Психологични същности на човека: Родител

Във всеки човек съществува същият малък човек, който той е бил на тригодишна възраст – Дете. В него също така съществуват и собствените му родители – Родител. В мозъка му има записи на действителни преживявания на вътрешни и външни събития, най-значителните от които са се случили през първите пет години от живота му. Съществува и трето състояние, различно от тези двете – Възрастен. Тези състояния не са роли, а психологически същности. Те се предизвикват от възпроизвеждането на записани данни за събития в миналото, в които участвуват реални хора, реални времена, реални места, реални решения и реални чувства.

Родителят

Родителят представлява колекция от записи на данни в мозъка на неоспорвани или наложени външни събития, възприети от човека в ранните му години — първите пет години от живота. Най-значителните записи са онези, дължащи се на примера и съжденията на неговите собствени истински родители или на хора, които ги заместват. Всичко, което детето е видяло да правят родителите му, и всичко, което е чуло да казват, е записано в Родителя. Всеки има Родител, всеки е изпитал външни въздействия през първите пет години от живота си. Майката и бащата се интернализират в Родителя като записи на това, което детето е наблюдавало, че казват и правят.

Данните в Родителя се поемат и записват директно, без редактиране. Положението на малкото Дете, неговата зависимост, неговата неспособност да се изразява с думи не му позволяват да променя, коригира или обяснява. Затова, ако родителите са настроени враждебно един към друг и постоянно се сражават, борбата се записва заедно с ужаса, породен от това детето да вижда двамата, от които зависи оцеляването му, да се разрушават взаимно. В този запис няма как да се включи например фактът, че бащата се е напил, защото работата му върви към провал, и че майка му е извън себе си от яд, защото току-що е разбрала, че е отново бременна.

В Родителя са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето чува от родителите си и вижда в начина им на живот. Те обхващат всичко, като се започне от най-ранните връзки с родителите, интерпретирани не съвсем буквално посредством тона на гласа, израза на лицето, гушкане или не до по-сложните словесно изказани правила и предписания, възприемани от родителите, когато малкият човек започне да разбира думите. В тази група записи са хилядите „не“, отправяни към детето, което се учи да ходи, повтарящите се „недей“, които го бомбардират. Като имаме предвид, че записващото устройство е включено през цялото време, става ни ясно защо такова огромно количество данни се намират в Родителя.

Независимо от това, дали тези правила са добри или лоши в светлината на разумната етика, те се записват като истина от източника на пълна сигурност. Това е трайно записване. Човек не може да го изтрие. То е винаги на разположение и лесно се възпроизвежда през целия живот.

Характерна черта на Родителя е точното записване на непостоянство. Родителите казват едно, а правят друго. Казват „Не лъжи“, а лъжат. Казват на децата, че пушенето е лошо за здравето, а самите пушат. Проповядват подчинение на религиозната етика, но не живеят според нея. За малкото дете не е безопасно да поставя под въпрос тази непоследователност и така то се обърква. Тъй като тези данни предизвикват объркване и страх, то се защитава, като изключва записването.

Записите на данните в Родителя може да се разглежда като запис на стереофоничен звук. Съществуват две писти за звук, които, ако са хармонични, дават великолепен ефект, когато свирят заедно. Ако те не са хармонични, ефектът е неприятен, записът се слага настрана и се пуска много малко, ако изобщо се пуска. Когато Родителят съдържа нехармонична (противоречива) информация, той е потиснат или в краен случай — изцяло изключен. На онези данни на Родителя, които са противоречиви, не се позволява да влияят силно върху живота на човека. Друг начин да се опише това явление е да се сравни то с едно алгебрично уравнение: плюс умножен по минус дава минус. Независимо колко голям е бил плюсът или колко малък минусът. Резултатът винаги е минус — отслабен, дезинтегриран Родител. Ефектът в по-късните години от живота може да бъде раздвоение, противоречивост и отчаяние — за човека, който не е свободен, за да изследва Родителя.

Човек, чието първоначално инструктиране е било съпроводено с непреклонна сила, може би ще бъде по-затруднен да прави разбор на старите начини и може да продължи да се придържа към тях дори те отдавна да са станали безполезни, тъй като се е развил натрапчив импулс да се направи това „само по този начин и по никакъв друг“.

Много от тези наредби са подсилени от допълнителни императиви като „никога“ и „винаги“ и „никога не забравяй“. Такива правила стават причина за натрапчивите импулси, чудатости и ексцентричности, които се появяват по-късно в поведението. Доколко данните в Родителя са товар или благодат, зависи от това, дали са подходящи за момента, дали те са били осъвременени от Възрастния.

Има и други източници на данни от Родителя освен физическите родители. Тригодишното Дете, което седи пред телевизора много часове през деня, записва това, което вижда. Програмите, които то гледа, са една „внушена“ концепция за живота. Ако то гледа програми с насилие, предполагам, че ще запише това в Родителя си. Ето как става в действителност. Това е животът! Това заключение е сигурно, ако родителите му не се противопоставят, като изключват канала. Ако те харесват програми с насилие, детето получава двойно нареждане — от телевизора и от родителите — и то приема, че му е разрешено да проявява насилие, ако набере в себе си достатъчно обиди.

– Томас Харис, „Аз съм добър, ти си добър“

• Позиция на малкото дете към живота
• Психологични същности на човека: Дете
• Психологични същности на човека: Възрастен
• Психологични същности на човека: Родител