Джилиан Лин: от помощното училище до световната сцена

Джилиан била само на 8 години, но бъдещето й вече било поставено под риск. В училище не се представяла добре и учителите й били много загрижени за нея. Закъснявала с домашните си, пишела грозно и имала ниски оценки. Не само това, но непрекъснато прекъсвала целия клас, вдигала шум, надничала през прозореца и принуждавала учителката да спре, за да върне обратно вниманието на Джилиан, а в следващия момент Джилиан отново пречела на децата около себе си. Джилиан не била обезпокоена от това, тя била свикнала да получава забележка от учителите си. Но учителите били истински обезпокоени.

Учителите на Джилиан смятали, че тя има нарушена способност за учене и че за нея би било по-подходящо да бъде в училище за деца със специални нужди. Това било през 30-те години на миналия век. Днес Джилиан би получила диагноза синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и лечение с Риталин или нещо подобно. Но този синдром не бил измислен по онова време.

Родителите на Джилиан получили писмо от училището, изразяващо опасенията на учителите и молба да бъде предприето някакво действие. Майката на Джилиан облякла Джилиан с най-хубавите й дрехи и обувки и я завела на преглед при психолог, страхувайки се от най-лошото.

Джилиан била поканена в голям кабинет с подвързани в кожа книги по лавиците. До голямото бюро стоял внушителен мъж. Той завел Джилиан да седне на голям диван в най-отдалечения край на стаята. Краката на Джилиан не докосвали пода и тя се чувствала притеснена. Притеснена от впечатлението, което ще остави, тя седнала върху ръцете си, за да не мърда.

Психологът се върнал при бюрото си и разпитал майката на Джилиан за затрудненията, които тя имала в училище. Въпреки че не задал нито един директен въпрос на Джилиан, той я наблюдавал внимателно през цялото време. Това накарало Джилиан да се чувства изключително неудобно и притеснено. Дори и на тази възраст тя разбирала, че този мъж ще изиграе важна роля в живота й. Тя знаела какво означава „специално училище“ и не искала да има нищо общо с това. Тя наистина не смятала, че има някакви проблеми, но изглежда, че всички останали смятали така. По начина, по който майка й отговаряла на въпросите, изглеждало, че дори тя смята така.

Може би те са прави, помислила си Джилиан.

Психологът и майка и спрели да говорят. Мъжът станал от бюрото, отишъл до дивана и седнал до малкото момиченце. „Джилиан, ти беше много търпелива и ти благодаря за това – казал той. – Но трябва да проявиш още малко търпение. Сега трябва да поговоря с майка ти насаме. Ще излезем от стаята за няколко минути. Не се притеснявай, ще се върнем скоро.“

Джилиан кимнала плахо и двамата възрастни я оставили сама. Но преди да излезе от стаята, психологът пуснал радиото. В коридора психологът казал на майката на Джилиан: „Нека да постоим тук и да видим какво ще направи тя.“ Стаята имала прозорец и те останали да наблюдават встрани от прозореца, откъдето Джилиан не можела да ги види.

Веднага щом останала сама, Джилиан станала и започнала да танцува на музиката, която звучала от радиото. Двамата възрастни останали да наблюдават тихо, приковани от изражението на лицето на малкото момиченце. Движенията на Джилиан били толкова естествени, първични, а на лицето й било изписано истинско удоволствие.

Психологът се обърнал към майката на Джилиан: „Знаете ли, г-жо Лин, Джилиан не е болна. Тя е танцьорка. Запишете я в танцово училище.“

Майката го направила. Джилиан разказва: „Не мога да опиша колко прекрасно беше. Влязох в стаята и там беше пълно с хора като мен. Хора, които не можеха да стоят спокойни. Хора, които трябваше да се движат, за да мислят.“

Джилиан започнала да посещава училището всяка седмица и да се упражнява вкъщи. Кандидатствала в Кралското балетно училище в Лондон и била приета. Започнала да изнася представления в целия свят. По-късно създала собствена музикална компания и продуцирала множество представления в Лондон. Срещнала Андрю Лойд Уебър и заедно създали успешни музикални театрални продукции, като Cats и The Phantom of the Opera.

Малката Джилиан с неясното бъдеще се превърнала в една от световно известните хореографки на нашето време – Джилиан Лин, доставила удоволствие на милиони хора и спечелила милиони долари. Защото някой надникнал дълбоко в очите й и разчел знаците. Някой друг щял да я постави на лекарства, за да я успокои. Но Джилиан не била проблемно дете. Тя само имала нужда да бъде себе си.

Robinson, Ken; Lou Aronica The Element: How Finding Your Passion Changes Everything