Парите в моя живот или как се отнасям към себе си

Благодаря на Йоанна за споделеното от курса „Парите в моя живот или как се отнасям към себе си“ на Вадим Шишкин.

Миналия уикенд имах възможността да посетя тренинга на Норбеков за парите – „Парите в моя живот или как се отнасям към себе си”. Курсът се водеше от Вадим Шишкин и продължи два дни.

На курса Вадим ни провокира да се замислим за това, което знаем за парите, за страховете и навиците, които имаме във връзка с тях. Оказва се, че всичко, което знаем за парите, не са наши мисли, а наготово възприети шаблони, които за съжаление скриват голяма част от истината. Никой не ни е учил какво всъщност са парите и как правилно да разполагаме с тях. В същото време те са свързани с всички аспекти от живота ни – здраве, семейство, обучение, работа, отдих, приятелства, любов. Отношенията ни с парите отразяват отношенията ни със самите нас и с всичко останало.

Но парите не са одухотворени, каза ни Вадим. Всяко вкопчване в тях ни води само до един резултат – започваме да им робуваме и в крайна сметка ги губим. Всяка дейност, при която основната и единствена цел е натрупването на богатство, води до разрушение. Какво са парите тогава?

Вадим каза: „Да направим един експеримент – нека всеки от вас да извади по една банкнота и да я подържи в ръка. Разгледайте банкнотата добре. Изучавайте банкнотата внимателно и наблюдавайте какво усещате. Променят ли се усещанията ви? Какви са те? Чувствате ли се по-свободни? Чувствате ли се по-силни и независими? Чувствате ли се по-щастливи?”

Всеки в залата заяви, че не усеща нищо по-различно от факта, че държи една ценна хартийка в ръце. Да, ценна и красива, но все пак само хартийка. Парите сами по себе си не са нищо повече от красива хартия, на която сме придали ценност. Те са качествена хартия, която измерва нашите отношения в живота. Свикнали сме да мислим, че парите ни придават определени качества. Придали сме им по-голяма важност, отколкото е необходимо.

Според Вадим, истинската закономерност е точно наопаки – нашите качества и способности привличат съответното количество пари, отговарящо на тяхната стойност. „Парите са мярка за договореностите ви в живота”, каза той. Ако човек ненадейно получи огромна сума пари, за която не е готов и която не знае какво да прави, той или ще пропилее тези пари, или здравето му ще се влоши, защото организмът му няма да е подготвен за такова енергийно натоварване.

Неизменно възникна въпросът за хора, които злоупотребяват, за да печелят пари. Според Вадим, дори нещата да изглеждат привидно наред, в дългосрочен аспект такива хора се самоунищожават.

Тоест парите са енергиен поток и начинът, по който боравим с тях трябва да отговаря на същността на енергията. Трябва да се отнасяме към тях като поток, който преминава през нас – да умеем свободно да ги отдаваме и свободно да ги приемаме.

Това много ясно се видя на едно от упражненията. То представляваше игра с истински пари. Всеки от нас трябваше да задели определено количество пари, с което да влезе в играта. Поставиха ни задача – да спечелим от другите участници колкото може повече пари, като им продадем нещо. Продажбата се осъществява наистина, тоест похарчените пари не се връщат. Това упражнение причини дискомфорт на хората, които не бяха търговци по душа. Не бях единствената, която не успя да измисли какво да продава. Но това беше само първата част на упражнението.

Следващата част беше още по-смущаваща – трябваше да молим другите участници да ни дадат парите си, без да им предлагаме нищо в замяна. Непрекъснато трябваше да наблюдаваме как се чувстваме и какви бариери се налага да преодоляваме. Отново идеята беше да излезем от обичайната си зона на комфорт. Имаше хора, които бяха много твърди и не искаха да дават нищо, а имаше други, които въпреки че не искаха да дават, не можеха да сложат границата и да спрат. Имаше и такива като мен, които не можеха да искат пари по този начин.

След това трябваше да подаряваме парите си на другите участници. Без да искаме нищо в замяна. За мен това беше най-забавната част от играта, защото на много от хората им беше изключително приятно да раздават пари на другите. Интересното беше, че колкото повече пари раздавах, толкова повече идваха при мен. Вадим беше споменал че можеш да получиш само с отворена ръка и сега видях нагледно как става. Аз си го обяснявам с факта, че когато имаш готовност да отдадеш парите си, ти влизаш в кръга на обмена, и все някой от този кръг ще даде съответно пари и на теб. Хората, които не можеха с такава лекота да раздават парите си, останаха някак настрани и получиха по-малко. А имаше хора, които даваха, но не можеха да приемат парите, които им се предлагаха.

Накрая равносметката беше, че едни бяха на плюс, други на минус, но в групата се беше осъществил усилен обмен на пари. Това, което ми направи впечатление, е колко много модели на поведение има, когато става дума за пари. Има начин да участваме хармонично в обмена на парите и той включва усвояване както на умението да ги отдаваме, така и на умението да ги получаваме. Например хора, които така или иначе разполагаха с повече пари, бяха на плюс. Да разполагат с пари беше в зоната на техния комфорт. Те по-уверено печелеха и искаха пари, но и ги раздаваха. Вадим спомена, че който поне веднъж в живота си е губил пари и е видял, че от това не се умира, умее повече да рискува.

И така, наистина парите и отношенията са свързани. Вадим каза нещо много интересно – когато пристъпвате към някого (независимо дали с цел да му продадете нещо или да го помолите да ви услужи), направете го като на игра, с отворено сърце и чисто съзнание. Просто присъствайте. Не мислете как ще ви възприемат. Така се общува леко.

В хода на упражненията ми стана ясно, че за да имам пари, трябва да вярвам че ги заслужавам. Да имам съзнанието, че мога да поема отговорността да управлявам много пари. Осъзнах че съм точно там, където вярвам че заслужавам да бъда. Осъзнах, че скованото отношение към парите и страховете свързани с тях ти пречат да рискуваш, да ги отдаваш, но и да печелиш.

Оказа се обаче, че е важно как даваме. Дори когато ги даваме на заем, трябва да ги даваме като подарък. Когато даваме пари на заем, ние даваме енергия на заем. Но ако не я отдадем като подарък, ние започваме на подсъзнателно ниво да притискаме другия човек, а ние самите ставаме жертва. Освен това се прикрепваме към душата му, тоест държим душата на този човек като залог за това, че сме му дали пари. Това не му оставя друг избор, освен да ни отвърне с не особено хубави мисли.

Не сме длъжни да даваме пари винаги когато искат от нас – и не трябва, защото понякога поощряваме зависимо поведение. Но когато сме решили да дадем, трябва да освободим себе си и другия човек. Вадим каза: „В момента, в който пуснете другия човек, даденото от вас се връща многократно. Ако парите във вашия живот се губят, то това се случва с цел да бъдете спасени. Човек, който ви е лишил от определена сума пари, също така ви е избавил и от лош късмет. Този, който е задлъжнял към вас ви е научил на нещо. Може би сте се научили да казвате не. Всеки дълг ви е научил на нещо.”

За да отпушим потока на благоденствието, нужно е да простим на хората, които не са ни върнали дължимото. За тази цел направихме кратка прошка, по следния начин:

Заемете удобна позиция.
Създайте лекота в тялото.
Извикайте ситуацията.
Благодарете на човека, че ви е избавил от тази тежест.
Пуснете го, сякаш правите подарък.
Създайте ведрост, радост, сякаш излизате от хладна и свежа вода и благодарете на себе си.

Повторете колкото пъти ви е необходимо. Ако в тялото ви е по-леко, направили сте каквото трябва.

Другото много интересно упражнение беше да се разделим на групички и всеки да разкаже как е стоял въпроса с парите в неговото семейство. Това, което забелязах е, че всеки има такива убеждения за парите, които отразяват финансовата ситуация в семейството, в което е израснал. Но както Вадим каза – отпечатъците на пръстите ни и нашите ириси не са като на родителите ни, значи не е нужно и ние да повтаряме техния живот.

Много приятна беше медитацията с купища пари. За да поканим богатството в зоната си на комфорт, направихме следната визуализация: пътуваме в самолет, натъпкан с пари и всичките са наши. Когато прелитаме над къщата си, започваме да сипем парите над нея. Те затрупват покрива, градината, пътечката, всичко. Влизаме в къщата си, а там има още пари. Всяко чекмедже, всяко шкафче е пълно с пари. Започваме да вадим парите от шкафчетата и да ги изхвърляме навън, но колкото повече хвърляме навън, толкова повече идват. Ние изхвърляме цял чувал с пари, а някой идва и ни носи два чувала с пари.

Това което осъзнах е, че, за да разполагаш с пари, трябва да умееш да ги управляваш добре. Относно управлението на парите получихме съвети как да разпределяме бюджета си. Основното беше винаги да заделяме 10% на месец за спестявания. Това са парите, които „плащаме на себе си”. Нещо като награда за усилията които сме положили да ги изкараме. Посъветваха ни каквото и да става да не пипаме тези пари, а накрая на годината да ги вложим в нещо или да ги използваме за осъществяване на наша цел. Чак след като заделим десетте процента за себе си, трябва да разпределим до 20% за плащане, ако имаме дългове.

Беше засегната и темата за бизнеса – да развиваме собствен бизнес или да работим за някого? Според Вадим, ако си наемен работник, ти живееш не собствения си живот, а живота на шефа си, да имаш собствен бизнес не е по-лесно, но е много по-интересно и ти дава повече свобода. Преди време не разбирах защо Норбеков толкова много държи учениците му да имат собствен бизнес. Сега мисля че имам обяснение за това.

Мисленето на наемния работник и на предприемача е различно. Наемният работник трябва да е тясно специализиран и да продаде добре уменията си. Но може да мине без много от моделите на поведение свързани с парите (продажби, риск, печалби, инвестиции). Ала същите гъвкави модели на поведение са необходими и в живота, във взаимоотношенията. Има опасност човек да закърнее в лъжливо чувство на комфорт и сигурност.

Предприемачите са много необходими на обществото, защото създават възможности и работни места. Трябва да има такива хора. И все пак мисля че не е задължително да бъдеш предприемач, ако не си готов за това. Според мен определени хора просто узряват за този момент и това започва да ги влече. Трябва да си достатъчно зрял за да основеш успешен бизнес, който да просъществува.

Автор: Йоанна