Магическата сила на човешкия мозък: Еврика!

Група невролози проведоха изследване при хора, практикуващи различни магически системи – дзен-будистки монаси, католически мистици, хора, практикуващия ву-ду и др. Целта на проучването бе да се установи органичния субстрат на духовната практика в човешкия мозък.

В човешкия мозък има участък, наречен заден горен париетален дял или асоциативна област на ориентацията (orientation association area, ООА). В тази област се извършва ориентацията на индивида в пространството и разграничаването между индивида и околния свят (разграничаването между Аз-а и не-Аз-а). По време на различни форми на медитация в ООА се наблюдава повишена активност, която рязко се понижава при най-дълбоките медитативни състояния.

Вегетативната нервна система (мостът между мозъкът и тялото ни) има два дяла – симпатиков и парасимпатиков. Симпатиковата нервна система повишава нивото на адреналина, повишава сърдечната честота, кръвното налягане, дихателната честота и мускулния тонус. Тя се активира при състояния на опасност или общуване. Парасимпатиковата нервна система осигурява запазване на енергията, баланса на основните жизнени процеси, регулира съня, индуцира релаксацията, разпределя хранителните вещества в тялото и играе ролята на само-оздравителна система. Двата дяла действат като антагонисти – когато едната система е включена, тя обикновено потиска действието на другата.

В някои състояния на променено съзнание, когато едната от двете системи действа на максимално ниво, може да се активира действието на двете системи едновременно – например при интензивна физическа или умствена активност (каквато е продължителната концентрация).

Повишената активност на симпатиковата нервна система е източник на стрес – физически и емоционален. Колкото по-дълго продължава стресовото състояние, толкова повече се задълбочава то. Умът впряга всичките си ресурси, за да намери решение на проблема. В тези случаи се използват и дедуктивните способности на лявото мозъчно полукълбо, и холистичния подход на дясното мозъчно полукълбо. Когато честотата на техните потенциали съвпадне (синхронизация), се стимулират центровете на удоволствието в хипоталамуса. Те от своя страна стимулират парасимпатиковата нервна система. За момент настъпва активация и на провокиращата стреса симпатикова нервна система, и на парасимпатиковата нервна система. Екстаз и осъзнаване – моментът на „Еврика!”. Поддържането на това състояние се нарича състояние на единение.

Това е начинът, по който Бог, Духът или митът се изживява от мозъка. Чрез единение на лявото и дясното мозъчно полукълбо, единение между логиката и емоцията. Усещането от това състояние на краен синтез в мозъка е под формата на окончателната истина.

„Способността на човешкия ритуал да възпроизвежда тона състояние на единение определя и резултата – ефект от ритмичната ритуална обредност върху хипоталамуса и вегетативната нервна система.” Ако ритмичността на ритуала е бърза, ефектът на симпатиковата нервна система е по-силен. В резултат на това настъпва задържане в някои мозъчни области, като ООА, по пътя на хипокампа. Състоянието на единение се характеризира с „размиващо” се усещане за Аз и разтваряне на Аз-а в една обширна реалност (деперсонализация), което са дължи на деаферентацията в ООА.

Има два вида състояние на единение. Единият се изразява в усещане за мистериозно единение, което в някои източни практики се нарича самадхи или single-pointed awareness. То се постига чрез фокусиране върху мисъл или предмет, което поддържа дясната част на ООА в активност. Лявата част, отговорна за усещането на Аз-а, е деактивирана. В резултат на това настъпва усещането за сливане на индивида с обекта на съзерцание. Ако това състояние е постигнато чрез религиозен ритуал, тогава фокусирането върху Бог или Духа ще доведе до усещане за сливане на индивида с Бог/Духа (ако деактивацията на дясната ООА е пълна). Другият вид състояние на единение е свързано с пълна деаферентация на ООА (прекратяване на импулсите на други части на мозъка към тази зона), което води до усещане за пълна пустота, изчезване на индивида и изчезване на света.

И разбира се, за да бъде ефективен, всеки ритуал, целящ постигането на състояние на единение, трябва да осъществи сливане между обреда и определени идеи и емоции. Поради тази причина само някои идеи, ритуали, думи и символи могат да предизвикат желания ефект.

С други думи казано, състоянието на единение се постига при свръх-фокусиране на ума в посока, определена от даден символ, което се дефинира с три основни характеристики:

1) Деаферентация (частична или пълна) на ООА
2) Единение на ума, изразяващо се чрез единението на идентичността, егото и супер-егото, посредством свързването на лявата и дясната мозъчна половина.
3) Едновременна синергична активност на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система

Практическата магия се основава на постигането на състояние на единение по множество различни начини, всеки от които има определени предимства за практикуващия в резултат от повишената концентрация или яснотата на ума. Това се постига с помощта на символи и архетипни образи. Магията може да бъде обяснена научно, тъй като съществува зависимост между извършването на определени стъпки в определен ред, което води до определен резултат.

Превод: Мая Живкова
„Why God Won’t Go Away“
Wayland Skallagrimsson, „Scientific Magic“