Емпатията е вид болка
Емпатията е способността на човека да усеща другите хора. Емпатията помага на хората да общуват по-добре и да предвиждат реакциите на другите.
„При хората важи правилото, че колкото по-добре предвиждат реакциите и нуждите на другите, толкова повече преуспяват”, казва авторът на проучването, Таня Сингър от Катедрата по образна неврология към University College, Лондон.
Способността за синхронизация и съпричастност с другите е условия за разбиране, привързване, привличане и любов – и всяко от тези качества е важно за нашето оцеляване.
Емпатията е вид болка
В свое проучване при доброволци, Сингър и нейният екип откриват, че усещания като емпатията активират някои, но не всички центрове на болката в мозъка.
В класически пример за болка, като хващане на нагорещена лъжица, изгарянето активира температурните рецептори в кожата, откъдето нервният импулс се предава чрез гръбначния мозък до главния мозък. Някои болкови центрове обработват информацията за това къде е усетена горещата лъжица и колко гореща е била. Други центрове отчитат колко неприятна е болката.
Усещането за болка освен от стимула зависи и от състоянието на мозъка и околната среда. Така например в катастрофа системата за оцеляване е толкова силно активирана, че човек не чувства болка дори при тежки увреждания. Ако срещу нас стои човек с шарка, и най-слабата стимулация на кожата ще предизвика усещане за сърбеж.
Изследователите откриват, че емпатията активира същите мозъчни центрове, които обработват контекстуално зависимите аспекти на болката – предните зони на инсула и цингулум. Когато знаем, че любим човек страда, зоните за субективна оценка на болката в мозъка ни се активират автоматично – причина за емпатията. Зоните за обективна оценка на болката се активират само когато самите ние изпитваме болка.
Любовта боли
Изследователите са изследвали тези процеси с помощта на образна техники за сканиране на мозъка – ядрено-магнитен резонанс. При жените, които са съобщили за най-силни усещания на емпатия, е установена и най-силна активация на контекст-зависимите болкови центрове в момента, в който на техен любим човек е причинявана болка. Дори когато жените не са виждали болезненото лице на партньорите си, мозъкът им е реагирал.
Тези изследвания показват, че човешките същества са много чувствителни към съпричастността. Сингър смята, че хората са по-съпричастни към емоции и ситуации, които вече са преживели сами, а така също и че тези автоматични реакции могат да бъдат контролирани.
Превод: Мая Живкова
Източник