Прошката – освобождаване на себе си

Днес православната църква почита църковния празник Неделя Сиропустна (Сирни Заговезни) – ден, в който се иска и дава прошка.

Прошката е духовен акт на емоционално освобождаване на натрупани негативни емоции към други хора, към себе си, към съдбата, към света. Прошката не означава потискане на тези чувства, а пълното им осъзнаване и приемане, разбиране на причините, които са довели до тях и откриване на начин за преодоляването им.

Първият човек, на когото трябва да простим обаче, сме самите ние. Прошката е толкова трудна за нас, хората, защото ни е много трудно да разглеждаме отношенията си безпристрастно и обективно. При конфликт ние или поемаме цялата вина, или я прехвърляме – цялата – на друг. Някои хора имат склонност да виждат само вината в другите, други – да поемат цялата вина върху себе си. Ако освободим другия от вина, означава да я поемем ние – някой трябва да е виновен за случилото се. И се оказва, че най-трудното нещо е да освободим от вина себе си – да си простим.

А прошката означава именно това – да освободим себе си. Емоционалните конфликти, действащи продължително време, създават още конфликти и болести. Смята се, че искрената прошка към себе си може да разреши 95% от натрупаните проблеми. Да си простим не означава да оправдаем неправилните си постъпки и постъпките на другите, а да ги приемем като опит и да не повтаряме онова, което не ни е довело до добър резултат.

Обещаваме според надеждите си, а изпълняваме обещанията си според страховете си
– Франсоа дьо Ларошфуко

Да простим на другите е относително лесно – достатъчно е да се поставим на тяхното място и ще разберем, че от тяхната позиция вероятно бихме направили същото. Това не значи, че постъпката им е добра или лоша – означава, че те са постъпили според собствените си слабости. По същия начин и ние сме допуснали нашите грешки поради слабостите си. На другите могат да прощават хората, които умеят да прощават на себе си. Човек, който е осъзнал, че има проблем, че греши, признал го е пред себе си, приел го и без да се самобичува е започнал да търси решение – такъв човек ще види проблема и в другите хора и, знаейки как той самият се чувства, няма да обвини никой друг за това. Всички сме хора и допускаме грешки – ако не направим грешка, няма да осъзнаем истината. Всъщност те не са и грешки – това е изследване на света по метода опит-резултат.

Най-лошото е, че собствената ни съвест ни насочва по пътя на самонаказание. Когато се чувстваме виновни, ние самореализираме ситуации, в които се самонаказваме. Повечето хора се прощават с вината едва когато „си платят“,

Техника за прошка

Представете си себе си като малко дете – защото малкото дете винаги остава да живее в нас, то носи радостите и страховете ни, то ни кара да реагираме емоционално. Представете си себе си такива, каквито сте били на 3-4-5 години – ако този мъничък човек, който стои сега пред вас, беше извършил стореното от вас, нямаше ли да му простите?

Понякога да простим се оказва много трудно и дори невъзможно. Тогава е достатъчно просто да оставим болезнените събития в миналото и да не се връщаме повече към тях.

Когато преживеем нещо неприятно, в ума ни се създава връзка – условен рефлекс, между събитието и негативните емоции. Негативните емоции са предупредителен знак за тялото ни, че нещо не е наред и то започва да отделя хормони на стреса, за да подготви тялото за действие – адреналин, кортизол. Докато продължаваме да преживяваме неприятната ситуация или конфликта, тялото ни продължава да бъде напрегнато и да отделя стресови хормони. В първия етап тези реакции са полезни, тъй като осигуряват бърза реакция на организма. Ако стресът обаче продължи дълго време, тялото се уморява да поддържа това необичайно състояние и настъпват изменения – състояние на дистрес. Организмът е изтощен, функцията на имунната система е потисната, настъпва умора и обща отпадналост. При състояния на стрес и дистрес могат да се развият и редица заболявания, свързани с нарушените функции на организма в условията на необичайната ситуация.

В действителност прошката е именно забравата – да спрем да преживяваме болезнените спомени, конфликти и емоции. Да спрем да поддържаме условния рефлекс и неблагоприятните физиологични промени в организма ни. Прошката означава да възстановим нормалното си психическо и физиологично състояние, нормалното функциониране на ума и тялото ни.