за любовта

Магическата сила на човешкия мозък: Еврика!

0

Група невролози проведоха изследване при хора, практикуващи различни магически системи – дзен-будистки монаси, католически мистици, хора, практикуващия ву-ду и др. Целта на проучването бе да се установи органичния субстрат на духовната практика в човешкия мозък.

В човешкия мозък има участък, наречен заден горен париетален дял или асоциативна област на ориентацията (orientation association area, ООА). В тази област се извършва ориентацията на индивида в пространството и разграничаването между индивида и околния свят (разграничаването между Аз-а и не-Аз-а). По време на различни форми на медитация в ООА се наблюдава повишена активност, която рязко се понижава при най-дълбоките медитативни състояния.

Вегетативната нервна система (мостът между мозъкът и тялото ни) има два дяла – симпатиков и парасимпатиков. Симпатиковата нервна система повишава нивото на адреналина, повишава сърдечната честота, кръвното налягане, дихателната честота и мускулния тонус. Тя се активира при състояния на опасност или общуване. Парасимпатиковата нервна система осигурява запазване на енергията, баланса на основните жизнени процеси, регулира съня, индуцира релаксацията, разпределя хранителните вещества в тялото и играе ролята на само-оздравителна система. Двата дяла действат като антагонисти – когато едната система е включена, тя обикновено потиска действието на другата.

В някои състояния на променено съзнание, когато едната от двете системи действа на максимално ниво, може да се активира действието на двете системи едновременно – например при интензивна физическа или умствена активност (каквато е продължителната концентрация).

Повишената активност на симпатиковата нервна система е източник на стрес – физически и емоционален. Колкото по-дълго продължава стресовото състояние, толкова повече се задълбочава то. Умът впряга всичките си ресурси, за да намери решение на проблема. В тези случаи се използват и дедуктивните способности на лявото мозъчно полукълбо, и холистичния подход на дясното мозъчно полукълбо. Когато честотата на техните потенциали съвпадне (синхронизация), се стимулират центровете на удоволствието в хипоталамуса. Те от своя страна стимулират парасимпатиковата нервна система. За момент настъпва активация и на провокиращата стреса симпатикова нервна система, и на парасимпатиковата нервна система. Екстаз и осъзнаване – моментът на „Еврика!”. Поддържането на това състояние се нарича състояние на единение.

Това е начинът, по който Бог, Духът или митът се изживява от мозъка. Чрез единение на лявото и дясното мозъчно полукълбо, единение между логиката и емоцията. Усещането от това състояние на краен синтез в мозъка е под формата на окончателната истина.

„Способността на човешкия ритуал да възпроизвежда тона състояние на единение определя и резултата – ефект от ритмичната ритуална обредност върху хипоталамуса и вегетативната нервна система.” Ако ритмичността на ритуала е бърза, ефектът на симпатиковата нервна система е по-силен. В резултат на това настъпва задържане в някои мозъчни области, като ООА, по пътя на хипокампа. Състоянието на единение се характеризира с „размиващо” се усещане за Аз и разтваряне на Аз-а в една обширна реалност (деперсонализация), което са дължи на деаферентацията в ООА.

Има два вида състояние на единение. Единият се изразява в усещане за мистериозно единение, което в някои източни практики се нарича самадхи или single-pointed awareness. То се постига чрез фокусиране върху мисъл или предмет, което поддържа дясната част на ООА в активност. Лявата част, отговорна за усещането на Аз-а, е деактивирана. В резултат на това настъпва усещането за сливане на индивида с обекта на съзерцание. Ако това състояние е постигнато чрез религиозен ритуал, тогава фокусирането върху Бог или Духа ще доведе до усещане за сливане на индивида с Бог/Духа (ако деактивацията на дясната ООА е пълна). Другият вид състояние на единение е свързано с пълна деаферентация на ООА (прекратяване на импулсите на други части на мозъка към тази зона), което води до усещане за пълна пустота, изчезване на индивида и изчезване на света.

И разбира се, за да бъде ефективен, всеки ритуал, целящ постигането на състояние на единение, трябва да осъществи сливане между обреда и определени идеи и емоции. Поради тази причина само някои идеи, ритуали, думи и символи могат да предизвикат желания ефект.

С други думи казано, състоянието на единение се постига при свръх-фокусиране на ума в посока, определена от даден символ, което се дефинира с три основни характеристики:

1) Деаферентация (частична или пълна) на ООА
2) Единение на ума, изразяващо се чрез единението на идентичността, егото и супер-егото, посредством свързването на лявата и дясната мозъчна половина.
3) Едновременна синергична активност на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система

Практическата магия се основава на постигането на състояние на единение по множество различни начини, всеки от които има определени предимства за практикуващия в резултат от повишената концентрация или яснотата на ума. Това се постига с помощта на символи и архетипни образи. Магията може да бъде обяснена научно, тъй като съществува зависимост между извършването на определени стъпки в определен ред, което води до определен резултат.

Превод: Мая Живкова
“Why God Won’t Go Away”
Wayland Skallagrimsson, “Scientific Magic”

Можете да харесате още

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!