за любовта

27. Системата на Норбеков: Щастливият човек няма време да боледува

0

Преди да пристъпите към изпълнение на упражненията от курса, се запознайте подробно със системата на Мирзакарим Норбеков, с противопоказанията, а най-добре е да посетите курс под ръководството на подготвени преподаватели.

Има велика поговорка – „Раните на победителя заздравяват по-бързо”.

Сега ви моля да си спомни свои познати, свои близки, с които не желаете да общувате, от които искате да избягате на километри. Спомнете си и тези хора, с които ако не се срещнете един ден, ще усещате пустота. Кои от тях уважавате, кои ви харесват, към кои се стремите, какви хора харесват вас и какви хора харесвате вие? Има хора, които винаги помнят рождения ви ден, винаги отбелязват празниците, при среща винаги намират какво добро да кажат. Тези хора през повечето време се усмихват – и при вида им и вие започвате да се усмихвате.

Къде се намирате вие – между тези, които се радвате да видите, които приличат на слънца и към които хората се стремят, за да се стоплят от топлината им, или между тези, от които бягате. Къде сте вие? Това си знаете вие.

Направете експеримент. Станете сутринта, отидете до огледалото и се вгледайте в лицето си. Оставете настрана мислите от типа: „Колко ужасно изглеждам” и се опитайте да откриете нещо красиво в лицето си. Опитайте се да изправите раменете си, опитайте се да приберете корема си, облечете най-хубавите си дрехи, в които се чувствате комфортно. И през деня се опитайте от време на време да създавате усмивка – на лицето си, в тялото си, лека усмивчица. При всяка среща с всеки човек се усмихвайте – но не забравяйте, че вътрешното състояние се синхронизира с външността. И наблюдавайте как реагират другите хора на усмивката ви. Уверявам ви – 9 от 10 човека ще ви отвръщат с усмивка и ще им бъде изключително приятно да общуват с вас, сами ще се уверите. На следващия ден приемете нормалното си изражение – сериозно лице, смъкнете ъглите на устните си и наблюдавайте всеки срещнат изпод вежди. Намръщените, хладните хора предизвикват същата ответна реакция.

Първо, осъзнато управление на външното поведение. С всяка следваща година бодростта и жизнерадостта, характерна за децата, започва да намалява и особено след 25 години започва да се отразява в съзнанието, в тялото, в изражението на лицето. Сутрин ставаме, поглеждаме света, слънцето пак ни свети в очите, птички пеят, няма спокойствие в този свят, и цветята смърдят. Това състояние се увеличава с всяка следваща година. Намерете своите мисли, които идват от болестта, от старостта. И опитайте един ден да изиграете ролята на щастлив, силен, самоуверен, красив, обаятелен и жизнерадостен човек – и наблюдавайте, обърнете внимание кое е по-лесно – да живеете, ненавиждайки себе си, включително имайки претенции към околния свят, или да обичате и са отнасяте със симпатия към света. Уверявам ви, да ненавиждате е хиляди пъти по-лесно от това да обичате.

Където се намира ненавистта, депресията, отрицателните емоции, там се свира болестта. Където има любов, където има радост, където има увереност, където има живот – там няма място за болестта.

Създаването на настроение е много важно, защото щастливият човек няма време да боледува.

Превод: Мая Живкова

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.