14. Психосоматични болести и отношения

Психосоматични болести

През 1818 г. немският лекар Хайнрот изказал мнение, че всички органични заболявания се дължат на психични нарушения. По онова време той бил осмян поради това, че разглеждал психосоматиката, както нарекъл своя подход, като раздел на медицинската наука.

Още Сократ през V век пр.н.е. смятал, че не съществува болест на тялото, отделна от душевната. Платон, ученик на Сократ, писал: „Голямата грешка е, че телесните и душевните болести се лекуват от различни лекари. Тялото е неделимо от душата.”

Днешната наука, вместо да подходи към човека комплексно, изучавайки тялото, душата и духа в съвкупност, „раздробява” човека на все по-дребни части. Вместо да приеме психосоматиката като възможна, тя трябва да й даде научно обяснение. А не е ли достатъчно доказателство това, че се изчервяваме, когато сме смутени, че плачем, когато ни е тъжно, че косите ни побеляват, когато страдаме. Всички душевни преживявания се проявяват и в тялото.

Много лекари все още отричат психосоматиката, при това по парадоксални начини, като заявлението на един лекар на конгрес: „Като чуя за психосоматика, получавам спазми…”

По какво се различава психосоматичния от традиционния подход към болестта? И двата подхода търсят причината за болестта и въз основа на това избират метод за действие.

Психосоматиката приема, че причината за болестта са нашите навици на мислене.

Организмът е носител на информация и изразява идеи. Тялото само по себе си никога не се разболява и не оздравява, тъй като върху него само се отразяват мисловни идеи. Върху него се проектира съзнанието. Ако разберем разликата между болест и симптом (признак на болестта), коренно ще се промени и отношението ни към болестта. Симптомът спира да бъде целта, която трябва да бъде унищожена, а се превръща в помощник, дори в приятел на пътя към здравето, към истинското пълноценно здраве. Симптомът може да ни каже какво трябва да променим – ако разбираме езика на тялото си, разбира се.

Болестта има смисъл. Затова няма смисъл да се въздейства на посредниците, като вируси, бактерии, гъби, и да се избягват. Ако не се промени целта, организмът ще намери друг начин да я постигне.

Единствената възможност за реално повлияване на болестта е постигането на намерението, което стои в основата на болестта. Борбата с болестта е само загуба на време. Борбата представлява отрицание, създава напрежение и отнема много сили. Съпротивлението е израз на нашия страх – страх от неблагоприятната ситуация, неспособност да овладеем събитията.

Съпротивлението всъщност е причината за болестта. То блокира жизнения поток. Много цялостни лечебни подходи описват болестта като блокиране на енергията, което рано или късно води до органичен блокаж, който наричаме болест.

За да избягваме преживяванията си, ние всекидневно използваме много възможности, които ни дава съвременния живот. Някои хора прибягват към алкохола, за да забравят. Други заглушават болката си чрез работа до полунощ и т.н. Поради това не всички хора, които пият или преяждат, са болни. Ако те правят това с наслаждение, а не го използват, за да забравят, тези навици не водят до болести.

За да преодолеем съпротивлението, стоящо зад всички зависимости, е необходимо да имаме вяра, че нищо лошо не може да ни се случи. По-лесно ще се справим със съпротивлението, ако повярваме, че зад лошото се крие по-голяма за нас изгода. Тази нагласа може да ни помогне да приемем ситуацията и да не блокираме достигането на целта. Ако нямаме доверие и не сме съгласни, че това, което се случва, увеличава радостта от живота и свободата ни, ние се чувстваме като жертви. Неуспешно се борим, за да избегнем промените или да ги вземем под контрол. В крайна сметка ще трябва да признаем, че съпротивлението е безполезно.

Следователно, необходимо е да приемаме всеки миг такъв, какъвто е. Това означава да се откажем да филтрираме впечатленията си. Всеки миг трябва да бъде преживян. Това е неговия смисъл и докато правите това, вие следвате потока на живота, а животът ви ще бъде лек и безгрижен. Всяка промяна съдържа в себе си потенциал за подобрение на ситуацията.

Ние непрекъснато се опитваме да разберем живота, но вместо да го изживяваме, умуваме и попадаме под властта на великия въпрос „Защо?”. Разбирането има и положителна страна – повишава доверието. Децата обаче изпитват доверие, без да се нуждаят от разбиране. Те преживяват всичко без съпротивление и поради това развитието им не се нарушава, достигат целите си. Те не разбират и все пак се развиват.

Това се отнася и за възрастните. Въпреки повечето мнения, не ни е необходимо да разбираме едно събитие, за да му позволим да се случи. Но за да го освободим, е необходимо доверие. И тъй като разбирането утвърждава доверието, сега ще се опитаме да разберем значението на жизнените обстоятелства и замисъла, който се крие зад проблемите в живота.

Отношения и здраве

Влияят ли отношенията ни директно върху нашето здраве? Каква е връзката между здравето и самочувствието ни?

Световната здравна организация определя здравето като физическо, психическо и социално благополучие. От това определение следва, че болестта е неблагополучие.

Имайки предвид определението за здраве – като благоденствие във всички отношения, отношенията между хората също оказват влияние върху него. Най-често ни изваждат от равновесие именно конфликти поради различни мнения, обиди, неразбиране от страна на други хора. И вкъщи, и на работното си място, и навън ние непрекъснато се срещаме с хора, с които не се чувстваме добре.

– „Krise als Chance. Wie man Krisen loest und zukuenftig vermeidet“, Kurt Tepperwein
Превод: Мая Живкова