Внимание: Желание в процес на сбъдване!
Желанията ни винаги се сбъдват – по-точно или по-неточно, по-бързо или по-бавно, осезаемо или не. Тази тема е за начина, по който желаното от нас се появява в реалния ни живот.
Много е писано за „алгоритъма“ на залагане на желанията. До момента на „изпращане на посланието” всичко е ясно. Последната препоръка по темата е човек да започне да приема всичко, което му се случва и да го следва, без да го преценява като добро или лошо. Това звучи леко обезпокоително, но бързо се забравя.
Начинът, по който се сбъдват моите желания, аз наричам гальовно „катаклизми“
Както животът ми си върви кротко, тихо и спокойно, внезапно и по най-абсурден начин се объркват отношения с хора, изникват внезапни събития, които променят всичко, всичките ми опорни точки се разрушават. Животът ми буквално става на пух и прах и от руините по някое време изниква сбъднатото желание. Общо взето първо губя всичко, с което е свързано желанието ми, минавам през някакъв невероятно стресов период и след това получавам онова, което съм пожелала. И колкото по-силно е желанието, колкото повече енергия и страст съм вложила в него, толкова по-неконтролируеми и разрушителни са процесите, които водят до изпълнението му. Най-неприятното е, че разбирам смисъла на катаклизмите пост-фактум – събитията са толкова абсурдни, толкова интензивни и непредсказуеми, че накрая се чувствам като излязла от центрофуга – изчистена и подсушена. Та вече внимавам какво си пожелавам и много мисля дали съм готова да мина през ада, за да стигна до желанието си.
Ако погледнем дори грубо материално на нещата в живота, всяко желание е свързано с нещо, което в момента нямаме. Нямаме го, защото мислите, чувствата ни, действията ни не съответстват на това, което желаем – желаем без да правим необходимото, за да го получим. Ако сме били готови да направим всичко за желанието си, щяхме да сме го получили вече. Иронията е, че за да го получим, трябва да напраивм същите неща, които до момента сме избягвали.
Трудните периоди предшестват получаването на желаното от нас – именно защото са свързани със загуби, с преустановяване на съществуващи материални връзки и създаване на нови. Както химичните реакции – в хода на образуване на ново съединение старите връзки се разхлабват, в един момент се образува нестабилно съединение, в което съществуват и старите, и новите връзки, а след това, в зависимост от енергията на системата, се образуват нови връзки.
Един пример от моя живот. След като се дипломирах, започнах да работя с две приятелки. Разбира се, бях си представяла своя кабинет – просторен, светъл, слънчев. Тази, който намерихме, беше точно обратното, но в онзи момент беше повече от добре дошъл за нас. През цялото време имаше разни проблеми, но след половин година нещата станаха нетърпими. Напълно спряхме да се разбираме – все едно не беше нашият общ кабинет, все едно говорехме на различни езици. Един ден имахме конфликт, усетих, че няма смисъл да продължавам това и им заявих, че си тръгвам. Тези ми думи изненадаха и мен самата – не го бях планирала, не знаех какво ще правя, нямах пари и никаква перспектива. И до седмица трябваше да се изнеса. Тази седмица ми беше ад. Понеже нямах никаква идея какво да правя, пуснах обява във вестник, че търся кабинет под наем, без особени очаквания.
Същата вечер ми се обади една жена и ми предложи кабинет под наем. Оказа се точно на мястото, което винаги си бях мечтала. Чисто, бяло, просторно, слънчево помещение, а пред огромния прозорец – дървета, като в парк. И това беше точно кабинета от моите мечти. Като влязох там, онемях.
Проблем беше обаче, че помещението беше празно, а аз трябваше да си купя цялото оборудване. Нямах толкова пари, не можех да взема кредит, нямаше откъде да взема пари. И понеже нямах избор, попитах един пациент – човек, който познавах от половин година, дали би взел кредит за мен. Той каза, че ще помисли, съгласи се и понеже беше военен, а при тях процедурата беше по-лесна, след няколко дни мина през новия ми кабинет и ми даде няколко хиляди лева просто ей така, без никакъв документ дори.
Буквално за 3 дни се сдобих с кабинета и независимостта, които бях мечтала. Но за това трябваше да се скарам с „приятелите си”, да преживея една седмица в страхотен стрес без пари и без знание накъде вървя и какво се случва – и най-вече трябваше да зарежа всичко, постигнато до момента, преди да се появи новото.
Как се сбъдват вашите желания? Ще бъда благодарна на всички, които споделят опит.
Supper primer.
Bih kazal ce klasiceski. Vednaz uspeesh li da zalozish programata na zelanieto si
vrashtane na zad niama. Zashtoto ako iskash da se varnesh triabva da se potrudish tolkova mnogo, ako i ne povece za da neutralizirash zelanieto si.
Interesnoto e ce pocti nikoga ne znaesh dali si uspial da zalozish zelanieto si.
Taka ce v nacaloto triabva da poviarvash ce si uspial. Sled kato vece saberesh opit
mozesh da se doverish na nego i pak ne e sigurno. Cakaneto sashto e interesen proces. Kolkoto povece otdavash znacenie na zelanieto si tolkova procesa e po
truden i po turbolenten. Kakto i zadavaneto na zelanieto taka i preminavaneto kam
sbadvaneto mu. Elementarni zelania mi se otdavat i sbadvat barzo i lesno, vapreki ce ne vinagi. Serioznite mi otnemat meseci i sa svarzani s mnogo nervi, emocii i
samnenia. Kogato se sbadvat ne znam kak i po kakav nacin no sam
onemial za izvestno vreme zashtoto prosto „ne moga da poviarvam“ ce sa stanalii i
to tolkova estestveno. Edna ot spankite pri osashtestviavaneto e da se cudish kak
ili planirash realizaciata mu. Ne go pravete, tova ne e vasha rabota.
Tai kato cialata ni realnost se dvizi ot misli i cuvstva koito zabraviame i ne mozem
da svarzem sas sabitiata v nashia zivot „malkite“ zelania se zbadvat nai barzo.
Pri men se e slucvalo za 10 minuti. Mislia, cuvstvam, zabraviam- sled 10 minuti go
imam i mi triabvat oshte 5 minuti da realiziram ce go imam, tova se sluci vednaz
i go napravih slucaino. Taka ce sega izpolzvam „malkite“ zelania za da se
treniram i da razbera kak da priloza sashtia mehanizam kam vazni za men neshta.
Mnogo e trudno( no ne i nevazmozno), zashtoto golemite zelania sa vinagi
emocionalno „ocveteni“ i gi cakame s netarpenie.
Tuk mi pomaga- DALBOKATA viara i ubedenost ce zelanieto mi e izpalneno i ce
drug nacin niama i blagodarnosta.
Cakaneto- mi ne cakaite- nali vece go imate.
Predi vsicko se doverete na sebe si. Zabravete vsicki predrazsadaci i razbirania nalozeni ot obshtestvoto. Moze bi za tova mnogo ot uprazneniata na Norbekov sa za izcistvane na emocionalnata balestra. Treniraite. Patia e strogo individualen. Moze samo da se pokaze, no drugo e da znaesh i govorish za nego i drugo e da go varvish. Vseki ima razlicni trudnosti, koito bavno i postepenno preodoliava., zatova si spodeliame neshtata. Poniakoga obshtuvaiki osaznavame svoite
trudnosti i intuitivno namirame pravilnia za sebe si otgovor. Napalno sam saglasen sas Maya (Lazarev) ce трудните периоди предшестват получаването на желаното от нас – именно защото са свързани със загуби, с преустановяване на съществуващи материални връзки и създаване на нови. I pri men e taka.
No predpolagam ce i tova e strogo individualno.
🙂
Malko razbarkano izleze, no mislite mi biaha po barzi otkolkoto pisaneto. Sorry.
Преди 3 години ми предстоеше защита на дисертация. В деня, в който трябваше да разпечатам авторефератите се развали принтера ми. Нямаше време за поправка и се наложи набързо още в същия ден да си закупя нов принтер. Понеже работя в областта на модата и дизайна, три дни преди защитата довършвах костюма за събитието. Оставаше само върху готовото сако да се изработи илик за закопчаване и… в този момент шевната ми машина отказа. Счупило се бе зъбно колело… Наложи се да купувам и нова шевна машина. Самата защита премина не само успешно, но и много спокойно без излично напрежение.
Сега съм в период на сбъдване на желания. Наистина съм в ада… Всичко около мен се руши. Разрушиха се приятелства. Благодарение на закъсал наркоман за един миг останах без нищо – открадната дамска чанта с пари, лични и служебни, банкови карти, документи за самоличност, мобилни телефони. За няколко дни бях никой и ничия… но някак си удоблетворена, защото вътрешно знаех, че трябва да мина през ада и чистилището, за да получа това, които искам, защото в противен случай щях да си остана в друг ад – на привидното неудовлетворено спокойствие…
Благодаря за споделеното, Iris 🙂
За да дойде нещо ново и различно в живота ни, трябва да има свободно място за него, а това е свързано с разчистване и изглежда е нормален механизъм. Понякога за да получим нещо по-голямо, първо трябва да се лишим от нещо по-малко. И когато се съпротивляваме на тези процеси, всъщност пречим на мечите ни да се сбъдват. Само вярата в това, което наистина искаме и в механизмите, по които функционира света, могат да ни накарат спокойно да приемаме случващото се и да позволим на мечтите ни да видят бял свят.