за любовта

Прошката – освобождаване на себе си

1

Днес православната църква почита църковния празник Неделя Сиропустна (Сирни Заговезни) – ден, в който се иска и дава прошка.

Прошката е духовен акт на емоционално освобождаване на натрупани негативни емоции към други хора, към себе си, към съдбата, към света. Прошката не означава потискане на тези чувства, а пълното им осъзнаване и приемане, разбиране на причините, които са довели до тях и откриване на начин за преодоляването им.

Първият човек, на когото трябва да простим обаче, сме самите ние. Прошката е толкова трудна за нас, хората, защото ни е много трудно да разглеждаме отношенията си безпристрастно и обективно. При конфликт ние или поемаме цялата вина, или я прехвърляме – цялата – на друг. Някои хора имат склонност да виждат само вината в другите, други – да поемат цялата вина върху себе си. Ако освободим другия от вина, означава да я поемем ние – някой трябва да е виновен за случилото се. И се оказва, че най-трудното нещо е да освободим от вина себе си – да си простим.

А прошката означава именно това – да освободим себе си. Емоционалните конфликти, действащи продължително време, създават още конфликти и болести. Смята се, че искрената прошка към себе си може да разреши 95% от натрупаните проблеми. Да си простим не означава да оправдаем неправилните си постъпки и постъпките на другите, а да ги приемем като опит и да не повтаряме онова, което не ни е довело до добър резултат.

Обещаваме според надеждите си, а изпълняваме обещанията си според страховете си
Франсоа дьо Ларошфуко

Да простим на другите е относително лесно – достатъчно е да се поставим на тяхното място и ще разберем, че от тяхната позиция вероятно бихме направили същото. Това не значи, че постъпката им е добра или лоша – означава, че те са постъпили според собствените си слабости. По същия начин и ние сме допуснали нашите грешки поради слабостите си. На другите могат да прощават хората, които умеят да прощават на себе си. Човек, който е осъзнал, че има проблем, че греши, признал го е пред себе си, приел го и без да се самобичува е започнал да търси решение – такъв човек ще види проблема и в другите хора и, знаейки как той самият се чувства, няма да обвини никой друг за това. Всички сме хора и допускаме грешки – ако не направим грешка, няма да осъзнаем истината. Всъщност те не са и грешки – това е изследване на света по метода опит-резултат.

Най-лошото е, че собствената ни съвест ни насочва по пътя на самонаказание. Когато се чувстваме виновни, ние самореализираме ситуации, в които се самонаказваме. Повечето хора се прощават с вината едва когато “си платят”,

Техника за прошка

Представете си себе си като малко дете – защото малкото дете винаги остава да живее в нас, то носи радостите и страховете ни, то ни кара да реагираме емоционално. Представете си себе си такива, каквито сте били на 3-4-5 години – ако този мъничък човек, който стои сега пред вас, беше извършил стореното от вас, нямаше ли да му простите?

Понякога да простим се оказва много трудно и дори невъзможно. Тогава е достатъчно просто да оставим болезнените събития в миналото и да не се връщаме повече към тях.

Когато преживеем нещо неприятно, в ума ни се създава връзка – условен рефлекс, между събитието и негативните емоции. Негативните емоции са предупредителен знак за тялото ни, че нещо не е наред и то започва да отделя хормони на стреса, за да подготви тялото за действие – адреналин, кортизол. Докато продължаваме да преживяваме неприятната ситуация или конфликта, тялото ни продължава да бъде напрегнато и да отделя стресови хормони. В първия етап тези реакции са полезни, тъй като осигуряват бърза реакция на организма. Ако стресът обаче продължи дълго време, тялото се уморява да поддържа това необичайно състояние и настъпват изменения – състояние на дистрес. Организмът е изтощен, функцията на имунната система е потисната, настъпва умора и обща отпадналост. При състояния на стрес и дистрес могат да се развият и редица заболявания, свързани с нарушените функции на организма в условията на необичайната ситуация.

В действителност прошката е именно забравата – да спрем да преживяваме болезнените спомени, конфликти и емоции. Да спрем да поддържаме условния рефлекс и неблагоприятните физиологични промени в организма ни. Прошката означава да възстановим нормалното си психическо и физиологично състояние, нормалното функциониране на ума и тялото ни.

Можете да харесате още
1 коментар
  1. MIRACLE

    “ЧОВЕШКО Е ДА СЕ ГРЕШИ ,БОЖЕСТВЕНО Е ДА СЕ ПРОЩАВА”.
    ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО КАТО ИЗКАЗВАНЕ ,НО НЕ ВСЕКИ БИ ГО РАЗБРАЛ .ПРОШКАТА Е НЕ САМО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПРОБЛЕМ ,КОЙТО НИ ИЗМЪЧВА ,ПОНЯКОГА ГОДИНИ НАРЕД ,А И ОТ НЕГАТИВИЗЪМ .ПРОШКАТА Е ШАНС ,КОЙТО НИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПРЕМИСЛИМ НЕЩАТА НАНОВО ,ДА ОСМИСЛИМ КАКТО НАШАТА ГЛЕДНА ТОЧНА ,ТАКА И НА ОТСРЕЩНАТА СТРАНА.ПРОШКАТА Е КАТО ДА ПОГЛЕДНЕШ ПРОБЛЕМА ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ЪГЛИ И ЩЕ ОТКРИЕШ ВИНАГИ РЕШЕНИЕТО .ПРОШКАТА МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СИ ПРЕДСТАВИ.ПРОЩАВАЛА СЪМ И ТОВА МЕ Е КАРАЛО ДА СЕ ПОЧУВСТАВАМ МНОГО ПО ПЪЛНОЦЕННЕН ЧОВЕК ,МНОГО ПО СИЛНА ,МНОГО “НАД” САМИТЕ ПРОБЛЕМИ

Оставете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

ФОРМА ЗА КОНТАКТ

Можете да зададете вашите въпроси тук. Ще получите отговор възможно най-скоро.

X
ПИШЕТЕ МИ!