19. Силата на приемането: Помогнете на целта си

Когато се молим, ние искаме; когато медитираме, ние слушаме. Това е добър пример за даването и приемането. Медитацията успокоява ума, разкрива възможности за получаване на прозрения, направлява и релаксира. Медитацията ви задържа в настоящето – не в мъчителното минало или в болезненото бъдеще.

Следното упражнение може да ви помогне да фокусирате вниманието си върху настоящия момент.

Упражнение

Насочете вниманието си към дишането си. В момента на вдишване си кажете тихо: Вдишвайки, аз осъзнавам, че вдишвам. В момента на издишване си кажете тихо: Вдишвайки, аз осъзнавам, че издишвам.

Ако имате време, повторете това поне 10 пъти, ако не – 5 пъти. Това упражнение задържа ума ви в настоящето, създавайки му малко работа. Всеки момент, който прекарвате в настоящето, засилва способността ви да приемате, което пък засилва способността ви да се реализирате. Запомнете, реализацията на всяко нещо настъпва в настоящето.

Можете да изпълнявате това упражнение навсякъде – на работа, в колата докато чакате зеления светофар, по време на рекламите по телевизията, по време на семейно събиране, на опашката в супера. Това са моментите, в което вашият ум обича да пребивава в болезненото минало или фантастичното бъдеще.

Фокусирането върху дишането:

• ви помага да осъзнаете какво чувствате (чувството е състояние на възприемане);
• повишава осъзнатостта ви за околната среда (осъзнатостта е състояние на възприемане);
• релаксира ви (релаксацията е състояние на възприемане);
• ви дава усещането, че позволявате на живота да бъде ваш партньор, вместо да го контролирате (позволението е състояние на възприемане);
• ви напомня, че животът е както отдаване, така и приемане (приемането и състояние на възприемане).

Сега да променим малко това упражнение.
Помислете за нещо, което искате за себе си – например чувство за хумор. Вдишвайте и издишвайте, повтаряйки си тихо: Вдишвайки, вдишвам чувство за хумор, което искам за себе си. Издишвайки, издишвам чувство за хумор, което искам за себе си. Повторете това упражнение поне 10 пъти.

А сега отново да променим упражнението.
Помислете за нещо, което не искате за себе си – например мързел. Вдишвайте и издишвайте, повтаряйки си тихо: Вдишвайки, вдишвам мързел, който не искам за себе си. Издишвайки, издишвам мързел, който не искам за себе си. Повторете това упражнение поне 10 пъти.

Тъй като чувствата са универсални, всички неприятни чувства в някакъв вариант са познати на всеки от нас. Ако се почувствате дискомфортно, вдишвайки нещо, което не искате, не спирайте. Просто приемете дискомфорта. Това вероятно е ново преживяване за вас, тъй като не сме възпитавани в това да приемаме неприятните неща и чувства.

Ще откриете, че ако си позволите това упражнение, дискомфортът ще изчезне и вдишването и издишването на нещото, което не желаете, няма да остави никаква тежест у вас. При повечето хора чувството на дискомфорт отзвучава на 1-2 минута.

Някои хора усещат дискомфорт при вдишването и издишването на неща, които желаят за себе си. Продължаването не упражнението води до отзвучаване на дискомфорта и приемането и включването на тези естествени чувства.

Избягването на неприятните чувства изисква енергия и, парадоксално, потискането им не ги изгонва – то ги подсилва!

Това упражнение не само помага признаването ни като завършени човешки същества, с всичките ни преживявания и чувства, но и включва всичко в Големия кръг, което ни позволява да избираме преживяванията си.
Когато едно чувство се отрича („Аз никога не изпитвам това!”), то отива в Малкия кръг.

И помнете, че чувствата в Малкия кръг:

• Действат иззад сцената
• Превръщат се в сенки
• Фиксират ви върху тези качества в другите хора
• Се проявяват в хората, за които се жените, работите или раждате

– „The Power of Receiving“, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова