12. Силата на приемането: Страданието не е позволено!

Можете ли да си представите да отидете на среща с някой, който много ви интересува, и да започнете да се оплаквате от липсата на свестни мъже/жени и че всички, които срещате, са егоисти и контролиращи идиоти? Колко привлекателно ще изглежда това в очите на вашия потенциален партньор? Това е страхотна тактика да разкарате някой, но не и да го задържите около вас!

Същото се отнася и за вашата цел. Защо вашата цел би желала да се приближи до вас, ако се оплаквате от нея непрекъснато? Ако целта ви е да срещнете любящ партньор, ще го прогоните със своето цинично, осъдително, неприятно поведение.

Живеем в общество, в което оплакването е начин на живот и начин на свързване между хората. Това е един от начините, по които ние се разтоварваме от отрицателната енергия, натрупана от обидите и разочарованията. Оплакването обаче ще затвори пред вас вратата на приемането.

Малко от нас осъзнават, че с подробностите за страданията си ние отнемаме енергия от хората, които ни слушат. Оплакването има и друга негативна страна – то отнема от нас енергия, която ни е необходима за постигане на целта ни.

Чувствата са универсални – вашата история не е

Оплакването е различно от това да споделяме чувствата си. Оплакването е разказ за нашето страдание и нас в главната роля на жертва. Чувствата са универсални, всеки може да ги разбере. Всяко чувство, което сте изпитвали, вече е било изпитвано под някаква форма от някой друг.

Вашата история не е универсална. Тя е специфична за вас. Ако говорите за шефа си или описвате работата си, вашият слушател няма да е толкова внимателен към разказа ви, колкото ако описвате чувствата си.

Колко често сте се опитвали да се измъкнете от някой, който отново и отново ви е описвал своите проблеми? Колко често вие сте правили същото и сте забелязвали блуждаещите погледи на хората срещу вас? Никой не обича да сложа монолози за нещастието!

Когато изразявате искрените си чувства, другите хора не само ви разбират, но самите вие започвате да разбирате себе си. Контактът със собствените чувства вместо колекцията от несправедливости ще ви помогне да приемете настоящата ситуация. Когато слушате чувствата си, вие се отваряте за възможността за вътрешни промени, полезни за вас.

Хората, които умеят да приемат, не се оплакват – не защото се опитват да държат под контрол този импулс, а защото се фокусират върху приемането.

Как говорите за своята цел? Представете си, че целта ви чува всичко, което казвате. Представете си, че целта ви ви оценява и се чуди колко да инвестира във вас.

Ако искате повече пари, не е много полезно да се оплаквате от тях, защото вие искате парите да бъдат привлечени от вас. Ако търсите да срещнете своята половинка, няма да желаете да я изпъдите. Ако искате родителите ви да се държат по-мило с вас, не можете да се държите така, сякаш не издържате да сте около тях. Ако искате по-добра работа, не можете да се оплаквате, че няма хубави работи.

Оплакванията гонят, а не приближават целта ви към вас.
Оплакванията ви губят енергията ви без да променят нищо.
Оплакванията се отнасят за вашата история, а не за вашите чувства.

Ако спрете да се оплаквате, не само целта ви ще бъде привлечена към вас, но и другите хора.

Упражнение
Спирането на оплакванията е един от най-ефективните начини за приемане и изявяване на вашите мечти. Започнете с един ден без оплаквания. Опитайте се да се избавите напълно от оплакванията в своя живот.

Въпреки че не се оплаквате, внимавайте да изразявате своите чувства. Оплакванията са признак, че нещо не върви както трябва. Когато у вас се появи желание да се оплачете, вместо това се вслушайте в емоциите си. Отделете им малко време. Приемете посланието, което ви изпращат.

– „The Power of Receiving“, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова