Трябва ли да „играем игрички” в любовта?

Със сигурност познавате хора, които при никакви обстоятелства не желаят да „играят игрички” с хора от другия пол. И със сигурност тези хора са самотни.

Ние всички мечтаем за искреност и откритост в любовните отношения, а за да установим такива отношения се налага да „играем игрички”. Звучи като противоречие, но какво всъщност означава това, което наричаме „игрички” и защо то функционира?

Хората са различни и дори общуването между приятели и роднини винаги изисква усилия и внимание. Романтичните отношения изискват много повече усилия и внимание. Флиртът, закачките и смехът скъсяват дистанцията, позволяват ни да се приближим по-бързо един към друг и превръщат това сближаване в нещо приятно. Някои хора имат естествени умения за това, общуват успешно с другия пол и не остават без партньор. На други хора се налага да се учат, но много от тях не желаят да правят това, защото не искат да „играят игрички”, искат „да бъдат себе си”, да бъдат харесвани „такива, каквито са”.

Трябва ли да се преструваме, за да привлечем партньор? Абсолютно НЕ. Ако не сме наистина себе си, ние никога няма да привлечем вниманието на сродни души.

При това обаче е необходимо да сe настроим към партньора си, да приемаме посланията му и да ги разбираме правилно. Трябва да отчитаме различията на другия човек, неговите нужди и желания, неговите мечти и фантазии. Ние сме различни – и другият човек, какъвто и да е, винаги ще е различен от нас, винаги ще има и различни желания, и различни разбирания, и различни нужди. Ако не можем или не искаме да удовлетворим тези желания и нужди, ако не пожелаем да се съобразим с мирогледа на потенциалния си партньор, ние никога не бихме могли да осъществим истинска и дългосрочна връзка с него.

Това, което наричаме „игрички”, всъщност е разбиране и удовлетворяване на нуждите на партньора. Те не са наши нужди, ние трябва да извършим допълнително усилие, понякога компромис, трябва да правим неща, които не са естествени за нас и понякога ни карат да се чувстваме дискомфортно. Но ако не го направим, не бихме могли да създадем връзка с друг човек. Не можем да бъдем себе си, да оставаме винаги на собствената си позиция – и да имаме здравословна връзка. В такава връзка потърпевш би бил партньорът ни – което означава, че той или ще бъде човек с ниско самочувствие, склонен да изтърпи всичко, или много скоро ще си тръгне дълбоко неудовлетворен от нас.

Да създадем връзка означава на първо място да започнем да говорим езика на партньора си. Ако за нея любов означава да получава цветя, подаръци и комплименти –това е езикът, на който трябва да й кажем, че я обичаме. Ако за него любов означава прекарване на следобеда в мълчание, гушнати пред телевизора – значи това трябва да направим, за да му покажем, че го обичаме. Но преди всичко трябва да разберем какво е любовта за другия човек – трябва да се поинтересуваме от него, а не да го засипваме със собствените си представи за любов. Няма смисъл да убеждаваме другия какво означават думите и жестовете ни – има смисъл да направим за него онова, което ще му каже всичко без думи.

Качеството на връзките ни зависи от собствената ни емоционална интелигентност

Именно в първите стъпки на връзката, във флирта ние разбираме доколко другият човек може да усети нуждите ни, желанията ни и доколко е склонен да се съобразява с тях. В самото начало усещаме доколко комфортно можем да се чувстваме с потенциалния си партньор – тоест, доколко той има желание да ни осигури комфорт. Именно това усещане, че сме разбрани, е първата ни преценка за това дали бихме желали да бъдем с някой. По такъв начин и другите хора преценяват нас. И винаги се свързваме с хора, които имат сходна на нашата емоционална зрялост – тоест, сходни на нашите умения за общуване.

За нас винаги са привлекателни хората, които ни усещат добре. Ако партньорите ви никога не ви разбират, това означава само едно – че допускате до себе си такива хора, че не ги преценявате добре в началото на връзката си, че вие не ги разбирате. А това означава, че сте обръщали внимание на собствените си чувства, а не на посланията, които другите са ви изпращали.

Хората, които не желаят да „играят игрички”, остават сами. Това са хората, които не желаят да направят компромис със собствените си разбирания и нужди в името на връзката с друг човек. (Например – срещнали сте човек, с който се чувствате страхотно и искате да прекарвате повече време с него. Но ако не потиснете желанието си и не му дадете времето и той да стигне до това желание, вие ще притиснете човека и ще провалите връзката в зародиш. Трябва да извървите стъпките, да играете по правилата и да дадете време и пространство за развитие на отношенията.) С такива хора е трудно да се общува, защото те виждат само себе си и не отстъпват от собствената си позиция. Те не са склонни да се вслушат в думите на партньора си, да усещат чувствата му, да уважат желанията му – много често те дори изобщо не могат да проумеят, че другият човек има различни желания и нужди. В един и същи момент ние можем да концентрираме вниманието си само върху едно нещо – или върху себе си, или върху другия. Или говорим, или слушаме. Или предаваме, или приемаме. Ако винаги сме концентрирани върху себе си, няма начин да усетим другия.

Това е нормален период в развитието на човека – от родителите си ние получаваме безусловна любов и задоволяване на всички нужди без да е необходимо да даваме нищо в замяна. При първите ни контакти в детската градина, в училище, при първите ни връзки този проблем излиза на преден план. Ако искаме да бъдем с някой, трябва да се грижим за неговите нужди, макар и те да не са наши нужди. Засядането в този период е признак за емоционална незрялост и не ни дава големи шансове да създадем отношения.