Ако имах дъщеря
Ако имах дъщеря, щях непременно да й кажа така:
Скъпа дъще, много внимавай с това момче, което определяш като „загадъчно” – да, точно този потайния, дето никога нищо не казва за себе си, прави се на недостъпен, внезапно изчезва и внезапно се появява, отговаря едносрично, ако изобщо отговори – и те вкарва в истински бури на трескаво фантазиране, докато дни наред с приятелките ти правите сложни дисекции на личността му, а ти на всеки три минути си проверяваш телефона за пропуснато обаждане.
Знам, миличка, ти си мислиш, че зад мълчанието си той свенливо крие богата душевност, барокова емоционалност и истинско съкровище, което трепетно чака ти да го разкриеш в целия му приказен блясък. И вярваш, че все го няма, защото те обича твърде силно, но се бори с чувствата си.
Имам обаче лоша новина за теб – там съкровище няма, има само пустош. Не е мълчалив, а нечленоразделен. Не е сложен и дълбок, а просто нарцистичен, празен и тъп. Държи те на разстояние, защото няма какво да ти даде, но не иска ти да го разбереш. Кара те да си го измисляш, защото знае, че иначе никога няма да го харесаш.
И не – не те обича. Съжалявам.
Истински готиния мъж ще го познаеш по това, че е открит, достъпен, топъл и чистосърдечен. С него всичко се случва лесно и просто. Може обаче да минат години, докато започнеш да харесваш такива мъже, защото те не ти позволяват да измисляш нито тях, нито самата себе си.
Знам, че сега няма да ме чуеш. Вероятно някой ден ще го разбереш сама – по трудния начин. Дано да не е твърде късно – и щетите да са поправими. Понякога не са.
Автор: Анна Димова
Страхотен блог, благодаря Ви, че споделихте тази статия. Коментирам, тъй като съм приятно изненадан и впечатлен! Успех!