитвах да и обясня,че съм бил много самотен и ядосан,че тя дори не се е опиатала да е с мен . Мина около година оттогава. Тя се опита да останем заедно . Карахме се често защото тя се сещаше и плачеше и ме обиждаше. Заминах за 3 месеца в Индия .Прибрах се лятото в България и като че ли почнахме наново . Дори нови пръстени си направихме и тя изглеждаше много щастлива.Спяхме заедно и се разбирахме добре. Мислех си,че се е разминало. Но преди месец имахме нов скандал защото тя си пише с някакъв мъж от интрнет (дори имала чувства към него макр и да не се се срещали) и аз и поисках паролата за Фейсбук. Каза ми,че не е моя работа . А аз му писах от нейния телефон . Тя побесня . Каза,че с това чашата е преляла . И иска да се разделим . Не ме обичала . Болката я била променила . Не биал същия човек. И не и харесвало да я контролирам и да се съобразява с мен . Каза ми,че искала да е щастлива и аз не мога да я направя щастлива. Постоянно се сещала за изневярата с Азиатката и си мислела ,че това цял живот ще продължава да я трови ако сме заедно . Каза,че ми е простила,но няма ръце да ме прегърне отново. Тялото и не ме приемало и не иска да спи с мен и да има друго дете от мен. Няма уважение към мен и не я интересува какво аз искам . Интерсувало я само да е спокойна и щастлива и не искала да остарее с мен .В мен вижда само пари и предпочитала да живее бедно ,но спокойно . Обясних и,че я обичам и за мен семейството е много важно и един развод е много сериозно решение . Обясних и ,че съжалявам и че съм си научил урока .Каза,че хич не и пука аз какво мисля,искам и чувствам . Днес пак се скарахме и тя ми заяви,че е решила окончателно да се разведем . Живеем в САЩ . Сега сме разделени в различни градове понеже съм в командуровка за 5 месеца . Та имам 5 месеца време до каря на Юни когато се прибираме в България и евентуално ще се развеждаме .
Та за 5 месеца какво бих могъл да направя за да спася брака си и да я накарам да ме види отново като мъжа ,който е обичала някога . Трудно ми е да си предтсавя,че цяла година бяхме заедно след изневярата а сега изведнъж от нищото бомба със закъснител .В момента тя е предубедена към мен – каквото и да напарвя,не направя или кажа го изопачава срещу мен и го тълкува в мой ужърб.. Има ли изобщо начин да обърна нещата и да я накарам отново да ме обикне , да ми има доверие и да е щастлива около мен без да се сеща за тъмни петна от миналото ? Благодаря за съвета !
Здравей…интригува ме историята ти…смея да кажа, че когато един човек иска винаги има начин. Твоята съпруга си търси причина да се раздели с теб, това е моето мнение, защото никоя жена няма да остави мъж, който я обича истински и независимо какво е направил той, си е взел поука от грешката си. Казвам ти го от личен опит. Когато един човек обича прощава (говорим за твоя случай). Ако тя не ти позволи да й дадеш шанс да „оправиш“ нещата между нас, просто…няма смисъл да си губиш времето, колкото и да боли. Единственото което можеш да направиш ако те отхвърли е да се бориш за неопределено време и да разбереш дали си заслужава, защото някои хора усещат с времето като се борим за тях, че си заслужава и че си се доказал. Успех ти желая и дано се оправят нещата, пожелавам ти го от все сърце!
Драги младежо! Пиша това писмо в знак на ярост към теб.Моят мъж постъпи преди година по същият начин към мен.Упрекна ме, че съм работила много и той се е намерил тръпката.Да, ама тази тръпка остана временна, а аз бях наранена.За първи път ми се случи.Намерих любящ и всеотдаен мъж при мен.Не че искам да му го върна, но той ме нарани много, имах му доверие.Сега нека и той изживее моето страдание.Съветът ми е остави жената да е щастлива, ти пръв си направил грешната стъпка.Няма как счупеното да лепим.Това е…
Ina,благодаря ти за съвета.Жена ми ми каза,че болката я е променила и не е вече същия човек .И аз го забелязвам-вика и избухва. Каза,че не ме обичала повече. тялото и не можело да ме приеме. И макар и тя сама да признава,че сме били добро семейство и да сме можели да се разбираме,мислела че няма да сме щастливи ако останем заедно. За мен е трудно да повярвам,че при положение че сме били толкова близки и съвсем доскоро ме е обичала. Не знам дали това не е някаквъв етап и дали е възможно да ме преоткрие и обикне отново.Също каза,че в началото си е мислела,че ще и мини и всичко ще се оправи,но с времето шанса да останем заедно все повече намалява. Всичко в мен я дразни . Предубедена е . няма какво да направя и тя да не го изтълкува и обърне в мой ущърб. Може би подсъзнаието и свързва всичко около мен с болката и това е защитна реакция. Тя е много честна и чувствителна жена. Но и малко затворена в себе си . Не споделя с никой . Таи вси
Nina. И на теб благодаря за коментара.Права си-заслужавам си. Но при теб нещата може да са по-различни.Деца имате ли ? Само една година е минала и вечи си намерила друг мъж ? Мисля,че е рано да правиш заключения,времето ще покаже,но се надявам да си щастлива и да си взела правилно решение.
Sam
Sam,
Проблемът ти е сериозен. Що се отнася до изневярата – тя е свързана със загуба на доверие, а доверието се възстановява изключително трудно. Няма да стане за една година. Другият голям проблем е болката от изневярата. Болката е много силна, подсъзнателна и тук прошка не помага. Дори човек да иска да прости, обикновено му трябват години, за да преживее болката. И разбира се, тази подсъзнателна болка води до емоционално отдръпване – и то вече не е любов.
Основният ти проблем обаче е другият мъж. Доколкото разбирам, тя се е опитвала да ти прости и да забрави преди да срещне този мъж, а откакто го е срещнала и изпитва чувства – вече не иска да се опитва. Вероятно той й е дал разбиране, обич, има му доверие – което във вашата връзка вече липсва.
Това, че е настроена против теб каквото и да направиш, показва, че е е взела решение да се раздели с теб. Вероятно не го прави нарочно, а наистина я дразниш, просто защото е приключила.
Имаш шанс да оправиш нещата, но ще ти бъде много трудно. Трябва да постъпваш с нея така, че да създаваш в нея само положителни емоции. Никакво притискане, дори тя да иска да е сама или да прави нещо без теб. Никакви обвинения, никакви претенции. Нищо, което да я настройва допълнително против теб. По отношение на другия мъж – никаква реакция. Него го забрави, с него нямаш никакви отношения. За теб е важно нейното решение. Ако тя реши да е с него, няма какво да направиш – поне не нищо достойно и продуктивно. Направи така, че тя да предпочете теб. Познаваш я, знаеш какво харесва, какво обича, какво как й въздейства. Опитай се да си изградиш по-добър образ в нейните очи. Дръж се с нея така, сякаш си я срещнал вчера. Ако е решила да се развежда с теб, значи е решила, че и нищо не ти дължи повече. Затова не можеш да имаш никакви претенции към нея – тоест, можеш, но те ще я отблъснат още повече. Започни отначало.
zdraveite pak iskam savet kakvo da pravq nemoga poveche bez nego lagax go mnogo pati me xva6ta6e i mi pro6tava6e 4eteri godini biaxme zaedno a as ne se sprqx s lajite i sled poslednat laja toi isklu4i telefonite si i na drugia den mu se obadix na slujebnia telefon mi kaza as nemoga pove4e ti nikoga niama da spre6 s lajite kolko pati ti pro6tavax moliate ako darji6 na mene ne mi zvani mi kaza znam 4e i toi ispitva sa6toto kam mene no ve4e 9 dena ne mi se obadil i telefonite sa mo izklu4eni kak da si go varna niskam da go zagubia molqvi kajete mi
Здравейте, Мая,
Искам само да благодаря за отговора, който сте ми дали ! Сърцето ми подсказва, въпреки фактите, че не всичко е загубено, надявам се интуицията ми да не греши.
На Вас от сърце желая здраве, радости и много любов 🙂
Здравейте и от мен. До този момент никога не сам писала или споделяла на за моята връзка. Безкрайно много ще се радвам ако получа съвети и ако ми помогнат. Аз съм момиче на 22 години както и приятелят ми е на толкова. Имаме връзка повече от 3 години. Не мога да кажа, че от скоро имаме проблеми защото не е така. Винаги сме се поскарвали, но сме се справяли. Споделям думите, че “ Хората живеят с илюзията, че любовта трябва да е само красива и когато се появи проблем, това трябва да е края.“ Аз не мисля така винаги трябват усилия ако има смисъл.
Проблемът ми е, че от известно време само се караме. По характер той не е от тези мъже, които показват на 100 процента обичта си, не подарява и подаръци или цветя по повод или не. Аз съм приела това и за мен не е толкова голям проблем защото знам,че ме обича истински. Проблемът ми е ,че в последно време той започна да ми повишава тон, да не зачита много мнението ми, да ми се дразни често, изкарва си повечето неща на мен когато се кара с друг, не му се излиза на разходки само с мен, или на вечеря в някои друг град с нощувка, а в същото време всяка вечер излиза за по час с приятели на по кафе или биричка. По принцип знам че той не е много по тези неща, но все пак малко от малко ми се иска, от време на време да забелязва, че и аз имам желания и мечти. Сигурна съм че няма друга жена. Познаваме се много добре с родителите му и знам че те ме харесват на 100 %. Не живеем заедно,но и пред родителите му е казвал,че си ме иска вече и , че аз съм жената за него. Не живеем заедно защото съм студентка пре -последна година и не искам да съм им в тежест, а и майка ми ще остане сама. Сега сме скарани, като аз поисках няколко дни без да се чуваме през които той да си помисли дали иска да се промени малко заради мен. Причината за да поискам това време е факта,че никъде не му се ходи за деня на влюбените, не му се ходеше на разходка за час два с мен,а с други хора излиза, повишава ми се тон и така. Много ви моля помогнете ми защото много го обичам знам че и при него е така но стане ли дума той да се променя не дава и да се чуе. Дайте ми съвети как да постигна малка промяна в него спрямо мен.
Zdravei Maq, mojesh li da me posuvetvash. Bqh s momicheto na moq jivot blizo 2 godini, kogato napravihme godina i polovina tq vidq edin chat, kudeto se sheguvah s edno momiche i si pomislq, che sum i izneveril, a to ne e taka, no nqmam i dokazatelstva. Produljihme bqhme si gore dolo kakto predi… Durjanieto mi beshe milo s neq, govoreh i milo, no bqh mnogo drebnav chovek, zabeljki praveh za mnogo neshto koeto tq mi praveshe zabelejki a az ne popravah, poslednite 1-2 meseca mi kazvashe da se promenq, no az ne go napravih i taka tq me ostavi. Obichame se adski mnogo. no sega ne iska nikakuv kontakt s men, daje da se vidim da pogovorim da i obesnq vsichko, che sum razbral greshkite si i adski boli ot towa. Mojesh li da me posuvetvash kak da deistvam za da si q vurna.
Allex,
Любовта е чувство на удоволствие от присъствието на един човек. Когато критикувате, създавате конфликти и разочаровате човека. Натрупват се все повече неативни емоции, които убиват любовта. Щом е говорила с вас за тези неща, значи е държала на връзката ви и се е опитала да я спаси. Ако имате възможност да общувате с нея, дръжте се така, че да й създавате само позитивни емоции, да й бъде приятно с вас. Това е единственияшанс да върнете любовта.
Zdr Maq predi dva dni se razdelih s priqtelkata si s neq sme ot tri godini bqhme sgodeni,predi dve sedmici q hvanah che mi e izneverila no nqkak si i prostih i sedmica sled tova tq mi kazva che se razdelqme zashttoto tozi s koito mi e izneverila e v mislite i a ne az i chustvata i kam men sa ohladneli posavetvaime kakvo da napravq!!!!1
versacevl,
Ако в живота й се е появил друг човек, трябва да се концентрирате върху собственото си поведение. Трябва да се опитате дане допускате грешки, да не се държите отчаяно с нея, за да не я загубите напълно.Това, че е срещнала човек и е изневерила, че иска да прекрати връзката си, не е толкова фатално – много хора го правят, скоро след това се разочароват от новата връзка и се връщат при бившия си. За мен е по-странно как вие за две седмици сте успели да й простите изневяра. Наистина ли нямате емоционален проблем с това или потискате чувствата си, за да запазите връзката си? Ако е второто, имате проблем – зависим сте от приятелката си, тя го усеща, а това винаги е свързано със загуба на уважение и интерес. Изневяравата винаги наранява дълбоко хората. Ако сте наранен,но сте потистали болката си – имате проблем. Хората обикновено биват изоставяни, когато започнат да пренебрегват собствените си интереси заради връзката си с другия. Ако усещате, че имате такъв проблем – работете върху това даси върнете самочувствието. Ако в този критичен момент й покажете достойно поведение, тя ще ви погледни с други очи и е възможно да се върне при вас.
zdraveite Maia! Pisha vi tova Pismo sas nadejdata da mi pomognete az sam sgodena ot pochti edin mesec jivota mi se promeni mnogo I to samo vav polojitelni amocii vchera polychih saobshtenie che moite roditeli imat nyjda ot mene I az triabva da se prebera zashtoto imali goliam problem a bez mene niama kak da se razreshi tozi problem;Kogato kazah na godenikat mi toi se nataji I neznaeshe kakvo da pravi zashtoto ne se znae kolko vreme shte ostana tam I poiska da se razdelim. No az ne moga da si predstavia badeshteto si bez nego!!!!!! Obicham go lydo I ne iskam da go zagybia za nishto na sveta!!! Molia pomognete mi!Kak moga da si go varna? No I e nalojitelno da otida I pri moite roditeli te imat goliam problem. V ponedelnik na 17.03 az tragvam pri roditelite mi.Kakvo da pravia? Molia pomognete mi!!! S yvajenie Elisan
Elisan,
Едно от най-важните неща в една връзка е всеки от партньорите да има свободата си и да получава разбиране, когато му се наложи да се заниманва с личните си проблеми. Ако един мъж не може да остане без вас за малко време, когато ви се налага да се погрижите за родителите си, вероятно е връзката да се базира на удобство, а не на любов. Човек, който ви обича, ще разбере положението ви, ще ви гласува доверие, ще ви подкрепи в труден момент, а няма да го прави още по-труден – и най-вече няма да иска раздяла по толкова минимален повод. Направете това, което сте решили, и вместо да го връщате, наблюдавайте поведението му в тази критична ситуация, за да разберете какви са истинските му чувства към вас.
Здравейте, Мая,
Преди два месеца бях писала ( аборт и раздяла с любимия)
Все още сме разделени. Мина доста време. Опитвах да говоря с него, мисля, че направих каквото е нужно. Проявява приятелски интерес, не сме се виждали повече от месец.Отказва, намира други неща, които винаги са по – важни.може би моите сълзи и депресии го отблъскват, но все пак това съм аз….не знам при това положение дали не е крайно време да се откажа от него, защото предполагам си наясно, че това е агония за мен. Наистина с цялото си същество вярвах, че ще се съберем отново, все още го имам това чувство, но надеждата е все по – малка. Време ли е да се откажа, нужно ми е твоето мнение, за което искрено ти благодаря. Четох, че хората, които не се отказват от любимия си рано или късно си го връщат…но това не е ли химера? и все пак предполагам, че има граници…които не знам ние ли определяме….
Поздрави
сега погледнах, че съм ти писала точно преди два месеца 🙂 🙂 на тази дата 🙂
Pipilota,
Никога не можем да бъдем сигурни дали ще успеем да възстановим връзката си с един човек, нито кога ще стане това. Получава се, когато човек го иска и остави нещата да се случват, без да ги обмисля логически (няма как логически да се предвидят човешките отношения). От друга страна ако човек твърде много мисли и желае, той поддържа раздялата – той притиска на подсъзнателно ниво другия човек с изискванията си към него и го поддържа на разстояние. Възстановяването на отношенията се получава, когато си живеете собствения живот, без претенции към бившия, без да го мислите отчаяно, без да напрягате ума си и неговия. И при това го искате, без да мислите дали ще стане или не. Трудно се постига това състояние, но ако освобидет себе си от очакването и него от изискванията си (вашето очакване е изискване нещата да станат по вашия начин), се получава в повечето случаи. А депресията ви е показател, че енергията ви е ниска. Както се чувствате самата вие със себе си, така се чувстват и другите хора около вас – депресията увлича и вас, и близките ви и не е приятно състояние. Затова преди да направите каквото и да е друго за връзката си, трябва да се справите с депресията.
Здравей Мая,
реших и аз да се включа тук при наранените души и да те помоля за съвет.Запознах се с прекрасен мъж,който в буквалния смисъл на думата ми обърна живота на 180 градуса-мил,нежен и любообвилен.И тъй като все пак сме и на възраст решихме да заживеем заедно и започнахме да правим и планове за нашето съвместно бъдеще.Чувахме се поне по 10 пъти на ден и в един момент спря да си двига телефона-в мен ли е грешката,какво да направя?
Моля те дай ми съвет!
Наранена,
Съмнявам се проблемът да е във вас. Хората, които постъпват по този начин, обикновено копнеят за връзка, но в момента, в който връзката стане сериозна, те изпитват страх и изчезват, често без обяснение. Според мен сте попаднали на човек, който не е наясно със себе си, откъдето и всичите ви проблеми. Ако в началото ви е харесвал, а после е изцечнал изведнъж – едва ли проблемът сте вие.
Между другото, зрелите хора дават обяснение за поведението си, когато си тръгват от една връзка. Зрелите хора се интересуват от емоциите на партньора си и се оптиват да му спестят болката, доколкото могат. Явно случаят не е такъв и едва ли има за какво да съжалявате, въпреки че сигурно ви е трудно в момента.
Здравейте Мая
Адски ревнив съм загубих любимия си човек.Не желае да ме вижда дори,раздели се с мен и на секундата започна с друг може би с бившия но не съм сигурен просто не се прибира у тях.Докато бяхме заедно се е лишавала заради мен не е казвала че ме обича но даваше всичко от себе си.Как да си я върна и ако вече е с друг възможно ли е пробвах всякак не става….не зная как да постъпя.Липсва ми болезнено.
…….
Петър,
Ако веднага е тръгнала с друг, вероятно и това е причината за рездялата. Ревността не винаги е безпочвена – ако сте я ревнували през цялото време, без тя да ви дава повод – имате проблем. Ако сте усещали, че нещо не върви и сте я ревнували – вероятно сте имали причина. Ако ви е напусналла заради друг, няма какво да направите, освен да я оставите да изживее новата си връзка. Понякога хората се разочароват от новия си партньор и се връщат бързо към стария. Това е вашият шанс.
Здравейте Мая.
Моят случай е молко странен, имах връзка повече от 6 години с едно момиче запознахме се в Испания и тя е рускиня. .накратко луд секс 3 години много се обичахме , на всякаде заедно , имахме постоянно някви събирания излизане по дискотеки и много алкохол от моя страна от което и започнах да не и обръщам внимание когато бяхз заедно навън , бях груб , флиртувах и с приятелките и…абе бях доминантен и груб последните 3 години до сутринта си забавлявах с рриатели а тя се пребшраше , винаги съжалявах на другия ден а тя ми прощаваше ..така много има за писане много работи са се случвали , но накратко тя загуби доверие и уважение към мен и ме напусна , аз се прибрах в бг и тя след месец зе да ми пише и пак се здобрихме и пак се върнах в испания ,, само да уточня бях луд тя като ме остави то не беше пиянства расправии с нея , а тя ме виждаше слаб и някак си се ебаваше с мен , смисъл аз и звъня тя дига и затваря беше се надула страшно много защото ме видя слаб , а това не си го е позволявалатака да се държи с мен .та събрахме се после пак се рараздилихме .сега тя си има друг и то гори доло година вече, аз пак си дойдох в България и не съм я търсил , но тя ми пише от скоро пита ме как съм кога ще си идвам абе се ме пита нищо и си праим винаги дълак разговор. ..аз и казах че неискам да си пишем щото тя уж неиска да се съберем , а искала да сми си приятели , оффф много трябва да се пише …абе въпроса ми е трябва ли да си пиша с нея или да не и отговарям за извесно време , да отбележа , че като ми каза да се пребирам в испания, аз и казах кво да прая там пак да се ядосвам като те видя , че не искаш да сме заедно , а тя ми отговаря ти си ела всичко щяло да бъде друго ..та кво да прая сега? аз си знам че ме обича и че и липсвам , ама уж неще да се събираме
Калин,
Не зная какъв съвет да ви дам. Не зная какви са нуждите на тази жена, но вие я познавате – дайте й това, от което се нуждае. Може да се нуждае от вас точно такъв, какъвто сте били в началото – има такива жени. Доколкото разбирам, не става въпрос за сериозна връзка и за брак. Може би и двамата просто се нуждаете от емоциите, които ви дава несигурния партньор.
Zdravei Maya!
Izvini me za latinicata, no na rabota razpolagam samo s tova
Problemat mi e sledniqt – S priqtelq mi sme zaedno ot 7 meseca, no naposledak sporim dosta chesto za gluposti. Istinata e, che vpovecheto sluchai az provokiram tezi sporove – revnuvam i se draznq ot preishni gadjeta, haresvaniq na snimki vav fb i t.n
V nachaloto na vrazkata mi mi beshe vse taq dali shte se skarame i sdobrim i vsichko beshe nqkak si po-leko, no ot kakto stanahme po-blizki (veche 4 meseca sme postoqnno zaedno) se naprqgam mnogo. Ne se samnqvam v chuvstvata mu kam men, nito toi se samnqva v moite – obichame se istinski i vseki mesec e poveche ot predhodniq. I dvamata ne jelaem da se razdelim zaradi glupavite sporove (kakvo sam sgotvila i kakvo ne; na kogo e haresal snimka i t.n)
Molq te za savet, ne iskam da sam drebnav energien vampir. Kak da mu pokazvam kolko go obicham i da spra s glupavite sporove. Iskam da se chuvstva spokoen s men i da ne se pritesnqva kogato izliza s kolegi sled rabota ili s priqtelki momicheta. Poslednoto ne mu se e sluchvalo ot kakto sme zaedno umishleno – ne iska da sam kriva sled tova.
Shte se radvam da mi otgovorish 🙂
Yana,
Просто спри да го правиш. Влизай във Фейсбук по-рядко, не го следи там, спри да се фокусираш само върху него. Започни да правиш нещо интересно, за да е зает ума ти и с друго – научи език, запиши се на курс, срещай се с твоите приятели, излизай с тях поне веднъж седмично и му дай време и той да вижда своите приятели. Много е важно да уважаваш личния му живот и той да има известна свобода – пространство и време без теб, за да може да усети липсата ти и да пожелае да се връща при теб.
Zdraveite! Izvinqvam se che pisha na latinica. Bqh s edno ,momche 6 meseca.Beshe strashno kil i vsichko mejdu nas beshe mnogo krasivo,bqhme mnogo vvlubeni edin v drug i toi kazvashe che vinagi shte se starae za men,zashtoto zaslujavam mnogo povevhe otkoljoto sum imala do sega…vodehme vryzka ot razstoqnie no ne ni beshe tolkva trudno.toi e bulgarin no jivee v atina,a az v sofiq.az hodih vseki mesec po vednaj za po edna sedmica,a toi doide samo edin pat,poneje raboti,a az ucha.jertvala sam mnogo za da prekarvame vreme zaedno.predi mesec toi smeni rabtata si i stana po-iznerven.vlizah mu v polojenie,podkrepqh go,razveselqvah go,pomagah s kakvoto moga.predi dve sedmici toi mi zaqvi che se razdelq s men,poneje sum imala mnogo detsko v sebe si,a toi nqmal takova neshto,i zashtoto mnogo sum offkala i tva pokazvalo nedovolstvo.tova za men sa dvete nai-glupavi prichini za koito nqkoga hora mogat da se razdelqt.horata me obichat imenno zashtoto sum zapazila detskoto v sebe si,a tova „offkane“ ne znam kak da go komentiram,zashtoto me izumi.a i vinago sam mu kazvala i pokazvala kolko mnogo se gordeq s nego i sum bila blagosarna za vseki edin negov jest.kakto i da e.ot togava sme razdeleni.opitah se a opravq neshtata,pisah mu vav fb,che go obicham i negovoto shtastie za men e na purvo mqsto…toi samo go viq no ne otgovori.snoshti pak mu pisah i toi kaza che nqma vreme sa razgovarq s men.naistina ne znam kakvo sam napravila? Vsichki kazvat che spored tqh sam mu ugajdala prekaleno mnogo i toi me e priel za dadenost…ne znam veche kakvo da pravq :/
lidia,
Най-вероятно не си направила нищо и проблемът изобщо не е в детското в теб. Най-вероятно е да е срещнал друга жена. Мъжете рядко прекъсват връзка, дори когато не ги устройва, за да останат сами. Но прекъсват внезапно и страхотни връзки, когто се появи нова жена, с която им е по-интересно в момента. И тогава, търсейки си оправдание, започват да търсят недостатъци в жената. Ако „детското ти“ не е било проблем, когато те е канил на гости, когато е правил секс с теб – не е проблем и в момента. Проблемът е друг и той не е честен с теб.
Не му пиши и не се опитвай да оправиш нищо, защото в този случай не си заслужава. Първо, виртуалните връзки са много подвеждащи – голяма част от личността на човека остава скрита за теб, не го виждаш как действа в ежедневния си живот. За няколко дни хората успяват да поддържат някакъв имидж, но ще разбереш какъв е човека, когато живееш истински с него. Второ, посещавала си го ти, което е голяма грешка. Позволила си му да не си мръдне пръста за теб – всичко си направила ти. Ако един мъж няма желание да вземе самолета и да дойде да те види – абсолютно мога да твърдя, че не си заслужава да се занимаваш с него. Защото в тези случаи се случва това, което се е случило с теб. Вероятно те е харесвал, но не достатъчно, за да те приеме за най-важната жена в живота си. Всяка жена има нужда от мъж, който я обича и който е готов да се грижи за нея – а този явно не е. Не си губи времето и чувствата с него, защото не си заслужава и някой ден ще съжаляваш, че изобщо си се занимавала с това. Желая ти успех.
Здравейте Мая,
реших и аз да споделя накратко моя проблем,ако може да ми дадете някакъв съвет за ситуацията.
Преди половин година баба ми претърпя злополука и се наложи операция,не успя да проходи в болницата и рехабилитатора,който се работеше с нея там,започна да я посещава в къщи.Между мен и него още от там се появи мигновенно и силно привличане.Стана от пръв поглед.Идвайки в нас,емоцията ни стана доста силна,докато накрая се разбрахме.Когато вече беше сигурен,че е взаимно се раши да ми признае,че е сгоден.Но имаше емоция с мен и искаше да я изживее,аз се бях завъртяла на въртележката и моята емоция също беше силна,първоначално се дръпнах,но после разбрах,че въпреки това искам да се случи.Започна да идва и след,като приключи с баба ми.Не се виждахме всекидневно,защото е доста зает професионално,а е и обвързан.Но когато се идваше бяхме много щастливи заедно и се държахме,все едно сме двойка,беше силно,той искаше да имаме връзка и се държеше сякаш наистина имаше паралелна връзка с мен.С баба ми също много е помагал и двамата станаха приятели.Беше дошъл и за рожденния и ден,все пиеха кафе заедно и се шегуваха.
Много се разбирахме,хубаво ни беше заедно.Той също се чувстваше добре и се радваше,когато идваше и го казваше.Аз съм притеснителна и дръпната,по-трудно се доверявам и отпускам,трябва ми малко време за да се отпусна.Не бяхме стигали до секс все още.Това с притеснението и отпускането го бяхме говорили,той го знаеше и го е виждал,на няколко пъти сме се боричкали и все ме питаше-„желаеш ли ме?“аз отговарях утвърдително,но после започваме да се боричкаме и той казваше-„добре,няма да те притеснявам повече“ и тръгваше да си ходи.Но след разговор се разбирахме.Всъщност работите се объркаха,когато стигнахме до секса.Имахме много хубави отношения и моменти заедно.Преди да се случат нещата ми се обади,говорихме около час за това,че имаме емция,искаме да се случи,че не е само секс и той ме попита- „вярваш ли ми?“ аз и преди и отново му споделих моите притеснения,но казах,че му вярвам и се съгласих най-накрая да се случат нещата.Излезнахме,заведе ме на романтично място,да ме зарадва и след това се навързаха лошите случки.Бяхме навън в колата,аз бях много притеснена,трудно ми беше,не се отпуснах въобще и се започна едно дърпане и бутане около час и половина и след 300 зора се случиха нещата,той се беше поизнервил,беше станало и доста късно.Оказа се капака на всичко,че слизайки от романтиката е спукал гума,която тогава не е видял в тъмното и след нашето боричкане около 2 часа тя почти е спаднала.Двамата на връшка чука,той няма нито гума,нито крик за смяна….Спасихме положението някак,мене ме качи на такси,той остана да оправя нещата,часът беше след три и половина,а той от 7 е на работа….Беше много притеснен,изморен,а аз след секса го усетих и дръпнат,слезе от колата и видя проблема с гумата и въобще тогава не успяхме да поговорим за случилото се.Преди да ме качи в таксито ме прегърна и ме целуна.Аз се прибрах,два пъти след това му звънях за да разбера,какво се случва с него.Говорихме,както преди,дори го попитах-сърди ли се,че ми е било трудно (като това сме го говорили не веднъжи той беше подготвен,че ми е притеснено и за боричкането също,тогава се изнерви и сигурно му е станало криво,но го знаешене) той отговори с „не“.Каза,както винаги ми казваше,че при първа възможост ще се видим.В разговора не го усетих дръпнат и реших,че е бил притеснен заради проблема с гумата.Мина известно време,той не се появи,но и преди се е случвало и за мен това не беше сигнал,че има нещо.Обадих му се,говорихме доста време,без да го питам нищо или да му държа смета,сам започна да обяснява какво се случвало при него,имал ангажименти,тръгнал на курсове (преди по същия начин го е правил и не ми се стори необичайно)-били големи чудеса при него,пита за баба ми,изпрати и поздрави даже (!) и каза,че след празниците ще дойде (без аз да го попитам,кога ще идваш) сам го каза.Минаха две седмици след празниците,той не се появяв и аз започвам да се усещам,че нещо се случва.Реших,ако е трудно да ми го каже,да му помогна,за да не приключват по този начин нещата-просто да се покрие от страх да ми каже истината.Обадих се,наложи се да звъня няколко пъти,докато вдигне (в повечето случай е при пациенти и не може да отговаря винаги,когато съм звъняла за да го чуя) Попитаме-„станало ли е нещо“(аз рядко му звъня,особенно на така на пожар,но вече бях ядосана), той бил на погребение и започна отново сам да ми обяснява,как миналата седмица бил извън София т.е. затова отново не е измал време да дойде.Не очаквах,че ще ми каже как е на погребение (дали наистина е би,незнам,но ми е съмнително) и не можах да кажа всичко онова,което исках и да го натисна за разговор.Но казах,най-важното,давайки му възможност именно,ако не знае как да ми го каже,да го направи-каза му „ако не искаш да се виждаме повече,искам да ми го кажеш!“Той не ми даде някакъв отговор,каза-„ще говорим в понеделник“,аз се съгласих и затворих.В понеделник не се появи,нито се обади.Изчаках няколко дни,бях ядосана и наранена и му изпратих един гневен смс,с две изречения му казах всичко,което мисля (не с обиди,но доста остър).В него остана рентгеновата снимка на баба ми,която все забравяше да донесе,водихме я заедно,защото тя е трудно подвижна и сама нямаше да мога.Накрая на съобщението,му казах да прояви отговорност поне към баба ми и да върне снимката.Не получих отговор.На следващия ден му написах още един (вече не гневен),исках човешки да му кажа,каквото чувствах-писах му,че съм искала само да поговорим и да ми каже исината,нищо повече.В труден за мен момент той ми е помогнал с баба,че тя все пита за него,как е и какво прави.Не искам да се запомним по този начин и го помолих,когато може да донесе снимката,защото аз няма да мога самада я заведа отново.На това също не получих никакъв отговор…Това беше преди две седмици,а нещата се развалиха преди два месеца в които той отбягва разговор и не сме се виждали.Но и директно,когато го попитах и му дадох възможност да приключим,също не ми отговаря.Той не е притеснителен или страхлив,за да му е толкова неудобно да ми го каже,даже бях останала с впечатление,че като характер е директен,но може би не винаги…Незнам,какво да мисля и как да постъпя….
saphirs,
Ти изживяваш типичната връзка с обвързан мъж. Странно и неразбираемо е само за теб, защото имаш чувства и нямаш опит с това. А то се случва на почти всички жени, по същия начин. Вълнуващо начало – той е неразбран и необичан от жена си, но много отговорен към нея и/или към децата. Кратка връзка и неочакван край, след който вече не можеш да го познаеш.
Истината е, че за него другата жена е много ценна и важна и напълно го устройва, щом е решил сам да се ожени за нея – тя притежава всички качества, които той търси. Да, с времето началната емоция изчезва, което е нормално, и за това той използва други жени, за да си осигури емоцията – в случая теб. Влюбва се, преследва те, постига това което желае – в твоя случай явно е секс, но много обвързани мъже дори и секс не желаят – търсят просто емоцията. След секса той е постигнал целта си и просто губи интерес, защото с това са се изчерпвали първоначалните му намерения. Той е постигнал целта си и няма какво да прави повече с теб, приключил е. Затова не ти отговаря и затова не иска да те види. Възможно е да изпитва и вина към нея, че й е изневерил. И понеже не ти отговаря, в момента пропускаш най-пикантната част от историята – ако поискаш обяснение, ако му покажеш болката си от начина, по който се е отнесъл с теб, той ще ти каже, че за всичко си виновна ти. В крайна сметка си знаела, че е сгоден, нали?
И преди да започнеш да обвиняваш себе си за това, което се е случило, само помисли: Той е знаел какъв човек си и каква жена си и преди да правите секс, и преди да изчезне. БИЛА СИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА ЗА НЕГО ПРЕДИ ДА ПОЛУЧИ СЕКС, А СЛЕД ТОВА ИЗВЕДНЪЖ СИ СЕ ПРЕВЪРНАЛА В ПРОБЛЕМ. И ВИНАТА НЕ Е В ТЕБ. Единствената ти грешка е, че си започнала връзка с обвързан мъж. Защото те протичат по този начин и съсипват жените. Случвало се е и на мен, по абсолютно същия начин.
Що се отнася до секса – ако си имала нужда да се отбраняваш, това значи само едно – че той е бил агресивен. Този мъж не те обича (съжалявам, че го казвам, но колкото по-рано го приемеш, толкова повече психическа болка ще си спестиш), той не се е старал да те спечели, да бъде достатъчно нежен с теб, да те предразположи. Той просто е искал своето и ти си го усещала – и затова си го отблъсквала. Има хора, които са възпитани, изглеждат страхотни, държат се привидно добре – но това е повърхността, маска. Ако си имала нужда да се отбраняваш, това показва пълна липса на любов и разбиране от негова страна. Този мъж може и да е влюбен, но в себе си, не в теб. Той не е искал да ти достави сексуално удоволствие, а е искал да удовлетвори себе си. Съвсем наскоро самата аз имах подобен ухажор – нямам проблеми със секса, никога не съм имала, този човек с агресивното си отношение успя да ме отблъсне напълно. Трябваха ми 2-3 месеца след това, за да помисля изобщо отново за мъж и за секс.
Жената има нужда от нежност и от любов. Когато един мъж те обича, той те усеща и ти дава това, от което се нужадаеш – тогава ти се отваряш към него и му даваш това, от което се нуждае. Процесът протича двупосочно и е лесно и приятно. В твоя случай, за съжаление, ти си била използвана от един недобросъвестен мъж и ако беше слушала тялото си, усещанията си – сигурна съм, че отдавна щеше да приключиш тази връзка. Защото в това, което разказваш, аз виждам много манипулация от негова страна.
Вземи си от него снимката на баба ти, настоявай за това. Но ако искаш съвет – изобщо не обсъждай с него чувствата си, не му обяснявай как се чувстваш (той знае, затова е избягал). И бягай далеч от този човек. И ако някой ден той отново те потърси – защото тези мъже правят това, когато „опасността“ премине, тоест когато любовницата се успокои и отдръпне – в никакъв случай не му позволявай отново да се доближи до теб.
В момента изпитваш чувства и страдаш. Ако продължиш да се опитваш да изясниш нещата, да говориш с него, да си спомняш хубвите моменти, да го оправдаваш, да търсиш контакт или да приемаш неговите инициативи, страданието ти ще се увеличи в пъти. Не си заслужава. Желая ти успех.
Казвате ако ни обича,ще се върне или потърси(за мъж който си е тръгнал от нас),но как би било адекватното държание от наша страна когато ни звъни само да ни чуе,без нищо повече,защото пишете,че може би той може да има нужда само да ни чува и нищо повече,как би било най правилното и адекватно държание,да за възвърнем интереса му..и друго как може мъж който толкова много ни е искал,обичал преследвал в един момент за няколко дни да каже ние не се разбираме искам да се разделим,не сме подходящи,при положение,че 3 години е твърдил обратното,според вас може ли мъж да си тръгне от жена въпреки,че я обича само защото никой около него дори и семейството му не я харесва..
mumu,
Мъжете си тръгват точно по този начин, когато емоцията им свърши. Не казвам любов, защото ако е имало любов, вероятно няма да говорим за 3-годишна връзка, а за семейство с деца и истинско обвързване. Жените са наивни и приемат всички думи на мъжете за истина, не обръщат внимание на реалните им действия и когато раздялата се случи, жените са изненадани. А винаги има много знаци за нея, много време преди да се случи.
Ако един мъж ви обича, няма да ви напусне, защото семейството му не ви харесва. Инстинктът за създаване на собствено семейство е по-силен от този за лоялност към родителите. Но мъжете често използват семейството си като оправдание за собствените си постъпки.
А „правилното поведение“ е само това, което е добро за вас. Правилно за вас е да откриете онзи човек, който ще пожелае да ви направи своя съпруга и за когото ще е важно вашето щастие.
Съгласна съм с това,той на 2 пъти пожела да заживеем заедно,но аз изчаквах,казвах му сега не е момента,чела съм му нещата и наистина казва и на приятелите си че аз съм жената и иска да се ожени за мен и на мен ми го е казвал,аз доста отлагах..но сега като аз искам той вече казва,че е изтинал,но пък не спира и да ме търси,за това питам по какъв начин би било по правилно да сме дръпнати да не му даваме достъп или пък мили и добри…и какво значи като свърши емоцията,каква е тая емоция кяото кара човек да е луд по мен 3 години и после да си отиде и може ли да се поддържа това
А вие сигурна ли сте, че наистина обичате този мъж, ако сте му отказвали да живеете заедно? Когато хората са убедени, че са срещнали точния човек, те не отлагат сериозното обвързване, това не ги притеснява. Притеснява ги, ако не са напълно сигурни, че партньорът им е достатъчно добър за тях. Има причини, поради които не сте пожелали да живеете с него.
А нежеланието ви да се обвържете сериозно е достатъчно, за да изстинат и неговите чувства към вас. Ако вие не сте напълно с него, за него това е отхвърляве и е било особено болезнено, ако наистина ви е обичал и е бил готов да изгради живота си с вас. Въпросът не е как да си върнете интереса му – въпросът е какви са вашите нужди, какви са неговите нужди и дали вие двамата можете да удовлетворите нуждите си взаимно.
Да,обичам го повече от всичко..1-я път отказах защото беше много на ранен етап от връзката ни,2-я път отказах защото исках да си намеря работа,тъй като имам дете от друг човек и исках да съм стабилна…да той много дълго се чувстваше отхвърлен и се дразнеше защо не предприемам нищо сериозно.и имахме много разногласия,защото той повтаряше,че е никой в моя живот…но след като почнах да правя стъпки към това той се отдръпна и каза,не те обичам както преди,минаха 3-4 месеца от както сме разделени,но не сме спирали да се чуваме,когато ме види ме прегръща силна милва плаче и толкова,нищо повече…сега го виждам само за заведенията,дискотеките не се спира,изглежда супер щастлив и се чудя как да постъпя за да си го върна..моята нужда е да съм с него,за неговата нужда вече не знам каква е,затова и задавам въпросите си как да разбера нуждите му,какво да правя.Според вас няма начин да се върне,човек който си е тръгнал така ли?
Вие самата пишете,че не веднъж си е тръгвал човек когото обичате и сте успявали да си го върнете,просто това искам да знам как
Не мога да ви дам конкретен съвет, защото не познавам нито вас, нито този мъж. Трябват ми няколко часа разговор с вас, за да разбера за какво точно става дума.
Но това, което е валидно за всички връзки, е следното. Мъжете (и жените също) влизат в два вида връзки.
Най-често хората търсят силна емоция и обикновено я намират там, където връзката е невъзможна. Мъжът преследва жената, докато тя каже да – и тогава за него всичко свръшва, защото той получава емоция от преследването на жената. Когато тя е вече негова, той губи интерес. Очевидно става въпрос за някакъв първичен инстинкт, а не за любов. Голяма част от връзките на хората протичат по този начин – ту гонят някой невъзможен, ту са преследвани от някой, който няма шанс с тях.
И доста по-рядко хората – емоционално зрели хора – изпитват любов. В любовта няма гонене, там двамата партньори вървят един срещу друг и когато се срещнат, те се радват да бъдат заедно. Тези хора създават семейства, създават деца, решават проблемите си заедно, ангажирани са един с друг и остават заедно въпреки трудностите.
Много жени не правят разлика между увлечението на мъжа и любовта на мъжа. Много жени слушат само думите, а обещанията на мъжете нямат таван, когато мъжете не смятат да се ангажират. Те просто си фантазират, а жените вярват на това. И когато кажат заветното „да“, а мъжът просто изчезне, защото никога не е имал намерение да изпълнява обещанията си, а просто се е забавлявал (дори без сам да осъзнава), жената остава изненадана.
Ако един човек си тръгва от вас, той не ви обича. Може да е имал емоция с вас, може да се е наслаждавал и на страстта, и на болката и да се е нуждаел точно от това. Но когато вие кажете да, тези емоции приключват за него. И той си тръгва. Такъв човек можете да си върнете, като непрекъснато бягате от него – но не само привидно, а трябва вътрешно да се откажете от него. Тогава той ще усети, че вече не сте негова и е възможно отново да тръгне да ви гони. И при следващото ви „да“ отново ще избяга.
А мъжете, които обичат, не си тръгват, каквото и да правите с тях. Те остават и ви предлагат всичко. И в който и момент да кажете „да“, той е там, до вас и се радва.
Значи ли,че такъв тип мъже,които обичат само гоненето няма да се обвържат….и не биха обичали истински
Благодаря за отговорите
Такива мъже и жени избират винаги партньори, които се емоционално недостъпни. Ако се обвържат, то е с човек, който не ги обича достатъчно и те непрекъснато могат да се борят за любовта му.
А какво значи това-обажда ми се често чуваме се,въпреки че 5 месеца сме разделени и ме кани на гости в дома си като е сам,приказва ми че си има момиче с което излиза и живее,но казва не мога да те забравя с нея съм за да не съм сам,много е добра душа човек но не е онова чувство като с теб,ти ме караш да се чувствам жив,но не мога да съм с теб.И въпроса ми е ако толкова не може да ме забрави и обвърже с мен как така се е обвързал с това момиче толкова бързо или пък щом живее с нея следва да я обича,но като я обича защо ме кани в тях и ме целува и говори това.Как да походя така в тая ситуация с другото момиче,за да разбере че иска мен или да преодолее страховете си…каза ми въпреки това не мога да съм с теб…ти си много хубав човек,заслужаваш нещо по-добро от мен, а аз съм непостоянен ще те нараня,но това е ясно че да ме разкара..знам ще ми кажете че ме разиграва или за да получи секс,че ако наистина ме обича би направил нещо,но по скоро не мога да си обесня защо след като е намерил толкова добро момиче и живее с нея все ме търси било то и за други неща,каза ми че с нея се опитва да ме забрави
А какво значи това-обажда ми се често чуваме се,въпреки че 5 месеца сме разделени и ме кани на гости в дома си като е сам,приказва ми че си има момиче с което излиза и живее,но казва не мога да те забравя с нея съм за да не съм сам,много е добра душа човек но не е онова чувство като с теб,ти ме караш да се чувствам жив,но не мога да съм с теб.И въпроса ми е ако толкова не може да ме забрави и обвърже с мен как така се е обвързал с това момиче толкова бързо или пък щом живее с нея следва да я обича,но като я обича защо ме кани в тях и ме целува и говори това.Как да походя така в тая ситуация с другото момиче,за да разбере че иска мен или да преодолее страховете си…каза ми въпреки това не мога да съм с теб…ти си много хубав човек,заслужаваш нещо по-добро от мен, а аз съм непостоянен ще те нараня,но това е ясно че да ме разкара..знам ще ми кажете че ме разиграва или за да получи секс,че ако наистина ме обича би направил нещо,но по скоро не мога да си обесня защо след като е намерил толкова добро момиче и живее с нея все ме търси било то и за други неща,каза ми че с нея се опитва да ме забрави
тити,
Използва и двете ви, емоционално. Взима от двете ви това, което желае. Ако иска нея, тя е на линия вероятно. Ако покани вас, вие сте на линия. Не можете да го упреквате, че се възползва и получава каквото желае и от двете ви. Ако искате да ви възприеме сериозно, просто не допускайте да сте втора цигулка. Прекратяването на контакта, усещането за загуба кара мъжете да преосмислят чувствата си – и ако има чувства, ще ви потърси.
zdraveite.iskam da pitam vazmojno li e sled deset godini brak i semeistvo,i dete na tri godinki,jena mi da re6i 4e ve4e ne q interesuvam i da me ostavi.daje iska razvod i to burzo.e az q gonih razbirase s izvineniq,i obe6tani
imam problem s revnostta,zavartqha se razni slu4ki i az samo 4oplq i nakraq,sled kato za dve godini tu se razbirame i si jiveem normalno tu se karame za6toto sam malko mranka4,re6i i me napuska bez ogrizenia.
Mnogo q obi4am deteto si su6to.a na vapros kak 6te jivee deteto ni tq mi odgovarq taka e po dobre za deteto.6te jivee v po spokoina sreda,6tqlo da svikne.
az nikoga nqma da se vurna pri teb,mi kaza tq.ne te obi4am ve4e
i ot dva meseca taka izbqgva me po vsemazmojen na4in,ako se vidim me izkarva vinoven 4e go pravq naro4no,za6toto kato q vidq i ne moga da se zdurjam tq e vsi4ko za men
Vladislav Manev,
Хората погрешно смятат, че като създадат връзка, ще я имат завинаги. Нещата не стоят така. Една връзка трябва да се поддържа, непрекъснато, всеки ден. Ревността, разправиите създават негативни усещания – и по-лошо, водят до загуба на уважението. Ако искате да си върнете жената, спрете да правите нещата, които са я отблъснали. Дръжте се така, както тя е искала да се държите, както е очаквала. Ако ви види в по-добра светлина, може и да имате шанс да възстановите отношенията си.
Здравейте Мая,
един въпрос имам само: в един от коментарите казвате; „Такъв човек можете да си върнете, като непрекъснато бягате от него – но не само привидно, а трябва вътрешно да се откажете от него.“
Не мога да схвана след като вече вътрешно сме се отказали от този човек , то необходимо ли е да го връщаме въобще. Нали не го искаме наистина? Т.е дори и той да се върне, ние вече не го искаме, и пак няма да има щастие.
Или е необходимо превантивно да симулираме бягства още в началото на връзката, за да задържанме интереса, т.е да правиме профилактики играейки на гоненица, за да не стигаме до крайни фази, тотални загуби.
Ани,
Да, така е. Щом човек си е тръгнал от вас, той е мислил, претеглял е плюсовете и минусите с вас и е решил, че минусите са повече. Затова ви е оставил. Можете да възстановите връзката с такъв човек, но е малко вероятно да промените мнението на този човек за вас – малко вероятно е той да ви види в по-добра светлина от тогава, когато ви е оставил. Затова и ви е оставил, защото ви смята за недостатъчно добра за себе си. Тъй търси качества, които вие нямате – може и да са фантастични, нереални, илюзорни – но той е решил, че вие не отговаряте на някакъв негов идеал. Затоа си е тръгнал. Ако се върне, няма как да реше, че вие притежавате тези качества – защото не ги притежавате. Затова и възстановяването на връзката е възможно, но от това връзката не става по-добра. В повечето случаи продължава на същото ниво или по-зле.
Ако си играете с него, той ще усети и това ще го отблъсне. По-скоро жената трябва да мисли за своя интерес във връзката и да реагира адекватно на поведението на мъжа. Да не решава от първия момент, че това е той и да си затваря очите пред всичко. Ако жената е нащрек, това създава достатъчно напрежение и притегляне във връзката. И кара мъжа да се старае и да се държи добре.
и още един въпрос: При положение, че го дистанцираме умишлено, за да проверим нивото на неговия интерес има 2 варианта: връща се и не се връща.
Вероятността да се върне е 99.9 %, но тук сега стой пред нас въпроса: върнал се е защото те обича или защото е наранено егото му ?
Как да разбереме любов или е при него?
мерси
Ани,
Когато човек обича, той е мил, нежен, грижовен. Когато прави нещата заради нараненото си его, той се самодоказва, напорист е, няма нежност, има повече страст, емоции, драми. Обичащият човек е нежен и внимателен.
zdravei,maq!bih te pomolila za suvet obi4am edno mom4e i iskam da si go vurna.vsi4ko zapo4na predi 3,4g togava za purvi put se vidqhme i se vlubihme.nqma da zabravq dumite mu 4e sme kato edno semeistvo,vode6e me v tqh zapozna me s maika si(i s ba6ta si iska6e no men me be6e prekaleno sram i nepojelah) s priqtelite si su6to izlizali sme vsi4ki zaedno no sled nqkolko meseca pojela da se razdelim.sled o6te nqkolko meseca me potursi pak se sabrahme no posle po4na da izliza bez men s drugi momi4eta i tn.ne se bqhme vijdali izvesno vreme i mi be6e pisal 4e mu lipsvam i iska da se vidim a az na dr den vijdam snimka na koqto se celuva s dr momi4e i e obvurzan s neq pri koeto vednaga sprqh vsqkakva komunikaciq s nego.toi prodalji da me tarsi sled tova no az kategori4no otkazah da podarjam vsqkakvi komunikacii.i taka godina i polovina bqha zaedno.a prez tova vreme sme se zasi4ali mnogo pati i pogleda mu vinagi be6e v men kakto i do den dne6en.sled kato se razdeliha purviq 4ovek koito potarsi bqh az.obadi mi se ,sled koeto ne sled dulgo zapo4nahme da se vijdame,no vse se krie6e nikoi da ne go razbira kade otiva i pri kogo postoqnno vse se oglejda6e i ma men mi pisna pak sprqh da go tarsq i toi si hvana dr momi4e.i sam zabelqzala 4e vinagi kogato az priklu4a komunikaciq s nego vinagi bqga pri drugi! i taka vupreki vsi4ki tezi drami az vse o6te go obi4am,no kak da go zadarja ili po-skoro iskam da mu stana priqtelka i otnovo da pojelae dda izliza i da se zabavlqva s men:)
megitka,
Има хора, които не можете да задържите. Ако е толкова непостоянен, ако така бързо се утешава с други, значи просто не се задълбочава във връзките си. С не всеки човек можете да създадете добра връзка. Ако той е несериозен, вие не можете да го направите сериозен. Това трябва да реши той. Знае къде да ви намери, ако реши да е с вас, нали? Оставете на него. Ако не направи нищо, това не е човек, който ще ви направи щастлива.
Мая,
Смятам да закупя книгата Ви. От безплатните страници прочетох нещо много вярно – етапите, през които минава човек след раздяла. За да преминем към приемане обаче, означава ли да не общуваме един с друг? Не искам да притискам нещата, искам да му дам време, но изпитвам страх, че той в един момент ще потърси друг и нещата ще приключат окончателно.