за любовта

24. Системата на Норбеков: За материалността на мислите

0

Един човек пътешествал дълго и неочаквано попаднал във вълшебна градина. Бил извървял дълъг път, бил много уморен и решил да подремне. От всички дървета, растящи в градината, той избрал най-необикновеното – дървото, изпълняващо желания. Под клоните му мигновено се сбъдвали всички мечти, всички мисли се превръщали в реалност, но пътникът не знаел това.

Събуждайки се, той почувствал силен глад. Помислил си: „Толкова съм гладен, де да имаше сега малко ядене”. И в този момент отнякъде се появили най-вкусни ястия. Пътникът бил толкова гладен, че много не мислил откъде се е взела тази храна. След като се нахранил, в ума му се появила друга мисъл: „Ех, да имаше сега и нещо за пиене…”. Незабавно се появил съд с вино. Човекът се удивил: „Какво става тук? Да не би да са духове, които си правят шеги с мен?” И се появили духове. Те били ужасни, жестоки, отвратителни – точно такива, каквито той си ги бил представял. Той се уплашил и си помислил: „Сега ще ме убият”. И те го убили.

Превод: Мая Живкова

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!