5. Любовна магия: Как да запазим любовта?
На първо място трябва да погледнем към себе си и да разберем как сме предизвикали това положение. Тук не става въпрос за самобичуване, защото то задълбочава порочния кръг – засилва усещането ни, че не сме достатъчно добри, че сме сгрешили, че сме виновни. Не става въпрос, че нещо в нас не е наред, или сме урочасани, или сме прокълнати.
Проблемът е, че сме направили нещо, което въобще не сме осъзнавали. Никой не ни е дал тази информация – защото повечето хора не я знаят. Вашите страхове променят поведението ви и могат да изгонят любимия ви човек.
Повечето хора в мислите и действията си следват инстинктите си. Жената се държи като жена – тя иска да създаде деца и да подсигури живота им. Мъжът се държи като мъж – иска да осемени всички жени без ангажимент. Ако погледнете животните в дивата природа – същата работа. Тоест, следвайки инстинктите си, човек постига това, което и животните – мъжкият осеменява и изчезва, женската ражда деца и се грижи за тях (често сама), докато те станат самостоятелни.
Ако човек иска да постигне нещо различно от животинския модел, трябва да използва това, което го отличава от животните – разум и самоконтрол. Един мъж не може да разбере характера на една жена и една жена не може да разбере характера на един мъж – те са различни, защото мъжете и жените имат различни биологични функции. Само любовта може да ни накара да се поставим на мястото на другия, да започнем да разбираме и приемаме онова, което е чуждо на природата ни. Само любовта може да ни задържи заедно.
В общия случай мъжът иска неангажиращ секс, защото има физиологична необходимост от секс, нужда. Ако той се приближи към една жена с думите „Имам нужда от тялото ти, за да си удовлетворя нуждата”, ще получи не секс, а шамар. Жената има физиологична нужда от любов и защитеност, но ако тя се приближи към мъжа с думите „Искам любов, семейство и деца”, мъжът ще изчезне на секундата. За него сексът е природа, той не може да разбере защо жената усложнява нещо толкова просто като сексуалното удоволствие. Той не знае, че жената може да изпитва удоволствие от секс, само когато обича – защото тя изпитва удоволствие повече от любовта, отколкото от физическия акт. За жената любовта и желанието да ражда е природа, тя не може да разбере как мъжът не иска любов и семейство.
А всъщност и двамата искат едно и също – и мъжът, и жената искат секс, любов, деца. Но жената прави секс, когато е влюбена, а мъжът се влюбва, когато усети сексуалното привличане.
Когато са влюбени, хората намират верния път към другия и интуитивно се държат така, че да го привлекат. Как става това? Усещат желанията му, долавят мислите му – любовта разширява възприятията. Интуитивно разбираме какво иска той/тя и му го даваме без усещането, че правим жертва – в това е разковничето на всички отношения. Можем да се доближим до човек само, ако говорим на неговия език. За да „овладеем” езика му обаче трябва да запазим интуитивното си усещане към другия човек и да не се отпускаме нито за момент. Хората смятат, че след като веднъж любовта е споделена и отношенията са установени, могат да се отпуснат по течението.
И това е най-голямата грешка, която допускат – отпускат се по течението и започват да проявяват истинската си природа – онази, която са прикривали в началото. Тя, едва успокоила се, че той вече я обича и е неин, започва да изисква – брак, деца, да аранжира бъдещия им дом в мислите си. Той, едва успокоил се, че тя е негова, започва да гледа на нея като на собственост, да търси нови предизвикателства – други жени. Резултатът е ясен.
Решението – никакво отпускане.
В една връзка човек не трябва никога да спира да се държи по начина, по който е привлякъл своя партньор, не трябва никога да спира да се интересува от неговите нужди и желания.
Грижата и вниманието са признаците на любовта. Трябва да се грижим за другия, но да приемаме и неговата грижа – това поддържа любовта. Голямата грешка на жените е да поемат напълно грижата за мъжа и да му спестяват всичко – съгласна съм, природа, но мъжете не се чувстват добре в тези ситуации и си тръгват. И няма защо да се чудим, че сме му дали всичко, а той изчезва – на нас може да ни изглежда магия, но хората около нас могат да ни посочат всичките ни грешки и без да са дипломирани психолози. Никога не трябва да се отказваме от собствения си живот, от собствените си занимания, от приятелите си, защото в живота ни се появява огромна празнота, която се стремим да запълним с единственото, което ни е останало – с любимия мъж/жена. Аз обаче не познавам мъж, който да харесва тази роля – на домашен любимец. Поне не мъж, който да си заслужава.
Една връзка може да просъществува само тогава, когато и двамата запазят своята независимост и партньорът допълва живота на другия и го прави по-лесен и приятен, а не го усложнява. И времето за съвместен живот, за брак, за деца идва, когато и двамата са готови за това – когато ги свързва любов, а не влюбеност, желание за секс, желание за семейство и мъж по принцип и т. н.
Обичам една жена от 10 години. Били сме в много добри взаимоотношения, доказвал съм и продължавам да доказвам загрижеността си към нея, че тя е единствената и всичко, което съм смятал, че е правилно за да чувства сигурност в мен. Правихме планове за бъдещето, беше ни хубаво заедно. През последните 6 месеца, някак си отведнъж се дистанцира от мен. Това се случи непосредствено след развода й. Исках да съм до нея, защото обикновенно човек има нужда от близък човек до себе си в такива моменти. Правихме планове, преди около 2-3 месеца, да живеем заедно, но нещо много рязко се обърнаха неща. Нямаме интимни отношения с нея, повече от 10 месеца. Аз продължавам да я желая и мисля постоянно за нея. С нищо не съм я обидил, нито наранил, напротив, продължавам да се грижа за нея, за децата й, но… някъде си отиде любовта й. Определено, вече не знам, какво да правя, а това положение ме кара да се чувствам изключително неприятно. Каза ми, че много държи на мен и ако зависи от нея, ще направи всичко възможно да си запазим приятелството. Само че, аз не мога да бъда просто приятел с нея, защото много я обичам. Не знам, какво да си мисля… има ли си някой друг, почива ли си, постепенно ли иска да скъса с мен и ако е така, определено е много гадно (извинете за жаргона). Не ви пиша за съвет, защото при всички хора нещата са индивидуални… просто исках да споделя в пространството това, което ме вълнува.
Za sajalenie jenata ne e kato choveka .az bih ti preporachal da napravish neshto romantichno,naprimer napravi i serenada pei zaedno spevcite izlei sarceto si ,Predloji i godejen prasten ,dotolkova dokolkoto pozvolqvat vazmojnostite ti.Ne zabravqi che priqtelstvoto moje da premine i v lubov.Cvet q koshnica scvetq. romantichna sreshta na sveshi
Моят съвет е да бъдеш джентълмен, винаги до нея, внимателен, изобщо всичко което си правил досега. Но и да демонстрираш,че си желан мъж, няма жена която да не си пада по „момчето мечта на всички“, ако непрекъснато и демонстрираш, че не мислиш за нищо друго освен за нея може да и станеш безинтересен, не е изключено… радвай я с дребни неща ежедневно, отдръпни се за около седмица и ще видиш колко бързо е осъзнала липсата ти, просто и демонстрирай ,това което чувстваш, че тя е жената но и дай и свободата да го осъзнае. Успех!