Късметът на начинаещия

Те не знаеха, че е невъзможно, и го направиха.
– Марк Твен

Понякога си мисля за т. нар. късмет на начинаещия. Защо начинаещият се сдобива с някакъв късмет, отнякъде си, просто ей така? Вероятно защото още не познава материята, в която се е хвърлил, всичко му изглежда постижимо, възможно, не може да предвиди евентуални проблеми, които биха могли да възникнат – с други думи, не си създава сам проблемите.

И още – когато човек овладява нова област, той разчита не на знанията си, не на опита си – а предимно на интуицията си. Така новите начинания просто се случват и то по най-добрия възможен начин.

Преди време гледах един филм за Айнщайн („Einstein Genius“) и ми направиха впечатление думите на Мичио Каку:

Питали са Айнщайн каква е тайната на неговия гений и той отговорил: „Задавам въпроси, които биха могли да зададат само децата“. Айнщайн задавал детски въпроси и десетилетия наред търсел отговори. „Не че съм много умен, просто прекарвам повече време с въпросите си“. Според мен само Нютон и Айнщайн са имали способността да концентрират целия си интелект върху един въпрос. И двамата са можели да мислят над един въпрос, докато направо отслабнат. Отказвали да се хранят, просто се заключвали в една стая и се концентрирали над въпроса. „Мисля и мисля месеци и години наред. 99 пъти вадя грешен извод. Но на стотния съм прав“. Вероятно има Айнщайн във всеки от нас – ако можехме да се концентрираме така, ако можехме да посрещаме предизвикателствата като децата, вероятно и ние бихме могли да направим пробив.

На Леонардо да Винчи принадлежат думите: „Ще направя неща, които никой в миналото не се е осмелявал да направи, ще мисля по нов начин, ще сътворя нови неща“. И е направил. Бил Гейтс е знаел, че „ще влезе във всеки дом“ още в началото, когато не е имал никакви рационални основания да вярва, че ще успее. И е успял.