за любовта

Халил Джубран за любовта

0

За любовта

– Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте й се, макар и мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът и да руши мечтите ви,
тъй както севернякът градините ви попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст.
Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй,
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън,
за святи хлябове на Божието свято пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си
и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце,
и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

За брака

– Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее – да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови –
а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал;
Давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият,
тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в един напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг,
защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост,
защото и колоните на храма се издигат поотделно
и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

За децата

Вашите чада не са ваши чада.Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.Идват чрез вас, но не са из вас.И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,защото животът не се връща назад, нито помни вчера.Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,така че вихрените му стрели да отлетят надалеч.Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;защото както Той обича литналата стрела,Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

“Пророкът”, Халил Джубран

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!