Човекът, който искаше да знае всичко

Казват, че когато ученикът е готов, се появява учителят – защото когато ученикът пожелае да учи, той започва да забелязва учителите около себе си, във всяко нещо около себе си. Докоснах се до личността на Леонардо в момент, който беше много труден за мен, и това ми помогна да си спомня коя съм и какъв е смисълът на живота ми. И вярвам, че от този човек всеки има какво да научи.

Преди 500 години той се заел да открие всичко, което можел да узнае. „Ще направя неща, които в миналото никой не е дръзнал да прави, ще мисля по нов начин, ще дам живот на нещо ново.“

Леонардо бил незаконно роден и това повлияло на целия му живот. Тъй като бил извънбрачен, му било забранено да учи гръцки и латински, на които били написани книгите по онова време. Леонардо нямал полза от гърците и римляните и имал много слаби познания за тяхната философия. Той казвал, че само чрез наблюдение можем да открием истината, а гърците и римляните може би са грешали в някои от своите формулировки, затова нека ги огледаме по новому.

Той проявявал безгранично любопитство към естествения свят, изследвайки го, изучавайки го. Бил запленен от движението на водата, циклите на растежа на растенията, поведението на живите същества и най-вече – чудото на летенето. „Той ме връхлита почти като сън, най-ранният спомен от детството ми. Бях в люлката си, а над мен се спусна огромен ястреб, разтвори устата ми с опашка и потупа с пера устните ми.“

Знаем какво е ставало в главата му, благодарение на писанията му. Той е оставил 6000 страници с рисунки и бележки, някои от които са събрани в тетрадки.

„Не съжалявайте смирения художник. Той може да бъде господар на всичко, на цялата Вселена, която първо се появява в ума му, а после и в ръката му.“ Той дал неограничена воля на въображението си и направил забележителни открития. Главният източник на вдъхновение на Леонардо била природата.“Виждате ли как окото обгръща красотата на целия свят? То е прозорецът на душата. То информира изкуствата. То е основата на науката. То измерва разстоянията между звездите. То открива елементите. То е изобретателят на архитектурата и божественото изкуство на живописта.“ Леонардо е един от първите, които изследват как очите ни виждат и за да направи това, трябвало да измисли метод за дисекцията им. По времето на Леонардо било разпространено мнението, че окото излъчва лъчи, които осветяват пространството пред него. Леонардо осъзнал, че всъщност е обратното. „Ние виждаме, защото светлината прониква в окото и информира мозъка.“

Леонардо работил за Лудовико Сфорца в продължение на 13 години. Въпреки ненадеждността на Леонардо, дукът помолил Леонардо да изобрази последната вечеря на Христос преди разпъването му. Тя била рисувана вече много пъти. Но Леонардо щял да направи нещо съвсем различно. Идеята му била да улови реакцията на учениците в момента, когато Христос казва: „Един от вас ще ме предаде.“ Той решил да не изпълни фреската по обичайния начин. Вместо това, той изобретил слой, върху който да се рисува, когато е сух. Това му дало възможност да работи спокойно. За съжаление, дукът настоял да получава доклади за напредъка на работата: „Много пъти, Ваше Превъзходителство, съм го виждал да идва рано сутрин и да прекарва цял ден на платформата от изгрев до залез, без да остави и за секунда четката, рисувайки без да хапне или пийне. А после 3-4 дни дори не се докосва, макар че прекарва с часове просто гледайки, мислейки, а после внезапно изчезва нанякъде. Сякаш разчита единствено на вдъхновението.“ Но Леонардо работел усилено. Той обикалял улиците, скицирайки, в търсене на подходящи лица, правилните жестове, които да вдъхнат живот на всеки апостол. „Как можеш да си толкова бавен?“ – „Отделям по 2-3 часа дневно на тази работа.“ – „Как е възможно това, щом дори не ходиш там?“ – „Цяла година ходих всеки ден – сутрин, обед и вечер, в Болгето, за да открия лице, което да изразява злодейството на Юда.“ – „Да Винчи, ти рисуваш само това, което налага въображението ти.“

„Една птица трябва да може да прави това, което природата й диктува, т.е. да лети.Това трябва да прави и човека, ако можеше да лети.Веднъж почувствали полета, завинаги ще бродите по света с поглед, вперен в небесата,защото сте били там и завинаги ще копнеете да се завърнете там.“

Той се занимавал с анатомия, геология, ботаника, медицина, геометрия, опитвайки се да се усъвършенства във всички тях, изучавайки, поглъщайки и рисувайки всичко. „Нещото е точно пред теб, ти си абсолютно концентриран, това е най-важното нещо на света. Когато свърши, значи е свършило и тогава следващото става най-важното нещо на света. Тази работа ме очарова. Ще я работя, докато престане да ме очарова, тогава ще спра и ще се прехвърляна нещо друго, което ме очарова.“

Най-очевидното, което искали покровителите от портретите си, било да установяват самоличността им, но в случая с Мона Лиза Леонардо умишлено не се съобразил дори с това основно изискване. В другите си портрети Леонардо е оставил улика или символ, за да могат хората лесно да идентифицират модела. Но в Мона Лиза той не е оставил никакви знаци в картината, нито пък я споменава някъде в тетрадките си. Във Флоренция от 16-ти век се парадирало със скъпи облекла и бижута,защото всичко било с цел да впечатлява с помпозността си. Но при Мона Лиза Леонардо решил да пренебрегне правилата на етикецията и далеч от всякакви модни претенции роклята й е проста и непретенциозна. Лиза е омъжена, но не носи венчална халка. Всъщност, тя не носи никакви бижута или каквито и да било украшения, освен една семпла златна верижка на шията.Разпуснатите й коси по онова време биха били възприети като признак на разпуснат морал. Традиционните ренесансови картини са в профил. Но това, което прави Леонардо… той сякаш вика Лиза. Той я извиква и тя се извръща към него, поглежда към него, към вас, горната част на тялото й е обърната на друга страна. По този начин да въведе в портретната живопис нещо, което е съществувало вече в скулптурата, само чрез един портрет.

Но дали тя гледа към нас или през нас? Дали не гледа покрай нас, над рамото ни, към нещо, което не можем да видим? На какво се усмихва тя? Какво има тя, което ние нямаме? Леонардо се е вслушвал в гласове, недоловими за останалите.

Единствено наблюдението, казвал Леонардо, е ключът към разбирането, а неговите наблюдения му казвали, че Земята не би могла да е създадена за 6 дни, че са били нужни хиляди, дори милиони години на геоложки промени, на атмосферни промени, на биологични промени. За него доказателствата били навсякъде. Нямало съмнение относно начина, по който е еволюирала Земята – по същия начин, по който еволюира човешкото същество.

Съединявайки всички тези нишки, става ясно, че Мона Лиза е била моментна снимка на зрелия разум на Леонардо, един дестилат от всичко, което бил открил за цял живот наблюдение на тайните на природата. През целия си живот Леонардо искал да контролира природата. Но обратната страна на реда е безредието и хаоса. Леонардо знаел, че природата може да е и непредсказуема и ужасяваща. Към края на живота си той има тези удивителни видения, прозрението, че колкото и да разбираш тези сили, има едно страховито измерение, което е извън човешкия контрол.

Леонардо не предал портрета на Лиза дел Джоконда, а го носел навсякъде със себе си през последните 16 години от живота си, дори и в изгнание. На 61 години Леонардо напуснал Италия и повече не се завърнал. Подценен в родната си страна, той бил посрещнат с почести от френския крал. Последните години на Леонардо не били леки. Той претърпял инсулт, след който не можел да използва дясната си ръка. С напредването на старостта и немощността му, Леонардо се опитал да събере хилядите страници с бележки и рисунки в една голяма енциклопедия. Но обединяването на наблюденията на живота му, както толкова много други амбициозни планове,останало незавършено.

„Докато си мислех, че се уча как да живея, всъщност съм се учил как да умра. Както един добре прекаран ден донася щастлив сън, така и един добре използван живот носи удовлетворение в смъртта.“

Leonardo (BBC)

The man who wanted to knows everything
Dangerous liaisons
The secret life of Mona Lisa