Духовните закони
Закон на кармата
Окултна и научна гледна точка
Всяко действие поражда ефект. Този ефект неизменно се отнася до един от два възможни варианта – ефект на подобност с причинното действие и усилване или ефект на резистентност към причинното действие. Всеизвестна истина е, че приложението на сила, каквато и да е сила, поражда съпротива към тази сила. Законът на кармата се изразява в това, че всяко нещо, всяко действие, всеки момент от настоящето е сумарен ефект от всички възможни нива на всички възможни сили от миналото, действащи в този момент на това място. Броят на ефектите от дадено причинно действие е неограничен и природата на тези ефекти не може да бъде предвидена. В резултат на дадено причинно действие, от комбинацията на синергично и антагонистично действащи сили, може да настъпи ситуация с различна степен на комплексност. Следователно, всяко предприето действие става причина за възникване на неограничен брой комплексни последици за инициатора на действието.Философска гледна точка
От казаното става ясен следният извод: най-добре е да не се прави повече от необходимото (тъй като то е свързано с по-малък брой последствия и като цяло средата остава по-изчистена и лесна за разбиране), като се следва пътя на баланса (при което е по-малко вероятно настъпването на действително лоши последици, тъй като винаги ще има и балансираща сила в противовес). Съществуват два начина за балансирано действие – единият е да се избягват всички крайности, другият – да се използват всички крайности (и това очевидно означава, че не може да се използва само тази крайност, която предпочитаме). От нас зависи кой метод да изберем, всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Първият е свързан с по-малко рискове и по-дълъг период на развитие, вторият осигурява по-бърз ефект при по-висок риск.Каквото горе, такова долу
Окултна гледна точка
За да бъде разбран този закон, първо е необходимо разбирането на системата, използвана за описание на Вселената в разбираема форма. Различните традиции използват различни системи. Вселената се дели на 4 нива. Първото ниво е физичният свят, светът на материята. Следващото ниво на реалността е светът, който се намира непосредствено до нашия – светът на духовете, така наречения астрален свят. Това ниво е от особена важност за спиритуалните практици. Следващото ниво е нивото на боговете, местообитанието на мъртвите. Последното ниво се състои от основните елементи на сътворението. Тези четири нива образуват Макрокосмоса, външната Вселена. Водещият принцип при разбирането на природата на тези четири нива е „каквото е горе, това е и долу”. Съществуването произлиза от празнотата чрез обособяване на двойки на противоположностите, които се самоунищожават взаимно, но поотделно образуват цялото разнообразие на сътворението. Всеки свят е следваща стъпка в посока на разделение. Огънят се съпровожда от лед, светлината – от тъмнина, доброто – от зло, раждането – от смърт. Всеки свят притежава едни и същи елементи, едни и същи конфликти.Научна гледна точка
Вселената има фрактална природа. Единичните клетки носят всички характеристики на живота, храненето, размножаването, подвижността, смъртта. Клетките се обединяват и образуват органи, клетъчни структури, които носят всички основи процеси на живота и образуват среда, която поддържа функцията на целия орган (дори за сметка на отделните клетки). Органите образуват многоклетъчните организми, които също носят всички характеристики на живота и имат свойството да живеят, дори за сметка на отделни клетки и органи. Индивидуалните многоклетъчни организми образуват общества, които също притежават основните белези на живота и поддържат съществуването си дори за сметка на отделните индивиди.Планетите образуват групи, наречени слънчеви системи, и обикалят около център на гравитацията – звезда. Слънчевите системи се групират в групи, наречени галактики, които обикалят около център на гравитацията – черна дупка.
Определяща характеристика на фракталите е тяхната себеподобност – те изглеждат по един и същи начин, погледнати от всяка възможна гледна точка. Това е така, защото всяка частица в реалния свят е продукт на едни и същи сили. Между тези сили и материята има много възможни начини на взаимодействие и те имат тенденцията да повтарят себе си в различен мащаб. И тъй като процесът на образуване на физическата макроскопска Вселена от тези основни елементи е комплексен, той изглежда хаотичен от математическа гледна точка. Процесът на образуване на Вселената е не-линеен, той съдържа обратни връзки, където един елемент може да действа под влияние на друг, който пък оказва въздействие върху първия, променяйки го, при което променя и себе си и т.н. Този тип нелинейна обратна връзка има тенденция да умножава първоначалното състояние, дори когато е в минимално количество. Той е причина за т. нар. „ефект на пеперудата”, който прави комплексните системи, като метеорологичното време, непредвидими – при наличието на мащабни механизми на обратна връзка дори незначително смущение като пърхане с криле на пеперуда може да бъде причина за поява на буря при ясно небе в противоположната половина на планетата.
Философска гледна точка
Да се спрем на природата на реалността от философска гледна точка. Каква е тя? Какво прави едно нещо реално? Много хора ще отговорят „Способността да я видим и да я докоснем”, но този отговор не е задоволителен. За да усетим нещо, се нуждаем от сетива. Как осъзнаваме нашите сетива? Философът ще каже, че нервен импулс се предава от сетивния орган към мозъка, където възниква мисъл, която усещаме. Ученият би казал, че нервният импулс се предава в мозъка, където възбужда други неврони, чрез които осъзнаваме сетивната информация. Но това противоречи на разделението между външно и вътрешно. Така общоприетата дефиниция на реалното губи смисъл. Няма външен свят. Целият свят е вътрешен. Някои от вътрешните усещания са резултат от външни стимули и физическите ни науки се базират на това определение. Ние знаем, че изпитваме усещане за физическото съществуване на външната реалност, което съответства на усещанията, получени по пътя на един от петте сетивни органи. Но също така имаме усещания за физическото съществуване на неща, които усещания тръгват от дълбочината на подсъзнателния ум, неща, които са толкова чужди, че инстинктивно се отнасят към „не-Аза”. Пристрастяването към лекарства, дори изцяло психологическите пристрастявания, са добър пример за подсъзнателна сила, приемана като чужда за природата на индивида.Всичко, което наистина знаем, се случва в главата ни. Някои от нещата в главата ни усещаме като „Аз”. Други усещаме като външни за себе си и към тази категория усещания се отнасят онези, усещани с помощта на петте ни сетивните органи, а така също и онези, които са плод на подсъзнанието ни. Да наречем първата категория физически обекти „физически”, което означава само обект, осъзнат чрез сетивен орган, и втората категория – „нефизически”, идващи от подсъзнанието.
За по-нататъшното разбиране на подсъзнанието е необходимо кратко запознаване с теорията на Юнг. Юнг предлага модел на индивида като съвкупност от широк спектър архетипни образи. Най-важна в тази теория е постановката за двуполовата психологическа природа на всеки индивид: Анима и Анимус. В този смисъл ние използваме термините „мъжки” и „женски” не като сексуално-свързани характеристики, а като символни изрази. Смиволизмът за „мъжко” и „женско” е архетипен и следователно трансперсонален.
Всички подсъзнателни женски тенденции в мъжката психология оказват ефект върху съзнанието, макар и бидейки подсъзнателни. С времето те се персонифицират като един женски образ. Този образ, наречен Анима, приема различни форми при различните индивиди. При повечето мъже той се наблюдава като образ на „идеалната жена” и е мярка за избор на жена, с която мъжът създава връзка (и може да бъде причина за разрушаване на връзката, ако мъжът не разграничава добре тази идеализация от реалния обект на чувствата си).
Природата на Анима се определя от три източника: вродения подсъзнателен контра-сексуален образ, женските митологични образи и реалните връзки с жени.
В много от случаите образът на Анима е проекция – той е сборен образ от вътрешните женски тенденции на мъжа, инстинктивно приеман не от самия себе си, а от други жени, особено от такива жени, които се доближават много до него. Това води до подсъзнателно убеждение, че мотивацията за действията на тези жени е мотивацията на Анима, дори в случаите, когато няма реални факти за това и дори при наличие на доказателства за обратното. Тази тенденция води до пристрастяване и поведение на чувство на притежание, на контрол. Голяма част от проблемите между половете се дължат именно на неразбирането на проекцията на Анима/Анимус и последствията от това.
В някои случаи Анима може да завладее част от мъжа, при което обичайното потискане на женските тенденции се проявява съзнателно и те могат дори да управляват съзнателния ум на мъжа, изявявайки неразвитите аспекти на символното женско поведение, като много често самият мъж не осъзнава това.
Всичко това е в сила и за жените и Анимус. Персоналността на жената също притежава вътрешни мъжки тенденции, които се идеализират в образа на Анимус, който води началото си от вродения подсъзнателен контра-сексуален образ, мъжките митологични образи и опита с мъже.
Някои индивиди, особено тези с креативен темперамент, могат да взаимодействат с този контрасексуален подсъзнателен образ в мечтите в лицето на индивид от другия пол, с който имат здрава връзка (любовник, родител, учител и т.н.). Някои индивиди, обикновено артисти, поети, музиканти, дори имат видения за Анима/Анимус в моменти на вдъхновение.
Мнение на Юнг е, че направляваното обработване на тези образи, асоциирани с индивиди от противоположния пол, обединяват природата на съзнанието и подсъзнанието, правейки индивида по-добър, по-здрав, по-силен.
Има още един важен от психологическа гледна точка аспект от теорията на Юнг, наречен Сянка. Сянката е особен вид архетип, който всеки от нас притежава. Сянката е събирателен образ на всички активни елементи на подсъзнанието, които са подтиснати, скрити, недоразвити, забранени или преодолени – лошата страна на индивида.
Съгласно максимата на Юнг, че „онова, което индивидът не изживява, отрича”, Сянката може да се проектира върху външното обкръжение, особено върху други хора. Това означава, че онези потиснати елементи, с които егото не желае да се идентифицира, се идентифицират като качества на други хора. При това е подчертана тенденцията да бъдат обвинявани другите, дори неодушевени обекти, или лошия късмет за слабостите, недостатъците и неуспехите. Понякога индивидът открива друг, който в много отношения наподобява Сянката на собствената му природа. В тези случаи индивидът се чувства инстинктивно отблъснат от проектирания индивид.
Неудовлетворените желания и нужди също допринасят за активността на Сянката. Това най-често се проявява под формата на повтарящо се поведение. Индивидът винаги се влюбва в един и същи тип хора, без значение колко е очевидно, че тази връзка не е добра. Индивидът винаги бива уволняван от работа и често обвинява работодателите си. Тази грешка се повтаря отново и отново, докато Сянката е силно потисната.
Понякога Сянката може да се изплъзне и временно да поеме контрола върху действията на индивида. Това най-често се проявява под формата на феномена, наречен Freudian slip, когато в момент на релаксация или непредпазливост индивидът непредпазливо казва онова, което не желае да каже. Това е източникът на нежеланите обсесивни мисли. Юнг установява, че противоположните концепции са в близка пространствена близост в паметта. По такъв начин огънят се оказва много близо до леда, „искам” до „не искам” и т.н. Релаксацията извежда близко разположените мисли на повърхността, и често това е природата на Сянката.
Сянката, както бе споменато, е архетип. Някои хора се отнасят към нея като към независима страна на тяхната личност. Креативните личности се срещат с нея в мечтите си, давайки й образ на враг.
Не само тези архетипи определят индивидуалността. Във всеки индивид са представени неограничен брой архетипи, в по-голяма и по-малка степен. Всеки архетип е представителен за различен слой от подсъзнанието. Но тъй като архетипите идват от дълбоките нива на подсъзнанието ни, не се наблюдават чисти фрагменти от доминантната личност. Всеки архетип се долавя от съзнанието като отделно съществуваща същност.
Това означава, че подсъзнателно всяка възможна личност може да взаимодейства с всяка природна сила, стига само да бъде избран правилният път, по който този архетип да бъде изведен на повърхността. Тези личности попадат в категорията „нефизически външни обекти”.
Анимистичният принцип е окултен принцип, според който с всеки физически или концептуален обект е свързан дух, духовна същност. Той е залегнал в основата на много религии. Според него във всеки момент настъпва явление, което може да стане по един от много възможни пътища, и всъщност се реализира по всички възможни пътища, всеки със свое място в разделената Вселена, в различно измерение на пространството и следователно – невидимо.
Основната идея на анимизма е, че всичко е живо. В паганизма тя заляга в схващането, че всяко нещо има придружаващ го дух – всяко дърво, всеки камък, всеки стрък трева, всяка къща, всеки град, всяка нация има своя дух. В Християнството тази идея е застъпена в схващането, че всяко нещо е всъщност част от Бог. Тези духове, в една или друга степен, съответстват на природата на отделните архетипи, които оформят индивидуалността на индивида. И контактът с тези духове е равнозначен на контакт със съответните архетипи.
Не е просто съвпадение, че достигаме до един и същи модел и по пътя на окултния анимистичен светоглед, и по пътя на научната психология на подсъзнанието. Окултизмът ги нарича духове, психологията – архетипи. Архетипите са елементи на подсъзнателната природа и са добре отграничени от съзнателното его, така че те инстинктивно се осъзнават като отделни от Аз-а. Аз-ът включва активните центрове на някои дялове на мозъка, действащи при определени обстоятелства. Това е видно особено добре при депресията, където „реалният” аспект на индивида, Аз-ът, е променен под въздействие на аберантни подсъзнателни сили.
Закон за астралното сътворение
Окултна гледна точка
Този закон се явява извод от предишния закон. Той гласи, че всичко, сътворено в материалния свят, трябва първо да бъде сътворено в неплътния свят, и всичко, създадено в неплътния свят, неизменно се реализира и в материалния свят.Така например, за а бъде създадено нещо, то първо трябва да бъде обмислено, визуализирано. И тъй като подсъзнанието е пътят към астрала, това означава да бъде създадено в астралния свят.
В повечето религии се приема схващането, че духът, който оживява една личност, всяко живо същество, съществува и преди физическото й раждане и се преражда в тялото.
Всеки магически акт представлява действие, което оформя специфична картина или съвкупност от картини в астрала, с което се осигурява физическата им реализация по силата на закона за астралното сътворение.
Той също е предупреждение по отношение на някои видове поведение. Натрапчивите идеи, повтарящите се мисли, особено онези, асоциирани със силни емоции, водят до формирането на най-силни образи в астрала. И действително, двата най-силни инструмента за създаване на силен астрален образ, са повтарящата се визуализация и асоциацията й със силно чувство, тъй като емоцията движи магическата мощ. Когато образът стане достатъчно силен, той оживява в астрала, където на всяко нещо съответства дух, и духът на този образ неизбежно ще доведе до материалната му реализация. Това означава, че натрапчивите мисли, страхове, притеснения, които заемат голяма част от мислите на индивида, могат да оживеят и могат да станат опасни за него, формирайки множество мисли и емоции във физическия ум, които пък от своя страна поддържат съществуването на астралния образ. Веднъж достигнали тази стабилност, разрушаването им е доста трудно.
Тогава, ако този закон наистина действа, защо всяка мисъл не се материализира? По две причини. Едната е, че човешкият мозък е неефективно и трудно асоциативен – тоест, съществува тенденция за наличието на множество мисли и емоции по отношение на всеки възможен обект, и тези мисли неизбежно се неутрализират една друга. Другата е голямата отдалеченост между астрала и физическия свят. Това означава, че е необходимо много време, за да мигрират формите от божествения свят до физическия свят, но поради тази голяма продължителност в астрала съществуват много, много различни пътища за реализирането на формата във физическия свят. Структурата на заклинанието или мисълта, която създава мисъл-форма, осигурява направление и гранични условия (критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се материализира мисълта или заклинанието). Всяка възможна проява, която технически изпълнява изискванията на заклинанието или мисълта, ще се реализира по силата на този закон, и естественият ход на събитията ще следва пътя, изискващ минимум енергия, минимална промяна на физическите обекти, минимално видимо нарушение на вероятностите. Това означава, че астралните мисъл-форми, които се нуждаят от голяма промяна на енергията на физическо ниво, се нуждаят от повече време за реализация, при което необходимото голямо количество енергия се разпределя в по-голям период от време. Повечето мисъл-форми се реализират по видимо най-естествения начин.
Научна гледна точка
Всички съвременни спиритуални практики се представляват практики в състояние на единение – единство между съзнанието и подсъзнанието. От научна гледна точка магията е резултат от разширение на съзнанието и достигане на състояние на единение, при което е възможно въздействие върху подсъзнанието.Закон за подобието
Подобното привлича подобно. Това означава, че манипулацията на образ на символ на обект, на личност, на събитие, ще повлияе обекта, личността, събитието, с които има подобна природа.
Научна гледна точка
Този закон произлиза от механизмите на състоянието на единение. Манипулацията на символ, независимо дали става въпрос за физическа манипулация върху образ или ментална манипулация на думи и идеи, инструктира ума да постигне състояние на единение, в центъра на което стои идеята, която образът или символът представлява. В момента, в който умът постигне състоянието на единение, концентрирано върху дадената идея, тогава умът е способен да реагира с други сили, които съответстват на тази идея, с по-голяма ефективност от нормалната.Философска гледна точка
Окултният модел казва, че подобното привлича подобно. Научният модел обяснява как.Закон за въздействието
Окултна гледна точка
Този закон може да бъде приет за подвид на Закона за подобието, но обикновено се представя като отделен закон. Според този закон два обекта, веднъж влезли в контакт, поддържат духовна връзка дори когато са физически разделени и манипулирането на тази връзка от единия повлиява другия.Научна гледна точка
Научният модел е същият, както при Закона за подобието.Философска гледна точка
Същата, както при Закона за подобието.Закон за баланса
Окултна гледна точка
Всяка извършена промяна (всяка промяна от всякакъв тип, не само предизвикана по окултен път) предизвиква промяна, която е равна по сила но противоположна по природа. Запалете свещ – ще хвърли сянка. Всичко има своята цена. Нищо не се придобива срещу нищо.Научна гледна точка
Този принцип е общовалиден – валиден за всяка наука. Като научен закон той е формулиран по следния начин: за всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие.Философска гледна точка
Научното и окултното обяснение съвпадат. И трябва да се има предвид, че балансът е методът, чрез който се запазва съществуването, тъй като грубите промени биха довели неизбежно до разрушение. И това е единственият начин, по който трябва да се разбират нещата. Кактто казва Урсула Ле Гуин: „За да бъде разбрана една дума, е необходимо мълчание преди и след това”. Някога Вселената е била пустота, от която са се родили огънят и ледът, противоположните полюси и от тях – светът. Всяко нещо може да бъде себе си само в контраст с неговата противоположност. (Помислете над това. Ние ще бъдем като слепи на място, където няма светлина. Контрастът е необходим за разграничението.) Няма здраве без болест. Няма добре без зло. От пустотата на някогашната Вселена при сътворението от недиференцираното нищо са се обособили двойки противоположности, които вече могат да бъдат разграничени.
Превод: Мая Живкова
Wayland Skallagrimsson, „Scientific magic“
