Не любов, а доброта
Някога в Китай живяла една жена, която 20 години помагала на един монах. Посторила му малка колибка и го хранела, а той медитирал. Накрая й се прищяло да разбере колко е напреднал за това време. За да узнае това, помолила за помощ едно много красиво момиче, в което вече се пробуждали желанията на плътта. „Срещни се с него и като останете насаме, го прегърни. После го попитай какво смята да прави с теб.”
Момичето поканило монаха на гости и след като поговорили и пили чай, се приближило към него. Сгушило се нежно в гърдите му и попитало монаха какво ще прави с нея. Той отвърнал поетично:
– Едно старо дърво расте през зимата върху студена скала. Там няма грам топлина.
Момичето се върнало при жената и й предало думите на монаха.
– Като си помисля, че храня тоя човек 20 години! – въкликнала старицата. – Отнесъл се е невнимателно към желанията ти, не е показал разбиране към твоето състояние. Никой не го е принуждавал да отвърне на страстта ти, но във всеки случай е трябвало да прояви състрадание!
Веднага отишла и подпалила колибата му.
